Р Е Ш Е Н И Е
№ 437/1.3.2021г.
Град Пловдив, 01,03,2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 29,01,2021 година, в състав:
Административен съдия: Стоил
Ботев
при секретар В. К., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 204 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Жалбоподателят
- ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***с
управител Ч.И.П.оспорва РЕШЕНИЕ № 351 прието с протокол № 16 от 27.09.2018г. на
Общински съвет-Пловдив, обнародвано в ДВ бр.96 от 20.11.2018г., с което е
одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под
ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „В. *** към „Проект
„Рехабилитация на железопътен участник Пловдив – Бургас – фаза 2“, „Проект 1:
Развитие на железопътен възел Пловдив“, участък № 11 Централна гара Пловдив, с
искане за обявяване на неговата нищожност или евентуално за неговата отмяна
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят оспорва като
незаконосъобразно и нищожно цялото
решение, като твърди че е собственик единствено на сграда с идентификатор 56784.530.29.10, със
застроена площ от 1625кв. метра, построена в ПИ –общинска собственост с идентификатор 56784.530.29.
Съдът със свое определение № 1822 от
12,09,2020г. е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. ***против решение № 351, в
частта, която не касае ПИ–общинска собственост с идентификатор 56784.530.29 и е
ПРЕКРАТИЛ производството в тази част,
като същото е продължило по жалбата в
частта относно ПИ–общинска собственост с идентификатор 56784.530.29. С
определение № 9881/27.06.2019 г. по
адм.дело № 4784/2019 г. по описа на ВАС, Второ отделение горното определение е
оставено в сила.
Ответникът - чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирано лице, собственик на имот – предмет на плана,
заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 ЗУТ.
Жалбата е подадена в преклузивния 30-дневен срок от съобщаването, извършено
чрез „Държавен вестник“, брой 96 от
20.11.2018 г.
Жалбата е против решение на общинския съвет,
което съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което се налага извод, че жалбата
е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна .
От фактическа страна съдът установи следното:
Административната преписка /АП/ е приложена по делото / л. 2-248/, като по
искане на жалбоподателя съдът е задължил ответника и той е представил / л.
288-398/ допълнително и други писмени доказателства.
Жалбоподателят моли съгласно
задължителните указания, дадени с Определение № 9881/27.06.2019 г. по адм.дело
№ 4784/2019 г. по описа на ВАС да се допусне назначаването на комплексна СТЕ,
включваща вещо лице инженер улични комуникации /транспортно строителство/ и
урбанист / архитект или инженер/, която след запознаване с материалите по
делото /след пълното окомплектоване на административната преписка и справка в
Община Пловдив да отговори на въпросите:
1. Проекта на ПУП, одобрен с
процесното Решение № 351 от 27.09.2018 г. на Общински съвет Пловдив засяга ли
територии или части от територии, за които не е съществувал предходен план за
улична регулация, съответно засяга ли територии или части от територии с
неприложена първа регулация по предходен план, като вещите лица отразят в
графичен вид, в кои части от проекта се създават изцяло нови трасета на улици и
в кои се променят габарити и трасета на улици предвидени по действащи, но
неприложени подробни устройствени планове;
2. Какъв е обхвата на проекта,
одобрен с процесното решение и към коя графична и текстова част от решението се
съотнася имота на жалбоподателя, като се има предвид, че решението обхваща общо
25 пункта;
3. Засяга ли Проекта и по какъв начин
имота на жалбоподателя, като се изследва засягането както от гледна точка на
промените в уличната регулация, така и в частите, касаещи план-схемите за ВиК и
Ел, които са неразделна част от самия проект и се вземат предвид начините на
ползване и функционалните предназначения на обектите в засегнатата сграда на
жалбоподателя съобразно одобрената проектна документация и документите за
въвеждане в експлоатация.
4. Съществува ли друго техническо решение за реализиране на пробива, при
което не се засягат в такава степен интересите на жалбоподателя.
Съдът е приел СТЕ на инж. К. /л.478-496/ която отговаря на поставените задачи и
конкретно на въпроса дали при така
изработения ПУП се осигурява достъп за
инвалиди , съобразно Наредба № 6 ? ВЛ отговори , че не е правила изследване в конкретиката по тази
наредба.
Съдът е приел заключението на вещото
лице, като по искане на жалбоподателя е допуснал допълнителна задача, в.л. да измери
на място габаритите на съществуващата рампа в процесната сграда откъм
ул.“Калиакра“ и да даде заключение дали същите попадат в новопредвидената
улична регулация, като изготви и графична част. Вещото лице да отговори дали с
процесния проект се нарушават правила и изисквания за достъп съгласно Наредба №
6.
Съдът е приел и заключението на
вещото лице по допълнителната СТЕ / л. 518-530/, която отговаря че основната
експертиза е отговорила че процесния ПУП не засяга рампата пред сградата ,
както и че достъпа до сградата е
затруднен за инвалиди.
Съдът е допуснал и СТЕ с в.л.
архитект Р.И.И. която в експертизата си
/ л. 546/ отговаря , че разпределението
в територията в УПИ-то не е предмет на регулационния план, че има техническа
възможност при ширина на бордюра 4.50 м. да бъде направен джоб в него, където
да може да се паркира краткотрайно за инвалиди за подход към Медицинския
център.
Експерта изрично на л. 557 е посочил
, че и занапред рампата за инвалиди ще съществува , както и че няма пречка инвалидите да имат възможност да ползват рампата , който и сега съществува от
западната страна на сградата и обслужва освен медицинския център и другите
обекти.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение в обжалваната му част
е законосъобразно.
Съдът установи, че въз основа на решение на ЕСУТ при община
Пловдив, взето по протокол № 22 от 22.06.2016 г. (л.161), с решение № 401,
взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. на Общински съвет Пловдив (л.159) и
заповед № 16ОА3178 от 23.11.2016 г. на кмета на община Пловдив , проектът е
разглеждан няколкократно от ЕСУТ при община Пловдив и е връщан на проектанта за
отстраняване на нередовности. Окончателният проект е разгледан и приет от ЕСУТ
при община Пловдив с решение, взето по протокол № 20 от 06.06.2018 г. (л.134),
след което е одобрен / л. 222/ от Общински съвет Пловдив с оспореното решение № 351, взето по протокол № 16 от 27.09.2018 г. –
предмет на настоящото производство.
Представените в хода на съдебното
производство от процесуалния представител на ответника писмени доказателства не
представляват нови такива, доколкото са част от административната преписка по
издаване на оспореното решение и са налични по преписката, като са представени
още при постъпване на жалбата в съда и описани в придружителното писмо.
Съгласно чл.129, ал.1 ЗУТ подробният
устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на
общината, а съгласно чл.129, ал.3, т.2, б.“в“ ЗУТ (неправилно посочен в жалбата
като чл.129, ал.3, т.4 ЗУТ) подробният устройствен план се одобрява със заповед
на министъра на регионалното развитие и благоустройството за републиканските
пътища, железопътните магистрали и железопътните линии. Т.е., компетентността
на министъра е специална и ограничена до изчерпателно изброените в закона три
хипотези, като настоящата разработка не попада в нито една от тези хипотези,
защото с нея се изменя единствено уличната регулация и по никакъв начин не се
засягат железопътните линии в района на гара Пловдив, под която ще бъде
направен пробив за съединяване на два основни и първостепенни за град Пловдив
булеварда. Следователно оспореното решение е издадено от компетентния за това
орган, определен в нормата на чл.129, ал.1 ЗУТ, защото с процесната разработка
се засягат повече от три квартала и съответно подробният устройствен план не би
могъл да бъде одобрен със заповед на кмета на общината в хипотезата на чл.129,
ал.2 ЗУТ.
Не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствени-те правила и не е налице противоречие с
материалноправните разпоредби, каквото общо и неконкретизирано оплакване е
направено в жалбата.
Разрешението за изработване на
процесния проект е издадено от компетентния орган – общинския съвет, който с
решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. е допуснал изработването
на проект за изменение на ПУП – ПУР за осигуряване на устройствени условия за
реализиране на „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна
гара Пловдив, свързващ бул. „В. ***, като е възложено на кмета на общината да
извърши необходимите действия по реда на ЗУТ за изпълнение на настоящото
решение. Случаят попада именно в хипотезата на чл.124а, ал.1 ЗУТ, поради
което следва да се приеме, че
разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план е издадено
от компетентния орган, посочен в тази правна норма.
Съгласно изричната норма на чл.124б,
ал.3 ЗУТ решенията и заповедите по чл.124 и чл.124а не подлежат на оспорване,
следователно решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г., на
Общински съвет Пловдив е влязло в сила от датата на неговото приемане.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за нарушаване на изискването за отстояние между уличната регулация и собствената на жалбоподателя сграда с идент.
№ 56784.530.29.10, със застроена площ от 1625кв. метра, построена в ПИ
–общинска собственост с идентификатор
56784.530.29. Твърди се, че по тоя начин
ще пострада лечебно-консултативната
дейност на лекарските кабинети , както и ще бъде засегната сега съществуващата
рампа за достъп на лица с неравностойно положение.
Процесният план касае общински обект
от първостепенно значение по смисъла на § 5, т.73 ДР ЗУТ. Съгласно легалното
определение на общински обекти от първостепенно значение, съдържащ се в
цитираната правна норма, това са общински пътища, метрополитени, трамвайни
трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за
третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти – публична
общинска собственост, определени в програмата по чл.8, ал.9 ЗОС за обекти от
първостепенно значение. Както се каза по-горе, процесният план е включен в
Годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти –
общинска собственост за 2018 г., раздел VІ „Обекти от първостепенно значение по
чл.8, ал.9 ЗОС“ под № 3, защото има значение за създаване на по-надеждна и
по-достъпна транспортна комуникация между отделните части и райони на град
Пловдив чрез изграждането на нови и разширяването на съществуващи улици, което
да отговори на нуждите на гражданите и да съобрази техният непрекъснато
нарастващ брой. От друга страна, проектът касае улици от първостепенната улична
мрежа. Т.е., категорично представлява общински обект от първостепенно значение,
с осъществяването на който се цели преди всичко задоволяване на обществени
нужди.
В този смисъл, съобразявайки нормата
на чл.108, ал.5 ЗУТ, компетентният орган е длъжен да одобри такова изменение на
действащия план, което едновременно да защити обществения интерес и да даде
най-целесъобразното и най-икономично осъществимото устройство на конкретната
територия, което предвижда в най-малка степен засягане на вещните права на
заинтересованите лица.
В случая жалбоподателят не успя да докаже,
че съществува друг, по-икономичен начин
за спазване на отстоянията , изграждане на нова рампа , както и друг вариант на
потока без да се затруднява търговската дейност на множеството фирми с
магазини и офиси в сградата и без да се затруднява пешеходния и велосипеден
поток на път към и от Централна гара Пловдив.
От графичната
част на оспореното решение, както и от приетите по делото три СТЕ с в.л.
инженер , архитект и геодезист става
ясно че окончателния проект е изготвен ,
като с предвижданията на новия план се
защитава общественият интерес. Т.е., давайки превес на обществения интерес, административният
орган не е допуснал нарушение на материалния закон и крайният извод, който се
налага е, че при одобряване на процесния проект е спазено правилото на чл.108,
ал.5 ЗУТ за икономично осъществяване на предвижданията на плана и целесъобразно
устройство на засегнатите квартали. Още повече, че жалбоподателят не доказа
съществуването на друг вариант за по-икономично и по-целесъобразно устройство
на територията, попадаща в обхвата на процесната разработка.
Относно процесната рампа за лица в неравностойно
положение, Съдът кредитира закл. По СТЕ с в.л. архитект Р.И.И. която в експертизата си отговаря , че има
техническа възможност при ширина на бордюра 4.50 м. да бъде направен джоб в
него, където да може да се паркира краткотрайно за инвалиди за подход към
Медицинския център, както и че и
занапред рампата за инвалиди ще съществува , както и че няма пречка инвалидите да имат възможност да ползват рампата , която и сега съществува от
западната страна на сградата и обслужва освен медицинския център и другите
обекти.
Заключението е прието по делото , не
е оспорено от страните поради което ще бъде кредитирано от съда, съобразно
другите доказателства.
За пълнота на изложението съдът
следва да посочи, че по админ. дела с №№ 199,201,203 и 205 от 2019г. са
постановени решения с които се отхвърлят жалбите срещу процесното решение.
Съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото
основателно е искането на процесуалния представител на ответника, съобразно
приложените доказателства на л.244, 517, 572 и 599 за присъждане на разноските
по делото, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева и три депозита по приетите СТЕ, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят
на основание чл.143, ал.4 АПК да заплати на община Пловдив 1596лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК и чл.215,
ал.7, т.3 ЗУТ Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТРИЕРА ООД
ПЛОВДИВ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. ***с управител Ч.И.П.против РЕШЕНИЕ № 351 прието с протокол
№ 16 от 27.09.2018г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвано в ДВ бр.96 от
20.11.2018г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР
„Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив,
свързващ бул. „В. *** към „Проект „Рехабилитация на железопътен участник
Пловдив – Бургас – фаза 2“, „Проект 1: Развитие на железопътен възел Пловдив“,
участък № 11 Централна гара Пловдив, с искане за обявяване на неговата
нищожност или евентуално за неговата отмяна като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***с
управител Ч.И.П.да заплати на община Пловдив сумата 1596 лева съдебни разноски.
Решението е окончателно .
Административен съдия: