Решение по дело №204/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 437
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20197180700204
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 437/1.3.2021г.

Град Пловдив, 01,03,2021 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 29,01,2021 година, в състав:

Административен съдия: Стоил Ботев

при секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 204 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Жалбоподателят -  ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление в гр. ***с управител Ч.И.П.оспорва РЕШЕНИЕ № 351 прието с протокол № 16 от 27.09.2018г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвано в ДВ бр.96 от 20.11.2018г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „В. *** към „Проект „Рехабилитация на железопътен участник Пловдив – Бургас – фаза 2“, „Проект 1: Развитие на железопътен възел Пловдив“, участък № 11 Централна гара Пловдив, с искане за обявяване на неговата нищожност или евентуално за неговата отмяна като незаконосъобразно.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно и нищожно  цялото решение, като твърди че е собственик единствено на  сграда с идентификатор 56784.530.29.10, със застроена площ от 1625кв. метра, построена в ПИ –общинска собственост с   идентификатор 56784.530.29.

Съдът със свое определение № 1822 от 12,09,2020г. е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление в гр. ***против решение № 351, в частта, която не касае ПИ–общинска собственост с идентификатор 56784.530.29 и е ПРЕКРАТИЛ производството  в тази част, като същото е  продължило по жалбата в частта относно ПИ–общинска собственост с идентификатор 56784.530.29. С определение  № 9881/27.06.2019 г. по адм.дело № 4784/2019 г. по описа на ВАС, Второ отделение горното определение е оставено в сила.

Ответникът - чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, собственик на имот – предмет на плана, заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 ЗУТ. Жалбата е подадена в преклузивния 30-дневен срок от съобщаването, извършено чрез „Държавен вестник“, брой  96 от 20.11.2018 г.

 Жалбата е против решение на общинския съвет, което съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество  е неоснователна .

От фактическа страна съдът установи следното:

Административната преписка /АП/  е приложена по делото / л. 2-248/, като по искане на жалбоподателя съдът е задължил ответника и той е представил / л. 288-398/ допълнително и други писмени доказателства.

Жалбоподателят моли съгласно задължителните указания, дадени с Определение № 9881/27.06.2019 г. по адм.дело № 4784/2019 г. по описа на ВАС да се допусне назначаването на комплексна СТЕ, включваща вещо лице инженер улични комуникации /транспортно строителство/ и урбанист / архитект или инженер/, която след запознаване с материалите по делото /след пълното окомплектоване на административната преписка и справка в Община Пловдив да отговори на въпросите:

         1. Проекта на ПУП, одобрен с процесното Решение № 351 от 27.09.2018 г. на Общински съвет Пловдив засяга ли територии или части от територии, за които не е съществувал предходен план за улична регулация, съответно засяга ли територии или части от територии с неприложена първа регулация по предходен план, като вещите лица отразят в графичен вид, в кои части от проекта се създават изцяло нови трасета на улици и в кои се променят габарити и трасета на улици предвидени по действащи, но неприложени подробни устройствени планове;

          2. Какъв е обхвата на проекта, одобрен с процесното решение и към коя графична и текстова част от решението се съотнася имота на жалбоподателя, като се има предвид, че решението обхваща общо 25 пункта;

         3. Засяга ли Проекта и по какъв начин имота на жалбоподателя, като се изследва засягането както от гледна точка на промените в уличната регулация, така и в частите, касаещи план-схемите за ВиК и Ел, които са неразделна част от самия проект и се вземат предвид начините на ползване и функционалните предназначения на обектите в засегнатата сграда на жалбоподателя съобразно одобрената проектна документация и документите за въвеждане в експлоатация.

      4. Съществува ли друго техническо решение за реализиране на пробива, при което не се засягат в такава степен интересите на жалбоподателя.

Съдът е приел СТЕ на инж. К. /л.478-496/  която отговаря на поставените задачи и конкретно на въпроса  дали при така изработения ПУП се  осигурява достъп за инвалиди , съобразно Наредба № 6 ? ВЛ отговори , че не е  правила изследване в конкретиката по тази наредба.

Съдът е приел заключението на вещото лице, като по искане на жалбоподателя е  допуснал допълнителна задача, в.л. да измери на място габаритите на съществуващата рампа в процесната сграда откъм ул.“Калиакра“ и да даде заключение дали същите попадат в новопредвидената улична регулация, като изготви и графична част. Вещото лице да отговори дали с процесния проект се нарушават правила и изисквания за достъп съгласно Наредба № 6.

Съдът е приел и заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ / л. 518-530/, която отговаря че основната експертиза е отговорила че процесния ПУП не засяга рампата пред сградата , както и че  достъпа до сградата е затруднен за инвалиди.

Съдът е допуснал и СТЕ с в.л. архитект Р.И.И.  която в експертизата си / л. 546/  отговаря , че разпределението в територията в УПИ-то не е предмет на регулационния план, че има техническа възможност при ширина на бордюра 4.50 м. да бъде направен джоб в него, където да може да се паркира краткотрайно за инвалиди за подход към Медицинския център.

Експерта изрично на л. 557 е посочил , че и занапред рампата за инвалиди ще съществува , както и че няма пречка  инвалидите да имат възможност да ползват  рампата , който и сега съществува от западната страна на сградата и обслужва освен медицинския център и другите обекти.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение в обжалваната му част е законосъобразно.

Съдът установи, че  въз основа на решение на ЕСУТ при община Пловдив, взето по протокол № 22 от 22.06.2016 г. (л.161), с решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. на Общински съвет Пловдив (л.159) и заповед № 16ОА3178 от 23.11.2016 г. на кмета на община Пловдив , проектът е разглеждан няколкократно от ЕСУТ при община Пловдив и е връщан на проектанта за отстраняване на нередовности. Окончателният проект е разгледан и приет от ЕСУТ при община Пловдив с решение, взето по протокол № 20 от 06.06.2018 г. (л.134), след което е одобрен / л. 222/ от Общински съвет Пловдив с оспореното решение № 351, взето по протокол № 16 от 27.09.2018 г. – предмет на настоящото производство.

Представените в хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника писмени доказателства не представляват нови такива, доколкото са част от административната преписка по издаване на оспореното решение и са налични по преписката, като са представени още при постъпване на жалбата в съда и описани в придружителното писмо.

Съгласно чл.129, ал.1 ЗУТ подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината, а съгласно чл.129, ал.3, т.2, б.“в“ ЗУТ (неправилно посочен в жалбата като чл.129, ал.3, т.4 ЗУТ) подробният устройствен план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии. Т.е., компетентността на министъра е специална и ограничена до изчерпателно изброените в закона три хипотези, като настоящата разработка не попада в нито една от тези хипотези, защото с нея се изменя единствено уличната регулация и по никакъв начин не се засягат железопътните линии в района на гара Пловдив, под която ще бъде направен пробив за съединяване на два основни и първостепенни за град Пловдив булеварда. Следователно оспореното решение е издадено от компетентния за това орган, определен в нормата на чл.129, ал.1 ЗУТ, защото с процесната разработка се засягат повече от три квартала и съответно подробният устройствен план не би могъл да бъде одобрен със заповед на кмета на общината в хипотезата на чл.129, ал.2 ЗУТ.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствени-те правила и не е налице противоречие с материалноправните разпоредби, каквото общо и неконкретизирано оплакване е направено в жалбата.

Разрешението за изработване на процесния проект е издадено от компетентния орган – общинския съвет, който с решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. е допуснал изработването на проект за изменение на ПУП – ПУР за осигуряване на устройствени условия за реализиране на „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „В. ***, като е възложено на кмета на общината да извърши необходимите действия по реда на ЗУТ за изпълнение на настоящото решение. Случаят попада именно в хипотезата на чл.124а, ал.1 ЗУТ, поради което  следва да се приеме, че разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план е издадено от компетентния орган, посочен в тази правна норма.

Съгласно изричната норма на чл.124б, ал.3 ЗУТ решенията и заповедите по чл.124 и чл.124а не подлежат на оспорване, следователно решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г., на Общински съвет Пловдив е влязло в сила от датата на неговото приемане.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за нарушаване на изискването за отстояние между  уличната регулация и  собствената на жалбоподателя сграда с идент. № 56784.530.29.10, със застроена площ от 1625кв. метра, построена в ПИ –общинска собственост с   идентификатор 56784.530.29. Твърди се,  че по тоя начин ще  пострада лечебно-консултативната дейност на лекарските кабинети , както и ще бъде засегната сега съществуващата рампа за достъп на лица с неравностойно положение.

Процесният план касае общински обект от първостепенно значение по смисъла на § 5, т.73 ДР ЗУТ. Съгласно легалното определение на общински обекти от първостепенно значение, съдържащ се в цитираната правна норма, това са общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти – публична общинска собственост, определени в програмата по чл.8, ал.9 ЗОС за обекти от първостепенно значение. Както се каза по-горе, процесният план е включен в Годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г., раздел VІ „Обекти от първостепенно значение по чл.8, ал.9 ЗОС“ под № 3, защото има значение за създаване на по-надеждна и по-достъпна транспортна комуникация между отделните части и райони на град Пловдив чрез изграждането на нови и разширяването на съществуващи улици, което да отговори на нуждите на гражданите и да съобрази техният непрекъснато нарастващ брой. От друга страна, проектът касае улици от първостепенната улична мрежа. Т.е., категорично представлява общински обект от първостепенно значение, с осъществяването на който се цели преди всичко задоволяване на обществени нужди.

В този смисъл, съобразявайки нормата на чл.108, ал.5 ЗУТ, компетентният орган е длъжен да одобри такова изменение на действащия план, което едновременно да защити обществения интерес и да даде най-целесъобразното и най-икономично осъществимото устройство на конкретната територия, което предвижда в най-малка степен засягане на вещните права на заинтересованите лица.

В случая жалбоподателят не успя да докаже,  че съществува друг, по-икономичен начин за спазване на отстоянията , изграждане на нова рампа , както и друг вариант на потока  без да се затруднява  търговската дейност на множеството фирми с магазини и офиси в сградата и без да се затруднява пешеходния и велосипеден поток на път към и от Централна гара Пловдив.

От графичната част на оспореното решение, както и от приетите по делото три СТЕ с в.л. инженер , архитект и геодезист  става ясно че  окончателния проект е изготвен , като с  предвижданията на новия план се защитава общественият интерес. Т.е., давайки превес на обществения интерес, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и крайният извод, който се налага е, че при одобряване на процесния проект е спазено правилото на чл.108, ал.5 ЗУТ за икономично осъществяване на предвижданията на плана и целесъобразно устройство на засегнатите квартали. Още повече, че жалбоподателят не доказа съществуването на друг вариант за по-икономично и по-целесъобразно устройство на територията, попадаща в обхвата на процесната разработка.

Относно  процесната рампа за лица в неравностойно положение,  Съдът кредитира  закл. По  СТЕ с в.л. архитект Р.И.И.  която в експертизата си отговаря , че има техническа възможност при ширина на бордюра 4.50 м. да бъде направен джоб в него, където да може да се паркира краткотрайно за инвалиди за подход към Медицинския център, както и че  и занапред рампата за инвалиди ще съществува , както и че няма пречка  инвалидите да имат възможност да ползват  рампата , която и сега съществува от западната страна на сградата и обслужва освен медицинския център и другите обекти.

Заключението е прието по делото , не е оспорено от страните поради което ще бъде кредитирано от съда, съобразно другите доказателства.

За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че по админ. дела с №№ 199,201,203 и 205 от 2019г. са постановени решения с които се отхвърлят жалбите срещу процесното решение.

Съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника, съобразно приложените доказателства на л.244, 517, 572 и 599 за присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева и три депозита по приетите СТЕ, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят на основание чл.143, ал.4 АПК да заплати на община Пловдив 1596лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.215, ал.7, т.3 ЗУТ Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление в гр. ***с управител Ч.И.П.против РЕШЕНИЕ № 351 прието с протокол № 16 от 27.09.2018г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвано в ДВ бр.96 от 20.11.2018г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „В. *** към „Проект „Рехабилитация на железопътен участник Пловдив – Бургас – фаза 2“, „Проект 1: Развитие на железопътен възел Пловдив“, участък № 11 Централна гара Пловдив, с искане за обявяване на неговата нищожност или евентуално за неговата отмяна като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ТРИЕРА ООД ПЛОВДИВ с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление в гр. ***с управител Ч.И.П.да заплати на община Пловдив сумата 1596 лева съдебни разноски.

Решението е окончателно .

Административен съдия: