Решение по дело №277/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 4
Дата: 6 февруари 2024 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20234410200277
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. ЛЕВСКИ, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200277 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Т. С. от гр.С. срещу Наказателно
постановление №23-0293-000970/02.11.2023г. на Началник РУ - Левски към
ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.184, ал.4, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена и неправилно възприета от
административно-наказващия орган фактическа обстановка. Иска се да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника
адв.Хр.Т.а - АК-Велико Търново, който поддържа жалбата. Излага твърдения,
че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.137, б.“а“, ал.2, т.2 от
ЗДвП, като физическото състояние на жалбоподателя не му позволявало
използването на обезопасителен колан - поради имплантиран пейсмейкър.
Подробни доводи излага в допълнителна писмена защита. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата – Началник РУ – Левски към ОДМВР –
Плевен не се явява и не се представлява. С административно-наказателната
1
преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид
на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 21.10.2023г., около 23,53ч. жалбоподателят Ц. Т. С. пътувал в лек
автомобил *** с рег.№***, на територията на Община Белене, път III-5202,
км.4, като се возел на задна лява седалка. Автомобилът, в който
жалбоподателят С. пътувал бил спрян за проверка от свидетелите Д. Б. Б. и А.
Д. М. – полицейски служители при РУ Левски. В хода на извършената
проверка било установено, че жалбоподателя, като пътник в автомобила, не
бил поставил обезопасителен колан.
По повод на така установеното, на жалбоподателя Ц. Т. С. бил съставен
Фиш сер.№2232442/21.10.2023г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.186, вр. чл.184, ал.4 ЗДвП, който С. отказал да подпише.
От свидетеля Д. Б. Б. бил съставен АУАН №1019727/22.10.2023г. за
това, че на 21.10.2023г., около 23,53ч. жалбоподателят Ц. Т. С., в Община
Белене, път III-5202, при км.4, като пътник в лек автомобил *** с рег.№***,
не изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът по време на движение, с което виновно нарушил
чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното Наказателно постановление №23-0293-
000970/02.11.2023г. на Началник РУ - Левски към ОД на МВР-Плевен, с което
на жалбоподателя на основание чл.184, ал.4, пр.1 ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета
фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства – показанията на свидетелите Д. Б. Б., А. Д. М., Д. П. Д., както и
2
приобщените писмени доказателства: Фиш сер.№2232442/21.10.2023г.,
АУАН №1019727/22.10.2023г., Наказателно постановление №23-0293-
000970/02.11.2023г., Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директор ОД МВР
Плевен, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, Епикриза от 14.12.2022г.
на Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“, Клиника по
Кардиология, Експертно решение на ТЕЛК Павликени №90206/07.02.2023г.,
Служебна бележка изх.№000230/05.01.2023г. на д-р Е.Е., гр.Полски Тръмбеш.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от
представените заповеди.
При извършената служебна проверка не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили
правото на защита на жалбоподателя.
Налице материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Със същото Ц. Т. С. е санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1
ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда задължение за водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Безспорно се установява от събраните гласни доказателства, които са
еднопосочни по отношение на това обстоятелство, че жалбоподателят като
пътник в процесния автомобил, по време на движението му не бил поставил
обезопасителен колан.
В ал.2 на чл.137а ЗДвП обаче жалбоподателя изрично е предвидил
определени категории лица, за които задължението по ал.1 за поставяне на
обезопасителен колан не важи, а именно: 1. бременните жени; 2. лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-
двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови
3
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5.
инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
От представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства
- Епикриза от 14.12.2022г. на Университетска болница „Аджибадем Сити
Клиник“, Клиника по Кардиология, Експертно решение на ТЕЛК Павликени
№90206/07.02.2023г., Служебна бележка изх.№000230/05.01.2023г. на д-р
Е.Е., гр.Полски Тръмбеш, се установява, че преди датата на процесната
проверка, извършена на 21.10.2023г. – през 2022г. на жалбоподателя е бил
имплантиран постоянен електрокардиостимулатор. Видно от издадената
медицинска бележка от 05.01.2023г. същият се нуждае от освобождаване от
поставяне на предпазен колан въз основа на предпазване от притискане на
поставения кардиостимулаторен имплант. Установеното от медицинските
документи се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. П. Д..
Така установеното води до извод, че жалбоподателят Ц. Т. С. попада
сред категорията лица по чл.137а, ал.2, т.2 - лица, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан, с оглед на което за него
не е съществувало задължението по чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД МВР
– Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0293-000970/02.11.2023г.
на Началник РУ - Левски към ОД на МВР-Плевен, с което на Ц. Т. С.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ***, на основание чл.184, ал.4, пр.1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на Ц. Т. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
4
400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5