Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 31.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 28.07.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 148 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.Б.В. чрез защитник – адв. В.К., против Наказателно постановление № 886 от 11.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с което:

1. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.;

2. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че въззивникът не е бил уведомен за издаденото на негово име позволително за сеч от 13.09.2019 г., същото не му е връчено, както и че въз основа на Заповед № 77/13.09.2019 г., считано от същата дата – 13.09.2019 г., е ползвал платен годишен отпуск.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от разписката за връчване на НП (л. 24) и пощенското клеймо (л. 23) от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят Н.Б.В. е лице вписано в публичния регистър на лица упражняващи лесовъдска практика в община Костенец и заема длъжността „горски стражар“ в „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД – дружество с общински капитал.

На името на жалбоподателя от Изпълнителна агенция по горите – Регионална дирекция по горите – София от инж. П.М. е издадено Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. за добив на дървесина в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86.

Със Заповед № 77/13.09.2019 г., издадена инж. П.М., в качеството на управител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, е разрешено на жалбоподателя Н.В. да използва 6 работни дни платен годишен отпуск, считано от 13.09.2019 г.

Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. не е връчено на жалбоподателя Н.В. и същият не е изрично уведомен за издаването на такова.

Жалбоподателят Н.В. не е уведомен и изрично запознат с технологичния план за добив на дървесина от отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86. В технологичния план в графата „Запознат с технологичния план“ друг служител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, заемащ длъжността „горски стражар“, е изписал собственоръчно имената на жалбоподателя Н.В. и положил подпис вместо него, тъй като Н.В. използвал платен годишен отпуск.

В периода 16.09.2019 г. – 09.10.2019 г. във връзка с Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. са издадени 39 превозни билета.

При проверка, осъществена на 10.10.2019 г., свидетелите Г.С. и В.А., заедно с Пламен Д. ***, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86 установили сеч на 15 броя дървета от цер, дъб и габър немаркирани с контролна горска марка, както и прокарване на технологични просеки, които не са включени в одобрения технологичен план. За констатациите при проверката от свид. Г.С., в качеството на на служители при РДГ – София, бил съставен Констативен протокол серия Р014 № 003346, за който бил уведомен управителят на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД – свид. П.М..

За констатациите при проверката свид. А., в качеството му на главен специалист горски инспектор при РДГ – София, срещу жалбоподателя В. бил съставен АУАН № 886 от 05.11.2019 г. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Въззивникът отказал да подпише АУАН като отказът бил удостоверен с подписите на свид. Мария П. и М.Н..

Въз основа на АУАН от директора на Регионална дирекция по горите – София е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 886 от 11.02.2020 г., с което за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Н.В. за всяко от нарушенията е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза (Протокол за извършена експертиза № 231), съгласно заключението на която подписът в приложения по делото технологичен план, на втора страница от технологичния план, където е изписано „запознат с технологичния план“, не е положен от жалбоподателя Н.В.. Ръкописният текст преди подписа не написан от жалбоподателя Н.В..

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М., А., С., П., Н. и от писмените доказателства: Позволително за сеч № 0521322, , протокол за освидетелстване на сечище, технологичен план, Констативен протокол серия серия Р014 № 003346, извлечение от интернет страницата на ИАГ относно публичния списък на лицата упражняващи частна лесовъдска практика, 2 броя удостоверения на издадени на Н.В., доклад от В.А., трудов договор, 2 броя длъжностна характеристика, опис на превозните билети за добита от отдел 169, буква „а“, кад. № 865.86 г., Заповед № РД 49-194/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и Заповед № 77/13.09.2019 г.

Останалите доказателства са неотносими към предмета на доказване.

От трудов договор и длъжностна характеристика се установява заеманата от жалбоподателя длъжност.

От извлечение от интернет страницата на ИАГ се установява и 2 броя удостоверения, че жалбоподателят е вписан в публичния регистър на лица, упражняващи лесовъдска практика на територията на община Костенец.

От показанията на свидетелите А., С. и от писмените доказателства - констативен протокол и докладна записка се установяват всички обстоятелства около процесните проверки, осъществени от служители на РДГ в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86.

От Заповед № 77/13.09.2019 г., издадена инж. П.М., в качеството на управител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, показанията на свид. М. и обясненията на жалбоподателя се установява, че същият е използвал 6 дни платен годишен отпуск, считано от 13.09.2019 г.

От показанията на свид. П. и Н. се установява отказът на жалбоподателя да подпише изготвения АУАН.

От опис на превозните билети за добита от отдел 169, буква „а“, кад. № 865.86 г. се установява, че в периода 16.09.2019 г. – 09.10.2019 г. във връзка с Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. са издадени 39 превозни билета.

Изброените доказателствени източници са логични, взаимно допълващи се и не разкриват никакви вътрешни противоречия или такива при съпоставката им едно с друго. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, не е необходимо да бъдат по-подробно анализирани.

Единствените спорни обстоятелства по делото са дали Позволително за сеч № 0521322, и изготвения технологичен план са връчени на жалбоподателят и получил ли е той екземпляри от същите. Съдът намира, че това не е несъмнено доказано по смисъла на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303, ал. 2 НПК.

От доказателствата по делото не се установява Позволително за сеч № 0521322 да е получено от жалбоподателя В.. Същото не е подписано от него, а единствено от издалия го – свид. М.. В показанията си свид. М. не излага факти, че позволителното за сеч е връчено, на жалбоподателя, т.е. че той го е получил, а единствено прави съждение, че това е задължение на лесничейките, които да му го връчат срещу подпис. Видно е обаче, че такъв подпис няма. Няма никакви твърдения и ангажирани доказателства от АНО как и кога е получено процесното позволително за сеч.

По същия начин няма събрани доказателства технологичният план, към издаденото позволително за сеч да е връчен на жалбоподателя, респективно той да е запознат с него. Този извод следва от показанията на свид. М., който излага, че не знае дали приложеният по делото технологичен план, анализирани в съвкупност с изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът и ръкописния текст на страница втора не са положени от жалбоподателя Н.В.. Съдът кредитира в цялост заключението като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице е положило всички усилия за изготвяне на вярно и безпристрастно заключение. Експертът е взел различни образци от подписа на Н.В.. Запознал се е лично с оригиналите от изследваните документи и е изложил подробни съображения как са формирани експертните изводи. При това положение са налице предпоставките да бъде дадена в. на заключението.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършените деяния, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Изводите на АНО от фактическа страна не се потвърждават напълно от въззивната инстанция, като промяната във фактическите изводи резултира в различно приложение на материалния закон.

С обжалваното Наказателно постановление № 886 от 11.02.2020 г.  от фактическа страна е прието, че Н.В. – лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на чието име е издадено Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. за добив на дървесина в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86 не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч, в това число да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, съгласно изискванията на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012 г.), вследствие на което е извършена сеч на 15 броя дървета от цер, дъб и габър немаркирани с контролна горска марка, както и задълженията си да следи за спазването за одобрения технологичен план за подотдела, съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 Наредба № 1 от 30.01.2012 г., вследствие на което са извършени дейности по изграждане на технологични просеки, без същите да са отбелязани в одобрения технологичен план.

Това поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и е санкционирано на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ чрез наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за всяко едно от нарушенията.

Диспозицията на разпоредбата на чл. 108, ал. 3 3Г е бланкетна. Това означава, че препраща за няколко елемента от административното нарушение към друг нормативен акт. В случая този акт е Наредба № 1 от 30.01.2012 г., а съгласно диспозицията на чл. 12б, ал. 1 от Наредбата елемент от обективна страна на нарушението е позволителното за сеч да бъде получено от лицето по чл. 108, ал. 2 ЗГ, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

По делото са установени всички обективни елементи на вменените нарушения с изключение на получаването на позволителното за сеч от жалбоподателя Н.В., което прави поведението му несъставомерно.

Съгласно разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК наказателното постановление не може да почива на предположения, а нарушителя следва да бъде признат за виновен, когато вмененото нарушение е безспорно доказано.

При доказателствения анализ без посочено защо не може да се направи извод, че жалбоподателят е получил позволителното за сеч, т.е. същото не му е връчено, като аргументите не е нужно да бъдат преповтаряни. В допълнение трябва да се изложи, че едва след получаване на позволителното за сеч от лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, следва да изпълнява задълженията по чл. 12б, ал. 1 от Наредбата, респективно неизпълнението им представлява административно нарушение. Подобен законодателен подход не е случаен. Необходимостта от връчване на позволителното е обусловена от обстоятелството, че преди връчването, лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, няма как обективно да знае какви са параметрите на разрешението. Т.е. от кого е издадено, на кое лице е издадено, за кой отдел, какви са разрешените обеми за извършване на сеч, срокът за провеждане на сечта, кой е одобрения технологичен план и прочие.

По делото липсват каквито и да е доказателства, че позволителното за сеч е било получено от жалбоподателя. Прави впечатление, че свид. М. не твърди, че на жалбоподателя е връчено позволителното за сеч. Тук е мястото да се отбележи, че знанието, че на негово име е издадено позволително за сеч, не е равнозначно на получаване на позволителното. Както беше посочено законодателят е въвел като елемент от обективна страна за съставомерността на нарушението по чл. 12б от Наредбата именно получаване на позволителното. Това е обяснимо с изложените по-горе съображения – преди да получи позволителното лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, няма как обективно да знае какви са параметрите на позволителното.

На следващо място, по делото е несъмнено доказано още, че жалбоподателят не е бил запознат и с одобрения технологичен план, като дори от негово име и без съгласието му се е подписал друго лице.

Обстоятелството, че в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.86 за Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. са издадени 39 превозни билета по никакъв начин не доказва, че жалбоподателят е получил процесното позволително. Нещо повече АНО не ангажира никакви доказателства, че именно жалбоподателят е издал изброените в описа билети. Както приложеният опис, така и двата броя превозни билети не съдържат никакви данни относно авторството на лицето, издало превозните билети.

Без значение за доказаността на обвинението са представените като доказателства два броя длъжностна характеристика. Дали връчената на жалбоподателя длъжностната характеристика е тази, представената от АНО - с извършено дописване на ръка „Горски територии в землището на с. Подгорие, с. Пчелин“ или тази представена от жалбоподателя – без такова дописване, не е относимо към предмета на доказване по делото, тъй като никой от двата документа не пресъздава съдържанието на Позволително за сеч № 0521322 от 13.09.2019 г. Тези документи единствено създават различни и по-общи задължения, които са извън правилото за поведение, установено в чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и биха могли да бъдат предмет на други административнонаказателно или трудовоправни нарушения.

На последно място, трябва да се посочи, че към момента на издаване на позволителното за сеч жалбоподателят е използвал платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни, което сочи, че до 23-ти септември включително не е имал обективна възможност да се запознае с издаденото на негово име позволително за сеч и технологичен план, както и да следи за изпълнението му. Доколкото е посочено, че нарушението е извършено в периода 16.09.2019 г. – 10.10.2019 г. не може да бъде еднозначно отговорено в кой период е извършено всяко от нарушенията и дали същият не съвпада с периода на платен годишен отпуск, по време на който обективно жалбоподателят не е бил запознат и не е бил в състояние да изпълнява задълженията си по чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.

В заключение не може да се направи несъмнен извод по смисъл на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303, ал. 2 НПК, че позволителното за сеч е било получено от жалбоподателя. При това положение административнонаказателната му отговорност не може да бъде ангажирана на базата на недопустими предположения, че след като за това позволително са издавани превозни билети, то очевидно жалбоподателят е знаел, че на негово име има издадено позволително. Както беше посочено нормата на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. изисква получаване на позволителното, а знание от лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Известно е, че в административнонказателното право разширително тълкуване при обуславяне на административнонаказателната отговорност, тъй като деянията са законоустановени, поради което не може да бъде разширявано приложението на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.

Поради разминаването на фактическите изводи между въззивната инстанция и възприетите от АНО и установеното неправилно приложение на материалния закон, обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна.

Предвид изхода на делото на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 190, ал. 1 НПК разноските, сторени в производството пред въззивната инстанция следва да останат за сметка на бюджета на съда.

Доколкото липсва искане отправено от жалбоподателя с правно 63, ал. 3 ЗАНН, то разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 886 от 11.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: