№ 70362
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20251110121747 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. В..
При извършена проверка за редовността на заявлението с оглед извършването на
справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. съдът установи, че длъжника М. А. В. нямат
регистриран настоящ адрес в страната.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник
да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по
чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
Понятието "обичайно местопребиваване" се тълкува в смисъл, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява опредЕ. интеграция в социалната
и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО,
ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, § 1 от Регламент
№ 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания на
понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове
на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал.
7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
1
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.") това значение е приложимо и в
българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне
на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.
7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на
съответната държава.
Установено е от представената по делото справка, че длъжника няма регистриран
настоящ адрес в страна към настоящия момент, което е основание да се откаже издаването
на заповед съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 и т.5 ГПК. Същевременно, от справките може да се
изведе, че лицата нямат обичайно местопребиваване в страната, което се извежда от
настоящия им адрес, който е посочено, че е в Италия.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото
си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Република България и
това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта
на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.
Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би
засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ
адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е допустимо
само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение № 85 от
04.05.2016 г- по гр. д. № 251/2016 на III г. о., ВКС.
Изложеното дава основание подаденото заявление да се отхвърли в тази част.
Воден от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. №
133629/15.04.2025г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД в частта, в която заявлението
е насочено срещу длъжника М. А. В..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2