№ 727
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 83816/05.12.2022 г. на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, против
решение № 3189/24.10.2022 г., /изменено в частта за разноските с
определение № 13923/13.12.2022 г./, постановено по гр.д. № 2595/2022 г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, с което е прието за установено, че Г. А. Н.Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, бул. В. В. бл. ***, вх.**, ет.*, ап. *, не дължи
на „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 („Литекс Тауър“), ет. 10, сумата в
размер на 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляваща неустойка
за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № 202101280839450102 от 28.01.2021 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност на
съдебното решение в обжалваната му част. Оспорва решаващия извод на
съда, че клаузата, предвиждаща неустойка по договора за кредит е
неравноправна. Излага, че съгласно чл. 6, ал. 3 от процесния договор,
неустойка се дължи само за тези периоди, в които кредитът е останал без
осигурена гаранция. Сочи, че кредитополучателят може да избегне
възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер
в случай, че предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по
чл. 4, ал. 3 от Договора. По отношение на размера жалбоподателят сочи, че
предвиденият в чл. 6, ал. 1 от договора размер е горната граница, до която
може да се начислява неустойка, но същата може да е и в по-нисък размер
или въобще да не се начислява, ако кредитополучателят предостави на
кредитора надлежно обезпечение. Излага, че необходимостта от предоставяне
на обезпечение по кредитите, отпускани от кредитни и финансови
1
институции като търговци е същата като тази по кредитите, отпускани от
банки, а именно да се намали риска от евентуална неплатежоспособност на
кредитополучателите и невъзможност да се получи обратно отпуснатата
сума. Сочи като необсъден от първоинстанционния съд факта, че
кредитополучателят е получил информация за условията на договора и
размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключването му, тъй
като данните за това са достъпни още на етап кандидатстване чрез електронна
заявка и се включват в съдържанието на договора, с което той изрично се е
съгласил. Изложено е, че условията на договора за кредит са ясно и подробно
описани в стандартен европейски формуляр, който е изпратен до
кредитополучателя преди подписване на договора. Съгласно т. 8 от СЕФ, в
срок до края на деня, следващ този на сключване на договора за кредит,
кредитополучателят трябва да предостави едно от трите вида обезпечения по
своя преценка – банкова гаранция, гаранция от нефинансова институция или
двама поръчители. Сочи се, че в обжалваното решение не е обсъден
вариантът обезпечението да се предостави под формата на поръчителство, за
което на основание чл. 3.2.7 от общите условия към договора следва да се
поиска предварителното одобрение на кредитора. На база изложеното
въззивното дружество счита, че след като кредитополучателят е бил
предварително уведомен за задължението да предостави обезпечение, то той
е имал предварително достатъчно време да го изпълни още преди
сключването на договора за кредит или да вземе решение въобще да не
сключва такъв. Сочи също, че на основание чл. 29 от ЗПК
кредитополучателят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни от
сключването му без да дава обяснения и без да дължи обезщетения и
неустойки. Излага, че процесната неустойка не излиза извън присъщите си
обезпечителна, гаранционна и санкционна функции, поради което не
накърнява добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Г. А. Н.-Ч., чрез адв. П. Н., в депозирания в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Счита за правилен и съобразен със съдебната практика извода
на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата за неустойка.
Сочи, че начисляването й не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, а
по същество се касае за прехвърляне риска от неизпълнение задължението на
кредитора за оценка платежоспособността на длъжника, вменено му с
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, върху длъжника по договора за кредит. Счита,
че предвид краткия срок за осигуряване на обезпечението и утежнените
условия, на които същото следва да отговаря, предвидената клауза цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да
увеличи размера на задълженията по договора за кредит. Излага също, че
клаузата, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
обезпечение, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
2
потребителски кредити, тъй като ако има съмнение за платежоспособността
на кредитополучателя, обезпечение следва да се поиска преди предоставяне
на кредита. Сочи, че неизпълнението на едно акцесорно задължение, което не
е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Счита, че така уговорена неустоечната клауза
противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй
като на практика се кумулират неустойка за забава с компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 351/2023 г. на
06.03.2023 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3