РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600169 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 52 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 249/2024 г. Пазарджишкият
окръжен съд е признал по реда на чл.32 от ЗПИИРКОРНФС, Решение № * от
05.07.2022г., постановено от * несъдебен орган - * /*/, влязло в сила на
29.07.2022г., с което на българския гражданин И. А. П., ЕГН: ********** с
постоянен и настоящ адрес в с. *, ул. *“ № * е наложена финансова санкция в
размер на 960 евро - за извършено административно нарушение по реда на чл.
41, ал.1, във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по
пътищата /StVO /, чл.24 от Закона за движение по пътищата /StVG/; 11.3.8 от
* каталог за финансови санкции /ВКаt/, с включени разходи в размер на 51,50
евро, или общо 1 011,50 евро с левова равностойност 1 978,29 лева по
фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението и е
изпратил решението на ТП на НАП – * за изпълнение и събиране на
дължимите суми в левовата им равностойност.
Недоволен от решението е останал адв. Р. З. – служебен защитник на И.
1
П., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено. На първо място намира,
че същото е незаконосъобразно, защото приложеното по делото
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 205/2014/ПВР на СЕС е непълно
по смисъла на чл.35, ал.1, т.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС, което е факултативно
основание за отказ, защото липсват данни за точната идентификация на
личността на нарушителя и засегнатото лице, за това как и кога е връчено
решението, дали му е предоставено на разбираем език, спазени ли са правата
му в това производство. В удостоверението не се откриват доказателства, че
проведеното производство е било писмено и нарушителят е бил уведомен,
съгласно законодателството на издаващата държава за правото си на
обжалване, сроковете на обжалване, както и че това решение е било връчено
лично на лицето, че е уведомено за правото му да поиска повторно
разглеждане на делото и да представи нови доказателства. По този повод
остава неясен начина на провеждане на производството и спазени ли са
всички гаранции по Рамковото решение за правото на защита на лицето. На
второ място засегнатото лице не е било намерено на известния му адрес в
страната, но и съдът не е положил усилия за установяването на неговото
местонахождение и адрес във * и дали същото е трайно установено там. Не
са събирани доказателства от сектор „ПП“ при ОД на МВР – *, дали лицето
притежава МПС, а от Агенцията по вписвания за притежавани имоти, от
НАП и НО, дали получава доходи в страната и др. От тук и за достигане на
заключението за неговото обичайно местопребиваване на територията на Р.
България по смисъла на чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик, но
не е взето отношение.
По делото пред настоящата инстанция са изискани и приети справки от
НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес, както и от сектор „БДС“ при
ОД на МВР – * за задграничните пътувания на жалбоподателя.
Засегнатото лице И. А. П. не се явява нередовно призован, с отметка че
се намира в чужбина. За него се явява като служебен защитник – адв. Р. З. от
АК - *, който иска по изложените съображения в жалбата да се отмени
решението на окръжния съд като незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
2
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пазарджишкият окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдържащо всички
реквизити, съгласно Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
То е издадено от компетентен орган на държава – членка на
Европейския съюз – *, а именно от */* окръг/ за налагане на глоба, с Решение
№ *, постановено на 05.07.2022г., влязло в законна сила на 29.07.2022г. за
налагане на финансова санкция на българския гражданин И. А. П. в размер на
960 евро за извършено административно нарушение, изразяващо се в
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата:
На 11.05.2022 г. в 02:42 ч. в гр. *, в дясното платно на * автомагистрала
1 при 369,0 км, в посока на движение – гр. *, като шофьор на лек автомобил с
рег. № * с превишена максимално допустима скорост извън населени места от
100 км/ч. с 54 км/ч., при констатирана скорост от 154 км/ч /след приспадната
граница на толерантност/, което според * законодателство е административно
нарушение и се санкционира по реда на чл. 41, ал.1, вр. с Приложение 2, чл.
49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, чл. 24 от Закона за
движение по пътищата /StVG/; 11.3.8 от * каталог за финансовите санкции
/BKaT/. Посочени са и разходи, по производството, довело до решението в
размер на 51.50 евро или общият размер на финансовата санкция възлиза на
1011,5 евро, който не може да представлява основание за отказ, съобразно
чл.35, т.6 от българския специален закон.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Налице са формалните предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС
- удостоверението е представено в оригинал и е преведено надлежно на
3
български език, като отговаря на образеца по приложенията към закона.
Безспорно, компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението е Пазарджишкият окръжен съд, тъй като
засегнатото лице има обичайно пребиваване в гр. *, съобразно чл.31, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. По делото е установено, че лицето не е редовно
призовавано на адреса, посочен в удостоверението, тъй като се намира в
чужбина, на същият не е променян, като същият ежегодно се прибира и
заминава /последно излязъл от РБ на 03.02.2024г./, т.е. има трайна връзка от
личен характер точно на това място по местоживеене. В тази връзка е
изискана допълнителна информация за установяването на неговия адрес по
местоживеене от НБД „Население“ и сектор „БДС“ при ОД на МВР – * за
задгранични пътувания, но не се налага търсенето на такава за притежание на
лични МПС, недвижими имоти или други данни. От тук и за достигане на
заключението за неговото обичайно местопребиваване на територията на Р.
България и че се касае именно за същото лице.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението е за налагане на парична глоба е
постановено в административно-наказателно производство в държава-членка
на ЕС и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и
по българското законодателство. Налице са и условията на чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, като в удостоверението изрично е посочено, че се касае за
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, т.е. не се
изисква двойна наказуемост. А съгласно ал.3 от същия текст, както вече се
упомена, засегнатото лице има местоживеене на територията на Р. България.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и
изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният
срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно * и българското
законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското
4
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е над фиксирания праг от 70 евро.
Проверено е наличието на условията по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС,
като е установено, че производството по издаване на решението е било
писмено, като е посочено, че в съответствие със законодателството на
издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено лично или чрез
упълномощен според националния закон представител за правото и срока за
обжалване на решението. Вярно е, че в следващата точка не е отбелязано
изрично как е било уведомено лицето за тези му права, но това обстоятелство
следва да се възприеме с доверие, съобразно принципа за взаимно признаване
на съдебни решения, въз основа на който е изгражда съдебното
сътрудничество между държавите – членки на ЕС.
Няма представени доказателства за пълното или частично изпълнение
на санкцията, съгласно чл.33 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на
финансовата санкция и разноски по делото в български лева по фиксирания
курс на БНБ към деня на постановяване на решението от общо 1 011,50 евро с
левова равностойност от 1 978,29 лева.
Макар и да не е упоменато в решението, съгласно чл.42 от
ЗПИИРКОРНФС, така определената сума следва да остане в приход за
бюджета на Република България, като изпълняваща решението държава.
5
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
потвърди решението на окръжния съд.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 01.04.2024 г. по ЧНД № 249/2024 г.
Пазарджишкият окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6