РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Перник, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500639 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е подадена в срок въззивна жалба рег.
№ 276454 / 05. 10. 2021г. на Пернишкия районен съд, от особения
представител на М.З. В. – адвокат М.К., срещу решение № 261025 от 30. 09.
2021г., постановено по гр. д. № 6362 / 2020г. описа на Пернишкия районен
съд, с което е признато за установено, че в полза на „Топлофикация –
Перник“ АД, съществува изискуемо вземане срещу М. З. В., за сумата
490,56лв., представляваща стойността, на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01. 05. 2018г.
до 30. 04. 2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 14. 09. 2020г. до окончателното изплащане, както и за сумата
70,57лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10. 07. 2018г. до 19. 08. 2020г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5007 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд.
1
В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила /неправилна
квалификация на иска/, че то е неправилно и необосновано. Моли се то да
бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Впоследствие в срок е подадена и ръкописна жалба рег. № 276454 / 14.
10. 2021г. на Пернишкия районен съд, от особения представител на М.З. В. –
адвокат М.К.. В нея обстойно са развити доводи за недопустимост на
обжалваното решение, поради недопустимост на предявените искови
претенции.
„Топлофикация Перник“ АД, не e подала писмен отговор. За съдебно
заседание е депозирала писмена молба, чрез юрисконсулт М., с която оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв. и разноски в размер на 300лв.
възнаграждение за особения представител.
Във въззивната жалба и последващата такава не са направени
доказателствени искания.
За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел
следното :
Обсъдил е наведените от особения представител на ответника, доводи
за недопустимост на иска и е приел, че те са неоснователни. Отбелязал е, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Отбелязал е, че облигационната връзка възниква по силата на закона,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици на и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, поради което е
направил извод, че не е необходимо сключването на писмен договор за това
обстоятелство, тъй като съдържанието на облигационната връзка се определя
от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от КЕВР. Съдът е посочил, че в случая Общите
условия са приложени по делото и тези общи условия са приложими в
отношенията между същите.
Въз основа на представения договор за продажба на недвижим имот от
03. 01. 1991г., декларация по чл. по чл.14 ЗМДТ, и удостоверение за семейно
положение, съдът е направил извод, че ответникът е придобил процесния
топлоснабден имот, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност,
съгласно която всеки от съпрузите отговаря солидарно за задълженията,
поети за задоволяване нужди на семейството, каквито са тези за заплащане
цената на топлинна енергия, поради което е допустимо искът да бъде насочен
единия съпруг.
Като е изходил от заключението на съдебно - техническата експертиза,
което подробно е анализирал, съдът е направил извод, че искът е основателен
и доказан по размер.
Съдът е обсъдил възраженията на особения представител на ответника,
че ответник следва да етажната собственост и е приел, че те са
неоснователни. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че
исковите претенции следва да бъдат уважени, така, както са предявени.
Съдът е определил разноските в исковото и в заповедното производство
и ги е присъдил.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
3
410 от ГПК по ч. гр. д. № 5007 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок
от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията
си в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Доводът на особения представител, че искът е бил неправилно
квалифициран, поради което съдът се е произнесъл по непредявен иск и
обжалваното решение е недопустимо, не се споделят от въззивния съд.
Същите са подробно обсъдени в определение № 895 от 10. 11. 2021г., в което
е отбелязано, че неправилната правна квалификация на иска /по – точно
непълната квалификация на иска/, не влияе на разпределената
доказателствената тежест. Само за яснота съдът следва да отбележи, че в
първия ред от решението си Пернишкият районен съд е отбелязал, че
производството е по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК вр. с чл. 422 от ГПК, което
също е правилна квалификация на установителния иск, макар и непълна.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата и втората такава, доводите на насрещната страна и
от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик.
Видно от приложените по делото договор за продажба на недвижим
имот от 03. 01. 1991г. /л.99 от първоинстанционното производство/,
декларация по чл. по чл.14 ЗМДТ /л.65 - 68 от първоинстанционното
производство/, и удостоверение за семейно положение /л.98 от
4
първоинстанционното производство/, М. З. В. е придобил процесния
топлоснабден имот на 03. 01. 1991г., когато между него и И.Р. В. е имало
сключен граждански брак. Следователно топлоснабдения апартамент е
придобит режим на бездялова съпружеска имуществена общност. Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК – съпрузите отговарят солидарно за
задоволяване нужди на семейството.
Следователно искът, предявен срещу М. З. В., се явява основателен, а
доводите на особения представител на същия, че ответник следва да бъде
етажната собственост, се явяват неоснователни. По делото е доказано, че
именно ответникът е собственик на процесния апартамент в режим на СИО,
че този топлоснабден имот си има самостоятелна партида и тя се води на
името на М. З. В..
От заключението на съдебно техническата – експертиза на вещото лице
инж. З. З., което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че искът се явява доказан по размер.
Следователно процесните суми се дължат от ответника на
„Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено,
като въззивният съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви
на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК М.В.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и
сумата 300лв., представляваща възнаграждение за особения й представител.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от М.В. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано
от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане.
5
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261025 от 30. 09. 2021г., постановено по гр. д.
№ 6362 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд,
Осъжда М. З. В., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и
сумата 300лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения й представител адвокат М.К. пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда М. З. В., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на настоящето
решение в сила до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6