Р Е Ш Е Н И Е
№425 09.11.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и четвърти октомври 2022г. в открито заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №621 по описа за 2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, образувано по жалбата на Д.И.Д., представляван от редовно упълномощен
адвокат, против Уведомително писмо №02-240-6500/5960/29.07.2022г издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която
е отказано специално плащане за памук в размер на 118 848.05лв за 2018г –
цялата искана сума е отказана на основание чл. 13, чл.16 и чл.19 от делегиран
Регламент ЕС №640/2014г на Комисията, както и на основание чл.17 от Наредба
№3/17.02.2015г, , поради това, че в срок до 1.12 на годината на кандидатстване
не е предоставен сключен договор за изкупуване на произведената продукция от
културата памук. На основание чл.46а от ЗПЗП, земеделските стопани могат до
получат специално плащане за памук, когато го отглеждат съгласно определените с
наредбата по чл.38а ал.4 от ЗПЗП правила. При спазване на разпоредбите на
Регламент ЕС №639/2014г и Регламент ЕС №641/2014г с тези правила се определят земеделските земи
за производство на памук в страната, сортовете, които могат да се засяват и минималната
гъстота на посевите.
Уведомително писмо № 02-240-6500/5960/29.07.2022г
е издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ след като с
Решение №365/13.10.2021г по адм.д.№267/21г по описа на АС Стара Загора е
отменено Уведомително писмо №02-240-6500/5960/01.04.2021г, съдържащо отказ да
се изплати специално плащане за памук за кампания 2018г, поискано с общо Заявление за подпомагане от 18.03.2018г УИН
24/290518/07141 и заявление за подпомагане по схемата за специално плащане за
памук от 12.05.2018г/ стр.80/, поради постановяването му при пълна липса на
мотиви – съществено нарушение на правилата за съдържание на административния
акт, препятстващо съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита.
При споделяне на тези мотиви е постановено Решение № 4867/19.05.2022г по
адм.д.№12454/2021г по описа на ВАС на РБ, а в изпълнение на влязлото в сила
Решение на АС Стара Загора, Заместник изпълнителния директор е разгледал отново
основателността на заявлението за подпомагане по схемата за специално плащане
на памук.
Уведомително писмо
№02-240-6500/5960/29.07.2022г е връчено по пощата на 03.08.2022г, а жалбата е
подадена на 15.08.2022г, по пощата, на 12-тия ден от 14-дневния преклузивен срок, и от адресата на неблагоприятния отказ,
постановен по заявлението за подпомагане по схемата за специално плащане за
памук.
С жалбата се твърди, че е изпълнен
състава на чл.172 ал.2 от АПК, което е основание за нищожност, поради това, че
с влязлото в сила Решение на АС Стара Загора е преклудиран и материално правния
въпрос за основателността на заявлението за специално плащане за памук за
2018г., а следователно органът е дължал издаване на административен акт за
изплащане на цялата претендирана сума по схемата, за да изпълни влязлото в сила
съдебно решение. Жалбоподателя се позовава на тази нищожност, без специално
искане за обявяване на нищожността на уведомителното писмо, но с оглед
упражняване от съда на задължението му да обяви нищожността и когато служебно
бъде констатирана. Алтернативното основание за отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен е обосновано със значението на
изискването по чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания №3/17.02.2015г, издадена по делегацията на
чл.38ал.4 от ЗПЗП. Конкретно доводите се състоят в тезата, че съгласно чл.13 §2
от Регламент ЕС №1640/2014г на Комисията, плащането може да бъде намалено или
отказано при не представяне или забавяне на съпътстващи документи, но само
когато тези документи, договори или декларации формират основата за изпълняване
на условията за допустимост за въпросното подпомагане. Според жалбоподателя
основата за изпълнение на условията за допустимост на подпомагането по схемата
за специално плащане за памук се формира от предпоставките за възникване на
правото, както са посочени в чл.17 ал.1 от Наредбата – памукът да е произведен
на територията на страната, да са използвани одобрените сортове и да е спазена
минималната гъстота на посевите от не по-малко 8 000броя на декар.
Продажбата на памука и представянето на договор за това не са предпоставка за
правото да се получи плащането. В същия смисъл са и нормите на правото на ЕС-
чл.57 ал.1 от Регламент ЕС №1307/2013г и чл.58 от Делегиран регламент ЕС
№639/2014г, които ДФЗ не прилага според точния им смисъл. Разпоредбите на чл.16
и чл.19 от Регламент №640/2014г на Комисията са без правно значение спрямо
фактическото основание – неизпълнение на изискванията на чл.17 ал.2 т. 2 от
Наредба №3/17.02.2015г. Иска от съда да бъде отменено Уведомително писмо в
частта му, с която се отказва специално плащане за памук за 2018г с присъждане
на разноските по делото, съгласно списък.
Ответника Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, представляван от редовно упълномощен процесуален
представител / стр.121 в писмено становище на стр.141 преди съдебно заседание
по същество, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В случай на отмяна на оспорения административен
акт прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
На първо място съдържанието на правната
норма на чл.177 ал.2 от АПК разкрива санкция за не спазване на „силата на
присъдено нещо“, а силата на присъдено нещо е присъща само на съдебното
решение, не и на мотивите за неговото постановяване. Силата на присъдено нещо
има обективни предели – искане, основание, предмет, и субективни – страните,
които са обвързани от забраната за пререшаване на същото искане, на същото
основание и между същите страни. Административния акт не следва да противоречи
на влязлото в сила съдебно решение, с което се разрешава материално правния
въпрос за съществуване на заявеното за упражняване административно право тоест по спорния предмет, който в случая е
съществуване на правото на специално плащане за памук за 2018г, но този въпрос
не е разрешен с влязлото в сила решение по адм.д.№267/21г по описа на АС Стара
Загора. Преписката не е върната на органа, за да постанови изплащане на
заявената сума по схемата за подпомагане „Специално плащане за памук“ за 2018г,
а за да се разгледа отново подаденото заявление, чрез издаване на
административен акт, към който да бъдат изложени конкретни фактически и правни
основания, така, че да е възможен последващ контрол за законосъобразност и
упражняване право на защита. Указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона
касаят единствено спазване на изискването за мотивиране на административните
актове. Следователно нищожност на основание чл.172 ал.2 от АПК, поради
посоченото от жалбоподателя противоречие на отказа да се признае право на
подпомагане по схемата с изплащане на заявената сума, с влязлото в сила съдебно
решение не се установява. Отказът да се изплати подпомагане по схемата за
специално плащане за памук не противоречи на влязло в сила съдебно решение, с
което е разрешен материалния правния въпрос, същия предмет на делото, а именно
има ли право земеделския производител на това подпомагане за 2018г.
Противоречие на административен акт с влязло в сила съдебно решение е налице
тогава, когато материално правния въпрос е пререшен от органа в разрез с вече
постановеното от съда съществуване на заявеното за упражняване материално
право. За яснота: винаги, когато материално правния въпрос е предоставен
единствено в компетентността на административния орган, съдът след отмяна на
административния акт, постановен по искане на заявител, връща преписката за
ново разглеждане с указания за издаване на акт за признаване/удостоверяване/ на
заявеното за упражняване материално административно право като в мотивите дава
указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази хипотеза
постановения при новото разглеждане на заявлението административен акт не може
да разпореди вече отречените с влязлото в сила съдебно решение правни последици
от не признаване на заявени за упражняване права. Настоящия случай обаче не е
такъв и не е налице основание за нищожност по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК.
Съдът не е разрешил със сила на присъдено нещо съществуването на правото на
подпомагане по схемата за 2018г, а е отменил оспорения отказ, поради това, че
разрешаването на спорното право не е възможно, поради липса на фактически и
правни мотиви. Мотивите не се ползват
със сила на присъдено нещо и жалбоподателя неоснователно се позовава на аргумент
за преклудиране от сила на присъдено нещо, относно за
правните последици от не спазване на срока по чл.17 ал.2 т.2 от Наредба
№3/2015г. Жалбоподателя черпи доводи от мотивите към съдебното решение,
изложени на стр.9-та, абзац втори, според които /следва цитат/ „действително
чл.17 ал.2 от Наредба №3/17.02.3015г поставя изискване за представяне на
договор за изкупуване на произведения памук в срок до 01.12. в годината на
кандидатстване, но съдът констатира, че нито в Наредбата, нито в ЗПЗП са
описани последиците, до които води не изпълнението на това изискване.“ Този
правен аргумент, изложен в мотивите към влязлото в сила съдебно решение не
обвързва административния орган при новото разглеждане на заявлението, а
следователно и съда по извършване на съдебния контрол за законосъобразност
върху ново издадения административен акт, защото първо мотивите нямата сила на
присъдено нещо, на второ място няма тълкуване и указания по прилагане на чл.17
ал.2 от Наредбата в същите тези мотиви, а на трето на същата страница 9-та от
мотивите изрично е казано, че „неизпълнението на условието на чл.17 ал.2 т.2 от
Наредба №3/17.02.2015г, не е посочено като основание за намаляване на исканото
плащане, в дадените указания под таблиците. В този смисъл, не надлежно посочено
конкретното правно основание за пълен отказ на исканото финансиране в тази му
част.“ В резултат на тези констатации отказа
е отменен и преписката е върната за ново произнасяне с указания, дадени от съда
за спазване на правилата за мотивиране на административните актове.
Следователно фактическото основание – не
изпълнение на условието по чл.17 ал.2 т.2 от Наредбата №3/27.02.2015г, посочено
в оспорения по настоящото дело административен акт, не е преклудирано по
отношение на правните последици от силата на присъдено нещо на влязлото в сила
съдебно решение по приложеното административно дело, защото нито е разрешен
материално правния предмет на спора, нито са дадени указания за разрешаването
му съобразно предложеното в мотивите съдържание на правната норма и
разпоредените от нея санкционни правни последици. На следващо място, факта на неизпълнение на чл.17 ал.2 т.2 от
Наредбата, е бил констатиран в контролен лист на стр. 25 от приложеното към
адм.д.№261/21г по описа на АС Стара Загора, повторно образувано по същата жалба
срещу същото Уведомително писмо от 04.21г, адм.д.№302/21г по описа на АС Стара
Загора, прекратено на това основание и присъединено към по-рано образуваното
261/21г. На стр.25 от присъединеното адм.д.№302/21г, е наличен контролен лист
от 28.05.2019г, за извършена проверка на
Заявлението за подпомагане на физическото лице по схеми и мерки за директни
плащания за площ, подадено на 12.05.2018г, когато е поискана помощ по схемата
за специално плащане за памук, в който е отразено, че кандидатът по схемата не
е страна продавач по предоставен договор, както и че кандидатът по схемата за
специално плащане за памук не е предоставил в срок договор за изкупуване на
произведения от него памук през годината на кандидатстване. Следователно към
датата на контролната проверка за изпълнение на условията за допустимост на
подпомагането - 28.05.2019г, кандидатът не е предоставил договор, чието
значение ще бъде обсъдено по-долу, и което е свързано с агрономическото
изискване за прибиране на реколтата най-късно до 30.11 на стопанската година. Но, освен това и органа при новото разглеждане
на заявлението се позовава на същия факт – не представяне на договор, който е
документ от значение за доказване на едно от условията за допустимост на
площите за подпомагане – агрономическото изискване за прибиране на памука. Ето
защо не е променено основанието за отказ да се признае право на подпомагане и
да се извърши плащане на исканата сума, а са изпълнени указанията на съда за
конкретно му посочване като факт от състава на приложената правна норма. Налага се извод, че оспореното Уведомително
писмо за отказ да се изплати помощ по схемата за специално плащане за памук, не
е постановено и при не спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане
на изискванията на АПК за съдържание на мотивите към писмения административния
акт, поради което и това основание за отмяна не се установява, нито настоящия
съд е обвързан да приеме, че изискването на чл.17 ал.2 т.2 от Наредба
№3/17.02.2015г няма никакво правно значение и е достатъчно договора да бъде
представен преди издаване на оспорения административен акт. Безсмислени изисквания,
представляващи условия за допустимост на площите за подпомагане не са поставени
с приложените материално правни норми, нито разпоредбата на чл.17 ал.2 т.2 от
Наредба №3/17.02.2015г следва да бъде оставена без приложение, поради
противоречие с приложимото право на ЕС.
Не се установява и противоречие с
материалния закон на оспорения отказ, защото: На 25.10.2019г / стр.39 по адм.д. №261821г на АС Стара Загора/ кандидата /
жалбоподателя/ подава молба до Изпълнителния директор на ДФ Земеделие град София,
в която сочи, че поради технически пропуск е пропуснал да представи по схема
памук заявена през календарната 2018г, договора за покупко
продажба и ЧМР. Само, че тези документи като частни, имат за достоверна дата
тази, след която обективно не биха могли да бъдат съставени – важи и за
диспозитивните, и за свидетелстващите, а прилагането на това правило означава,
че договора за продажба на памука от 2018г / диспозитивен частен документ/ има за
достоверна дата на съставяне, датата на неговото представяне пред ДФЗ-РА, а
именно 25.10.2019г, което отрича извода, че памука от реколта 2018г е прибран
до 30.11.2018г.
Въпроса
по делото е правен, тъй като няма спор и се установява от цитираните писмени
средства за доказване, че договора за изкупуване на памука не е представен към
01.12.2018г. Договора за изкупуване на памука за календарната година на
кандидатстване не се прилага към заявлението за подпомагане, което се подава в
ОД „Земеделие“, а се представя пред Областните дирекции на ДФ“Земеделие“ – РА
най-късно до 01.12. в годината на кандидатстване, и поради това възраженията за
допуснато процесуално нарушение, състоящо се в не предоставяне на срок за
отстраняване на не пълнота и/или нередовност на заявлението са правно
неоснователни. На първо място заявленията за подпомагане се подават в срока,
определен по чл. 4 ал.1 от Наредба №5/2009г за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания / Наредбата за подаване на
заявления/ -15.05. Редът и сроковете за отстраняване на не пълноти касателно
съдържанието на заявлението и/или не комплектоването
му с необходимите документи, са установени в чл. 10 ал.5 вр. с ал.9 от Наредба
№5/2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, но договора по чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №3/2015г за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, не се подава
заедно със заявлението за подпомагане, а се представя до определена крайна дата
и пред ДФЗ-РА, а с тези условия жалбоподателя е декларирал, че е запознат и се
установява, че е запознат от молбата му от 25.10.2019г, в която признава
технически пропуск, в опит да установи настъпило до 30.11.2018г обстоятелство,
представляващо условие за допустимост за подпомагане, но чрез документи, които
могат да установят само, че уговореното възникване на договорното
правоотношение има дата 25.10.2019г. Ето защо неоснователно е оплакването, че
не представянето в срок на договора за изкупуване на памука не може да се
възложи в тежест на заявителя, а следва да се вмени в отговорност на
административния орган, тъй като той не е дал срок за отстраняване на тази
непълнота или не е изискал същия преди да разгледа по същество заявлението за
специално плащане за памук. Заявлението по аргумент от чл.3 от Наредба №5/2009г
следва да съдържа посочване на сорт памук, когато се кандидатства по чл.1 т.22
– специално плащане за култура памук, а на основание чл.3 ал.3 от Наредба
№5/2009г, към заявлението се прилагат общите документи, посочени в него, и документи,
предвидени в специалните нормативни актове за прилагане на схемите и мерките по
чл. 1. Специалните нормативни актове са наредбите по чл.38а ал.4 от ЗПЗП, като
сред тях и Наредба №3/2015г, според която документа – договор за изкупуване на
памука не само, че не се прилага към заявлението, но и се предоставя в ОД на
ДФЗ-РА, което означава, че неговото не представяне към заявлението за
подпомагане няма признаците на непълнота по чл. 10 ал.5 Наредба №5/2009г, която
да бъде отстранявана, след даване на нарочни указания. В заявлението се посочват
данни за площите, от което се установява изпълнение на условие по чл.17 ал.1
т.1 от Наредба №3/2015г, като изпълнението на условието по чл.17 ал.1 т.2 от
същата Наредба за използваните сортове
памук, се удостоверява с документа по чл.17 ал.2 т.1, които се прилагат към
заявлението – това са етикетите. Кандидатите предоставят официалните етикети от
опаковките на семената, използвани за посев – при подаване на заявлението за
подпомагане; оригиналите на етикетите остават към екземпляра на заявлението за
подпомагане, което се изпраща в съответната областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция. Заявлението за подпомагане се
подава в ОД „Земеделие“, поради което и етикетите се изпращат в областна
дирекция ДФЗ-РА. За разлика от това разрешение, Договорът се представя
най-късно до 01.12.2018г / процесната година/, но в съответната ОД ДФЗ-РА, за
да се удостовери, чрез него изпълнението на условие за допустимост на площите
за подпомагане, чрез плащане за площ ха, върху която е произведен на
територията на страната и при спазване на агрономическите изисквания за
прибиране до 30.11, и посаден на определената гъстота, конкретен сорт
памук.
На основание чл.56 от Регламент /ЕС/ №
1307/2013 от 17 декември 2013 година на Европейския парламент и на Съвета за
установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за
подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета /
Регламент ЕС №1307/2013г на ЕП и на Съвета/ подпомагането на площ за памука е
по схема, наречена специално плащане за памук, по причина на факта, че макар глава Втора да е поместена в Дял ІV-
Обвързано с производство подпомагане, за памука са установени конкретни размери
на базовите площи, фиксирани са добивите, референтните суми, както и условията
за отпускане. Според определението в чл.56 от Регламента на земеделските
стопани, които произвеждат памук с код по КН 5201 00, се отпуска помощ при
условията, определени в настоящата глава(„специално плащане за култура —
памук"). Производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти,
включително прибирането на реколтата попадат в определението за селскостопанска
дейност. Условията за отпускане на специалното плащане по чл.57, §1 са
следните: Специалното плащане за култура — памук се предоставя на хектар от
площ памук, отговаряща на условията за подпомагане. Дадена площ отговаря на
условията за подпомагане, само ако е разположена на земеделска земя, където
държавата членка е разрешила да се произвежда памук, да е засята с разрешени от
държавата членка сортове и реколтата от
нея да се прибира действително при спазване на обичайните условия за
отглеждане. Специалното плащане за култура — памук се предоставя за памук,
който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. Чл.58 §5 от Регламента:
С цел да се направи
възможно прилагането на специалното плащане за култура — памук, на Комисията се
предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70
относно правилата за условията за отпускане на това плащане, относно
изискванията за допустимост и относно агрономските
практики. В упражняване на това правомощие е приет от Комисията Делегиран
регламент (ЕС) № 639/2014 от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на
правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в
рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към
същия регламент –глава Пета, Раздел ІІ – Специално плащане за културата памук,
чл.59: Държавите членки могат да определят специални правила относно
агрономическите практики, необходими за поддържането на културите и прибирането
на реколтата при обичайни условия на отглеждане. Следва извода, че условието по
чл. 17 ал. 3 за прибиране на памука до 30.11 в годината на кандидатстване,
което се доказва с документите – договор или складова разписка, посочени в
чл.17 ал.2 т.2 от Наредба №5/17.02.2015г, е прието в изпълнение на чл.59 от Делегиран
регламент ЕС 639/2014г на Комисията - държавата е определила правило от вида на
агрономическите практики, необходими за поддържането на културите и прибирането
на реколтата при обичайни условия за отглеждане с цел да се конкретизира условието
по чл.57 от Регламент ЕС 1307/2013г на ЕП и Съвета. Дадена площ отговаря на
условията за подпомагане, само ако е разположена на земеделска земя, където
държавата членка е разрешила да се произвежда памук, да е засята с разрешени от
държавата членка сортове и реколтата от
нея да се прибира действително при спазване на обичайните условия за отглеждане
/чл.57 §1 от Регламент ЕС 1307/2013г
на ЕП и на Съвета/ - условие за допустимост на площите за подпомагане, но също така и кумулативно Специалното
плащане за култура — памук се предоставя за памук, който е здрав, в добро
състояние и с подходящо пазарно качество – т.2 от чл.57 на този Регламент. Във
връзка с изискването на чл.57 от Регламент ЕС 1307/2013г на ЕП и на Съвета, в
чл.59 от Делегиран Регламент ЕС 639/2014г, Комисията определя държавите членки
да приемат специални правила за агрономическите практики.
Условията за допустимост на площите за
подпомагане по схемата са посочени в чл. 57 от Регламент ЕС 1307/2013г на
Европейския парламент и на Съвета включват и прибиране на реколтата при
спазване на обичайните условия за отглеждане, които за България са прибиране до
30.11 на годината, това изискване има и връзка с условието Специалното плащане за
култура памук да се предоставя за памук, който е с подходящо пазарно качество.
С представянето на договор/складова бележка се доказва, че памука е прибран и
са изпълнени условията за допустимост на подпомагането на площ и изискването за
предоставяне на помощта / за нейното изплащане/.
Изясни се поставения въпрос кои и колко са
условията за допустимост, които чл.57 от Регламент ЕС 1307/2013г на ЕП и на
Съвета поставя, а именно включително прибиране на реколтата при спазване на
обичайните условия за отглеждане, което има значение за отговор на следващия
правен въпрос, а именно: късното представяне на договора за продажба на памук с
достоверна дата от 25.10.2019г, има ли признаците на чл.13 ал.1 изречение второ
от Делегиран регламент ЕС №640/2014г на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.
Текста на разпоредбата е следния: Без да се засягат специалните мерки, които
държавите членки вземат във връзка с необходимостта от своевременно подаване на
подкрепящи документи, за да е възможно планирането и извършването на ефективни
проверки, първа алинея се прилага също така относно заявления за подпомагане,
документи, договори или други декларации, които се подават до компетентните
органи, когато тези заявления за подпомагане, документи, договори или
декларации формират основата за изпълняване на условията за допустимост за
въпросното подпомагане. В този случай намалението се прилага върху сумата,
платима за въпросното подпомагане. Ако
такова закъснение възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или
искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят
помощ или подпомагане.
Жалбоподателя твърди, че договора, който се
подава до ДФЗ-РА, в съответната ОД не формира основата за изпълняване на
условията за допустимост на специалното плащане за културата памук, но видно от
всичко цитирано и разяснено до тук относно съдържанието на чл.57 от Регламента
ЕС 1307/2013г на ЕП и на Съвета, договора е средство да се установи, че
реколтата от памука е прибран действително в съответствие с обичайните условия
за отглеждане, след като най-късно на 01.12 е продаден. Закъснението е повече
от 25 календарни дни, считано от 01.12.2018г, тъй като договора е представен на
25.10.2019г, което означава, че тогава е прибрана реколта, но от следващата
2019г, не и от 2018г., поради което прилагането на последицата заявлението за
подпомагане да се счита за недопустимо / заявените 91ха са недопустими за
подпомагане, чрез предоставяне на специалното плащане за памук/, и на
бенефициера да не се предостави подпомагане за 2018г по схемата, е разпоредено
в съответствие с материалния закон. Само в допълнение – съгласно чл.43 ал.4 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане
по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския
съюз. Става ясно, че правните норми не се съдържат винаги в цялост в текста на
една разпоредба, поради което и предвид чл.43 ал.4 от ЗПЗП, би било
незаконосъобразно и в противоречие с цитираните до тук Регламенти на ЕС, в текста
на чл.17 от Наредба №3/27.02.2015г, да се предвиди последицата от неизпълнение
на условията за допустимост. Съгласно чл.9а от ЗПЗП Министърът на земеделието,
храните и горите, приема наредби по прилагането на ЕС в областта на директните
плащания- Това е така, защото въпрос
уреден с акт, съдържащ норми с директен ефект и приет по реда на законодателна
процедура / по-често наричан Регламент, но не винаги/, не може да бъде уреден
със закон в държава-членка, дори този закон да има същото съдържание, поради нарушаване
на същността на принципа на предоставената и упражнена, споделена / в случая/
компетентност. Регламента може да се прилага, когато това е изискуемо от
неговите разпоредби, с приемане на нормативни актове от страна на компетентните
органи на държавите –членки. Прилагане, чрез приемане на правила за
конкретизиране на условията за обичайното време на прибиране на реколтата и на
агрономическите практики се изисква от държавите членки в чл.59 от Делегиран
Регламент ЕС 639/2013г на Комисията. В Делегиран Регламент ЕС 640/2013г на
Комисията обаче, не е предвидено задължение аналогично на посоченото, но и
освен това нормата на чл.13 от този регламент е с директен ефект. Ето защо в
чл.43 ал.4 от ЗПЗП изрично е посочено, че отказите за плащане се извършват съобразно
критериите установени в законодателството на ЕС. Оттук следва и ясния отговор
на въпроса защо би било незаконосъобразно и следваше да се остави без
приложение, евентуалното предвиждане в Наредба І3/17.02.2015г, на критерии за
отказ, свързани с не изпълнение на условията за допустимост. Държавата-членка е
изпълнила задължението си по приложение на чл.59 от Делегиран Регламент ЕС
639/2013г, държавата членка България и чл.57 от Регламент ЕС 1307/2013г на ЕП и
на Съвета, като е приела в чл.17 ал.3 вр. с ал.2 от Наредба №3/2015г правила относно
прибирането на реколтата при обичайни условия на отглеждане, а прибирането на
реколтата при обичайни условия на отглеждане ясно, категорично е посочено в
чл.57 ал.1 от Регламент 1307/2013г на ЕП и на Съвета като условие за допустимост
и отпускане на помощта. Отказа да се отпусне специалното плащане за памук за
2018г е напълно в съответствие с тази разпоредба от ПЕС, а националната норма,
приета в приложение и на чл. 59 от Делегиран Регламент ЕС 639/2013г на Комисията,
има съответно съдържание на приложимото право на ЕС, поради което не може да
бъде оставена без правно значение и да се приеме, че късното представяне на
договора не е от значение за установяване изпълнението на условията за
специалното плащане за памук.
Не са налице основания за констатиране и
обявяване на нищожност и поради липса на компетентност с оглед представеното
Решение по т.6 от Протокол №114/16.06.2017г на УС на ДХЗ от 16.06.2017г за
избиране на госпожа П. С. за Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
с ресор „Директни плащания на площ“ и Заповед №03-РД/2891/16.06.2021г на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране на упражнените
правомощия.
На
ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв, на
основание чл.24 от Наредбата за правната помощ вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. с чл.143 ал.3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, АПК,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д.
против Уведомително писмо изх. №02-240-6500/5960/29.07.2022г на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН *********** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 300лв /триста/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: