Присъда по НОХД №509/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 24
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20252200200509
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
СъдебниВеселка В. Каварджикова

заседатели:Галина Тр. Цветанова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело от общ
характер № 20252200200509 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Р. Р. – родена на 28.11.1983г. в гр.С.,
българка, българска гражданка, със средно образование, не работи, разведена,
осъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за периода 06.12.2024г. до
10.12.2024г. в гр.С., в условията на повторност и продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у И. П. С., ЕГН ********** и Д. А. В., ЕГН **********, двамата
от с.Б., общ.С. и с това причинила имотна вреда на И. П. С. в размер на 890
лева и на Д. А. В. имотна вреда в размер на 2 188.39 лева, като случаят е
немаловажен, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ
режим.
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Р. Р. със снета по-горе самоличност за
ВИНОВНА в това, че за периода 06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр.С., в
условията на продължавано престъпление, използвала 2 бр. платежни
1
инструмента без съгласието на техните титуляри, както следва:
- на 06.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла карта“ №
5453660007843362, издадена от „А.Ф.“ АД, без съгласието на титуляра И. П.
С., ЕГН **********, като извършила 2 бр. картови трансакции на АТМ
устройство на ОББ, намиращо се в гр.С., чрез които изтеглила сума в общ
размер на 700 лева;
- на 09.12.2024г. и на 10.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла
карта“ № 5453660007281209, издадена от „А.Ф.“ АД, без съгласието на
титуляра Д. А. В., ЕГН **********, като на 09.12.2024г. извършила 10 бр.
картови трансакции, от тях 7 бр. трансакции на АТМ устройства на ОББ и на
И.Б., намиращи се в гр.С., чрез които изтеглила сума в общ размер на 1000
лева и 3 бр. трансакции на ПОС устройства, монтирани в търговски обекти в
гр.С., за сумата от 590.42 лева и на 10.12.2024г. извършила една картова
трансакция на АТМ устройство на ОББ, чрез която изтеглила сума в размер на
100 лева, в общ размер на получената сума 1690.42 лева, и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим и ГЛОБА в размер на 2 400 лева (две
хиляди и четиристотин лева).
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата С. Р. Р. едно
общо наказание, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим и ГЛОБА в
размер на 2 400 лева (две хиляди и четиристотин лева).
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното
наказание Лишаване от свобода, времето през което подсъдимата С. Р. Р. е
била задържана и е била с мярка за неотклонение Задържане под стража,
считано от 11.12.2024г. до привеждане в изпълнение на наложеното с
настоящата присъда наказание.
Веществените доказателства тефтер с тъмни корици, запечатан в
полиетиленов плик с лепенка № Д1370 на ОД ма МВР С.; 17 бр.разписки от
„Изипей“ и договор за издаване на предплатена карта към Изипей, запечатани
в полиетиленов плик с лепенка № Д1371 на ОД на МВР С.; тефтер с розови
корици, запечатан в полиетиленов плик с лепенка № Д1372 на ОД на МВР С.;
2
тетрадка с надпис на корицата „Extreme“ и тефтер със златисти корици,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1373 на ОД на МВР С.;
Пластика за СИМ-карта на мобилен оператор Й., запечатана в полиетиленов
плик с лепенка № Д1374 на ОД на МВР С.; 3 бр. листи с ръкописен текст,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1375 на ОД на МВР С.; карта
(пластика) към „Изипей“, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1376
на ОД на МВР С.; карта (пластика) към „transdev“, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № Д1377 на ОД на МВР С.; множество документи от различни
фирми и лист с изписан ръкописен текст, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № Д1378 на ОД на МВР С.; пластика за СИМ-карта на мобилен
оператор VIVACOM, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1379 на
ОД на МВР С.; мобилен телефон марка „Samsung Galaxy“ A35 5G, със СИМ-
карта с № +...... и 4 бр. СИМ-карти с надпис на тях VIVACOM с номера
89359032300165948340, 89359032300176782480, 89359032300176134351 и
89359032300176134369, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1274
на ОД на МВР С.; 1 бр. тефтер със синьо-черна корица със златист надпис
„2014“; 1 бр. тефтер с лилави корици с надпис „Secret Notes“; 2 бр. СИМ-карти
на „Й. Б.“ ЕАД с телефонни номера ..... и ......; 1 бр. пластика на СИМ-карта с
телефонен номер ...... на „ВИВАКОМ Б.“ ЕАД; 1 бр. разписка от теглене в
брой на сумата от 400 лева на АТМ-устройство на банка „ОББ“ АД с карта
ххххххххххх3160 на 10.12.2024 г. в 02:58:34 часа; 4 бр. разписки от кеш
терминал към онлайн хазартни сайтове, които са запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № Д2691 на ОД на МВР С., ОТНЕМА в полза на държавата,
като същите да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Р. Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на ОД МВР С. сумата в размер на 346.97 лева, представляваща
направени разноски по делото на досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Р. Р. ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Д.
А. В. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр.Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда рег.№ 24/15.10.2025г. по НОХД № 509/2025г. по описа на С.ски
окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт по досъдебно производство №
221“ИП“/2024г. по описа на ОДМВР С., вх.№ 729/2025г., пор.№ 73/2025г. на
ОП С. по обвинението на С. Р. Р. за престъпление по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.С. поддържа
обвинението срещу подсъдимата, както е предявено. Не се спира подробно на
изяснените по делото фактически обстоятелства, които са посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид обстоятелството, че
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК. Описва накратко механизма на измамата, извършена от подс.Р..
Посочва, че пострадалите И. П. С. и Д. А. В. са били въведени в заблуждение
от страна на подсъдимата Р., че като лица, които са преболедували Ковид-19,
имат право на обезщетение и им посочила начина, по който могат да
кандидатстват за тези обезщетения. Сочи, че на практика, всички действия,
които са извършили пострадалите, са действия, които се приравняват на
волеизявление, съгласно установените във финансовата компания правила, а
именно – волеизявление за сключване на договор за кредит „Дигитална Бяла
карта“, по който отпуснатата сума се усвоява с издаване на виртуална
кредитна карта, а данните и ПИН-кода на тази карта се изпращали на телефона
на подсъдимата (според създадения електронен профил), като именно подс.Р. е
използвала тези виртуални кредитни карти на АТМ и ПОС устройства и е
изтеглила изцяло отпуснатите суми. Счита, че събраните доказателства
относно съставомерността на престъплението по чл.210 от НК са безспорни,
за авторството, обективната съставомерност на деянието по чл.210 от НК,
поради което предлага подсъдимата С. Р. да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от
НК, като предлага размера на наказанието да е близо до средния размер от три
години лишаване от свобода при първоначален общ режим и при условията на
чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Относно обвинението по чл.249 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК, прокурорът изяснява, че в нейно постановление от
09.05.2025г. е изразила становище, че събраните доказателства не обосновават
съставомерност на престъплението по чл.249 от НК, доколкото годен предмет
на това престъпление е само истински редовно издаден платежен инструмент
по смисъла на чл.93 т.24 от НК, както и че издадените платежни инструменти
са издадени без съгласието на титулярите, но при обсъждане на
съставомерността на деянието, следва да бъде преценено колко е годен
1
предмета на престъплението. Независимо от това поддържа и това обвинение,
като предлага налагане на наказание две години лишаване от свобода при
първоначален общ режим, което да се редуцира съобразно чл.58а от НК, както
и предвиденото наказание глоба в размер на 3000 лева. Пледира за
приложение на чл.23 от НК и да се определи най-тежкото от двете наказания.
Повереникът на частния обвинител Д. А. И. – адв.Е. Д., в общи линии е
съгласна с това, което казва представителя на ОП С. по отношение на
обвинението, но не е съгласна с поисканото наказание. Счита, че наказанието
следва да се наложи, имайки предвид утежненото съдебно минало на
подсъдимата, както и квалифициращия признак повторност. Пледира за
налагане на едно общо наказание в размер на четири години, което да се
редуцира с 1/3 и да бъде определено на 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба по чл.249 от НК в
размер на 3400 лева. Моли да бъдат присъдените разноските по делото, а
именно за адвокатски хонорар в размер на 600 лева.
Частният обвинител Д. А. В. се присъединява към казаното от
повереника си.
Частният обвинител И. П. С. е съгласен с повереника на частния
обвинител В.. Намира исканото наказание от прокурора за занижено, като
сочи справедливо наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Подсъдимата в с.з. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда
на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Служебният защитник на
подсъдимата - адв.С.П., в съдебно заседание счита, че при така установената
фактическа обстановка в обвинителния акт, която изцяло е призната от
подсъдимата, следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение по чл.249
ал.1 от НК, съобразно правните изводи на прокурора в постановлението от
09.05.2025г., според което събраните по делото доказателства не обосновават
съставомерност на деянието с правна квалификация по чл.249 ал.1 от НК.
Посочва, че по смисъла на чл.93 т.24 от НК, годен предмет на престъплението,
е само истински редовно издаден платежен инструмент, а събраните по делото
доказателства установяват от фактическа страна, че подс.С. Р. е използвала
платежен инструмент - виртуална кредитна карта на И. С. и на Д. В., с която е
извършила трансакции на АТМ и ПОС устройства, но тези процесни кредитни
карти са издадени без знанието на лицата и не са издадени по предвидения
надлежен ред. Поради това счита, че не е налице редовно издаден платежен
инструмент, поради което не е налице извършено престъпление по реда на
чл.249 ал.1 от НК. Относно обвинението по чл.210 от НК, защитата намира, че
е доказано от събраните по делото доказателства. Счита, че следва да се
определи наказание на подсъдимата при наличието на смекчаващи
отговорността й обстоятелства - участието и съдействието на разследването
чрез даване на подробни обяснения, което в изключителна степен допринесло
2
за изясняване на фактическата обстановка, добросъвестно процесуално
поведение, изразяване на съжаление и готовност занапред да коригира своето
поведение, здравословното й състояние, направените самопризнания, които не
са формални и не са направени единствено с цел за постигане на занижено
наказание, а представляват израз на собствена негативна оценка за
поведението й. Моли да не се отчита като отегчаващи вината обстоятелства
предишните й осъждания, тъй като квалифициращото обстоятелство
повторност е взето от законодателя при определяне на самото престъпление и
не следва да се взема предвид като отегчаващо такова. Пледира за деянието по
чл.210 от НК да се наложи наказание в размер на една година лишаване от
свобода, което да се намали с 1/3.
Подсъдимата С. Р. Р. в с.з. заявява, че се присъединява към казаното от
защитника й адв.П., като признава, че е сгрешила, за което съжалява.
В последната си дума пледира за налагане на наказание в размер на една
година лишаване от свобода, но както прецени съда.
От събраните на досъдебното производство доказателствени материали
и направеното самопризнание от страна на подсъдимата се установява
следното:
Подсъдимата С. Р. Р. е от гр.С. и е криминално проявена, многократно
осъждана за извършени измами, кражби, подаване на неверни повиквания за
злополуки и помощ към ЕЕН 112. Обвиняемата не работи, системно
извършвала измами, със средствата от които играела хазарт.
С влязъл в сила на 08.04.2019г. съдебен акт, постановен по НОХД №
714/2019г. на Районен съд гр.Б., подс.Р. е осъдена за извършено престъпление
по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено общо
наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от три години. Ето защо и тъй като не е изтекъл срокът,
определен в разпоредбата на чл.30 ал.1 и ал.2 от НК, престъплението по
чл.209 от НК, предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимата Р. е осъдена с влязла в сила на 16.06.2025г. Присъда рег.№
9/29.05.2025г. по НОХД № 229/2025г. по описа на СлОС на една година и осем
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на
1200 лева за три престъпления - по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК, чл.248а ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и с влязла
в сила на 18.06.2025г. Присъда рег.№ 10/02.06.2025г. по НОХД № 193/2025г.
по описа на СлОС на две години лишаване от свобода при първоначален общ
режим и глоба в размер на 700 лева за две престъпления - по чл.210 ал.1 т.4,
вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
През 2024г. подс.С. Р. придобила информация за предлагания от „А.Ф.“
АД продукт „Бяла карта“. Тя се запознала с правилата за кандидатстване и с
начина на усвояване на отпускания револвиращ кредит и решила да използва
3
предлаганите от дружеството услуги за придобиване на имотна облага, чрез
въвеждане в заблуждение на други лица.
От ТД „А.Ф.“ АД, като небанкова институция, вписана в Регистъра на
БНБ за финансови институции по чл.3а ал.1 от Закона за кредитните
институции, били отпускани парични заеми на потребители. Предлаганият от
дружеството продукт „Бяла Карта“ - револвиращ потребителски кредит, се
усвоявал от кредитополучателя посредством платежен инструмент - кредитна
карта (физическа или виртуална), с кредитен лимит равен на размера на
одобрения паричен заем. Кандидатстването за отпускане на кредит „Бяла
карта“ се осъществявало чрез посещение на интернет страница
www.bialakarta.bg, където кредитоискателят трябвало да попълни свои лични
данни и да избере изцяло дистанционен процес на кандидатстване или да
сключи договора на хартиен носител. След извършване на система от
действия за дистанционна идентификация на клиента и одобряване, се
пристъпвало към сключване на договора за кредит, който се подписвал чрез
отбелязване на чекбокс съгласие с Договора и неговите общи условия.
Последвало изпращане на CMC с информация, че кредитната карта е
активирана и на линк за сваляне на приложението на продукта. След
регистриране в мобилното приложение, ПИН-кодът на картата се предоставял
на клиента чрез CMC, изпратен на регистрирания в системата на
картоиздателя, телефонен номер, с който клиентът е кандидатствал за
платежния инструмент.
След издаване и активиране на кредитната карта, т.нар. „Бяла карта“,
същата се добавяла в дигитален портфейл, като клиентът придобивал
възможност да извършва с нея платежни операции, като плащане на стоки или
услуги, теглене на суми в брой чрез ATM-устройства, заплащане на стоки в
интернет среда и др.
В началото на м.септември 2024г. подс.С. Р. пристъпила към
осъществяване на намислената престъпна дейност. За целта тя въвела в
заблуждение лица, които познавала, като им обещала, че ще им съдейства за
получаване на обезщетение, каквото се полагало на преболедувалите от
Ковид-19. Тя използвала предоставените й от лицата лични карти и
кандидатствала дистанционно от тяхно име за кредит „Бяла карта“,
предоставян от „А.Ф.“ АД, след което без тяхно знание, чрез издадената
виртуална кредитна карта, усвоила отпуснатите по кредита средства, чрез
теглене на средствата от ATM-устройства в гр.С..
За извършените от подс.С. Р. през м.септември 2024г. деяния,
осъществяващи състави на престъпление по чл.209 и сл. от НК и по чл.249
ал.1 от НК, била реализирана наказателната й отговорност с постановени и
влезли в сила присъди - Присъда рег.№ 9/29.05.2025г. по НОХД № 229/2025г.
по описа на Окръжен съд С., в сила от 16.06.2025г. и Присъда рег.№
10/02.06.2025г. по НОХД № 193/2025г. по описа на Окръжен съд С., в сила от
18.06.2025г.
4
Подсъдимата С. Р. разбрала, че чрез използване на предлагания от ТД
„А.Ф.“АД продукт „Бяла Карта“ - револвиращ потребителски кредит има
възможност да получи своевременно цЕ.та от нея имотна облага, поради което
решила да се свърже и с други лица, спрямо които да приложи замисления от
нея механизъм на измама.
В началото на м.декември 2024г. подсъдимата се свързала по мобилното
приложение „Месинджър“ със свид.Д.Д. от с.Б., общ.С., когото познавала от
няколко години. Тя му казала, че работи в Кол център Ковид-19 и го попитала
дали той или други негови роднини са боледували от Ковид-19, тъй като
боледувалите от това заболяване лица имали право на обезщетение.
Подсъдимата С. Р. предложила да съдейства при кандидатстване за отпускане
на предвидените средства. Свидетелят Д.Д. казал на своите родители - свид.А.
В. и свид.Д. В., които били боледували от Ковид-19, за възможността да
получат обезщетение, като те се съгласили да кандидатстват. Преди да
уговорят среща с подсъдимата, за да попълни от тяхно име необходимите
заявления, свид.Д.Д. изпратил на подс.С. Р. трите имена и датата на раждане
на родителите си, както и своите данни, за да ги провери в системата дали
имат право на обезщетение и какъв е размера на средствата, които биха
получили. Подсъдимата С. Р. изпратила съобщение на свид.Д.Д., с което го
уведомила, че същият би получил обезщетение в размер от 1200 лева до 1400
лева, баща му свид.А. В. - в размер от 700 лева до 1000 лева, а майка му
свид.Д. В. - в размер от 700 лева до 900 лева.
Свидетелят Д. споделил получената от подс.С. Р. информация за
кандидатстване на лицата, преболедували Ковид-19, за обезщетения, и на
свид.И. П. С. от с.Б., общ.С., с когото били в близки лични отношения, който
също проявил интерес към отпусканите обезщетения.
На 05.12.2024г. свид.И. С. и съпругата му свид.В.А. И. се свързали по
телефона с подс.С. Р., като се разбрали с нея на следващия ден да отидат в
гр.С., за да пуснат заявленията за обезщетение за прекараното от тях
заболяване от Ковид-19. На 06.12.2024г., преди обяд, свид.И. С. отново
разговарял по телефона с подс.С. Р., за да уточнят мястото на срещата. Същия
ден, около 14.00 часа, свид.И. С. и свид.В. И. отишли на уговореното място в
гр.С., ресторант „О.“, намиращ се в близост до Н. мост, където се срещнали с
подсъдимата. След като влезли в заведението подс.С. Р. казала на свид.И. С.,
че трябва да закупи 2 бр. СИМ карти, които били необходими за регистрацията
и подаване на заявленията за обезщетение онлайн. Свидетелят И. С. закупил
СИМ карта и я предоставил на подс.С. Р., която я поставила на своя телефон.
Вместо да попълни заявление за обезщетение, каквото обяснила на свид.И. С.,
че ще направи, подсъдимата създала имейл адрес и попълнила искане до
„А.Ф.“ АД за сключване на договор за кредит „дигитална Бяла карта“ от името
на свид.И. С.. При попълване на искането подс.С. Р. изпълнила всички
установени от „А.Ф.“ АД условия за кандидатстване. Заснела предната и
задна страна на личната карта на свид.И. С. в реално време. Заснела видео,
съдържащо образа на кандидатстващото лице - свид.И. С., по време на което
5
свидетелят изпълнява команди, като изговаряне на изписани на екрана цифри
и завъртане на главата в посока, посочена на екрана на устройството.
Подсъдимата С. Р. заснела и личната карта на съпругата на свид.И. С. -
свид.В. И., но не изпълнила другите условия за кандидатстване, а именно не
направила снимка на лицето и не заснела видео. Въпреки това попълнила и
изпратила искане до „А.Ф.“ АД за сключване на договор за кредит „дигитална
Бяла карта“ и от името на свид.И..
ТД „А.Ф.“ АД използвало услугите на Onfido Limited за извършване на
идентификация на кандидатстващите лица за дигитална Бяла карта.
Видно от посочените условия за кандидатстване за финансовия продукт
Бяла карта, от страна на служител на „А.Ф.“ АД се извършвал ръчен преглед
на дигиталната идентификация на кандидатстващото лице, включващ
сравняване на образа от снимката на документа за самоличност, образът на
лицето от заснетото видео, както и от генерирана справка на документа за
самоличност в Регистър български документи за самоличност, поддържан от
МВР. Заявката се одобрявала от служител на дружеството, като се генерирал
доклад за извършените проверки с крайния резултат на заявката на съответния
клиент. След одобрение на заявките, на лицата, по утвърдените правила, се
изпращал CMC с линк към договора, който следвало да бъде подписан
електронно, чрез натискане на бутон „Подпиши“. При изпълнение на всички
предвидени условия за кандидатстване за кредит Бяла карта, между
съответното лице и „А.Ф.“ АД се сключвал договор за кредит и рамков
договор за предоставяне на платежна карта Бяла карта.
Свидетелят И. С. бил въведен в заблуждение от подс.С. Р., че тя ще
попълни от негово име онлайн заявление за отпускане на обезщетение, заради
това че е боледувал от Ковид-19, поради което изпълнил онова, което
обвиняемата поискала от него да извърши - закупил и й предоставил СИМ
карта, необходима за попълване и регистриране на заявлението, предоставил й
личната си карта, като се съгласил същата да я заснеме, да му направи снимки
и видео. По този начин, без да е давал съгласие за кандидатстване в
платформата на „А.Ф.“ АД за кредит Бяла карта, попълнената от подс.С. Р.
заявка от името на свид.И. С. за отпускане на кредит, изпратена по електронен
път, била одобрена, като между свид.И. П. С. и „А.Ф.“ АД бил сключен от
разстояние на 06.12.2024г. Договор за кредит „Бяла карта“. По силата на
сключения договор отпуснатият кредит бил с фиксиран годишен лихвен
процент по заема 50.4%, като кредитополучателят дължал дневен лихвен
процент в размер на 0.14%. Съгласно чл.4 т.3 от Договора, дължимата от
кредитополучателя сума представлявала сбора от следните суми - усвоена и
непогасена главница; договорна лихва върху усвоената и непогасена главница;
такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в
тарифа.
Във връзка със сключения договор за кредит, на същата дата -
06.12.2024г. между ТД “Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД, като картоиздател, чрез
6
„А.Ф.“ АД и свид.И. П. С., бил сключен и Рамков договор за издаване и
предоставяне на платежна карта Бяла карта. Отпуснатият кредитен лимит по
сключения договор за кредит бил в размер на 700 лева, като за неговото
усвояване бил издаден платежен инструмент кредитна карта „Бяла карта“ с №
....... Съгласно утвърдените правила, според представената по делото справка,
кодът за ползване на платежния инструмент се получавал след като клиентът
разпише всички документи по кредита и се регистрира в мобилното
приложение „Бяла карта“. ПИН-кодът на издадената на името на свид.И. С.
кредитна карта бил получен на телефона на подс.С. Р., с който същата била
извършила регистрация в мобилното приложение „Бяла карта“.
Видно от изисканата и приобщената към материалите на досъдебното
производство справка от „А.Ф.“ АД (л.58 - л.60, т.2от ДП), отпуснатият
кредитен лимит по сключения със свид.И. С. договор за кредит е бил усвоен в
брой на ATM устройство на ОББ на 06.12.2024г. с TID: 00001084, намиращо се
в гр.С. на два пъти в 16.43 часа - веднъж 400 лева и втори път са усвоени 300
лева. Подсъдимата С. Р. извършила процесните трансакции като използвала
издадената на името на свид.И. С. кредитна карта без неговото знание и
съгласие.
Въпреки, че изтеглила парите по отпуснатия на свид.И. С. кредит още в
деня, в който го въвела в заблуждение, относно основанието на попълненото
от нея, от негово име, заявление - вместо за отпускане на средства от
обезщетение за боледуване от Ковид-19, било за сключване на договор с
„А.Ф.“ АД за кредит, подс.С. Р. продължила да поддържа заблуждението на
свид.И. С., поставяйки му нови условия, които следвало да изпълни, за да
получи отпуснатите като обезщетение средства. Първоначално обвиняемата
казала на свид.И. С. да изчака в заведението, за да преведат парите по
подаденото от негово име заявление, като му обещала, че веднага ще ги
изтегли и ще му ги даде. След като изчакал 2-3 часа в ресторанта, където се
срещнали с подс.С. Р. и тя не изпълнила обещаното, свид.И. С. и съпругата му
решили да си тръгнат, като подсъдимата обещала на свид.С., че ще му даде
парите на следващия ден.
На 07.12.2024г., преди обяд, свид.И. С. се обадил по телефона на подс.С.
Р., за да я попита какво става с парите, които обещала да му предаде. Тогава
подсъдимата му обяснила, че за да се отпуснат помощите, за които
кандидатстват е необходимо той и съпругата му да внесат дължимите данъци
и осигуровки, които били в размер около 360 лева. Подсъдимата уверила
свид.И. С., че е възможно да заплатят дължимите задължения чрез нейната
карта, като по този начин щели да ползват отстъпка. Свидетелят С. знаел, че
има неизплатени данъчни задължения, поради което решил да се възползва от
предложената му от подсъдимата възможност, да ги заплати с отстъпка. Той се
обадил отново на подс.С. Р., за да я попита по какъв начин да й изпрати сумата
от 180 лева, какъвто бил размера на дължимите от него задължения. Тя му
казала да й изпрати парите по Изипей. Още същия ден, на 07.12.2024г., в 12.57
часа, видно от приложената разписка (л.12, т.1 от ДП), свид.С. превел на
7
подс.С. Р. по Изипей сумата от 180 лева, същият бил убеден, така както му
била обяснила подсъдимата, че е необходимо да заплати тази сума за
погасяване на дължимо от него данъчно задължение, за да му отпуснат
средствата от обезщетението за преболедуван Ковид-19.
След като изпълнил и това условие, в разговор по телефона, подс.С. Р.
казала на свид.С., че трябва да изчакат парите да влязат в данъчната система и
чак тогава щяло да бъде отпуснато обезщетението за прекараното заболяване.
Тя обещала да му се обади, когато това се случи.
По-късно същия ден, подс.Р. се обадила по телефона на свид.С., като
поставила ново условие за заплащане на средствата от обезщетението. При
проведения помежду им разговор тя му му казала, че вече имало отпуснати
средства, но за да му бъдат изплатени, трябвало да намери друг човек, който
да няма данъчни задължения и дължими осигуровки, за да направят и на него
регистрация за заплащане на обезщетение.
Свидетелят И. С. се свързал по телефона със своя позната свид.М.Х. и й
обяснил за отпусканите обезщетения на лица боледували от Ковид-19, като й
предложил още същата вечер, на 07.12.2024г., да отидат заедно при жената,
която се занимавала с отпускането на средствата и да подаде заявление при
нея.
След като се съгласила да подаде заявление за обезщетение, на
07.12.2024г., в гр.С., вечерта, свид.М.Х. отишла заедно със свид.И. С. в същия
ресторант „О.“ в гр.С., в близост до Н. мост. Там се срещнали с подс.С. Р.. По
предварителна уговорка с нея, свид.И. С. бил закупил 2 бр. СИМ карти, които
й ги предоставил. Подсъдимата С. Р. поискала личната карта на свид.М.Х.. По
същия начин тя била въведена в заблуждение от подсъдимата за основанието
на попълненото заявление. Вместо за обезщетение, каквато погрешна
представа създала у свид.М.Х., подс.С. Р. започнала да попълва, първоначално
от своя телефон, заявление от името на свид.Хътова за кандидатстване за
кредит. Поради възникнала техническа грешка подсъдимата използвала и
телефона на свид.М.Х., но не успяла да направи редовна регистрация в
електронната система на „А.Ф.“АД.
След като проверила телефона си, свид.М.Х. установила, че подс.Р. е
влизала в сайта на кредитна институция за теглене на кредит „Бяла карта“. Тя
уведомила за констатираното свид.И. С., който се обадил на посочен телефон в
сайта „А.Ф.“ АД, за да провери дали на негово име има отпуснат и изтеглен
кредит. От там бил уведомен, че сумата по отпуснатия на негово име кредит
от 700 лева, е изтеглена. Свидетелят И. С. поискал информация и за съпругата
си, за която разбрал, че от нейно име има само подадено заявление, по което не
са изплащани пари. Той обяснил на служителя от финансовата институция, че
са измамени като поискал да анулират подаденото заявление от името на
свид.В. И., а издадената на негово име „Бяла карта“ да бъде анулирана.
Въпреки, че не е кандидатствал онлайн за отпускане на кредит „Бяла
карта“ от „А.Ф.“ АД и не е теглил и ползвал отпуснатите по кредита средства,
8
свид.И. С. решил да погаси възникналото задължение по договора за кредит в
размер на 710 лева, тъй като разбрал, че като е бил въведен в заблуждение от
подс.С. Р., е извършил всички посочени от финансовата институция действия,
които се считат за надлежно направено волеизявление за сключване на
договор за кредит, по който той е задължено лице.
Видно от изготвената от „А.Ф.“ АД справка и приложеното към нея
платежно нареждане, на 16.12.2024г. по отпуснатия кредит е постъпила сума в
размер на 710 лева, с вносител свид.И. П. С..
Видно от изисканата и приложена по делото справка (л.58 - л.60, т.2 от
ДП) лицата В.А. И. и М.А.Х. са кандидатствали за отпускане на паричен заем
от „А.Ф.“ АД, но са били отхвърлени в процеса на кандидатстване.
След като установил, че е бил въведен в заблуждение от подс.С. Р.,
свид.И. С. сезирал органите на полицията за извършената спрямо него измама.
На 06.12.2024г., около 17.30ч.-18.00ч., свид.А. В. и свид.Д. В., които
също проявили интерес към получената от подс.С. Р. информация за
кандидатстване на лица, боледували от Ковид-19 за обезщетения, отишли в
гр.С., в ресторант „О.“, намиращ се в близост до Н. мост, където имали
уговорена среща с подсъдимата за попълване на заявления за обезщетение.
Там заварили свид.И. С. и съпругата му свид.В. И., от тяхното село, за които
знаели от сина си, свид.Д.Д., че същия ден са отишли при подс.Р., за да
подадат заявление за обезщетение за прекаран Ковид-19. Двамата все още
разговаряли с подсъдимата, като тя разяснявала на свид.И. С. какъв размер
обезщетение щял да получи. Свидетелят А. В. и свид.Д. В. седнали на тяхната
маса. Подсъдимата С. Р. разбрала, че са родителите на свид.Д.Д., като
първоначално започнала да разговаря със свид.А. В.. Подсъдимата му взела
личната карта и му казала, че е одобрен за сумата от 1700 лева, но за да я
получи трябвало да направи снимка на личната му карта, да му направи
снимка в профил с телефона, а след това да го запише докато чете изписаните
на екрана цифри. Обяснила, че всичко ще изпрати онлайн, на електронен
адрес, след което щели да изчакат потвърждение на плащанията. Преди да
пристъпи към посочените от нея действия, подс.С. Р. поискала от свид.А. В. да
й предаде двете СИМ карти, които му била казала да закупи. Докато работела
с телефона на свид.А. В., паднал заряда на батерията, подсъдимата
преустановила действията по регистрацията и заявила, че трябвало да се
зареди телефона, за да продължи.
След като свид.В. излязъл от ресторанта, за да търси зарядно, подс.С. Р.
пристъпила към регистриране на заявлението на свид.Д. В., която също се
доверила на представената от подсъдимата информация за получаване на
обезщетение от лица преболедували Ковид-19 и на дадените от нея уверения,
че има право на такава помощ, като изразила съгласие да подаде заявление по
посочения от подсъдимата начин. Свидетелката Д. В. дала на подс.С. Р.
личната си карта, тъй като подсъдимата й казала, че трябвало да я заснеме и да
изпрати данните й до Здравната каса за оформяне на документите и
9
изчисляване на размера на полагащото й се обезщетение. Първоначално
подс.С. Р. казала на свид.Д. В., че била одобрена за обезщетение от 600 лева до
1000 лева, а впоследствие за сумата от 600 лева. Докато разговаряли,
обвиняемата говорела убедително, представила се, че работи към Здравната
каса, обяснила на свид.В., че ще получи парите от обезщетението по сметка
или ще й ги предаде лично.
Така както процедирала със свид.И. С. и свид.А. В., подсъдимата
заснела със своя телефон личната карта на свид.В. от двете страни, направила
снимка и видео на свид.В., по време на което тя изпълнява команди като
изговорила изписаните на екрана цифри. По този начин вместо да попълни
заявление за обезщетение, каквото обяснила на свид.Д. В., че ще направи,
подсъдимата създала имейл адрес и попълнила искане до „А.Ф.“ АД за
сключване на договор за кредит „дигитална Бяла карта“ от името на свид.Д.
В.. При попълване на искането подс.С. Р. изпълнила всички установени от
„А.Ф.“ АД условия за кандидатстване, като между свид.Д. В. и „А.Ф.“ АД бил
сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 11128161/09.12.2024г. и Рамков
договор за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта.
Отпуснатият кредитен лимит по сключения от разстояние със свид.Д. В.
договор за кредит бил в размер на 1700 лева, като за неговото усвояване бил
издаден платежен инструмент кредитна карта „Бяла карта“ е № ........... ПИН-
кодът на издадената на името на свид.В. кредитна карта бил получен на
телефона на подс.С. Р., с който същата била извършила регистрация в
мобилното приложение „Бяла карта“.
За да поддържа заблуждението на свид.В., а именно, че чрез
извършените от нея действия кандидатства за отпускане на обезщетение, за
това че е била боледувала от Ковид-19, още докато била в ресторанта подс.Р.
се обадила по телефона на лице, към което се обърнала с име „Николай“,
продиктувала ЕГН-то на свид.В., след което й казала,че била одобрена за сума
от 1000 лева. Обещала й след няколко дни да й се обади, за да подпишат
документ за отпускане на средствата, които щели да й бъдат дадени на ръка
или преведени по банкова сметка.
На 09.12.2024г., след като установила, че средствата по отпуснатия на
свид.В. кредит са налични, подс.С. Р. използвала издадената на името на
свид.Д. В. кредитна карта „Бяла карта“ е № .........., без знанието и съгласието
на титуляря, като извършила 10 бр. картови трансакции, от които 7 трансакции
на ATM устройства на ОББ и на И.Б., намиращи се в гр.С., чрез които
изтеглила сума в общ размер на 1000 лева и 3 трансакции на ПОС устройства,
монтирани в търговски обекти в гр.С. за сумата от 590.42 лева. На
10.12.2024г., като използвала процесния платежен инструмент на ATM
устройство на ОББ, намиращо се в гр.С., подсъдимата извършила още една
картова трансакция, с която изтеглила сума в размер на 100 лева.
След като разбрала от свид.И. С., че са били измамени от подс.С. Р.,
свид.Д. В. се обадила по телефона на „А.Ф.“ АД, за да провери дали на нейно
10
име е отпуснат кредит и е издадена кредитна „Бяла карта“ с лимит 1 700 лева.
От финансовата компания потвърдили, че е бил сключен договор за кредит, по
който същата е кредитополучател, както и че отпуснатите средства са
изтеглени чрез издадената кредитна карта.
Въпреки, че не била регистрирала такава кредитна карта на свое име и
не е упълномощавала никого да издаде кредитна „Бяла карта“ на нейно име,
свид.Д. В. решила да изплати дължимата сума по сключения след
въвеждането й в заблуждение от подс.С. Р. договор за кредит, тъй като
разбрала, че е извършила всички посочени от „А.Ф.“ АД действия, които се
считат за надлежно направено волеизявление за сключване на договор за
кредит, по който тя е задължено лице.
Видно от изготвената от „А.Ф.“ АД справка (л.81 – л.82, т.1 от ДП), по
договора на свид.Д. В. били извършени плащания на каси на Easy Pay, както
следва: на 06.03.2025г. е внесена сума в размер на 1 269.07 лева; на
03.02.2025г. - сума в размер на 256.82 лева; на 21.01.2025г. - сума в размер на
331 лева и на 07.01.2025г. - сума в размер на 331.50 лева. Общо внесената от
свид.Д. В. сума по сключения, в резултат на извършените от подс.С. Р.
измамливи действия, договор за кредит, възлиза на 2 188.39 лева, като освен
главницата, към дължимата сума са били начислени дължимите от
кредитополучателя лихви и такси.
Видно от назначената и изготвена съдебна видео-техническа и
фоноскопна експертиза (Протокол № 104/24.02.2025г.) предоставеният
оптически носител на информация CD-R диск е с фабричен надпис „Verbatim“
и ръкописен текст „А.Ф.“АД Досие по кредит „Бяла карта“ № 11128116 Досие
по кредит „Бяла карта № 11128161“. Установено е, че същият съдържа 2
видеофайла, 4 цифрови изображения и шест броя PDF файла, като при
експертното изследване са извлечени снимкови кадри от видеозаписите,
текстът от звуковия съпровод от видеофайловете е снет и представен в писмен
вид.
Установено е от назначената и изготвена съдебна видео-техническа
експертиза (Протокол № 83/10.02.2025г.) с обект на изследване външна памет-
бяла на цвят флашка, съдържаща видеозаписи от външните камери № 5 и № 6
на ресторант „О.“, че предоставеният носител на информация USB флаш
памет, съдържа седем видеофайла във формат „Avi file“, като съдържащият се
снимков материал е прехвърлен на хартиен носител. Записите са прегледани
от вещото лице и наблюдаващите се действия са описани и онагледени в
приложена таблица.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се
оспорва от страните.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимата и на доказателствата, събрани в
11
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в
съвкупността си и прие за установено по несъмнен и безспорен начин,
описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимата С. Р. Р., показанията на
свидетелите Д. А. В., И. П. С., В.А. И., М.А.Х., В.Г.П., Д. А.ов Д., А. Д. В.,
С.И.Й., Й.И.Й., заключенията по назначените и изготвени видео-техническа
експертиза и комплексна видео-техническа и фоноскопна експертиза, както и
цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели Д. А. В. и И. П. С., пострадали по делото, тъй като са ясни, точни,
непротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и относими
към предмета на доказване. Показанията им се допълват и кореспондират, и с
показанията на останалите свидетели и с обясненията на подсъдимата, при
които признава вината си, както и със събраните по делото доказателствени
материали. Фактическата обстановка по делото се допълва и от заключенията
на изготвените експертизи и приложения снимков материал към тях, от
извършените претърсвания, доброволно предаване, оглед на веществени
доказателства, писмените доказателства, включващи разпечатки от мобилен
оператор и от сайтове за залагания, както и приложените по делото
веществени доказателства.
По този начин безспорно и категорично е установено, че подс.С. Р. в
периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. възбудила и поддържала заблуждение у
И. П. С. и Д. А. В., че ще ги регистрира онлайн, за да получат обезщетение за
това, че са боледували от Ковид-19 и това било с цел да набави за себе си
имотна облага. По този начин подсъдимата причинила имотна вреда на
свид.И. П. С. в размер на 890 лева и имотна вреда на свид.Д. А. В. в размер на
2 188.39 лева. Свидетелят И. П. С. погасил възникналото задължение по
договора за кредит в размер на 710 лева, видно от изготвената от „А.Ф.“ АД
справка и приложеното към нея платежно нареждане (на 16.12.2024г. по
отпуснатия кредит е постъпила сума в размер на 710 лева с вносител И. П. С.).
Свидетелят С. изпратил по Изипей на подс.Р. и сумата в размер на 180 лева, за
която подсъдимата също възбудила и поддържала заблуждение у него, че е
необходимо да заплати тази сума за погасяване на дължимо от него данъчно
задължение, за да му отпуснат средства от обезщетението за преболедуван
Ковид-19. Свидетелката Д. В. погасила възникналото задължение по договора
за кредит на няколко пъти на каси на Easy Pay общо в размер на 2188.39 лева,
видно от изготвената от „А.Ф.“ АД - на 06.03.2025г. е внесена сума в размер на
1 269.07 лева; на 03.02.2025г. - сума в размер на 256.82 лева; на 21.01.2025г. -
сума в размер на 331 лева и на 07.01.2025г. - сума в размер на 331.50 лева.
Свидетелите В.А. И. и М.А.Х. са кандидатствали за отпускане на паричен
заем от „А.Ф.“ АД, но са били отхвърлени в процеса на кандидатстване.
12
Установено е безспорно и категорично, че подс.Р. в периода от
06.12.2024г. до 10.12.2024г. е използвала 2 бр. платежни инструмента без
съгласието на техните титуляри И. П. С. и Д. А. В.. По този начин на
06.12.2024г. подсъдимата използвала кредитна карта „Бяла карта“ № ......,
издадена от „А.Ф.“ АД ,без съгласието на титуляря свид.И. П. С., като
извършила 2 бр. картови трансакции на ATM устройство на ОББ, намиращо се
в гр.С., чрез които изтеглила сума в общ размер на 700 лева. По същия начин
на 09.12.2024г. и на 10.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла карта“ №
.........., издадена от „А.Ф.“ АД без съгласието на титуляря свид.Д. А. В., като
на 09.12.2024г. извършила 10 бр. картови трансакции, от тях 7бр. трансакции
на ATM устройства на ОББ и на И.Б., намиращи се в гр.С., чрез които
изтеглила сума в общ размер на 1 000 лева и 3 трансакции на ПОС устройства,
монтирани в търговски обекти в гр.С. за сумата от 590.42 лева, и на
10.12.2024г. извършила една картова трансакция на ATM устройство на ОББ,
чрез която изтеглила сума в размер на 100 лева, така получила сумата в общ
размер 1690.42 лева.
С направеното самопризнание пред съда, подсъдимата ясно и
категорично заяви, че признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват
по безспорен начин релевантните за решаване на делото обстоятелства и по-
точно време, място, механизъм на двете престъпления и причинната връзка на
последните с поведението на подсъдимата.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, както и предявените по реда на чл.284 от НПК
веществени доказателства, които не се оспорват от страните.
При така безспорно установено от фактическа страна и въз основа на
обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи
следните правни изводи:
С деянието си подс.С. Р. Р. е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от
НК, тъй като за периода 06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр.С., в условията на
повторност и продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала заблуждение у И. П. С., ЕГН ********** и Д.
А. В., ЕГН ********** - двамата от с. Б., общ.С. и с това причинила имотна
вреда на И. П. С. в размер на 890 лева и на Д. А. В. имотна вреда в размер на
2 188.39 лева, като случаят е немаловажен.
С деянието си подс.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав и на чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода
от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр.С., в условията на продължавано
престъпление, използвала 2 бр. платежни инструмента без съгласието на
техните титуляри, както следва:
13
- на 06.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла карта“ № ......,
издадена от „А.Ф.“ АД без съгласието на титуляря И. П. С., ЕГН **********,
като извършила 2 бр. картови трансакции на ATM устройство на ОББ,
намиращо се в гр.С., чрез които изтеглила сума в общ размер на 700 лева;
- на 09.12.2024г. и на 10.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла
карта“ № .........., издадена от „А.Ф.“ АД без съгласието на титуляря Д. А. В.,
ЕГН **********, като на 09.12.2024г. извършила 10 бр. картови трансакции,
от тях 7 бр. трансакции на ATM устройства на ОББ и на И.Б., намиращи се в
гр.С., чрез които изтеглила сума в общ размер на 1000 лева и 3 бр. трансакции
на ПОС устройства, монтирани в търговски обекти в гр.С. за сумата от 590.42
лева, и на 10.12.2024г. извършила една картова трансакция на ATM устройство
на ОББ, чрез която изтеглила сума в размер на 100 лева, в общ размер на
получената сума 1690.42 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Съдът намира, че в конкретния казус относно извършеното деяние от
подс.Р. по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е налице
немаловажен случай, съобразявайки проявената престъпната упоритост на
подсъдимата, обстоятелството, че тя не е върнала процесната сума от 890 лева
на свид.С. и сумата от 2188.39 лева на свид.В.. В съвкупността си тези
обстоятелства изключват възможността случаят да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Настоящият съдебен състав
съобрази не само личността на дееца, а и специфичните характеристики на
самото деяние - факта, че деянието не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид, за да обоснове маловажен случай (Решение № 48/16.03.2021г. по н.д.№
1028/2020г., III н.о., на ВКС).
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е довършено с акта на ползване
на платежния инструмент, без оглед на целта. За съставомерността на
деянието не е от значение дали в резултат на ползването деецът е получил
някакви средства, което означава, че това е допълнително обстоятелство,
относимо не към признаците на престъплението, а към обществената опасност
на извършеното.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е формално и фактът, че в
резултат на извършването му подсъдимият е получил пари от сметката на
пострадалия, следва да се отчете в негова вреда при индивидуализацията на
наказанието. Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е на формално извършване
и настъпването на вреди от него не е съставомерна последица от деянието,
деянието по чл.249 ал.1 от НК е престъпление на просто извършване. В този
смисъл е постоянната съдебна практика - Решение № 163/2021г. по н.д.№
846/2020г., II н.о., ВКС; Решение № 60199/2022г. по н.д.№ 888/2021г., II н.о.,
ВКС; Решение № 48/2021г. по н.д.№ 1028/2020г., III н.о., ВКС; Решение №
21/2021г. по н.д.№ 1025/2020г., II н.о., ВКС.
Безспорно е авторството на двете деяния, а механизмът им е описан
14
подробно във фактическата обстановка, изложена в мотивите. Установени са
всички елементи от фактическите състави на двете престъпления, за които
спрямо подсъдимата са повдигнати обвинения.
Изложеното от представителя на държавното обвинение в пледоарията
относно несъставомерност на деянието по чл.249 ал.1 от НК, независимо, че
поддържа повдигнатото обвинение по чл.249 ал.1 от НК, настоящият съдебен
състав го намира за неоснователно. Действително, предмет на престъплението
по чл.249 от НК са истински платежни инструменти. В настоящият казус
съдът намира процесните кредитни карти „Бяла карта“ за истински платежни
инструменти. Аргументите в тази насока са, че са издадени по надлежния ред,
при спазване на всички условия за издаване на такава карта от „А.Ф.“ АД,
истински са, тъй като са редовно издадени на лицата, които са кандидатствали
за издаването, независимо че лицата са въведени в заблуждение от
подсъдимата, че кандидатстват за получаване на обезщетение за това, че са
боледували от Ковид-19. По този начин подсъдимата е мотивирала
пострадалите и те напълно доброволно са заснети и са позволили на подс.Р. да
използва техни лични данни, включително и биометрични. Самата карта е
виртуална и е получена на телефона на подсъдимата, с който същата е
кандидатствала. Издадените карти от „А.Ф.“ АД са истински, отразяват верни
факти от действителността и са издадени на лицата, които са кандидатствали,
независимо, че са заблудени за целта на самото кандидатстване. Изпълнени са
всички стъпки и условия при издаването на картите чрез онлайн платформа,
не са посочени неверни или неправилни данни при издаването им, издадени са
напълно валидно – използвани са реални лица с реални данни за самоличност,
като са използвани истински документи за самоличност. Именно пострадалите
са извършили за кандидатстване за издаване на картата, като лично са
извършвали действията, необходими за издаване на картата – участвали са със
своите лица, изпълнявали са команди, като изговаряне на изписани на екрана
цифри и завъртане на главата в опредЕ.та посочена посока, всичко, което им се
извършвали, свързано с четене, правене на снимки, заснемане на видео и др.
По този начин именно пострадалите лица са изпълнили условията за
кандидатстване, установени от „А.Ф.“ АД и по този начин са издадени
картите на името на действително кандидатствалите лица, но са ползвани от
подсъдимата. Самото използване на картата е било не от титулярите на
картите, а от подсъдимата. Цитираното от представителя на държавното
обвинение Решение № 152/2012г. по н.д.№ 238/2012г., I н.о., ВКС, касае
подправени платежни инструменти и в него е направен извод, че тези
платежни инструменти са неистински. Същото няма отношение към
процесния казус, касателно двете кредитни карти „Бяла карта“, които са
истински, не са подправени, отразяват верни факти от действителността,
издадени са на името на лицата, които са кандидатствали, лицата са
кандидатствали действително, като са спазили всички условия за
кандидатстване лично, независимо, че са въведени в заблуждение от
подсъдимата за целта на кандидатстването. В подкрепа на факта, че картите са
15
истински платежни инструменти е и обстоятелството, че двамата пострадали
са били задължени със съответните суми и са ги върнали на „А.Ф.“ АД, ведно
с лихвите. При използването на неистински документи не би се породило
задължение за пострадалите лица да върнат изтеглената сума от картите, което
същите са сторили.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящият казус е налице
годен предмет на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, тъй като издадените
платежни инструменти „Бяла карта“ са истински редовно издадени платежни
инструменти по смисъла на чл.93 т.24 от НК. Така деянието по чл.249 ал.1 от
НК безспорно е осъществено от обективна страна, както и деянието по чл.210
ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което не съществува спор.
От субективна страна и двете деяния са извършени при форма на вина
пряк умисъл като подс.Р. е съзнавала общественоопасния им характер,
предвиждала е обществено-опасните им последици и е искала настъпването
им.
Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът
преценява стремеж към облагодетелстване по измамлив начин от страна на
подсъдимата, неспазване на установените правни норми.
Разпитана на досъдебното производство подс.С. Р. Р. разбира
обвинението, признава се за виновна по предявеното й обвинение, съжалява за
извършеното и е дала подробни обяснения. В с.з. подсъдимата се признава за
виновна и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК,
съкратено съдебно следствие.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата за извършените от нея престъпления, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като
вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимата да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, да се въздейства
предупредително върху нея и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимата да върши други престъпления.
При диференциране на санкцията, съдът задълбочено анализира
тежестта на инкриминираните деяния в аспекта на тяхната насоченост към
финансовото състояние на гражданите и против паричната и кредитна
система, и при съобразяване на характеризиращите ги съставомерни
признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия - време,
място, механизъм на осъществяване на деянията. При определяне на
наказанието, обосноваващи са и фактическите данни, свързани с личността на
дееца, съобразени с характера и спецификата на престъпленията и съдържащи
се в справката й за съдимост и наличието на предходни осъждания, извън това,
16
което е взето предвид при квалифициране на деянието по чл.210 ал.1 т.4, вр.
чл.209 ал.1 от НК, извършено в условията на повторност.
Съдът съобрази принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наложените на подсъдимата наказания за всяко от престъпленията, при
тяхната индивидуализация. За извършеното престъпление по чл.210 ал.1 т.4,
вр. чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до осем години, като съдът може съобразно разпоредбата на
чл.210 ал.2 от НК да постанови и конфискация до 1/2 от имуществото на
виновния, а за престъплението по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК – наказание
лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба до двойния размер
на получената сума.
За да определи вида и размера на наказанието за всяко от
престъпленията, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства, степента на обществена опасност на деянията и
дееца и съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност
между действията на субекта и противодействието на държавата.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства сравнително невисоката стойност на предмета на всяко от двете
престъпления, изказаното съжаление за стореното, цялостното й процесуално
поведение, тъй като не е ставала причина за отлагане на делото и дадените от
нея подробни обяснения още в началния етап на ДП са допринесли за
изясняване на обстоятелствата по делото, както и сравнително нелошите й
характеристични данни. Съдът прецени като отегчаващо отговорността й
обстоятелства предишните й осъждания, като изключи осъждането на
подсъдимата по НОХД № 714/2019г. по описа на РС Б., което обуславя
квалифициращия признак повторност относно деянието по чл.210 ал.1 т.4,
вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено при условията на повторност,
както и факта, че са пострадали повече от едно лице - две лица, от
извършените от подсъдимата деяния.
Обществената опасност на подс.Р. е завишена, предвид предходните й
осъждания, които сочат, че извършеното от нея в конкретния случай не е
лекомислена и изолирана проява в живота й, както и обстоятелството, че е
осъждана с влезли в сила присъди за идентични престъпления (Присъда рег.№
9/29.05.2025г. по НОХД № 229/2025г. на СлОС, Присъда рег.№ 10/02.06.2025г.
по НОХД № 193/2025г. на СлОС).
Съдът прецени и факта, че обществената опасност на двете деяния е
обичайната за този вид престъпления.
При така изложените обстоятелства, съдът определи наказанията на
подс.Р. за всяко от двете престъпления при условията на чл.54 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода в
среден размер между средния и минималния размер, предвидени в закона за
двете деяния, при превес на смекчаващи вината й обстоятелства.
17
За престъплението по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1 от НК, съдът осъди
подс.Р. на лишаване от свобода за срок от три години (за престъплението
минималния размер на наказанието е 1 година лишаване от свобода, а средния
размер е 4 години и 6 месеца лишаване от свобода), което на основание чл.58а
ал.1 от НК редуцира с 1/3 и й наложи наказание лишаване от свобода за срок
от две години, като съдът не наложи на подс.Р. предвидената в чл.210 ал.2 от
НК санкция, наред с наказанието лишаване от свобода, която не е
задължителна, а именно конфискация до една втора от имуществото на
виновния. Настоящият съдебен състав извърши преценка на тежестта на
извършеното деяние и обществената опасност на подсъдимата, като стигна до
извода, че налагането на това предвидено наказание би довело до
несъразмерна тежест на общата санкция спрямо подсъдимата, а и видно от
приложената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, подс.Р. не притежава недвижимо имущество и МПС.
За престъплението по чл.249 ал.1 от НК, съдът осъди подс.Р. на
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца (за престъплението
минималния размер на наказанието е 2 години лишаване от свобода, а средния
размер е 5 години лишаване от свобода), което на основание чл.58а ал.1 от НК
редуцира с 1/3 и й наложи наказание лишаване от свобода за срок от две
години и четири месеца и глоба в размер на общо изтеглената сума – 2400
лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимата С. Р. Р.
едно общо наказание, а именно две години и четири месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 2 400 лева. Наложеното на подс.Р. общо наказание
лишаване от свобода, съдът намира за достатъчно за постигане на
репресивните и възпитателни цели на санкцията, предписана от закона, за
прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната
отговорност обстоятелства, за съобразено с целите на специалната и
генералната превенция и същевременно за справедливо, поради което не се
налага приложението на чл.24 от НК.
Съдът счита, че не са налице основанията за прилагане спрямо
подсъдимата на института на условното осъждане, поради което съдът
постанови тя да изтърпи ефективно определеното й общо наказание, като
първоначалният режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС,
определи като общ режим. Съдът намира, че по този начин спрямо
подсъдимата ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква
положителен резултат на поправяне и превъзпитание на подсъдимата от
наказателната репресия. Обективно преценените личностни ресурси на
подсъдимата, потребностите от нейното поправяне и превъзпитание,
рисковете от друга нейна престъпна проява, ефектът на воденото срещу нея
наказателно производство и цялостното въздействие на наложените
санкционни мерки, според съда удовлетворяват целите на чл.36 от НК и
гарантират пълноценно поправяне на дееца.
18
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспада от така определеното
наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимата С. Р. Р. е била
задържана и е била с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
11.12.2024г. до привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда
наказание. С постановление на ОП С. от 11.12.2024г. подс.С. Р. е задържана за
срок от 72 часа до довеждането й пред съда за вземане на мярка за
неотклонение. С Определение № 1846/12.12.2024г. по ЧНД № 1495/2024г. на
СлРС, потвърдено с Определение № 498/19.12.2024г. по ВЧНД № 756/2024г.
на СлОС, е взета мярка за неотклонение задържане под стража на подс.С. Р..
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства, като имущество принадлежало на подсъдимата и
послужило за извършване на деянията, иззети при извършеното претърсване и
изземване на 10.12.2024г. в жилището, което обитавала подсъдимата и
доброволно предадени от нея с протокол на 10.12.2024г., а именно тефтер с
тъмни корици, запечатан в полиетиленов плик с лепенка № Д1370 на ОД ма
МВР С.; 17 бр.разписки от „Изипей“ и договор за издаване на предплатена
карта към Изипей, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1371 на ОД
на МВР С.; тефтер с розови корици, запечатан в полиетиленов плик с лепенка
№ Д1372 на ОД на МВР С.; тетрадка с надпис на корицата „Extreme“ и тефтер
със златисти корици, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1373 на
ОД на МВР С.; Пластика за СИМ-карта на мобилен оператор Й., запечатана в
полиетиленов плик с лепенка № Д1374 на ОД на МВР С.; 3 бр. листи с
ръкописен текст, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1375 на ОД
на МВР С.; карта (пластика) към „Изипей“, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № Д1376 на ОД на МВР С.; карта (пластика) към „transdev“,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1377 на ОД на МВР С.;
множество документи от различни фирми и лист с изписан ръкописен текст,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1378 на ОД на МВР С.;
пластика за СИМ-карта на мобилен оператор VIVACOM, запечатани в
полиетиленов плик с лепенка № Д1379 на ОД на МВР С.; мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy“ A35 5G, със СИМ-карта с № +...... и 4 бр. СИМ-карти
с надпис на тях VIVACOM с номера
89359032300165948340,89359032300176782480, 89359032300176134351 и
89359032300176134369, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № Д1274
на ОД на МВР С.; 1 бр. тефтер със синьо-черна корица със златист надпис
„2014“; 1 бр. тефтер с лилави корици с надпис „Secret Notes“; 2 бр. СИМ-карти
на „Й. Б.“ ЕАД с телефонни номера ..... и ......; 1 бр. пластика на СИМ-карта с
телефонен номер ...... на „ВИВАКОМ Б.“ ЕАД; 1 бр. разписка от теглене в
брой на сумата от 400 лева на АТМ-устройство на банка „ОББ“ АД с карта
ххххххххххх3160 на 10.12.2024 г. в 02:58:34 часа; 4 бр. разписки от кеш
терминал към онлайн хазартни сайтове, които са запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № Д2691 на ОД на МВР С., като същите да се унищожат като
вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Съгласно правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК с
19
оглед постановената присъда, съдът осъди подс.Р. да заплати направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство за изготвените
експертизи в размер на 346.97 лева в полза на държавата по сметка на ОД
МВР С., както и да заплати на частния обвинител Д. А. В. направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
20
Съобщи за изтекли лични данни