Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 10.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Соня
Александрова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 13 по описа за 2022г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на С.С.П. ***, депозирана чрез адвокат Красен Стефанов от Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 266/25.11.2021 г. на Районен съд –
град Шумен, постановено по АНД № 1470/2021 г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001103/19.04.2021 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на С.С.П. за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Касаторът релевира твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е
извършил виновно вмененото му нарушение, тъй като не е знаел, че управляваният
от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Твърди също, че НП е
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
в частност – в
разрез с визираното в чл.34,
ал.3 от ЗАНН такова, доколкото същото е издадено след изтичане на 6-месечния
срок, считано от датата на издаване на АУАН. Сочи и, че доколкото
първоначално
административнонаказателното производство е прекратено с резолюция на наказващия орган, след последвалия отказ на прокуратурата
да образува досъдебно производство, не е било налице основание за образуване на
ново административнонаказателно производство за същото нарушение, по аргумент от чл.24, ал.1, т.6 от НПК, доколкото
такова за вече е било образувано и впоследствие прекратено. С оглед на това
отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт Ивалина Симеонова, която излага
доводи за неоснователност на отменителната претенция на жалбоподателя.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
На 14.10.2020 г. в гр.Шумен, по бул.Ришки проход, до
"Бадема", в посока към ул.Владайско въстание, касаторът управлявал
л.а."Тойота Аурис" с рег.№ Н5411ВН, собственост на
"Вилиалсофт"ЕООД, което не било регистрирано по надлежния ред в
Република България, доколкото било със служебно прекратена регистрация, считано
от 18.08.2020г., на основание чл.145, ал.15 от ЗДвП. За описаното нарушение
срещу С.С.П. бил съставен АУАН GA № 313699 от 14.10.2020г., за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Впоследствие била извършена проверка, при която било прието, че са
налице данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което със
справка рег.№ 869000-4820/08.04.2021г. материалите по преписката били изпратени
по компетентност на Районна прокуратура-гр.Шумен с мнение за образуване на
наказателно производство срещу С.П. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Въз
основа на цитираната справка била образувана прокурорска преписка вх.№
1296/2021г. по описа на РП-гр.Шумен, по която с постановление вх.№ 1296/2021г.
от 14.04.2021г. на прокурор при РП-гр.Шумен било отказано да се образува
наказателно производство за престъпление по горепосочения престъпен състав,
поради малозначителност на деянието. Със същото постановление било разпоредено
преписката да се изпрати на ОДМВР-гр.Шумен за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Постановлението за отказ да се образува
наказателно производство постъпило
в ОДМВР-гр.Шумен на 19.04.2021г., видно от положения върху приложения по делото екземпляр вх.№ 869000-5353 от 19.04.2021г. Въз основа на същото Началникът на група в сектор "ПП" при ОДМВР-гр.Шумен
издал Наказателно постановление № 21-0869-001103/19.04.2021 г., с което на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП на С.С.П. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка районният
съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура. Съдът е съобразил и обстоятелството, че НП е било
изготвено по реда на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН. Обсъждайки законосъобразността на правораздавателния акт по
същество, съдебният състав, съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства, е заключил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността на водача С.С.П. за административно нарушение по чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП. Воден от тези съображения, районният съд е потвърдил
атакуваното пред него наказателно постановление.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
За да постанови решението си Районен съд – гр. Шумен е
събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и
гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в
хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено
от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление,
са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Постановеният съдебен акт съответства на приложимия
материален закон. С разпоредбата на чл. 140, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от Наредбата, промяна в регистрацията се
извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика,
посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС
като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен
да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния
митнически орган. Съгласно чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от
6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25,
предл. първо от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на
посочените в НП дата и място касаторът е управлявал л.а."Тойота Аурис"
с рег.№ Н5411ВН, собственост на "Вилиалсофт"ЕООД, поради което е имал
качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е
бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към
датата управлението е било със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, считано от 18.08.2020 г. Прекратяването на регистрацията
в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за настъпването й. Непререгистрирането в законоустановения срок
на придобито МПС има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че касаторът
е осъществил виновно вмененото му нарушение. От събраните доказателства се
установява, че въпросният автомобил е преминал в патримониума на
"Вилиалсофт"ЕООД на 06.07.2020г. и след като в двумесечен срок от
тази дата новият собственик не го е пререгистрирал, на 08.08.2020г. регистрацията
на същия е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След като
към момента на проверката касаторът е имал качеството на водач на процесното
МПС, той е могъл и е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от
лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има
действаща регистрация, още повече, че в качеството му на едноличен собственик
на капитала на "Вилиалсофт"ЕООД и негов управител, С.П. е знаел за
факта и датата на промяна собствеността на МПС, с произтичащите от това
последици. Като правоспособен водач, той е задължен да познава установения
правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, респективно е могъл и е следвало да съобрази промяната в
собствеността на автомобила, поради което не се споделя изложеното от касатора
твърдение, че не е бил наясно, че МПС е със служебно прекратена регистрация. Като
не е сторил това водачът, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана
непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2
на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи
административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
незнанието му не го оправдава. Независимо, че С.П. не е бил собственик на
автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае произтичащите
от ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на такова по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС
е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
водач" и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало
да накарат санкционираното лице да прояви активност и да установи дали
управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация,
се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер от 200
лева и "лишаване от правоуправление" за срок от 6 месеца, са
определени в минималния размер, предвиден в закона. Не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните
нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира за неоснователни
твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Противно
на изложеното в жалбата, касационният състав счита, че санкционното
производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като
до издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана преписка вх. №
1296/2021 г. по описа на ШРП, която приключила на 14.04.2021 г. с отказ за
образуване на наказателно производство и върната на ОД МВР - гр. Шумен с оглед
преценка за търсене на административнонаказателна отговорност. В рамките на
регламентирания законов срок административнонаказващият орган, надлежно
оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на
вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца.
Административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказателното
постановление се издава в административнонаказателно производство, образувано
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и конкретните
индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да се образува
наказателно производство. При условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН НП се издава въз
основа на постановлението на прокурора, поради което не е необходимо
съставянето на АУАН, а разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК не намира
приложение, поради наличието на изрични разпоредби в ЗАНН.
В контекса на гореизложеното, неоснователно е и
възражението на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради издаването му извън визирания в чл. 34, ал. 3
от ЗАНН срок. Цитираната норма указва, че образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото
процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се
извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство и изпращането на материалите на съответния
административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление
е от 14.04.2021 г., поради което наказателното постановление, издадено на
19.04.2021 г. се явява постановено в рамките на законоустановения срок.
С оглед на това оспореното от санкционираното лице
наказателно постановление е законосъобразно и същото правилно е потвърдено от
районния съд.
При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР – град Шумен
се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита в
хода на настоящото касационно производство.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 266/25.11.2021г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1470/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ОД на МВР – град Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 10.03.2022г.