РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Русе, 16.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 2 ноември, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 440
по описа за 2023 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.И.П. против
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0290-000114/26.06.2023
г. на Началник група към
ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат, с която временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на П. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и или, в условията на
евентуалност – намаляване на продължителността на отнемане на СУМПС. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група към ОД
на МВР – Русе, РУ Кубрат, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 03.07.2023 г., видно от
отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена
на 14.07.2023г., поради което жалбата е допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ №23-0290-000114/26.06.2023г., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това,
че тя се налага, тъй като на 23.06.2023г. в 22,42ч., в с.Белцов, на ул.“Васил Левски“,
И.И.П. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF
0070, който отчел положителен резултат-наличие на амфетамин
и метамфетамин. В заповедта е направено позоваване на АУАН №GА929166/24.06.2023г./л.1 от преписката/, съставен срещу жалбоподателя за
управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните
аналози.
За това деяние П. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№290 ЗМ-186/2023г. по описа на РП Разград.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“
от закона. Цитираната норма разписва
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка съдът съобразява Заповед № 330з-1/04.01.2022 г. на директора
на ОДМВР – Разград, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.7 и началниците
на групи в РУ Кубрат, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е
издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед рег. №8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея
Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби
за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие
с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Директорът на ОД на МВР - Разград, с
горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началник група „Охранителна полиция“ към РУ Кубрат.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, които сочат на наличие на
едно от алтернативно посочените в закона основания - употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест. Фактът на употреба на
наркотични
вещества изрично се признава и от жалбоподателя в съдебно
заседание. Поради изложеното, материалният закон е приложен правилно.
В жалбата
са наведени доводи за нарушение на принципа „Ne bis in
idem“, тъй за едно и
също деяние П. ще понесе и наказателна, и административнонаказателна
отговорност. Твърди се и порок във формата на акта, тъй като не е посочен
конкретен срок на отнемане на СУМПС.
1.Нарушение на горепосочения принцип ще е налице тогава, когато за едно и
също деяние деецът е двойно наказан. В конкретния случай срещу него е
образувано само едно производство с наказателен характер – досъдебно
производство №290 ЗМ-186/2023г. по описа на РП Разград, в рамките на което евентуално
ще бъде реализирана неговата наказателна отговорност. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
разпоредено с оспорената заповед няма характер на наказание, а е мярка на
принуда, целяща предотвратяване извършването на други нарушения от водача;
производството по прилагане на тази мярка също няма наказателен характер, а е
типично административно производство. Следователно, липсва хипотеза на двойна
наказуемост, респективно – принципът „Ne bis in idem“ не е нарушен.
2.Оспорената ПАМ е в предвидения в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП срок - до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Анализът на чл.171, ал.1 от ЗДвП показва, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“
с различна продължителност, в зависимост от конкретното нарушение - до
отпадане на основанието за това; до
успешното полагане на проверочен изпит; до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец; до
заплащане на дължимата глоба; до предоставяне на
сключена валидна застраховка; за срок от един
месец; до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прави впечатление, че логиката на законодателя е да обвърже
продължителността на ПАМ с конкретен юридически факт – отпадане на
основанието за прилагането й; решаване на въпроса за отговорността,
успешно полагане на проверочен изпит, предоставяне
на сключена валидна застраховка. Докато в другите
случаи сбъдването на конкретния факт се дължи на волята на лицето, по отношение
на което е приложена ПАМ, то в хипотезата на „решаване на въпроса
за отговорността“ това не зависи от него. Затова и в тези случаи, освен
настъпване на факта – решаване на въпроса за отговорността, законодателят
включва и горна времева граница на ПАМ. Така определената продължителност
очевидно държи сметка за две обстоятелства – да се даде достатъчно време на
компетентните органи да решат виновно ли е лицето /затова и при по-леките
нарушения по чл.171, ал.1, б.“г“ ЗДвП продължителността е до един месец, а в
хипотезата на чл.171, ал.1, б.“б“, когато се касае не само до нарушение, но и
до извършване на престъпление – до 18 месеца/, по отношение на което е
приложена ПАМ, а от друга страна – да се постави горна граница на този срок, за
да се стимулират същите тези органи да си свършат работата своевременно, без да
се засяга необосновано дълго правната сфера на лицето. При тази законова
формулировка на продължителността на ПАМ съдът намира, че не е предоставено на
волята на прилагащия ПАМ, нито на съда да редуцира продължителността на
мярката, тъй като тя е определена в твърд размер и не подлежи на
индивидуализация и в този смисъл искането за намаляване на срока на мярката е
неоснователно.
Предвид изложеното, оспорването е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.И.П. против
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0290-000114/26.06.2023
г. на Началник група
към ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на П. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: