№ 882
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-
012282/25.11.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р
Пътна полиция Пловдив, с което на А. Г. Ф., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, следното от фактическа
страна:
Свидетелите К.Ф. и свидетелката Н.Ф. живели заедно в жилищна
сграда, находяща се в ***. В същата сграда живеела и свидетелката С.Д..
На 10.01.2020г., около 14,35ч., по улицата преминало МПС- Автобетон
помпа. Същото било управлявано от жалбоподателя А. Г. Ф.. На улицата
нямало забранителен знак, ограничаващ влизането в улицата на камиони или
на други извънгабаритни МПС-та. При преминаването през улицата, помпата
закачила и скъсала кабел на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД. Кабелът
бил свързан към външната изолация на къщата, където живеели свидетелите,
и преминавал напречно над улицата, на около 3 метра над земята.
След скъсването на кабела, водачът продължил пътя си, като спрял след
около четири улици. Св. Ф. слязъл веднага и тръгнал след жалбоподателя
заедно със свой съсед, за да види защо е станало това нещо и да се разберат за
щетата. Тръгнал с автомобила на съседа си, настигнал жалбоподателя, който
бил слязъл от МПС-то, и го попитал за щетите. Жалбоподателят не отговорил
нищо. Св. Ф. го повикал да се върне на мястото на инцидента, за да види
щетите, но водачът отказал. Посочил, че не знае за какво става въпрос. Св. Ф.
сочи, че водачът е възможно въобще да не е усетил настъпването на
инцидента.
След като се прибрала от работа и установила щетите, св. Ф. отишла на
строежа, обслужван от помпата, където й дали телефон на представител на
собствениците на МПС-то, причинило щетите. Св. Ф. позвънила на
следващия ден, като й било отговорено, че ще бъде наказан служителят, но
било отказано да се възстановят щетите.
В деня след инцидента, св. Й., работещ като търговски представител на
„Хидробетон“ ООД, отишъл и направил оглед на сградата. Видял къде е бил
2
съответният кабел, като не видял да има специални куки или други
укрепителни материали, които се слагат, тъй като закрепването на кабела
било под самата изолация. Св. Й. разговарял същата вечер с жалбоподателя,
който му заявил,че въобще не е разбрал, че е скъсал кабела, а е разбрал от
потърпевшите около 15-20 минути след като е станало вече произшествието.
Недоволен от бездействието на „Хидробетон“ ООД и на „Цифрова
кабелна корпорация“ ООД, св. Ф. подал сигнал до Обществен посредник в
Община Пловдив вх. № С1-1611/22.01.2020г. Било разпоредено да се извърши
проверка за евентуално наличие на извършено престъпление и образуване на
досъдебно производство. Преписката приключила с Постановление за отказ
да се образува ДП от 13.11.2020г., като в постановлението било указано
препис от него ведно с преписката, да се изпратят на Началник на Сектор ПП
при ОДМВР-Пловдив за преценка за извършено административно нарушение
на ЗДвП от страна на жалбоподателя.
На 25.11.2020г., при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно писмо изх. № 21СД-714/15.04.2021г. от Община Пловдив, за
участъкът от пътя в *** няма издадено разрешение за строеж за изтегляне на
въздушна мрежа.
Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показания
на свидетелите Ф., Ф., Д., Й., както и от събраните писмени доказателства -
Сигнал от К.Ф. до Обществен посредник в Община Пловдив вх. № С1-
1611/22.01.2020г., Постановление за отказ да се образува ДП от 13.11.2020г.,
Писмо изх. № 21СД-714/15.04.2021г. от Община Пловдив и др. При
направения съвкупен анализ на всички събрани доказателства, съдът
констатира, че не се съдържат съществени противоречия, свидетелските
показания са последователни и логични, като същите си кореспондират
взаимно, както и кореспондират с представените писмени доказателства,
поради което и съдът ги кредитира в цялост. От всички събрани
доказателства следва да се направи извод, че гореописаната фактическа
обстановка е реално осъществилата се в обективната действителност.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът прие от
3
правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен
орган, съгласно т. 2.11 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да бъде
съставян акт за установяване на административно нарушение, след като
прокурор с мотивирано постановление е отказал да образува наказателно
производство и преписката е препратена на наказващия орган за вземане на
отношение по евентуално извършено административно нарушение.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото не е изтекъл 6-
месечен срок от отказа да се образува ДП и постъпването на преписката при
административно-наказващия орган, до издаването на наказателното
постановление.
За нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено принципно задължение за
участниците в движението с поведението си да не създават опасности и
пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората
и да не причиняват имуществени вреди. Така нарушение на посочения член
би могло да има в случаите, когато деецът извърши което и да е от
горепосочените действия.
В настоящия случай в наказателното постановление е описано като
извършено от жалбоподателя нарушение, че същият е извършил всяко едно
от действията, забранени по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – 1. създал е пречки за
движението, 2. имуществени вреди и 3. опасност за живота и здравето на
хората. От фактическа страна не се установява жалбоподателят да е създал
пречки за движението, нито опасност за живота и здравето на хората, като
такива няма описани и в обстоятелствената част на наказателното
постановление. По отношение на причинените имуществени вреди, в случая,
съгласно установеното от фактическа страна, поведението на жалбоподателя
не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като не е била налице нито
една от проявните форми на вината съгласно чл. 11 от НК, приложим и в
производствата по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН. Видно от посоченото
от фактическа страна, и по-конкретно от показанията на св. Ф., изразяващи
4
негови възприятия, както и от показанията на св. Й., преразкаващ какво му е
казал водачът, жалбоподателят въобще не е разбрал, че е нанесъл
имуществени вреди. Така в случая не може да се говори за умишлено деяние,
доколкото деецът по никакъв начин не е предвиждал настъпването на
противоправните последици, нито е целял или допускал настъпването им. Не
е налице и самонадеяност, доколкото както вече се посочи, жалбоподателят
не е предвиждал настъпването на последиците. В конкретния случай не е
налице и небрежност, която като проявна форма на вината е най-често
срещаната при нарушенията, свързани с пътни транспортни произшествия. За
да е налице небрежност, следва деецът, макар да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предвиди. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че водачът не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици – нанасянето на имуществените вреди. На
първо място, не е бил наличен знак, който да въвежда забрана за преминаване
на МПС над определена височина по посочената улица. На следващо място,
кабелите, които са били закачени от жалбоподателя при преминаването му с
превозното средство, са били поставени в нарушение на изискванията на чл.
63, ал. 2 от ЗЕСМФИ, поради което няма как да се изисква от водача да
предполага, че те са били налични и е възможно да бъдат бутнати от него.
Същите освен това не са били забелязани от него поради височината, на която
са се намирали.
Така не е налице първото от двете посочени в НП нарушения, поради
което и наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.
За нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП:
В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП е предвидено задължение за водачите
на пътни превозни средства, които са участници в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, да окажат съдействие за установяване на вредите от произшествието.
В случая жалбоподателят се явява водач на пътно превозно средство,
като е бил участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно § 1, т. 30 от
ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
5
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети, тоест в случая е било
налице ПТП с други материални щети. Съгласно § 1, т.27 от ДР на ЗДвП
"Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В
случая жалбоподателят с поведението си е допринесъл за настъпването на
ПТП-то, доколкото именно след неговите действия при преминаването му
през улицата и закачането на кабела са настъпили вредите.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на щетите. В тази
насока от особена важност са показанията на св. Ф., който в съдебното
заседание заявява, че е повикал водача да се върне на мястото на инцидента,
но е получил отказ. Същото се припокрива и с изложеното от Ф. в сигнала му,
подаден до Обществен посредник – Община Пловдив, където е посочил, че
при разговора с шофьора, той му е казал „не ме интересува, съдете фирмата“ .
В случая без значение за съставомерността на административното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП е обстоятелството дали водачът
е носел вина за настъпването на инцидента. В тази насока и законодателят
при дефинирането на понятието „участник в пътнотранспортно
произшествие“ не поставя изискване да е налична проявна форма на вина за
настъпването на произшествието, а единствено да е налице по някакъв начин
допринасяне за настъпването му. Безспорно е имало разногласие между
пострадалите и водача на МПС-то по отношение на въпроса за отговорността
за нанесените щети и дължимото поведение на водача е било да се върне на
местопроизшествието и да се извикат компетентните органи на основание чл.
125, т. 7 от ЗДвП, които да констатират ПТП-то, причините за възникването
му и всички обстоятелства, които бяха установени в хода на настоящия
процес и които биха позволили на пострадалите лица да предявят
имуществената си претенция за нанесените им щети срещу действително
виновния за вредата.
Водим от горното, настоящият състав намери, че с бездействието си
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. А от ЗДвП, което впоследствие, с оглед неизясняването на инцидента, е
довело до предпоставки всички страни, допринесли за настъпването му, да се
6
стремят да се екскулпират, докато накрая вредите не бъдат възстановени от
пострадалите.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Наложените санкции – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 месец е минимално предвиденото в закона и е
съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца.
С оглед на гореизложеното, наказателното постановление в тази му част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Жалбоподателят е претендирал такива и е доказал заплащането на адвокатски
хонорар в размер на 400 лв. С оглед осъществената правна защита и по
съразмерност със защитения интерес, съдът намира, че следва да му се
присъдят сторените разноски в настоящото производство в размер на 115 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор
пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски поради което и такива
не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-012282/25.11.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция
Пловдив, В ЧАСТТА, в която на А. Г. Ф., ЕГН **********, е наложена глоба
в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
012282/25.11.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р
7
Пътна полиция Пловдив, В ЧАСТТА, в която на А. Г. Ф., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на А. Г. Ф., ЕГН **********
сторените разноски в производството в размер на 115 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8