Р Е
Ш Е Н И Е № 260008
гр.Средец, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При секретаря
Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд 129/2020г.,
по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***9, чрез защитника адв.К.К., против
Наказателно постановление № 20-0269-000237 от 23.07.2020г., издадено от административнонаказващия
орган И. И. Д. – Началник РУ към ОД МВР Бургас,
РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за това че виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП –
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В жалбата се излага, че констатираното
административно нарушение в АУАН не било идентично с това, описано в
наказателното постановление, като също така органите на полицията били нарушили
Наредба № 1. Отправя искане да се приеме, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения
и да се отмени наказателното постановление.
В хода
на първото проведено съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със
защитника адв.К.К., като поддържат подадената жалба. Релевира се, че независимо
от това, че пред органите на полицаите водачът бил заявил, че отказва кръв за
химичен анализ, съгласно Наредба № 1 органите на полицията били длъжни да
извършат всички необходими действия във връзка с ненарушаването на неговите
права, а именно – да му бъде връчен този талон за медицинско изследване, а
оттам нататък било въпрос на избор дали до съответния час, евентуалният
извършител на нарушението ще се яви в съответното лечебно заведение да му бъде
взета кръв за химически анализ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Административно наказващият орган
не се явява и не се представлява по делото. В писмото, с което е изпратена
административнонаказателната преписка се заявява, че жалбата е неоснователна и
като такава се отправя искане за нейното отхвърляне. Инвокира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото
не е в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите актосъставителят Н.А.Я.
*** към ОД на МВР – Бургас и А. Н. К. *** към ОД на МВР – Бургас, на
14.07.2020г. били нощна смяна. Около 21.35 часа при обход в село Дебелт,
ж.к.“Металург“ до бл.№ 5 спрели за проверка със звуков и светлинен сигнал автомобил
„Крайслер Вояджер“, с рег.№ А0559МН. При извършената проверка установили
водачът Р.Д., който се държал възбудено и бил в нервно състояние, за което му
било заявено, че ще бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство Дрегер „Drug Test 5000“. Д. отказал да бъде тестван.
Предвид това бил съставен от Н.А.Я. Талон за изследване № 0050517, в който било
посочено, че Р.Г.Д. отказвал да му бъде извършена проверка с Дрегер Drug Test 5000 с
фабричен номер 0005, като в същия било отразено, че Д. отказвал и да го
подпише, което обстоятелство е удостоверено чрез свидетеля А. Н. К., който е положил своя подпис в талона. Предвид
това му бил съставен АУАН по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 14.07.2020г.
около 21,35 часа в село Дебелт, община Средец, ж.к.“Металург“ до бл.№ 5 Р.Г.Д.
управлява лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с рег.№ А0259МН, собственост на Г. Г., като
при проверката отказвал да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер „Drug Test 5000“, с
фабр.№ 0005 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като му бил издаден талон за изследване № 0050517, като водачът
отказвал да даде кръв за химичен анализ. Въпросният АУАН бил подписан от Д. без
възражения. Към момента на проверката „Drug Test 5000“ се
намирал в служебния автомобил на полицейските служители, извършили проверката.
Водачът бил изпробван и за алкохол, но пробата била отрицателна. Същият отказал
да бъде заведен в медицинско заведение, категорично отказал да му бъде иззета
проба, като след написването на актовете водачът си тръгнал без колата. Д.
заявил на свидетеля К., че преди няколко дена бил взел доста кокаин и било
вероятно това да бъде отчетено от дрегера, като му било разяснено от полицая,
че има вариант да откаже и какво ще е лишението.
В РУ – Средец имало зачислено
техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM 0005,
като бил получен от домакина през месец май 2020г. За работа с въпросното
устройство служителите в РУ Средец преминали обучение на 22.05.2020г. и на
27.05.2020г., като сред тях е и актосъставителят мл.инспектор Н.А.Я..
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №
254/14.07.2020г., бл.№ 488391, Талон за изследване № 0050517, свидетелските
показания на актосъставителя Н.А.Я. *** към ОД на МВР – Бургас, А. Н. К. *** към ОД на МВР – Бургас,
както и от другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Описаното в АУАН нарушение е идентично с
това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с наказателното
постановление. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН.
Съобразно нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицински изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба в размер на 2000 лева.
Не е спорно в настоящото производство, че
жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с рег.№
А0259МН, когато е бил спрян за проверка на дата 14.07.2020г. От събраните по
делото доказателства, с категоричност се установява, че към момента на
извършване на проверката жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози. От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско
изследване № 0050517, в който е отразено, че Д. отказва да го получи. Това
обстоятелство е отразено както в самия талон с положения подпис от свидетеля А.
Н. К., така и от свидетелските
показания на Н. и К.,
приобщени в хода на проведеното съдебно следствие в настоящото производство,
които изрично заявяват, че е бил съставен талон за медицинско изследване на
жалбоподателя, но същият отказал да го получи. Видно от съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, в описанието на
нарушението е посочено, че такъв талон е издаден /като е посочен номера на
талона – 0050517/ и лицето отказва да даде кръв за химичен анализ. В тази
връзка безспорно, доколкото номера на талона за изследване е посочен в АУАН, води
до извода, че въпросният талон е издаден преди съставянето на АУАН. Също така,
въпросният АУАН, в който е посочен издадения талон за изследване № 0050517 е
получен от жалбоподателя Д., видно от положения от него подпис, като същият при
получаване на АУАН е заявил, че няма възражения.
В чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози с лабораторно изследване се цели да се установи
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато
водачът откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, не приеме
показанията на техническото средство или теста, или физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. С
отказа на Д. да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества, съчетан с отказа за
химико-токсикологично лабораторно изследване, изразяващ се в категоричния отказ
да получи талона за изследване, е осъществен състава на нарушението и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото
основание. Следва да се отбележи и това, че невземането на биологична проба за
медицинско изследване е изцяло и единствено резултат от поведението на
нарушителя, поради което в негова тежест са и неблагоприятните последици от
това. Жалбоподателят сам е предпоставил невъзможността за извършване на
изследването и е осуетил извършването на проверката по чл.174, ал.3 от ЗДвП, по
който и да е от допустимите от закона начини, като първо е отказал проверка с
техническо средство, а след това е отказал да даде проба за изследване. Също
така по делото не се твърди и не се установява лицето фактически да се е явило
за вземане на кръвна проба за изследване в медицинско заведение или поне да е
направил опит за това, за да се приеме, че по някакъв начин е нарушено правото
му на защита, тъй като не бил получил талон за изследване.
Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Отделно то това санкционираното лице не оспорва и самия отказ
като факт.
Независимо чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно
в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение – това по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача.
Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in
idem“ и довела до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Т. двукратно за едно и също
бездействие.
За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е
предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години. В оспорваното наказателно
постановление и двете кумулативно предвидени наказания са определени в
нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба. Наказанието
е в абсолютен размер, поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото
производство, в частност ограничението на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, не се налага
допълнителното и обсъждане.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0269-000237
от 23.07.2020г., издадено от административнонаказващия орган И. И. Д. – Началник РУ към ОД МВР Бургас,
РУ Средец, с което на Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това че виновно е нарушил
чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на
жалбоподателя, защитника и административнонаказващия орган.
Районен съдия:…………………