Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр.
Враца, 06 декември 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 07.11.2019 г.
в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от
съдия Иванов гражданско дело № 1488 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 19 срещу Г.Н.Н. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно отношение въз основа на договор за кредит от 02.03.2018 г., в изпълнение на който ищецът
предоставил на ответника банков потребителски кредит в размер на 10 000,00
лева, който бил изцяло усвоен на 02.03.2018 г. по негова банкова сметка ***,
която същевременно служела и за превод на работна заплата, както и за
погасяване на кредита. Преди подписване на договора за кредит ищцовата банка
предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, което кредитополучателят удостоверил с подписа си под
договора, както и с нарочна декларация от 02.03.2018 г. Съгласно договора,
Общите условия и Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, прилагани от „Банка
ДСК“ ЕАД към него са определени фиксирана възнаградителна лихва в размер на
9,10 процентни пункта годишно, формирана от стойността на 6-месечен СОФИБОР
0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8,937 % при изпълнение на Условията по
програма ДСК Партньори плюс (приложение № 2 към договора). Последните, във
варианта си за договори, сключени до 28.02.2018 г., били подписани от кредитополучателя,
но тъй като Условията по програма ДСК Партньори плюс, във варианта си за
договори, сключени до 31.05.2018 г. били по-изгодни за кредитополучателя и
именно това били приложимите към договора условия, ищцовата банка начислявала
горепосочения по-нисък процент на възнаградителната лихва до 10.09.2018 г.,
когато поради неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение по кредита чрез превод на работна заплата по сметката, по която
следвало да се изплаща кредита за повече от два последователни месеца ищцовата
банка започнала да начислява стандартния процент на възнаградителна лихва по
потребителски кредити, а именно 13,45 %. Поради допусната от кредитополучателя
забава в плащанията над 90 дни, считано от 11.04.2018 г. ищцовата банка
начислявала и лихвена надбавка за забава в размер на 10 %.
С исковата молба са наведени и
твърдения, че ответникът е заплатил обща сума по процесния договор за кредит в
размер на 141,61 лв. (първата вноска в размер на 131,72 лв. с падеж 10.03.2018
г., както и допълнителна сума в размер на 9,89 лв., с която е погасена частично
договорната лихва, дължима към тази дата). С оглед допуснатото от ответника
просрочие на плащанията по кредита над 90 дни ищцовата банка счита задълженията
по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми, считано от получаване
на препис от исковата молба от ответника.
Поради неизпълнението на ответника, на 30.01.2019 г.
ищецът подал срещу него заявление по чл. 417 от ГПК. Било образувано ч. гр.
дело № 327/2019 г. на Врачански районен съд, като с влязло в сила разпореждане
№ 856 от 01.02.2019 г. по същото съдът отхвърлил изцяло като неоснователно
заявлението, по което е образувано делото, приемайки, че волеизявлението на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания по договора
за кредит не е надлежно връчено на кредитополучателя и съответно че
предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение не е настъпила, поради
което е предявен настоящият иск.
В исковата молба се сочи изрично, че с връчването на
исковата молба на ответника ищецът отнема преимуществото на срока по чл. 71 от ЗЗД и обявява на ответника предсрочната изискуемост на цялото кредитно
задължение.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на
ищеца сумите, за които е подадено заявление по чл. 417 от ГПК с вх. №
1488/30.01.2019 г. на Врачански районен съд, последното отхвърлено изцяло като
неоснователно с разпореждане от 01.02.2019 г. по ч. гр. дело № 327/2019 г. на
Врачански районен съд, влязло в сила на 13.03.2019 г., а именно: сумата
9 893,00 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит
за текущо потребление от 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаването
на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.01.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата 1 215,50 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2019 г., сумата 31,71 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 11.04.2018 г. до 10.04.2019 г., както
и сумата 120,00 лева – такса разходи при изискуем кредит. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Н.Н., чрез особения си представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Л., е подал
писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете
както относно тяхната допустимост, така и относно техните основания и размери.
Сочи, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си
да обяви на ответника предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
договор за кредит преди подаването на заявление по чл. 417 от ГПК, евентуално –
че са неоснователни поради същото обстоятелство. Поддържа, че исковете са
недоказани по основание поради следните съображения: липсват доказателства на
ответника да е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в отклонение на
изискването на чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; договорът за
кредит между страните съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и
следващите от Закона за защита на потребителите, както и в същия липсва ясна и
разбираема методика за изчисляване на дължимите по кредита лихви;
претендираните от ищеца лихвена надбавка за забава и разходи при изискуемост са
незаконосъобразно и неоснователно начислени.
Изрично са оспорени всички
приложени към исковата молба доказателства по съдържание и по автентичност,
както и се твърди, че подписите на ответника в договора за кредит и
приложенията към него не са изпълнени от същия.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното:
От представения договор за кредит за текущо
потребление от 02.03.2018 г. се установява, че страните са били в облигационни
отношения, по силата на които ищецът-кредитор е предоставил на ответника-кредитополучател
кредит в размер на 10 000,00 лв. за срок от 120 месеца, считано от неговото
усвояване, с падежна дата 10-то число на месеца. Страните са постигнали
съгласие, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на
9,10 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР
0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,937 %, при изпълнение на
Условията по програма ДСК партньори плюс, подробно описани в приложение 2 към
договора, а при тяхното нарушаване кредитополучателят губи преференциалните
условия и лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер може да
достигне променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, а именно 6-месечния СОФИБОР към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер 13,257 %. Договореният годишен процент на
разходите (ГПР) е в размер на 11,34 %.
Представени са подписани от ответника Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление от „Банка ДСК“ ЕАД, Условия по
програма ДСК партньори плюс, както и Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД за таксите по
кредити за текущо потребление (приложение № 3 към договора).
В чл. 18.2 от Общите условия за предоставяне на
кредити, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
По делото е изготвено и прието от съда заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което е оспорено от ответника Г.Н., чрез
особения му представител адв. В.Л., без искане за допускане на повторна
експертиза. Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено.
От същото се установява, че заемната сума от 10 000,00 лв. по договора е
усвоена от ответника на 02.03.2018 г. по банкова сметка ***. Датата, от която е
преустановено плащането, е 10.04.2018 г., а датата на промяна на първоначално
уговорения лихвен процент е 10.09.2018 г., съгласно обясненията на вещото лице
в съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г. Ответникът е извършил погашения
по договора в общ размер на 137,11 лв. След 11.04.2018 г., с оглед неизпълнение
на Условията по програма ДСК партньори плюс, ищцовата банка е прилагала лихвен
процент в размер на 13,257 %, вследствие на което е променен първоначалният
погасителен план и същият е придобил вида, посочен в таблица на стр. 5-6 от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Остатъкът от дължимата
главница по погасителен план е в размер на 9 893,00 лв., размерът на
дължимата непогасена договорна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2019
г. е 1 215,47 лв., размерът на дължимата непогасена наказателна лихва за
забава е 37,46 лв., а размерът на таксата при изискуем кредит е 120,00 лв.
Методологията, по която са начислявани лихвите по процесния договор за кредит е
посочената в чл. 8 от договора за кредит,
а именно преференциален лихвен процент в размер на 9,10 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР 0,163 %. От
01.07.2018 г. СОФИБОР е спрял да се прилага като индекс и е заместен от Референтни
лихвени проценти, който за ищцовата банка е в размер, по-висок от последно
отчетената стойност на СОФИБОР, поради което и за да не се ощетяват клиентите
й, ищцовата банка е приложила изравнителен дисконт, който е оставил размера на
лихвения процент непроменен, а именно 9,10 %.
Изготвено е и е прието от съда и заключение на
съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните, видно от което подписите
за „кредитополучател“ в договор за кредит от 02.03.2018 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника Г.Н. са изпълнени от ответника.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
От представения договор за кредит от 02.03.2018 г.,
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и заключението на
съдебно-почерковата експертиза съдът приема за доказано, че страните са били
във валидни облигационни отношения въз основа на цитирания договор, заемната
сума в размер на 10 000,00 лв. е била предоставена от ищеца на ответника
по банкова сметка ***ите по договора за обявяване на предсрочната изискуемост
на всички задължения по процесния договор за кредит (допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни съгласно чл. 18.2 от Общите
условия).
По твърденията за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
По въпроса за обявяването за предсрочната изискуемост преди
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК е налице влязъл в сила съдебен акт
- разпореждане от 01.02.2019 г. по ч. гр. дело № 327/2019 г. на Врачански
районен съд, с който е прието, че при подаването на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение липсва редовно връчване на изявлението на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост.
Изявлението на банката за обявяване на задълженията по
договора за кредит за предсрочно изискуеми може да се съдържа и в самата искова
молба, както е в настоящия случай и същото поражда правни последици с
връчването на препис от нея на ответника по иска.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5, с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. В практиката на Върховния касационен съд
(ВКС) последователно се застъпва становището, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен,
ако е била проведена процедура по чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД),
вр. чл. 47 от ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по
чл. 47 от ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. В този смисъл: решение № 148 от 02.12.2016г. по
търг. дело № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 25 от 03.05.2017г. по гр.
дело № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о.
От гореизложеното се налага извод, че в случай на
предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който се съдържа изявление на банката – ищец, че упражнява правото си
да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
По отношение на възраженията на ответника, че в
договора за кредит се съдържат неравноправни
клаузи и липсва ясна и разбираема методика за изчисляване на дължимите по
кредита лихви.
Към момента на сключване на процесния договор е
действал Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в
редакцията си към ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.,), който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на
потребителите (обн. ДВ, бр. 99/09.12.2005 г., в редакцията си към ДВ, бр. 7 от 19.01.2018
г.,), който урежда защита на особена категория длъжници. Процесния договор
попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на договора за
потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 24 от ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10-12 от ЗПК поставят определени
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, които са задължителни,
а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, съобразно чл. 22 от ЗПК. В конкретния
случай, представеният договор за потребителски
кредит има необходимото съдържание съобразно сочените
разпоредби.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а от ЗПК в приложимата му,
действала към датата на сключване на процесния договор редакция е предвидено, че
договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти, както ясна и разбираема методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в приложимата му,
действала към датата на сключване на процесния договор редакция, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
съдът приема за установено, че преди 10.09.2018 г. ищцовата банка е прилагала
един лихвен процент, а след тази дата – друг, по-висок лихвен процент.
В чл. 5 от процесния договор за кредит страните са
постигнали съгласие, че кредитът се погасява от кредитополучателя с месечни
вноски, включващи главница и лихви, съгласно погасителен план (приложение № 1),
който е представен по договора.
Съдът приема, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК.
Съгласно чл. 8, във вр. с чл. 2.1 и чл. 9.3 от процесния
договор за кредит, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в
размер на 9,20 % годишно или 0,03% на ден при изпълнение на Условията по
програма ДСК Партньори (приложение 2), а при тяхното нарушаване
кредитополучателя губи преференцията и лихвеният процент се увеличава, като максималният
му размер може да достигне променливия лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, а именно 6-месечния СОФИБОР към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер 13,257 %. В чл. 7, озаглавен „Отнемане на преференции“
от приетите по делото Промоционални
условия по кредитна програма ДСК Партньори са уредени случите, при които
уговорените преференции в размера на лихвения процент се губят, но не е
уговорено по ясен, категоричен и несъмнен начин с колко се увеличава размерът
на лихвения процент след загубата на съответната преференция. Предвидено е
единствено, че приложимият лихвен процент се променя, съобразно изпълнените
условия по т. 2.1 и т. 2.2, като максималният размер на лихвения процент в
резултат на изпълнението на Условията може да достигне променливия лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити и посочен в договора за
кредит, който от своя страна се формира от 6-месечния СОФИБОР към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер 13,257 %.
От гореизложеното следва, че ответникът не е бил
запознат какъв ще бъде лихвеният процент по кредита му, в случай че настъпи
някое от предвидените условия за загубване на преференциалния лихвен процент. Кредитополучателят
следва да бъде предварително известен за нейния размер и условията за промяна в
лихвата, за да бъде в състояние да даде съгласие за сключване на договора при
съответните условия.
От доказателствата по делото се установява, че в
отклонение от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК липсва методика за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
При договор за банков кредит следва условията, при
които банката може едностранно да увеличава базовия лихвен процент да са
формулирани ясно, методът на изчисляване на съответния лихвен процент следва да
съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти. Не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори за
възникване на правото за изменение, а следва въз основа на ясни и разбираеми
критерии кредитополучателят да е в състояние да предвиди изменението на базовия
лихвен процент. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва, която е съществен
елемент от този вид банкова сделка. Методиката за изчисление на лихвата, съответно
базовия лихвен процент, също е елемент от договора за кредит, което, само по
себе си, изключва възможността същият да бъде едностранно променян. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата,
както и когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП .
Предвид неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 9а от ЗПК се налага изводът,
че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
при недействителност на договора за кредит длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
При съобразяване, че единственото дължимо от ответника
на ищеца вземане е това за главница по предоставения потребителски кредит –
аргумент от чл. 23 от ЗПК, факта на обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит, както и установеното от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза погашение от страна на ответника в общ размер
от 137,11 лв. (127,22 лв.+9,89 лв.), предявеният иск се явява основателен и
доказан само до сумата 9 755,89 лв. – главница (9 893,00 лв.-137,11
лв.), като за разликата до пълния предявен размер от 9 893,00 лв. искът за
главница е неоснователен като погасен чрез плащане. Останалите предявени искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Ищецът е направил по
заповедното производство разноски в
размер на
219,98 лв. за държавна такса.
Юрисконсултското
възнаграждение на ищцовата банка по исковото производство съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 200,00 лв.
По исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 1 565,74 лв. за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното ищецът има право на разноски в
размер на 190,59 лв. по заповедното производство, както и в размер на 1 356,56
лв. по исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане и не е представил
доказателства за направени разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И
:
ОСЪЖДА
на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 следната
сума, за която е подадено заявление по чл.
417 от ГПК с вх. № 1488/30.01.2019 г. на Врачански районен съд, последното
отхвърлено изцяло като неоснователно с разпореждане от 01.02.2019 г. по ч. гр.
дело № 327/2019 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 13.03.2019 г., а именно сумата 9 755,89 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит за
текущо потребление от 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен – погасен чрез плащане иска за главница за разликата от уважения размер
9 755,89 лв. до пълния предявен размер 9 893,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** искове по чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за следните суми по договор за кредит за текущо потребление от
02.03.2018 г.: сумата
1 215,50 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2019 г., сумата 31,71 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 11.04.2018 г. до 10.04.2019 г., както
и сумата 120,00 лева – такса разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата
190,59 лева – направени по ч. гр.
дело № 327/2019 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса, както и
сумата 1 356,56 лева –
направени по гр. дело № 1488/2019 г. на Врачански районен съд разноски, всички
разноски изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: