РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Светлана Ив. Изева
Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501831 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Я. В. от
гр.Стамболийски, обл.Пловдив, чрез адв.И. Д. - М. против Решение №
261616/ 31.05.2021г. постановено по гр. д. № 13829/ 2020г. по описа на
Пловдивски районен съд – I бр. с. в частта, в която е осъден жалбоподателят
да заплати на синовете си И. В. В., р.30.08.2017г. и А. В. В., р.10.09.2011г.
чрез тяхната майка и законен представител И.А. В. издръжка за минал период
от време , считано от 23.10.2019г. до 23.10.2020г. за първия в месечен размер
от 170 лева , а за втория в месечен размер от 200 лева. По изложени
оплаквания в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и отхвърляне на така предявения искове.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна И.А. В., като
законен представител на малолетните деца А. и И.В., чрез адв. Е. И., оспорва
1
се жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в
отговора.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.149 СК от И.А. В., като законен
представител на малолетните си деца А. и И.В. В. за присъждане на издръжка
за минал период от време , считано от 23.10.2019г. до 23.10.2020г. за първия в
месечен размер от 170 лева , а за втория в месечен размер от 200 лева.
Обстоятелствата, на които исковете са основани са настъпила към момента на
предявяване на исковата молба фактическа раздяла между страните, при
която малолетните деца останали да живеят при ищцата. С помощта на
родителите си ищцата полагала грижи за отглеждането и възпитанието на
децата, като за едногодишен преди подаване на исковата молба минал период
от време ответникът не предоставял финансови средства за издръжката на
децата.
Ответникът поддържа оспорване на исковете по основание с
възраженията, че е полагал грижи и за двете си деца А. и И., имал изградени
прекрасни отношения с тях, а първото дете престоявало в дома му ежедневно
и през ваканциите, на което ответникът закупувал необходими вещи – дрехи и
учебни пособия.
За уважаване на предявените искове по чл.149 СК районният съд е
приел за установено, че ответникът не е заплащал издръжка за минало време
за децата си чрез законния представител, поради което въз основа на базата,
определена за издръжката на децата за бъдещ период и при отчитане, че
претендираните им размери са приблизителни на минималната по закон - 170
лева за детето И. и 200 лева за детето А..
Решението в обжалваната му част е правилно и обосновано на
събрани по делото доказателствен материал, поради което се споделя от
2
въззивния съд.
Не се оспорва от ответната страна, че след настъпилата
фактическа раздяла между страните и двете малолетни деца са останали при
майката, която основно е поела полагане на непосредствени и преки грижи за
тяхното отглеждане и възпитание, което се подкрепя и от ангажираните по
делото гласни доказателства, депозирани от св. М. А., сестра на ищцата,
имаща преки впечатления от развитието на отношенията във времето между
страните. Тези обстоятелства не се оборват и от разпитаната по делото св.К.
К., във фактическо съжителство с ответника, от която не се установява да са
поети основно от ответника преките и непосредствени грижи за двете
малолетни деца, независимо от честото им посещение в неговия дом и
заявените обстоятелства за закупувани на храна и облекло.
Дължимостта от родителите на издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца съобразно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК има безусловен
характер и се дължи независимо от работоспособността и материалното им
състояние, като размерът на издръжката съобразно изискването на чл.142,
ал.1 СК се определя принципно според нуждите на децата и възможностите
на родителите. Така претендираните размери на издръжка за малолетните
деца безспорно са приблизителни на минимално установените с разпоредбата
на чл.142, ал.2 СК за поемане на базовите нужди на децата, поради което и с
оглед характера на издръжката не се налага изследване на конкретните им
нужди, както и конкретните възможности на родителите за определяне на
дължимия им размер.
По така изложените съображения жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
Разноски от въззиваемата страна не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК,
въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261616/ 31.05.2021г. постановено по
гр. д. № 13829/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – I бр. с. в
обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4