Решение по дело №863/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2357

 

гр. Пловдив, 12 ноември 2018 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 863 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

2. Образувано е по жалба предявена от Медицинска комисия към ТП на НОИ гр. Пловдив, представлявана от председателя й д-р Д.Й.И., против Експертно решение № 0139/012 от 18.01.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК - 0092 гр. София по Вътрешни и белодробни болести, в частта му, относно оценката на работоспособността – 92% степен на увреждане без чужда помощ, издадено на В.К.М. и по-конкретно относно оценката от 80 % дадени от НЕЛК по Вътрешни и белодробни болести във връзка с Белодробен тромбоемболизъм (БТЕ) субмасивна форма от 2016 г., инкорпорирана в крайния процент – 92%, степен на увреждане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на ЕР, като жалбоподателят счита, че Националната лекарска експертна комисия (НЕЛК) по вътрешни и белодробни болести необосновано е определи оценката по ч. 6, р. 8, т. 2 от НМЕ, за рецидивираща форма на БТЕ, след като е документиран само един такъв епизод – 2016 г. В този смисъл се иска отмяна на обжалвания акт в оспорената част.

3. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в молба вх. № 7105/10.04.2018 г. по описа на съда приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Заинтересованите страни - В.К.М., Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, ТЕЛК към МБАЛ “Свети Пантелеймон” ЕООД, не вземат конкретно становище по спора.

ІІ. За допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Медицинска комисия към ТП на НОИ гр. Пловдив срещу ЕР № 2789, зас. № 215/22.12.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, с което е извършено освидетелстване на лицето В.К.М. и е определена ТНР 100 %. След преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила пълно освидетелстване на лицето и с оспорвания акт е отменила ЕР на ТЕЛК по оценка степен на увреждане и е потвърдила по останалите поводи, като е определила оценка на работоспособността 92 % със срок пожизнено и дата на инвалидизация 15.09.2016 г., с водеща диагноза „Белодробен емболизъм”. Общата оценка на степента ТНР от 92 % без чужда помощ, оспорвана в настоящото производство, е определена: "За БТЕ субмасивна форма от 2016 г. без последващи рецидиви“, обуславяща 80 % степен на увреждане по ч. 6, р. 8, т. 2 от НМЕ; При диагноза „Артериална хипертония II стадий, сърдечна форма, умерено тежка степен. Хипертонично сърце. Деснокамерно обременяване. Трикуспидална инсуфициенция II степен. БАХ II стадий. Състояние след ПТС на лява белодробна артерия и фибринолиза – м.08.2016 г. СН I –II стадий“, е определена степен на увреждане 50 % по ч. IV, р. VI, т. 3 във връзка с т. 2, р. I, ч. IV от НМЕ, предвид на двукамерното обременяване и ниската ФИ, както и проведената инвазивна процедура; За „Верикозни вени на ляв долен крайник без съществени застойни явления с динамичен периретикулерен оток без трофични промени. Хронична венозна болест IIклас по СЕАП“, е определена 10 % степен на увреждане по т. 1.1, р. 3, ч. 8  от НМЕ.

7. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето от специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Експертното решение е постановено в състав от председател и трима специалисти, а консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК, подписването на ЕР от които не е дължимо, са вписани в решението и представляват неразделна част от мотивите му (чл. 49, ал. 2 от правилника).

8. Спорът по делото се концентрира относно оценката на трайно намалена работоспособност (ТНР), дадена от НЕЛК за БТЕ субмасивна форма без последващи рецидиви по Част 6, Раздел 8, точка 2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, която е инкорпорирана в крайния процент (92%) степен на увреждане.

Твърденията на жалбоподателя най-общо се свежда до обстоятелството, че процесното заболяване оценено от НЕЛК по Част 6, Раздел 8, точка 2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, не е рецидивиращо, а посочената отправна точка изисква то да е такова.

9. На първо място следва да се посочи, че в тежест на жалбоподателя бе да докаже, че оценката на НЕЛК по вътрешни и белодробни болести за БТЕ субмасивна форма без последващи рецидиви по ч. 6, р. 8, т. 2 от НМЕ, е неправилно определена.

Независимо от дадените изрични указания в тази насока с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му изложени в жалбата за незаконосъобразност на оспореното експертно решение. Поради липсата на процесуална активност от страна на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив и доколкото преценката за здравословното състояние на освидетелстваното лице, във връзка с което се определя и процента на трайно намалена работоспособност (ТНР), изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, в първото по делото съдебно заседание (15.05.2018 г.) служебно бе назначена съдебно-медицинска експертиза (която следваше да бъде изготвена от вещо лице – лекар пулмолог, с оглед констатираните в оспореното ЕР заболявания на освидетелстваното лице), при определен депозит в размер на 200 лв. Поради невнасяне на същия, в последното по делото съдебно заседание (10.10.2018 г.), допуснатата експертиза бе заличена.

10. При това положение, твърдението на жалбоподателя за оценка на работоспособността на В.К.М. различна от тази определена, с оспореното ЕР на НЕЛК, остана недоказано в съдебното производството.

Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи, доказателствената тежест е свързана със задължението на съда да реши във всеки случай правния спор даже при пълна липса на доказателства дали релевантните за правото факти са се осъществили, или не. Изходът от това задължение при недоказване, каквото е налице в конкретния случай, е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.

11. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразно още следното:

Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ в приложимата редакция, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Предвидено е в ал. 2 на същата разпоредба, че когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в Приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка.

В конкретния случай констатираното заболяване е белодробен тромбоемболизъм, за което в Приложения № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ са регламентирани отправни точки в Част 6, Раздел 8 (озаглавен именно „Белодробен тромбоемболизъм“), точки 1 и 2.

Не е спорно по делото, че при освидетелстваното лице заболяването БТЕ е без последващи рецидиви. Това обстоятелство обаче, не води до незаконосъобразност на определената степен на увреждане от НЕЛК, доколкото в НМЕ липсва отправна точка, уреждаща заболяването БТЕ без рецидиви, поради което НЕЛК, при съобразяване на цитираната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от наредбата, е използвала за критерий най-близката по съдържание точка, а именно точка 2 от Раздел 8 на Част 6 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ

Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, както вече бе казано, не са ангажирани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство.

12. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

IV. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на НЕЛК се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия към Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, представлявана от председателя й д-р Д.Й.И., против Експертно решение № 0139/012 от 18.01.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК - 0092 гр. София по Вътрешни и белодробни болести, в частта му, относно оценката на работоспособността – 92% степен на увреждане без чужда помощ, издадено на В.К.М..

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив да заплати на Национална експертна лекарска комисия, сумата от 100 лв. представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: