№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 8810 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
42017/15.02.2019г., постановено по гр. д. № 32377/2018г., Софийски районен съд
е признал за установено, че ответникът С.О.дължи на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на ищеца Л.И.З. сумата от 3500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане – спъване и падане в необезопасена дупка на тротоара,
образувана от счупени и липсващи плочки, на 07.12.2016г. около 12:30ч. вечерта,
в гр. София на бул. „Христо Ботев”, на около 5 метра преди № 38 от дясната
страна на булеварда в посока от Петте кьошета към пл. „Македония”, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07.12.2016г.
до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до
пълния претендиран размер от 10 000лв. Съдът е уважил и предявения иск за
сумата от 2,90лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в платена постребителска такса за посещение в спешен кабинет по травматология
в УМБАЛСМ „Пирогов”, ведно със законната лихва от датата на увреждането. За
сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6843/2018г. по описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника, с
която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът
за сумата от 3500лв. Оспорва се по делото да е доказано настъпването на
инцидента на твърдяното място. Твърди се, че показанията на свидетеля са неясни
и неточни, а изслушаната съдебно-медицинска експертиза не е дала категорично
заключение, че травмата е получена по описания от ищеца начин. Поддържа се, че
съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства, което е довело до погрешно
формиране на фактическите изводи, както и до извода за дължимост на
обезщетението. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваната част, евентуално – за намаляване размера на обезщетението.
В срока за отговор, ищецът е заявил, че
оспорва въззивната жалба, и е подал насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отвхрълен предявеният иск за
разликата над 3500лв. до пълния предявен размер от 10 000лв. Твърди се, че по
делото безспорно е установено основанието на иска, но неправилно е определен
размерът на дължимото обезщетение. Изтъква се, че ищецът е понесъл тежко
получените увреждания, а определеното от районния съд обезщетение не отговаря
на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо се моли за отмяна на решението
в обжавланата част и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на
насрещната въззивна жалба.
В частта, с която е уважен предявения иск за
претърпени имуществени вреди в размер на 2,90лв., първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение
на императивни материалноправни норми. Първоинстанционното решение е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
му. Независимо от това, с оглед наведените от страните оплаквания, следва да се
добави и следното:
Предявен за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на инцидент, настъпил на 07.12.2016г. около
00:30ч. в гр. София, на бул. „Христо Ботев”, изразяващ се в стъпване в
необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара, довело до падане от страна
на ищеца и счупване на метакарпална кост на лявата ръка.
От показанията на разпитания в хода
на първоинстанционното производство свидетел се установява, че на 07.12.2016г.
около полунощ, заедно с ищеца са вървяли по тротоара на бул. „Христо Ботев” в
гр. София, посока от Петте кьошета към пл. „Македония”, когато ищецът внезапно
е паднал в образувана от липсващи плочи дупка. Непосредствено след инцидента
заедно отишли в болница „Пирогов”, където на ищеца му направили рентгенова
снимка, лекарите констатирали счупване на пръста на лявата ръка и го гипсирали.
Свидетелят посочва, че преди инцидента с ищеца не са употребявали алкохол. На
ищеца се наложило да стои с гипса около месец, като през този период бил
по-изнервен, не се чувствал комфортно, тъй като не можел да се обслужва сам и
се налагало да му помагат съпругата му и свидетеля. От показанията на свидетеля
се установява още, че сегашното състояние на ищеца е добро, като само при
студено време ищецът изпитва болка на счупеното място.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля, тъй като същият е бил очевидец на събитията и пресъздава
непосредствени възприятия, показанията му са ясни, последователни и
непротиворечиви, и съответстват на останалия доказателствен материал.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищецът е получил счупване на 5-та дланна кост на лява длан, като
е възможно счупването да се получи по описания от ищеца начин. Вещото лице е посочило,
че срокът за възстановяване от подобен вид счупвания е около 2 месеца при
нормално протичане на лечебния процес, като по делото липсват документи за
настъпили усложнения. На ищеца е проведено консервативно лечение с гипсова
имобилизация на лява длан за срок от 30 дни, като през периода на лечението
ишецът е търпял болки и страдания, които през първите 20 дни са били с по-голям
интензитет.
По делото е представен и амбулаторен лист, от който е видно, че
ищецът Л.З. е бил приет на 07.12.2016г. в 00:56ч. в спешен приемен кабинет на
болница „Пирогов” и го е напуснал на същия ден в 01:10ч. След като му е
назначено образно изследване, му е поставена диагноза счупване на друга
метакарпална кост и е проведено лечение чрез поставяне на гипсова шина.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
От твърденията на
ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното право,
основавайки го на неизпълнението на задължението на ответника да поддържа в
изправност и в цялост участъците от пътя, които са негова собственост, и за
които общината е длъжна да полага грижи за поддържането им в изправно
състояние. Столична община, като юридическо лице, не е деликтоспособна, тъй
като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически
лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод изпълнение на възложената им работа. В този смисъл ищецът иска да бъде
ангажирана гаранционната отговорност на общината по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като субект, задължен да стопанисва и поддържа процесния участък, за
виновното поведение на съответните физически лица, на които е възложено да го
поддържат в изправност.
От събраните и
обсъдени по-горе гласни доказателства се установява, че събитието е настъпило
на територията на гр. София, на тротоара на бул. „Христо Ботев”. Ответникът не
оспорва, че този участък е собственост на С.О.и се стопанисва и поддържа от
нея, каквото задължение произтича от чл. 31 от ЗП – ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общината. Това задължение се отнася и за
тротоарите, които са част от пътя съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6,
т. 6 от ДР на ЗДвП. След като в настоящия случай на тротоара са липсвали плочи,
което е довело до образуване на дупка, която не е била обезопасена, се налага
извода, че общината чрез своите служители е бездействала като своевременно не е
извършен ремонт на участъка и същият не е бил приведен в годно и безопасно
състояние за употреба по предназначение.
От заключението на
приетата СМЕ и показанията на свидетеля се установява, че счупването на пета
дланна кост на лявата ръка на ищеца е резултат именно от спъването му в дупката
на тротоара и последвалото падане напред. Тоест налице е причинно-следствена връзка
между процесното събитие и настъпилото травматично увреждане.
При категоричното
установяване на правопораждащите претедираното субективно материално право
предпоставки, следва да се извърши преценка за размера на дължимото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В т. II от ППВС № 4/1968г. са
дадени задължителни за съдилищата указания, съгласно които понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на настъпване на
събитието, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт, наличието на усложнения и др.
В конкретния случай, преценката на
събраните по делото доказателства сочи, че в
резултат на инцидента, ищецът е получил травматично увреждане, засягащо
здравето му, изразяващо се в счупване на 5-та дланна кост, като няма данни да е
било необходимо и да е провеждано оперативно лечение или друго лечение, извън
фиксирането на счупената кост с гипсова шина. Според СМЕ възстановителният
период от подобен вид счупване трае около 2 месеца, като болките през първите
20 дни са с по-голям интензитет. По делото няма данни за усложнения и не са
налице очаквания за трайни последици от увреждането. Като се съобразят тези
обстоятелства, както и възрастта на пострадалия към момента на събитието –
42г., изпитания обичаен ежедневен дискомфорт през периода на възстановяване,
включително затрудненията в движението и боравенето с увредения крайник, и сравнително
бързото и пълноценно възстановяване, съдът намира, че сумата от 3500лв.
представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по
делото болки и страдания.
Като е достигнал до същия извод,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
При този изход на въззивното
производство, с оглед неоснователността на въззивната и насрещната въззивна
жалби, всяка страна следва да понесе сторените от нея разноски.
Настоящият състав констатира, че в
диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа
грешка, като е посочено, че законната лихва върху сумата от 3500лв. се дължи от
датата на увреждането, но като такава вместо 07.12.2016г. е посочена 28.10.2016г. Ето защо, при връщане на
делото в районния съд, следва да бъде проведена процедура по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42017/15.02.2019г., постановено по
гр. д. № 32377/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.