Р Е
Ш Е Н
И Е № 733
15.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На 02.07.2020 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
В.Куршумова в.гр.дело № 105 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 2304 от 06.06.2019г., постановено по гр.д.№ 6943 по описа на ПРС за
2018 г. се осъжда ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК: *********, представлявано от И. Д.
М. да заплати на П.Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, представлявана от
адв. Я.Р., сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от загубата и смъртта на баща й Г. В. Х., в
резултат на трудова злополука, претърпяна на 23.10.2016г.,ведно със законната лихва
от датата на смъртта му – 27.12.2016г. до окончателното плащане на дължимите
суми, както и ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.“ е осъден да заплати на адв. Я.Р. адв.
възнаграждение в размер на 3530 лева и да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 4000 лева държавна такса върху уважения иск,
както и сумата от 383,84 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от
бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: ********* като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.“ ЕИК:*********,
представляван от И. Д. М., който е подал
две въззивни жалби с вх.№ 42952/28.06.2019 г. и с вх.№ 43794/03.07.2019 г. против
решението. В хода на процеса И. Д. М. е починал на 14.07.2019г., при което търговското
предприятие на ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.“ ЕИК:********* е поето от наследника Е. П. М.,
ЕГН:**********. Производството е продължило с участието на Е. П. М., ЕГН:**********
действаща като ЕТ„МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“ ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ***, която поддържа въззивните жалби, чрез пълномощника
си адв.Ц.Б.. В жалбите се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Настоява се, че е налице съпричиняване от страна на
работника с допуснати от него нарушения на трудовото законодателство. Поддържа
се, че настъпилата смърт на работника е вследствие на собствената му груба
небрежност, тъй като същият не е използвал предоставените му лични предпазни
средства. Възразява, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на
свидетелите Д. и С., доколкото трудовите им правоотношения с ответника са били
прекратени. Сочи се и за нарушение на
чл. 200, ал. 3 и 4 КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне изцяло на предявените искове или намаляване на размера на
обезщетението съобразно с изплатеното обезщетение от НОИ и от застрахователя.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата
страна П.Г. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Я.Р., с които изцяло оспорва жалбите.
Взема становище по оплакванията на жалбоподателя, излагат подробни доводи за
неоснователност на изложените твърдения и аргументи. Излага съображения за
правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли да се
потвърди обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
В
срок е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на жалбоподателя
ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Възраждане, ул.“Света София“ № 6, по
отношение на първата въззивна жалба като поддържа същата и моли да бъде уважена.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирана
страна и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо, поради което на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението съобразно
посоченото в жалбите.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата
страна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран иск от П.Г. Х. с ЕГН: **********, против ЕТ
„Металик – И. М.“, с ЕИК: *********, представлявано от И. Д. М., с правно основание
чл.200 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за
претърпени неимуществени вреди от ищцата от загубата и смъртта на баща
й Г. В. Х., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 23.10.2016г., ведно
със законната лихва от датата на смъртта му – 27.12.2016г. до окончателното
плащане на дължимата сума.
От фактическа страна
по делото не се спори
между страните, а
и се установява
от приетите писмени
доказателства, че ищцата е дъщеря на Г.В. Х., ЕГН: **********. Няма спор, че
същият е работил по трудово
правоотношение в ответното
дружество на длъжност „***“, съгласно
споразумение № 69/21.10.2004 г. към трудов договор № 01/05.01.1998 г. Също така
е безспорно, че Г. В. Х. е бил командирован със Заповед № 51 от 03.10.2016г. на
Управителя на ЕТ „Металик – И. М.“ за извършването на СМР на обект -
месокомбинат на „Мусан - Д“ ООД, с.В., община Джебел. Със Заповед № 131/
20.10.2016 г. и № 132/ 20.10.2016 г. работодателят е наредил работниците на
обекта да работи на 22.10.2016 г.
/събота/ и на 23.10.2016 г./неделя/ по 8
часа за всеки от посочените дни. На 23.10.2016 г. около 8.30 часа е следвало да
се извърши монтаж на окачващ профил и силикониране ъглите на панела на сградата
на месокомбината. Г. В. Х. и работника П. С. е следвало да завършат обшивката
на покрива на металното хале. Предвид на това Г. В. Х. е предприел изкачване по
еднораменна алуминиева стълба, за да се качи на покрива на халето. При
прехвърлянето си от стълбата на покрива, същият се е подхлъзнал, загубил е
равновесие и е паднал на земята от около 3 м. височина. В резултат на сблъсъка
със земната повърхност, при падане от височината Г. В. Х. е получил внезапни
травматични увреждания на здравето, изразяващи се в политравма, контузия на
главата, линеарно счупване на черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна
хеморагия, мозъчен оток, фрактура на телата на гръдните прешлени, контузия на
торакс, белодробна контузия двустранно и хемопневмоторакс. От представената епикризата от УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Пловдив,
се установява, че на 25.10.2016 г. на Г.
В. Х. е извършена оперативна интервенция след която са настъпили усложнения: двустранна
бронхопневмония, на 12.11.2016г. е извършена ревизия на операцията и на 27.12.2016
г. Г. В. Х. е починал след епизод на остра дихателна и сърдечно - съдова
слабост със стоп на дишане и сърдечна дейност.
По делото е изслушано и прието като
компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на комплексна съдебно
- медицинска и психологическа експертиза. В Медицинската част на КСМПЕ са
описани травматичните увреждания на Г. В. Х.
в резултат на трудовата злополука:
контузия на главата и гръдния кош, линейно счупване на черепа в лявата теменно
- слепоочна област, кръвна колекция под твърдата мозъчна обвивка, мулти фокална
контузия на мозъка и кръвоизлива вътре в мозъка в дясната челна област,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните
стомахчета, оток на мозъка, счупване на телата на 4, 6 и 11 гръдни прешлена без
разместване на фрагментите, контузия на двата бели дроба, наличие на кръв и
въздух в двете гръдни половини. Според вещото лице, описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар със или
върху такъв и е възможно по начин и време да са получени така както се посочва
в исковата молба. Вещото лице е достигнало до извод, че е налице пряка причинно
- следствена връзка между описаните в епикризата травматични увреждания,
настъпилата смърт на Г. В. Х. и претърпяната от същия трудова злополука на 23.10.2016
г. в с.В., общ.Д..
По делото безспорно се установява, че
посочената злополука е била
призната за трудова злополука
с разпореждане № 5104-15-354 от 20.12.2016г.
на длъжностно лице
от ТП на НОИ- гр. Пловдив.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от
КТ работодателят отговаря
имуществено за вреди
от трудова злополука,
които са причинил временна
неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт
на работника или
служителя, независимо от това дали
негов орган или
друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. В
случая, доколкото по делото
е налице разпореждане
на длъжностно лице от
РУ „Социално осигуряване“-
Пловдив по чл.60
от КСО, с
което е признато наличие на трудова
злополука, то са
налице предпоставките за
ангажиране на отговорността
на ответното дружество,
в качеството му на
работодател на на Г. В. Х., ЕГН: **********, за
причинените на дъщеря му неимуществени
вреди в резултат на смъртта
му, настъпила вследствие
на трудова злополука.
По почин на ищцата за
установяване на вида и размера на
претърпените от нея
неимуществени вреди по делото
са разпитани двама
свидетели. От показанията
на св. Р. П. се установява, че ищцата се чувствала много зле
след злополуката, посещавала и се е грижила за бащата си в болницата. Ищцата е
изживяла много тежко смъртта на баща си, тъй като живеели заедно, били задружно
семейство, разчитала е абсолютно за всичко на него, получавала морална и
финансова помощ от баща си. Последният бил финансова опора на семейството, тъй
като майката на ищцата работила на много ниска заплата. Не искала да стои на
тъмно вкъщи и след смъртта на баща си ищцата не издържала и заминала за
чужбина.
Според показанията на свидетелката П.
Х., ищцата било много стресирана след като баща й постъпил в болница, докато
бил в кома ищцата постоянно се е грижила за него. Ищцата била стресирана и
разстроена, срещала е трудности в работата, защото не можела да се съсредоточи,
посещавала психолог. Ищцата тежко преживяла смъртта на баща си, който починал
по Коледните празници, имала силна емоционална връзка с баща си, разбирала се е
по - добре с него отколкото с майка си. Баща на ищцата бил материалната опора
на семейството. Ищцата заминала за чужбина, за да се откъсне от средата, която
непрекъснато й напомняла за случилото се.
По делото е приет документ - уверение
от психолога З. М., в което е отразено, че ищцата работи като *** във фирма
„МаксКом“ гр.Пловдив. След преживяна семейна трагедия ищцата е посещавала
психолога, поради преживян стрес е емоционално нестабилна, със силно изразена
тревожност, нарушена емпатичност. Според психолога, ищцата се нуждае се от
психотерапия, за да възстанови психическата си стабилност, да преодолее
тревожността и да продължи напред.
Съгласно заключението на КСМПЕ, Психологическа
част, внезапната смърт на бащата на ищцата е представлявала в психологически
план значим стресор на ищцата, пораждайки преживяване на травматичен стрес.
Ищцата е манифистирала симптоматика на травматичен стрес, който е бил породен
от внезапната загуба на баща й. Прието е, че ищцата е потърсила и получила
специализирана психологична помощ, което се явя фактор относно бързото й
справяне, при което вещото лице не е констатирало психологическа проблематика.
С
оглед на така
събраните доказателства, при
отчитане на силната връзка между починалия работник и ищцата, големият
интензитет на болките и страданията на ищцата от загубата на родителя, който е
бил нейна морална и финансова опора, преживените от ищцата негативни емоции и
психологическа й травма от смъртта на баща й, както и предвид възрастта на
починалия работник, съдът намира, че съобразно критерия
за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди
в размер от 100
000 лв., като този размер съответства на
определяни обезщетения в сходни случаи -
Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV г. о., ГК;
Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о.,ГПК; Определение № 640 от 1.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1631/2019 г., IV г. о., ГК.
Имайки предвид изложеното, съдът
следва да се произнесе по направеното от
ответника възражение
за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия работник.
Съгласно разпоредбата
на чл.201, ал.2 от КТ отговорността
на работодателя може
да се намали,
ако пострадалият е
допринесъл за трудовата
злополука, като е
проявил груба небрежност, при което вината на пострадалия не може да се предполага -
доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и
изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на
предположение. Изхождайки от
нормата на
чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност.
В случая в отговора си на исковата молба, ответникът е
обосновал възражението си за съпричиняване с довода, че според обясненията на
останалите работници Г. Х. е действал като ръководител отговорник на групата, провел е инструктаж и
е разпределил работата, но е бил във видимо нетрезво състояние, като е
извършвал работата в нарушение на поредица инструкции и заповеди, с които е бил
запознат.
Не
се доказва, че работникът е бил в нетрезво състояние. В тази насока въззивникът
се позовава на показанията на св.Д. и св.С., според които Г. Х. е бил в
нетрезво състояние и неадекватен. Въззивникът настоява, че районният съд е
следвало да кредитира показанията на свидетелите с довода за прекратяване на трудовите
им правоотношения, респективно за тяхната незаинтересованост. Последният факт
се доказва от представените във въззивната инстанция писмени доказателства - молби
и заповеди № 3/08.02.2018 г. и № 4/16.02.2018 г. Въззивният съд намира, че макар
да няма данни за възможната заинтересованост на свидетелите, то показанията им за
нетрезво състояние на работника не следва да бъдат ценени, тъй като са
изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. На
23.10.2016 г., непосредствено след настъпване на злополуката, са снети
обясненията на св.Д. и св.С. от мл.експерт М.Б. и са събрани показанията им в досъдебно
производство №66/2016 г. на РУ - Джебел /лист 537, 539, 558, 563/, в които подробно
са изложили обстоятелствата относно злополуката и там не са сочили за нетрезво
състояние на Г. Х.. Същевременно по
делото не са събрани доказателства, кръвни или други изследвания, доказващи по
безспорен начин наличието на алкохол в кръвта на Г.Х.. Последният факт също
така не се установява от представената медицинска документация на починалия
работник. Ето защо, ответникът при условията на пълно и главно доказване не е
доказал твърдението си, че починалият работник е бил в нетрезво състояние.
Възражението, че починалият работник
е извършвал работата в нарушение на поредица инструкции и заповеди, с които е
бил запознат, е бланкетно заявено пред първата инстанция. Конкретни
обстоятелства не са твърдени. Така не е твърдяно, че починалият работник е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с неизползването на лични
предпазни средства. Последното е въведено едва с въззивната жалба, поради което е несвоевременно заявено, преклудирано е и по
него съдът не дължи произнасяне.
Предвид на изложеното, твърденията
на ответника за
съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия работник, поради допусната от
него груба небрежност при
изпълняване на строителните работи, следва
да се приемат
за недоказани. Същевременно по делото се доказва, че от страна на
работодателя не са спазени правилата за безопасни условия на труда. В
разпоредбата на чл.163а, ал.4 от ЗУТ е разписано, че строителният техник
ръководи строителните работи на обекта и носи отговорността за изпълнението
на задълженията по чл.163, ал.2, т.1 -5
от ЗУТ, в които се включва изпълнението
на строежа в съответствие с правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната
площадка. Такива са регламентирани в
чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ за осигуряване на ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин. По делото се констатира, че със
Заповед № 123/03.10.2016 г. на работодателя, за технически ръководител на
обекта, отговорник по безопасност и охрана на труда и лице, което да води
ежедневен инструктаж на работниците, е бил назначен П. Б. Б.. По делото се
доказва от свидетелските показания и писмени доказателства, че на процесния ден
23.10.2016 г. техническият ръководител не е бил на обекта. Според неговите
показания в досъдебното производство, последно е бил на обекта на 19.10.2016г.
Предвид на това работодателят не е изпълнил задължението си да упражни
ефективен контрол за извършването на работата без риск за здравето и по
безопасен начин, който контрол има за цел превенция от настъпване на трудова
злополука.
Във въззивната инстанция
се доказа от приетото и неоспорено заключение на съдебно - счетоводната
експертиза, че на 02.02.2017 г. на ищцата е била изплатена сумата в размер на
180 лева, представляваща пропорционална част от еднократна помощ при смърт. Последната
представлява плащане по чл. 11, ал.2 КСО,
което на основание чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ следва да се приспадне от дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. ( в този смисъл Решение
№ 208 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г., IV г. о.; Определение № 772/17.06.2011
г. по гр.д. № 1783/2010 г. на ВКС, III г.о.). Не се доказва изплащането на застрахователно
обезщетение, поради което такова не се приспада от дължимото от работодателя обезщетение
на наследниците на починалия работник.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал.1 ГПК атакуваното
решение следва да бъде отменено за разликата над 99 820 лв. до 100 000 лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за тази разлика считано от 27.12.2016 г. до окончателното изплащане, и вместо това искът за
тяхното присъждане да бъде отхвърлен, а решението да се потвърди в останалата
част.
С оглед частичното отхвърляне на
исковата претенция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която на адвокат Р. са присъдени разноски за разликата над 3 524, 60 лева до 3530 лева - на осн.чл.38 ЗА, както
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата над 3 992, 80 лева до 4000
лева - държавна такса и сумата над 382, 70 лева - до 383, 84 лева - разноски за
съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда за въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото, двете
страни имат право на разноски. Жалбоподателят претендира разноските за двете
инстанции, но не представя доказателства за направата на такива в първата
инстанция, за въззивната инстанция следва да се присъдят разноски по
съразмерност, които възлизат в размер на 4, 86 лева - за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява в
производството от адвокат Р. на осн.чл.38, ал.1, т.3 ЗА, при което на същият
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 524, 60 лева
за въззивната инстанция.
По
изложените съображения
Пловдивският окръжен съд:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2304 от 06.06.2019г., постановено по гр.д.№
6943 по описа на ПРС за 2018 г., в
частта, с която се осъжда ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК: *********,
представлявано от И.Д. М., да заплати на П.Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
представлявана от адв. Я.Р., сумата за разликата над 99 820 лева (
деветдесет и девет хиляди осемстотин и двадесет лева) до 100
000 лева
(сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от загубата и смъртта на баща й Г. В. Х., в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 23.10.2016г.,ведно със законната лихва върху
разликата, считано от датата на смъртта му – 27.12.2016г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която
ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК: *********, представлявано от И. Д. М. е осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Р. за разликата над 3 524, 60 лева до 3 530 лева, както и в частта, с която ЕТ
„Металик – И. М.“ с ЕИК: *********, представлявано от И. Д. М. е осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, сумата за разликата над 3 992, 80 лева до
4000 лева - държавна такса, както и сумата за разликата над 382, 70 лева - до
383, 84 лева - разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г. Х. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК: *********,
представлявано от И. Д.М. ( с
правоприемник ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“ ЕИК:*********, представлявано от Е. П. М.), иск за присъждане на разликата
над 99 820 лева (
деветдесет и девет хиляди осемстотин и двадесет лева) до 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от загубата и смъртта
на баща й Г. В. Х., в резултат на трудова злополука, претърпяна на
23.10.2016г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
датата на смъртта му – 27.12.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2304 от 06.06.2019г., постановено по гр.д.№
6943 по описа на ПРС за 2018 г. в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ
„МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“ ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“***, представлявано от Е. П. М. да заплати на адв. Я.Р. сумата
в размер на 3 524, 60 лева (три хиляди
петстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“ ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“***, представлявано от Е. П. М. сумата в размер 4, 86 лева (четири лева и осемдесет
и шест стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е
постановено при участието
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Възраждане, ул.“Света София“ № 6, като трето
лице- помагач на страната на ответника ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“ ЕИК:*********, с правоприемник ЕТ „МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.“
ЕИК:*********, представлявано от Е. П.М..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.