РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500587 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на на Д. Х.
Д. – ищец, малолетен, чрез баща и законен представител Х. Д. Д. и чрез адв.
Димитров, срещу Решение №538/15.03.24г. постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№5558/23г., с което над присъдените от БРС 750 лева, до
предявения размер от 8000.00 лева, е отхвърлен иска на въззивника за
осъждане на ответника Община Бургас, да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ходилото на
десен крак състоящо се в прорезни рани, претърпяна болка и страдания,
причинени вследствие това, че на 17.07.2023 г., на територията на плувен
басейн „Минерални бани“, стопанисван от ответника, е получил процесното
нараняване при съприкосновение на ходилото на десния му крак със счупена
плочка.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и
претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен. Според въззивника, от събраните по делото
доказателства – свидетелски показания, съдебномедицинска експертиза и
писмени доказателства е установено причиненото му нараняване по
твърдения начин. Излага съображения за отговорността на общината за
обезопасяване на басейна и мерките за безопасност, които трябва да
1
предприеме, с оглед избягване на наранявания на ползващите го. Излага
съображения, че травмите, получени от него са в резултат на лошо
стопанисване на басейна, което е установено от показанията на св.Щ..
На следващо място въззивникът излага подробни съображения относно
начина, по който следва да се определи размера на обезщетението по чл.52
ЗЗД и намира, че при определянето му от БРС не е взето предвид, че той е
претърпял психически страдания – безсъние, безпокойство, чувство за
непълноценност поради факта, че не е могъл да тренира любимия си спорт –
футбол и е отложил предстоящи планове за кариера в чужбина. Нараняването
причинило обилно кръвотечение, довело до емоционална травма, физическа
болка, стрес и уплаха.
Въззивникът оспорва възражението на ответника за съпричиняване с
аргументи, че самият ответник не е положил дължимата грижа за
обезопасяване на басейна. С оглед и обществено – икономическите условия в
страната към момента на инцидента, намира, че предявеният от него размер
на обезщетението от 8000.00 лева е справедлив.
Въззиваемият – ответник Община Бургас представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Посочва съдебна практика относно критериите, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Намира, че от
СМЕ е установено, че нараняването съответства на лека телесна повреда.
Излага съображения за обосноваване на направеното възражение за
съпричиняване на увреждането от пострадалия, т.к. същият е бил без
джапанки или чехли и е бягал и гонел свидетеля, поради което не е успял да
възприеме счупената плочка.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
извършената съдебно-медицинска експертиза, намира че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно следното: на 17.07.2023 г., ищецът Д. Д. – малолетен,
на 11 години и 6 месеца, без придружител – родител, придружен от деца на
неговата възраст, в т.ч. свидетелят Щ. и непълнолетната му сестра – на 16
години, посетили плувен басейн „Минерални бани“, стопанисван от Община
Бургас. На територията на басейна действал Правилник за вътрешния ред на
спортна база „Ветрен“, залепен на хартиен носител на входната врата, като
съгласно част ІІ, т.1, ползването на басейна става задължително с плувна
шапка, чехли и очила. Последното правило било залепено на вховната врата
наред с работното време и е обозначено като „Важно !!!“. Ищецът и
свидетелат Щ., както и други деца бягали и се гонили край басейна, като
ищецът не бил обут с джапанки. При гонитбата ищецът стъпил на счупена
плочка и получил порезни рани в областта на ходилото на десен крак, на
палеца. За това била уведомена медицинската сестра, а тя уведомила
управителя – св.Д. – управител на спортната база. Раната на детето била
обработена хирургично. Тя причинила леки болки в областта, като в резултат
на това, ищецът, който (безспорно по делото) тренира футбол, не могъл да
2
играе активно. Нараняването съставлявало временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с процес на оздравяване около 14 дни.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК
намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на
същото, поради което то е валидно и допустимо. Като взе предвид доводите
на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в
тази им част въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Твърденията за претърпените
неимуществени вреди касаят както физическите болки и страдания,
причинени от увреждането – порезна рана в областта на палеца на десния
крак, така и от обстоятелството, че пострадалият е получил психологическа и
емоционална травма от нараняването. На следващо място се твърди, че
ищецът е имал покани да играе във футболен отбор в Малта, както и на проби
във футболен отбор в гр.Франкфурт – Германия. В следствие на увреждането,
тези планове пропаднали, което също довело до психологически и
емоционални травми. По отношение на всички тези вреди се претендира
репарирането им, с обезщетение, в размер на 8000 лева.
Бургаският окръжен съд намира, че от представените по делото
доказателства следва да се приеме, че в резултат на увреждането, ищецът Д.
Д. е претърпял физически болки и страдания – както от самото порязване,
така и в процеса на неговото оздравяване. Ноторен е фактът, че рани от
подобен характер причиняват такива болки и страдания. Въззивната
инстанция приема за безспорно по делото, че детето тренира футбол, поради
което приема за доказани твърденията, че е претърпяло психически и
емоционални страдания поради невъзможност за кратко да практикува
любимия си спорт. Те подлежат на обезвреда.
Но за твърденията за предстоящи спортни изяви в чужбина, които са
били пропуснати в резултат на увреждането, не са ангажирани доказателства.
Поради това твърденията за причинени неимуществени вреди в резултат на
психически и емоционални страдания, поради пропадане на планове за проби
и респ. – игра в чуждестранни отбори, въззивната инстанция намира за
недоказани, респ. – неоснователни. Поради не следва да се репарират болки и
страдания от такова естество.
Така причинените болки и страдания следва да бъдат обезщетени, като
справедливият размер на обезщетението, предвид вида и характера на
травмата и периода за нейното оздравяване, е 1500.00 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване е основателно. На първо
място, през време на увреждането пострадалият не е ползвал джапанки,
въпреки недвусмислените предупреждения за това на входната врата на
съоръжението. На второ място, увреждането е получено при бягане и гонитба
около басейна, което е намалило възможността му за възприемане на
евентуални опасности и избягването им. На трето място, детето не е било
придружено от някой от своите родители, които на осн. чл.125, ал.3 СК са
длъжни да осигурят постоянен надзор над малолетните си деца. Поради това
3
(и предвид липсата на въззивна жалба от ответника) въззивната инстанция
намира, че съпричиняването на увреждането е в размер на 50%. Искът е
основателен и следва да бъде уважен за 750.00 лева. Поради липса на
въззивна жалба от ответника, съдът не следва да обсъжда наличието на по-
висок процент на съпричиняване, т.к. това потенциално би довело до
влошаване положението на обжалващия, за което е налице забраната на
чл.271, ал.1, изр.2 ГПК.
Поради изложените съображения, решението на Районен съд Бургас е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно –
деловодни разноски за въззивното производство, в размер на 100.00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №538/15.03.24г. постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№5558/23г.
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН ********** чрез своя баща и законен
представител Х. Д. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплати на
община Бургас, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26 сумата от 100.00 лева, представляваща
направени във въззивното производство съдебно – деловодни разноски.
Настоящото подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4