Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 3396 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на "М.К."
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.
Д.Б.- Парашкевова, чрез пълномощника адв. З. от САК, със служебен адрес: ***, с
която са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответниците „И.– 2000“ ООД, ЕИК: ********,
представлявано от управителя К.И.В. и К.И. А./В./, че дължат солидарно сумата
40 000 евро по запис на заповед от 24.10.2012г., за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 77181/2015г. на СРС, 65 с-в, както
и сумата от 16026,33 лева мораторна лихва за забава върху горната сума за
периода от 11.12.2015г. до 15.12.2017г. /датата на подаване на исковата молба/.
Претендира и законната лихва от 15.12.2017г. до окончателно изплащане на
вземането.
Моли съда да му присъди разноските, направени в
исковото производство - държавна
такса в размер на 2205,71 лева и адвокатски хонорар в размер на 3452,40 лева.
Представя доказателства.
В исковата молба ищецът твърди, че К.И. В. /с предишна фамилия А./ е
издала на 24.10.2012 година, в качеството си на управител на първия ответник, и
в лично качество, запис на заповед в полза на ищцовото дружество като
безусловно се е задължила и без протест да заплати на ищеца сумата от 40 000
евро. Поддържа, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа
всички реквизити по чл. 535 ТЗ. Твърди, че записът на заповед е предявен за
плащане на 24.12.2012 година и е подписан от издателя при предявяването.
Ответниците, с депозирания отговор
на исковата молба, оспорват изцяло
исковете с възражения за липса на каузално правоотношение по процесния запис на
заповед и правят евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват
размера на разноските като прекомерен.
С допълнителната искова молба ищецът въвежда твърдения относно наличие на каузално
правоотношение, въз основа на което процесния запис на заповед да е издаден, а
именно: договор от месец юли 2004 година за закупуване на апартамент № 12,
находящ се в сграда на ул. “******“ 1, гр. София. Излага, че на гърба на
менителничния ефект, издателят, с писмено изявление, признава, че е получил
парични суми от ищеца по силата на този договор.
Оспорва възражението за изтекла
погасителна давност. Сочи, че с волеизявлението от 29.10.2012 година на гърба
на ЗЗ ответникът е признал задължението, което е сторил и със споразумение от
18.02.2013 година, , поради което към 11.12.2015 година - датата на заявлението
давността не била изтекла. Представя заверени копия на ЗЗ, предварителен
договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 12.07.2004 година, с приложения 1,2 и 3. Впоследствие
в о.с.з. оттегля тези си твърдения и иска от съда да изключи от писмените
доказателства представените с допълнителната искова молба такива. Цитираното
споразумение не е представено по делото.
С отговора на допълнителната искова молба
ответниците оспорват да са получили исковата сума по сочения от ищеца договор,
като твърдят, че не дължат същата. Навеждат твърдения за възможни съществуващи
между страните взаимоотношения, съгласно които ответниците се явяват поръчители
за чужди задължения, но не конкретизират твърденията си. Излагат, че
обективираното на гърба на ЗЗ изявление съставлява фиктивно признаване на дълг,
което не представлява достатъчно основание за удовлетворяване на парична
претенция, като същото следва да се обсъди наред с другите доказателства, като
се прецени и неговата достоверност. Сочат, че в ЗЗ има поправки, както и че
процеса се води от фиктивен кредитор, на база симулативно изявление, относно
наличие на несъществуващи задължения към ищеца.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на депозирано заявление по чл. 417 ГПК на 11.12.2015
година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ на 21.12.2015 година по ч.гр.дело № 77181/2015 година, с която е разпоредено
длъжниците К.И. А./понастоящем В./ и И.– 2000“ ООД, ЕИК: ********,
представлявано от управителя К.И. А./В./, да заплатят солидарно на кредитора "М.К."
ЕООД сумата от 40 000 евро - главница по запис на заповед от 24.10.2012
г., ведно със законната лихва за забава за периода от 11.12.2015 година до
изплащане на вземането, и 1564,66 лева - платена в заповедното производство
държавна такса.
На 04.07.2017 година солидарните длъжници са депозирали
възражение по чл. 414 ГПК, с което всеки от тях е посочил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Посочили са, че на
20.06.2017 година им е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А.Д., с
рег. № 853 в КЧСИ по изпълнително дело № 20178530400208, образувано по
издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист от
СРС.
С определение от 07.07.2017 година на СРС, 65 състав
по гр. д. № 77181/2015 година е спряно изпълнението на издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане № 266330 от 13.11.2017 г., съдът е дал указания на
заявителя да предяви иска за установяване на вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса. Това определение е връчено на заявителя
на 20.11.2017 година и на 15.12.2017 година, в едномесечния срок, са предявени
настоящите установителни искове и е образувано производството по търг. дело №
3396/2017 година.
С изявление в о.с.з. по делото,
проведено на 24.01.2019 година, процесуалният представител на ищеца оттегля
представените с допълнителната искова молба писмени доказателства, а именно: предварителен
договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 12.07.2004 година, с приложения 1,2 и 3, като
заявява, че не поддържа твърденията от ДИМ относно наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което да е издадена процесната ценна книга и
относно обезпечителната ѝ функция. Моли съда исковете да бъдат отхвърлени
и претендира разноски, съгласно представен списък.
При така установеното, съдът взе предвид следното от
правна страна:
Исковете са допустими, доколкото са
предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и държавната такса е
довнесена. Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни.
Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, която сама по себе си съставлява доказателство за
вземането, което материализира. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, основанието на която е извън съдържанието на документа.
За да породи своето действие, е
достатъчно същият да е редовен от външна страна, т. е. да има задължителното съдържание,
предвидено в чл. 535 ТЗ, а именно: в своето заглавие и в текста на документа,
на езика, на който е написан, да съдържа указанието „запис на заповед“, да
съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, като константната
съдебна практика, обективирана и в решение № 95 от 8.07.2014 г. по т. д. №
2473/2013 г., II т. о., ТК на ВКС, приема, че когато в ценната книга, наред с
поетото задължение да се плати посочена парична сума, е добавен и елемент -
каузалната сделка, по повод на която е издаден записът на заповед, това не
опорочава формата до степен нищожност, що се касае до изискването на чл. 535,
ал. 1, т. 2 ТЗ издателят да е дал безусловно обещание да плати посочената сума
пари. В тези случаи съдът е приел, че това не се отразява на действието на
поетото задължение за плащане, което не е под условие и произтича единствено от
менителничния ефект, а
има за цел да осигури доказателство за каузалните отношения, по повод на които
е издаден записа на заповед.
Наред с тези реквизити в записа на
заповед следва да е указано и името на поемателя по ценната книга, датата и
мястото на издаване, както и да се съдържа подпис на издателя.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г.,
ОСТК на ВКС, ЗЗ не може да породи действието на менителничен ефект, ако в него
не е указана точно сумата, която следва да се плати. Наред с това, съгласно чл.
535, ал. 1 ТЗ в ЗЗ следва да са указани падежът и мястото на плащане и мястото
на издаване, като ако същите липсват, чл. 536 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ
установява законови презумпции, така, че липсата на тези реквизити не води
автоматично до нищожността на документа, установена в чл. 536, ал. 1 ТЗ.
С оглед изложеното, представения пред
заповедния съд запис на заповед е редовен от външна страна, доколкото
обективираното на гърба на документа каузално правоотношение не прави
изявлението в ценната книга условно. Въпросът доколко същото отговаря на
действителната обстановка е въпрос, който не касае редовността от външна страна
на документа. Освен това, обстоятелството, че в документа е преправен цифрово падежът
по записа, не води до опорочаване на формата, доколкото същият е посочен и
словом, както и с оглед разпоредбата на чл. 460, ал. 1 ТЗ, която следва да
намери приложение по аналогия, и съгласно чл. 537 ТЗ.
С отговора на исковата молба и с
допълнителния отговор ответниците въведоха твърдения относно липса на
изпълнение от страна на ищеца по каузалното правоотношение, обективирано на
гърба на ценната книга, както и относно възможно наличие на други каузални
правоотношения между ищеца и трети лица, в които ответниците да са взели
участие, предоставяйки лични обезпечения.
С оглед разрешението, установено в т. 17
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 год. по т. д. № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, в случай, че ответникът въвежда твърдения или
възражения за наличието или във връзка с наличието на каузално правоотношение,
то последното подлежи на изследване, като съдът разпределя доказателствената
тежест съобразно нормата на чл. 154, ал.1 ГПК, възлагайки на всяка от страните
доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията ѝ
и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за
съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед.
В случая ответниците въвеждат възражение
за наличие на каузално правоотношение , като оспорват получаването на
процесната сума. Сочат, че на гърба на записа на заповед е посочен
предварителен договор, но сумата не съответства и страните са различни.
С оглед обективирания на гърба на
документа запис, че с изплащането на сумата се ликвидират отношенията по договор
от 07.2004 година за закупуване на
апартамент № 12, находящ се в гр.София, ул.*******и се уреждат окончателно
финансови отношения по този договор на
база на дадените и платени със ЗЗ пари от г-жа Б., настоящият състав намира, че
бе установена безспорно връзката между издадения запис на заповед и каузалното
правоотношение по описания договор, поради което страните следва да докажат
своите твърдения съгласно правилото чл. 154 ГПК.
При разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следваше при условията на пълно главно доказване да установи
наличието на такова каузално правоотношение, по което той е изправен кредитор, като
при установяване на тези обстоятелства, ответниците следваше да докажат изпълнение
на своите задължения, в обезпечение на чието изпълнение да е издаден процесния
запис. В този смисъл е и практиката по решение № 23 от 3.04.2013 г. по т. д. №
993/2011 г., I т. о., ТК на ВКС и решение № 31 от 05.04.2012 г. по т.д. №
55/2011 г. на II т. о., ТК на ВКС.
В настоящото дело, ищецът не представи
доказателства за установяване наличие на такова правоотношение между страните,
по което той да е изпълнил надлежно своето задължение, след като ответниците
изрично наведоха възражения относно съществуването на правоотношението и във
връзка с изпълнението по това правоотношение от страна на ищеца. Ирелевантно е
в случая направеното оттегляне от ищеца на въведеното твърдение за наличие на
каузално правоотношение, каквото процесуално действие не е уредено в ГПК.
В този смисъл, съдът счита, че предявените
искове следва бъдат да се отхвърлени като недоказани.
Въпреки отхвърляне на предявения иск на
друго основание, съдът установи, че към момента на депозиране на заявлението за
издаване заповед за незабавно изпълнение, погасителната давност , съгласно чл.
531 ТЗ е била изтекла. Относно
установителния иск по чл. 422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на
заповед, с оглед препращащата норма на чл. 537 от ТЗ, се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, която започва да тече от датата на
падежа (Решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1552/2015 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС; Решение № 102/23.07.2014 по дело № 2680/2013 г. ТК, I Т.О. на ВКС). Видно
от представения препис на записа на заповед, падежът на плащането е изписаният
словом: „двадесет и четвърти ноември две
хиляди и дванадесета година“, като тригодишната давност, уредена в чл. 531 ТЗ, е изтекла на 24.11.2015 година, а видно от книжата по заповедното
производство, заявлението за издаване на заповедта е било депозирано в
регистратурата на Софийски районен съд на 11.12.2015 година, т. е. 16 дни след
крайната дата.
Поради изложеното предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на главните искове, без
уважение следва да бъде оставени и акцесорните искове за законна лихва, както и
искането за присъждане на разноските.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно
съединени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците „И.– 2000“ ООД, ЕИК: ********,
представлявано от управителя К.И.В. и К.И. А./В./, че дължат солидарно сумата
40 000 евро по запис на заповед от 24.10.2012г., за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 77181/2015г. на СРС, 65 с-в, както и
сумата от 16 026,33 лева мораторна лихва за забава върху горната сума за
периода от 11.12.2015г. до 15.12.2017г. /датата на подаване на исковата молба/.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.