Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 106
13.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1122 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на И.М.Ю. с ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис **, против Решение №1012-26-440-1/31.10.2022г. на Директора
на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващия против Разпореждане № **********/2140-26-889/13.09.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение, с което
била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №**********/2140-26-889/13.09.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, било
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно незачитането на действителен стаж за
времето от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. – 02г. 01м. и 03 дни – период на
отбиване на редовна военна служба, като действителен стаж. Нормата на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв
следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на
полагането му. Твърди се, че при безспорен действителен стаж от 13г. 07м. и 03
дни, след зачитането на времето на редовна военна служба ще са изпълнени всички
положителни предпоставки за придобиване на право на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, да се върне преписката на ТП на НОИ – Хасково, с указание за
правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя
от датата на придобиване на правото. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез пълномощника
си по делото заема становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане
на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли
същият да бъде съобразен с действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 16.05.2022г. от жалбоподателя И.М.Ю. е подадено
Заявление с вх. №2113-26-698/16.05.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково с
молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж.
С Разпореждане
№ **********/2140-26-889 от 13.09.2022г., на основание чл.68 ал.1-3 КСО, ръководителят на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.М.Ю..
Пенсионният орган е приел, че осигурителен стаж като
самоосигуряващо се лице за периода от 02.10.2019г. до 31.05.2020г. не е
зачетен, тъй като не е удостоверен, поради това, че Ю. няма основание за
осигуряване по реда на чл.4 ал.3 т.4 от КСО – като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, съгласно Констативен протокол
№КП-5-26-01138861/30.05.2022г. Посочил е, че на Ю. не се следва пенсия по
условията на чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 66г. 11м. 03
дни, но няма осигурителен стаж 39 г. 02м., а има 16г. 09м. 19 дни. На следващо
място обосновал отказа си за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО с
това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15
години, а има такъв от 13 г., 07 м. и 03 дни, като при определянето на
действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на
разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1 ал.1, т.12 от ДР
на КСО, е изключил стажа за периода на военна служба – 02 г., 01 м. и 03 дни,
от 28.09.1974г. до 30.10.1976г.
Разпореждане № **********/2140-26-889 от 13.09.2022г.
е получено от И.М.Ю. на 29.09.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 01С39М 1.
На основание чл.117, ал.2 от КСО, с жалба вх. №1012-26-440 от 11.10.2022г. И.М.Ю.
е оспорил пред Директора на ТП на НОИ Разпореждане №**********/2140-26-889 от
13.09.2022г., като изложил пред административния орган съображения за
незаконосъобразност на акта на пенсионния орган и претендирал отмяната му.
Посочил, че прибавения стаж за времето на редовна военна служба безспорно
установява наличен трудов стаж повече от изискуемия по чл.68 ал.3 от КСО.
С Решение №1012-26-440-1 от 31.10.2022г., Директорът
на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от И.М.Ю. срещу Разпореждане
№**********/2140-26-889 от 13.09.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково. В решението си Директорът на ТП на НОИ - Хасково споделил извода на пенсионния
орган. Посочил, че жалбоподателят към датата на подаване на заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст не отговаря на условията за придобиване
на право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като има навършена изискуемата
възраст, но няма осигурителен стаж от 39 години и 02 месеца, а има 16г. 09м. и 19
дни. Посочил е също, че жалбоподателят няма право на пенсия и по условията на
чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма
действителен осигурителен стаж от 15 години, а
има 13г. 07м. и 03 дни.
Изхождайки от нормите на чл.68 ал.1 и ал.2, чл.68 ал.3 и §1 ал.1 т.12 от
ДР на КСО, приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита единствено
времето, през което лицата упражнявали трудова дейност въз основа на
правоотношение, което било основание за осигуряване. Поради това, въпреки, че с
различни разпоредби законодателят бил приравнил на осигурителен стаж определени
периоди от време, сред които попадала наборната военна служба, същите не можело
да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на
КСО. Предвид дефиницията за осигурено лице по §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, това било
време, признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова
дейност. Докато по аргумент на дефиницията, дадена за „действителен стаж“ в §1
ал.1, т.12 от ДР
на КСО, законодателят имал предвид точно обратното - наличието на осигурително
правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност.
Позовавайки се на цитираните разпоредби, административният орган приел, че зачетеният
стаж за времето на редовна военна служба от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. - 02
г. 01 м. 03 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО, поради което жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията на
чл.68, ал.3 от
КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15 години
действителен осигурителен стаж, а имал 13 г., 07 м. и 03 дни.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е
съобщено на оспорващия (чрез адв. Ч.) на 07.11.2022г. Обжалвано е пред
Административен съд – Хасково, като жалбата е подадена чрез ТП на НОИ –
Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-440-2 от 18.11.2022г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-440-1 от 31.10.2022г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-889 от 13.09.2022г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117
ал.1 т.2 б.“а“, респективно чл.98 ал.1 КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите
основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е
налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68 ал.3 от КСО, като са посочени и правни основания.
Не се установява в хода на производството да са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на оспорения акт,
съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не са налице
изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68 ал.1-2 от КСО. Спорът
се отнася до това дали са налице изискванията за предоставяне на ЛПОСВ на И.М.Ю.
при условията на чл.68 ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
В случая, пенсионният орган е зачел, съответно по-горният административен е приел за действителен осигурителен стаж в размер на
13г. 07 м. и 03 дни, а за непопадащ в приложното поле на §1, ал.1 т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен, е приет
зачетеният за осигурителен стаж за периода от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. -
времето на редовна военна служба на жалбоподателя.
Противно на приетото от органите, оспорващият твърди,
че зачетеният като осигурителен стаж на положена редовна военна служба следва
да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав намира изложените от жалбоподателя
твърдения за основателни, като счита, че стажът,
положен в периода 28.09.1974г. до 30.10.1976г. – 02 г. 01 м. и 03 дни, следва
да бъде зачетен за действителен
осигурителен стаж.
По делото не е спорно, че от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. И.М.Ю.
е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която
норма е и относимата към периода на полагане на военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна
служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1974г. - 1976г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. изв.
бр. 13 от 14.02.1958г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995г., в сила от
27.02.1996г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, времето на отбиване на редовната военна
служба след навършено пълнолетие е период, през който И.М.Ю. не се е намирал в трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен
трудов стаж от ІІІ-та категория.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./,
то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО,
същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, изразена в Решение
№12301 от 01.12.2021г. по адм. дело № 8191/2021г., Решение № 14805 от
1.12.2020г. по адм. дело № 6666/2020г., Решение № 12404 от 7.10.2020г. по адм.
дело №6255/2020г.; Решение №15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г.,
Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение
№2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г., Решение №7647/16.06.2017г. по
адм. дело №4023/2017г., Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. и
мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен, административният орган неправилно е
тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен на осигурителния
стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 28.09.1974г. до 30.10.1976г.,
то действителният осигурителният
стаж на И.М.Ю. безспорно е повече от 15
години, поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Следва също да се посочи, че към настоящия момент разпоредбата
на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО е допълнена (Държавен вестник, бр. 8 от
25.01.2023г.), като същата вече регламентира, че „действителен стаж“ е
действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ
- Хасково, макар и постановено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила, не е в съответствие с материалноправните
разпоредби, поради което следва да бъде отменено, а преписката - върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, в полза на оспорващия следва
да се присъдят направените по делото разноски, а именно договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Видно от представения
Договор за правна защита и съдействие №70/03.10.2022г. (л.17), договореното и
платено адвокатско възнаграждение е в размер на 550.00 лева. Същото следва да
се намали до размер от 500.00 лева, съобразно разпоредбата на
чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и при съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на
делото, приключило в едно съдебно заседание. Във връзка с горното, в полза на
оспорващия следва да се присъдят разноски в общ размер от 510.00 лева.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-440-1/31.10.2022г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на И.М.Ю. против Разпореждане №**********/2140-26-889 от 13.09.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от И.М.Ю.
Заявление с вх.№ 2113-26-698/16.05.2022г., съгласно дадените задължителни
указания в мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ –
Хасково, да заплати на И.М.Ю. ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото
в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: