Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 384
гр.ВРАЦА,04.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 18.09.2019 год. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Миглена Костадинова,като разгледа докладваното от съдия Досов възз.
гр.дело №412/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановил е на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
е обжалвано от Ц.М.Р. в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца в частта, с
която предявените искове с правно
основание чл.149 СК са отхвърлени. Въззивницата чрез своя пълномощник адв.М.Д. ***
поддържа,че в тази си част решение №509/05.06.2019
год. е неправилно, тъй като съдът е основал своите фактически и правни изводи
на свидетелски показания, които очевидно са неистински, доколкото се
опровергават от събрани по делото писмени доказателства. Адвокат Д. прави
анализ на тези доказателства , въз основа на който заключава,че твърденията на
ответника,че е давал издръжка на децата си в спорния период от 01.04.2018 год. до 01.04.2019 год. са останали недоказани. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а
исковете с правно основание чл.149 СК уважени чрез присъждане на претендираните
суми за периода от 01.04.2018 год. до 01.04.2019 год.
В срока по
чл.263 ГПК ответникът Х.Г.М. е депозирал
отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция
искания по доказателствата не са правени
и такива не са събирани.
Приет е изготвения от Дирекция
"Социално подпомагане"-*** социален доклад
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в установения от
ГПК срок против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
За да се
произнесе по нейната основателност,настоящият състав на ОС-Враца съобрази
следното:
Гражданско
дело №1354/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано на 02.04.2019 год. по искова молба на Ц.М.Р., с която
ищцата - в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца С.Х.М., ЕГН **********, и М.Х.М.,
ЕГН **********, е предявила против бащата Х.Г.М. в условията на
обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.143 от СК и
чл.149 от СК.
Според
изложеното в исковата молба, децата С. и М. са родени от съвместното съжителство
между страните. Ищцата и ответникът не живеят заедно повече от две години, като майката се преместила да живее в ***
заедно с децата, които от учебната 2017/2018 год. учат в СУ "***"
в гр.***. През учебната 2018/2019 година
децата посещават същото училище. Ищцата сама се грижи за отглеждането и възпитанието им. От началото на месец септември 2018 год.
живеят на квартира в гр.***, като
месечният наем е в размер на 300.00
лева. Ответникът не помага финансово за
издръжката на децата, поради което ищцата изпитва
сериозни затруднения в посрещането дори на ежедневните им нужди.
При тези си
доводи Ц.Р. е поискала Х. М. да бъде осъден да заплаща на децата си месечна издръжка
от по 150.00 лв.,която на основание чл.149 от СК да бъде присъдена за една
година назад, считано от депозиране на исковата молба - от 01.04.2018 год.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,в
който е посочил, че не възразява да заплаща издръжка
в размер на по 140.00
лева за всяко от децата, считано от влизане
на решението в сила, като е готов да бъде сключена спогодба в този смисъл. Оспорил е изцяло предявените искове с правно
основание чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минал
период, считано от 01.04.2018 год. Оспорил е и
изложените в исковата молба твърдения,като е посочил,че те не отговарят на
истината. Изложил е,че след
раздялата му с ищцата и до
настоящия момент е предоставял финансови средства за отглеждане на децата,
когато те са при майка си, и е поемал тяхната издръжка изцяло, когато са били
при него.
През
процесния период децата са прекарвали всички ваканции при него, като от месец юни до месец септември 2018 год. те са живели в с. ***,
като тяхната издръжка е била изцяло поета от него. През месец септември 2018 год. дал на ищцата сумата
от 400.00 лева
за децата и закупуването на нужното за новата учебна година, като също така е
закупил телефон на голямата им дъщеря и два телефона на малката им дъщеря.
Децата прекарали с него коледната ваканция, като когато ги закарал при майка им
отново оставил на ищцата сумата от 400.00
лева за тяхната издръжка. През м. октомври 2018 год. превел сумата от 200.00 лева, а децата отново
прекарали с него пролетната ваканция през 2019 год. Дал на децата по 100.00 лева, когато ги
върнал при майка им след ваканцията, и
напазарувал хранителни продукти за 50.00
лева.Посочил е,че към
момента няма съдебно решение, с което упражняването на родителските права да е
било възложено на някой от двамата родители, поради което давал средства за
издръжка на децата единствено за периодите, когато те са при майка си, а не и
за времето, което те са прекарали с него. Изложил е, че ищцата е избрала да
напусне семейното им жилище в с. *** и да се премести да живее в гр. ***, където живее с друг мъж, от
който има дете.
С
определение №1113/09.05.2019 г. като безспорни между страните са отделени
фактите, че ответникът е баща на децата С.Х.М. и М.Х.М.,
както и че същите не са навършили пълнолетие. Този факт е установен и от представените удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0695/24.10.2005 г. на Община Враца, и удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0601/03.10.2008 г. на Община Враца.
Представени
са два броя служебни бележки от СУ "***" - гр.
***, от които е установено, че детето М.Х.М. е записана като
редовен ученик в четвърти клас за 2018/2019г. и посещава редовно учебните
занятия, а детето С.Х.М. е записана като редовен ученик в осми клас за учебната
2018/2019г. и посещава редовно учебните занятия. Удостоверено е и че двете деца
посещават учебното заведение от учебната 2017/2018г.
Представен
е договор за наем между П.Й.Г. и Ц.М.Р., от който е установено,че от 01.09.2018 год. ищцата
е наемател на жилище, като дължимата наемна цена е 300.00 лева месечно.
Представен е трудов договор №016/06.02.2018 год., според който ищцата
работи по трудово правоотношение с "ДИ-КРАС
СИСТЕМ"ООД на длъжност технически
секретар с трудово дъзнаграждение от 510.00
лева.
Представено е издадено от "ДИ-КРАС СИСТЕМ"ООД удостоверение, според което ищцата е получавала трудово
възнаграждение за месец февруари
и месец март
2018 год.
Представени
са три броя разписки за парични преводи, приложени на лист 21 и 37 от делото,
от които е установено,че
лицето Р.В.Р. е изпратило на 30.04.2018 гд.
до Ц.М.Р. сумата от 291.60
лева с основание "издръжка
на децата", на 03.10.2018 год.
е изпратила сумата от 200.00
лева, а на 08.05.2019 год. Х.Г.М. е изпратил на Ц.М.Р. сумата от
300 лева.
Представена
е касова бележка от 21.12.2018 год. от "Технополис
България" ЕАД за закупуване на GSM XIAOMI
REDMI 6 за сумата от 259.00 лева.
Представено
е удостоверение изх.№1301/13.05.2019г. от Дионисомарбле – България ЕООД, от
което се установява, че Х.Г.М. е получавал месечно трудово възнаграждение за последните 12
месеца за периода от месец юни 2018 год.
до месец април 2019 год. вкл. в
размер на средно 1225.00 лева
месечно, като за месец май 2018 год.
няма получено възнаграждение.
По
делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Враца,
в който е отразено, че страните са във
фактическа раздяла от 2017 год., като децата живеят с майка си в гр.***, а прекарват ваканциите с
баща си, като той им заплащал издръжка. Приет е по делото и социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане”- ***,в който е
отразено,че след среща с майката социалните работници са установили,
че страните са във фактическа раздяла от 2017 год.,
като основни грижи за децата се полагат от майката, а бащата се виждал с тях за
по няколко дни през ваканциите. Нуждите на децата били напълно задоволени от
майката и нейния съжител Б.Н..Майката към настоящия момент е в отпуск по майчинство. Жилището, в което живеят, предоставя добри условия. Децата
посещават редовно учебните занятия.
По делото са събрани гласни
доказателства с изслушването на трима свидетели-М.П.Р.,Р.В.Р.
и Д.И.К..
Свидетелят М.Р., баща на ищцата, е
изложил,че децата живеят с майка си в гр. ***. Когато идвали в с.*** оставали при баща си, който
поемал и тяхната издръжка. Бащата отивал до ***, за да вземе децата и след това
ги връщал. В началото на предходната учебна година оставил на децата пари като
ги върнал при майка им, като не може да уточни дали са били 100 лева общо или
по 100 лева на дете. Децата били в с.*** при баща си само от началото на м.
септември 2018 год. до началото на учебната година.
Ответникът работил в чужбина, като докато е бил там е изпращал пари за децата,
но свидетелят не знае какви суми и колко пъти.
Потвърдил е, че бащата е закупувал телефони на момичетата.
Свидетелят
Р.Р. е заявила,че
ответникът взема често децата при себе си,
всички ваканции те прекарвали с него след раздялата му с ищцата. Давал пари на
децата, като два пъти е давал пари на нея, за да ги изпрати на децата. Докато
били при него е присъствала на закупуването на два телефона за децата, дрехи и
други неща, от които са имали нужда. Посочила е,че
през 2018год. децата са прекарали времето от
началото на месец август до началото на учебната
година при баща си в с.***. Той е работил
в чужбина от месец януари 2018 год.
до месец май-юни 2018 год.
Закупил всичко необходимо за децата за учебната година – дрехи, екипи, раници,
обувки и им дал допълнително пари. Свидетелката Р. е обяснила,че има връзка с ответника М.
от около една година, но не живеят заедно на съпружески начала.
Свидетелят
Д.К. е заявил, че е е приятел на
ответника М. и го е придружавал до ***, за да вземе децата
при себе си. Посочил е, че и двамата са работили в чужбина през 2018год.,като Х. се върнал по-рано,а той се е прибрал
през месец август 2018
год. Виждал
е как ответникът дава пари на децата,но не знае
колко.
През ваканциите децата били при баща си, което свидетелят е наблюдавал, тъй
като са съседи. При връщането на децата /в гр.***/ при
последното им пътуване заедно, се наложило да напазаруват за децата, тъй като
майката не си била вкъщи.
След изслушване на свидетелите пълномощникът на ответника
е предложил спогодба, според която Х.М. приема да заплаща издръжка от по 150.00
лева месечно на всяко от децата, но
считано от 01.04.2019 год., което предложение не е прието от пълномощника на
ищцата.
Решението не
е обжалвано от ответника в частта,с която исковете с правно основание чл.143 от ГПК са уважени и в тази част същото е
влязло в законна сила.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът намира въззивната жалба за частично
основателна. Съображения:
Издръжка
за минало време се дължи, ако
такава не е давана или ако е давана в недостатъчен размер. Настоящият случай попада във втората хипотеза.
По делото е безспорно, че родителите са във фактическа
раздяла от 2017 год., като оттогава и понастоящем децата С. и М. живеят при
майка си в гр. ***. Безспорно е също, че след раздялата си родителите не са
уредили въпроса за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката
на малолетните си деца С. и М. - по реда на чл.127,ал.1 или ал.2 от СК. Това
обаче не значи, че родителят, при когото не живеят децата, е освободен от
задължението си за издръжка или че размерът на тази издръжка е предоставен изцяло
на неговата преценка.
Издръжката е законово задължение на член на семейството
да предоставя средства за съществуване на друг,нуждаещ се член на това
семейство.
Задължението за издръжка на дете до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане.Съгласно чл.143,ал.1 от СК,родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители е безусловно,като е достатъчно наличието на
качеството непълнолетно лице.Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се
определя от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна
заплата, която към датата на депозиране на исковата молба и към днешна дата е в
размер на 560.00 лева., т.е.140.00 лева месечно.
Размерът на издръжката е относителна величина и при
определянето му се прави конкретна преценка на посочените обстоятелства,от
които зависи. В настоящия случай възрастта
на децата и липсата на изключителни нужди, по смисъла на чл.143,ал.3 от СК, налагат
да се приеме, че необходимият за правилното им отглеждане и нормално развитие
размер на издръжката, преценен съобразно обикновените условия на живот, възлиза
на по 280.00 лв. месечно както за периода след депозиране на исковата молба, така
и за периода 01.04.2018 год.-01.04.2019 год. Тази издръжка се дължи и от
двамата родители и настоящият състав, отчитайки по-високите доходи на бащата и факта,
че майката полага ежедневните грижи за децата, приема, че бащата следва да
плаща по 150.00 лв. от определената в размер на 280.00 лв. издръжка за всяко от децата, а останалата
част от по 130.00 лв. следва да се поеме от майката.
Тези съображения са валидни както при иск с правно
основание чл.143 от СК, така и при иск с правно основание чл.149 от СК. И при
съобразяването им настоящият състав намира, че ответникът пред РС-Враца и
въззиваем в настоящето производство не е изпълнил изцяло задължението си да
осигурява издръжка на децата в необходимия размер от по 150.00 лева месечно за периода от
01.04.2018 год. до 01.04.2019 год.
Недоказано е твърдението му за осигуряване на издръжка в
пари и натура за месец април 2018 год., като е недоказано и твърдението му, че
през пролетната ваканция децата са били при него в село ***, тъй като данните
по делото са, че в този период той е бил на работа в Германия.Последното
обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по негово искане
свидетели Р. и К.. Затова издръжката за
месец април 2019 год. е дължима в пълен размер.
Безспорно е, че на 30.04.2019 год. ответникът е превел на
ищцата чрез свидетелката Р. сумата от 291.60 лева /л.21 от делото/ с посочено
основание "издръжка за децата/, която сума следва да бъде отнесена като
издръжка за месец май 2018 год., съответно за този месец той дължи на всяко от
децата си издръжка в размер на по 4.20 лева.
Недоказано е твърдението му, че през месец юни и юли
децата са били при него в с.*** и той е поел изцяло издръжката им, съответно
издръжката за месеците юни и юли 2018 год. се дължи в пълен размер.
Доказано е твърдението му, че децата са били при него в
периода 01.08.2019 год.- 15.09.2019 год. и той е поел изцяло издръжката им., при
което за този период той не дължи издръжка за минало време. Недоказано е обаче
твърдението му, че при връщането им в гр.*** е предоставил на майката 400.00
лева, тъй като то се опровергава от показанията на разпитаната по негово искане
свидетелка Р.Р.. Твърдението на ответника е, че той е дал тези пари на майката,
за да облече децата и да им купи всичко необходимо за училище, а свидетелката Р.
твърди,че бащата е подготвил децата за училище,като им е закупил дрехи, раници,
обувки, дънки, блузи, екипи и им е дал допълнителни пари /на децата/ преди да
ги върне в гр.*** за началото на учебната година. Затова за периода 15.09.2018
год. - 30.09.2018 год. бащата дължи на всяко от децата си по 75.00 лева
издръжка.
На 03.10.2019 год. ответникът е превел на ищцата чрез свидетелката
Р. сумата от 200.00 лева /л.21 от делото/, която сума следва да бъде отнесена
като издръжка за месец октомври 2018 год., съответно за този месец той дължи на
всяко от децата си издръжка в размер на по 50.00 лева.
Доказателства за давана издръжка в периода 01.11.2018
год. -01.04.2019 год. няма, при което за този период издръжката е дължима в
пълен размер.
При формиране на тези си изводи съдът не приема,че със
закупуването на телефони на децата на неустановена стойност и на неустановени
дати ответникът е изпълнил част от задължението си за издръжка, тъй като
телефоните не са вещи от първа необходимост и закупуването им е изцяло по
волята на бащата. Неконкретни са и показанията за закупуване на подаръци като
дати, вид, стойност, а и подаръците по различни поводи /или пък без повод/ не са издръжка.
При всичко гореизложено настоящият състав намира,че за
периода 01.04.2018 год.-01.04.2019 год. бащата Х.Г.М. дължи на всяко от децата С.Х.М. и М.Х.М. издръжка в размер на по 1329.20 лева,определена като
глобална сума - 150.00 лева за месец април 2018 год., 4.20 лева за месец май
2018 год.,150.00 лева за месец юни 2018 год.,150.00 лева за месец юли 2018
год.,75.00 лева за месец септември 2018 год.50.00 лева за месец октомври 2019
год.,150.00 лева за месец ноември 2019 год.,150.00 лева за месец декември 2018
год. и по 150.00 лева за месеците януари,февруари и март 2019 год.
Като е достигнал до извод за пълна неоснователност на
исковете с правно основание чл.149 от СК, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде частично отменено и вместо него
постановено друго,с което ответникът бъде осъден да заплати на всяко от децата чрез
тяхната майка и законен представител по 1329.20 лева издръжка за периода 01.04.2018 год.-01.04.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 02.04.2019 год. до окончателното й изплащане.В
останалата част, с която съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.149
от СК за суми над 1329.20 лева, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Решение №509/05.06.2019 год. по гр.дело
№1354/2019 год. на РС-Враца следва да бъде
отменено и в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски за адвокатска защита над сумата от 39.23 лева, която сума е
съответна на неоснователната част от исковете с правно основание чл.149 от СК.
По разноските:
Въззивницата не е направила искане да й бъдат присъдени разноски. Въззиваемият
е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, за чието заплащане са
представени доказателства.С оглед изхода на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивницата следва
да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия сумата от 78.46 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство за
заплатен адвокатски хонорар, съответна на
неоснователната част на
предявените искове с правно основание чл.149 от СК.
Въвзиваемият следва да бъда осъден да заплати държавна такса в размер на 4%
върху присъдените издръжки за
минало време по сметка на Окръжен съд-Враца, а именно сумата от 106.34
лева.
Водим от горното,Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№509/05.06.2019 год. по гр.дело №1354/2019 год. на РС-Враца в частта, с която съдът е отхвърлил всеки един от
исковете с правно основание чл.149 от СК
за сумата до 1329.20 лева, претендирана
като издръжка за минало време - за периода от 01.04.2018 год. до 01.04.2019
год., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Х.Г.М. ***, ЕГН ************ да заплати на детето си С.Х.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.М.Р., ЕГН ********** сумата от общо 1329.20лева /хиляда
триста двадесет и девет лева и 20 стотинки/, представляваща дължима
месечна издръжка за детето за периода от 01.04.2018 год. до 01.04.2019 год. - 150.00 лева
за месец април 2018 год., 4.20 лева за месец май 2018 год.,150.00 лева за месец
юни 2018 год.,150.00 лева за месец юли 2018 год., 75.00 лева за месец септември
2018 год., 50.00 лева за месец октомври 2019 год., 150.00 лева за месец ноември
2019 год., 150.00 лева за месец декември 2018 год. и по 150.00 лева за месеците
януари,февруари и март 2019 год., ведно със законната лихва от 02.04.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Х.Г.М. ***, ЕГН ************ да заплати на детето си М.Х.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Ц.М.Р., ЕГН ********** сумата от общо 1329.20лева /хиляда
триста двадесет и девет лева и 20 стотинки/, представляваща дължима
месечна издръжка за детето за периода от 01.04.2018 год. до 01.04.2019 год. - 150.00 лева
за месец април 2018 год., 4.20 лева за месец май 2018 год.,150.00 лева за месец
юни 2018 год.,150.00 лева за месец юли 2018 год., 75.00 лева за месец септември
2018 год., 50.00 лева за месец октомври 2019 год., 150.00 лева за месец ноември
2019 год., 150.00 лева за месец декември 2018 год. и по 150.00 лева за месеците
януари,февруари и март 2019 год.,ведно със законната лихва от 02.04.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №509/05.06.2019 год. по гр.дело №1354/2019 год. на РС-Враца в частта, с която съдът е отхвърлил всеки един от
исковете с правно основание чл.149 от СК за сумата над 1329.20 лева до пълните
предявени размери от по 1800.00 лева / 150.00 лева х 12 месеца/.
ОТМЕНЯ решение №509/05.06.2019 год. по гр.дело
№1354/2019 год. на РС-Враца в частта,с която Ц.М.Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х.Г.М., ЕГН ************
разноски за адвокатска защита над сумата от 39.23 лева. до
присъдените 150.00 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.