Решение по дело №650/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от адв. М. П. М. ***, л. № ********** в ЕАР, служебен адрес: ***, [улица], ***, подадена срещу Отказ за издаване на удостоверение за раждане, обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-11-03-2385 от 22.11.2024 г. на Кмета на Община Нова Загора.

В жалбата си адв. М. твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че: административният орган не е съобразил граматическото тълкуване на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР, в частност използвания съюз „или“, и че в случая са предвидени алтернативи за обективиране на представителната власт на лицата, до които се отнася документа по чл. 88 от ЗГР, а именно - нотариално заверено пълномощно или пълномощно по реда на ГПК и НПК; в чл. 33 от ГПК изрично е посочено, че пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или нейния представител; нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗА, съгласно която адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, е специална; изискването на закона е наличието на писмена форма като форма на действителност на адвокатското пълномощно. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на Кмета на Община Нова Загора за произнасяне по искането.

В съдебно заседание адв. М., редовно призована, не се явява, не се представлява. В представена писмена молба поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли да бъде уважена, претендира присъждане на разноски по делото, на основание чл. 38 от ЗА.

Административният орган – Кмета на Община Нова Загора, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С. Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения отказ.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, подадено от адв. М. П. М. до Кмета на Община Нова Загора – Вх. № 94-00-9540 от 21.11.2024 г. по описа на Община Нова Загора. В искането подателят адв. М. е посочила, че желае да й бъде издадено удостоверение за раждане, което се отнася за лицето А. С. А. с [ЕГН]. Към искането са приложени пълномощно от 04.01.2024 г. и фактура от 21.11.2024 г. за заплатена по сметка на Община Нова Загора такса за бърза услуга за издаване на искания документ. Видно от съдържанието на пълномощното, А. С. А. е упълномощил адв. М. да го представлява пред Община Нова Загора, като от негово име подава искания за издаване на каквито и да било документи, касаещи г. му и с. с., в това число удостоверение за раждане, получава издадените документи и заплаща дължимите такси за тях.

По искането е налице произнасяне – Отказ за издаване на исканото удостоверение за раждане, обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-11-03-2385 от 22.11.2024 г. на Кмета на Община Нова Загора. В мотивите на отказа е извършено позоваване на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР. Изложено е, че: представеното пълномощно е в писмена форма, изрично, но не е нотариално заверено, с което не е изпълнена първата хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР; тъй като заявлението за издаване на удостоверение за раждане на А. С. А. не е подадено от адв. М. като негов процесуален представител в рамките на гражданско или наказателно производство, а е инициирано от негово име административно производство, исканият документ не може да бъде издаден въз основа на така представеното пълномощно.

В хода на съдебното дирене по делото е представена адвокатска карта № ********, издадена на *********, видно от която адв. М. П. М. е вписана в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет на ********* с л. № **********.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореният отказ е съобщен на адв. М. на 11.12.2024 г. Жалбата срещу отказа е подадена на 23.12.2024 г. и следователно е подадена в предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 35, ал. 3, изр. 1 от ЗГР във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗГР.

Оспореният отказ е издаден при спазване на изискванията за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден в деня, следващ подаденото искане, с оглед заплатената такса за бърза услуга.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

В чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗГР е предвидено, че въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават от акта за раждане - удостоверение за раждане. Съгласно чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР, документи по чл. 88 се издават на: лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители. А според чл. 88а, ал. 2 от ЗГР, документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на ГПК и НПК.

От анализа на горецитираните разпоредби следва, че удостоверение за раждане може да се издаде на трети лица /лица, различни от изброените в чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР/ при наличие на следните хипотези: третите лица да са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР или по реда на ГПК и НПК.

В разглеждания случай не е спорно, че към процесното искане за издаване на удостоверение за раждане е приложено изрично пълномощно, което е в писмена форма, но не е нотариално заверено. Следователно не е изпълнена първата хипотеза от предвидените в чл. 88а, ал. 2 от ЗГР хипотези. Не е налице и втората хипотеза, предвидена в чл. 88а, ал. 2 от ЗГР, тъй като липсват данни да е поискано издаване на удостоверение за раждане по реда на ГПК или НПК. Искането за издаване на удостоверение за раждане на А. С. А. е подадено от адв. М. не като негов процесуален представител в производство по ГПК или по НПК - на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирано административно производство директно пред административния орган за снабдяване с исканото удостоверение за раждане като административна услуга.

Действително, в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗА е предвидено, че адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, без да е включено изискване пълномощното да е нотариално заверено. Но тази разпоредба от ЗА е обща спрямо специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР. Общата разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗА, определяща начина на упълномощаване на адвоката от неговия клиент, и по същество относима към правилата за упражняване на адвокатската професия, не дерогира специалното изискване на специалния ЗГР относно начина, по който всяко трето лице, включително и адвокатът, може да се снабди с удостоверение от акт за раждане на друго лице, доколкото специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Касае се за специална ограничителна правна норма, която не може да се тълкува разширително. В изложения смисъл е Решение № 9096 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 14284/2018 г., III о.

Не се споделя тезата на адв. М. за граматическото тълкуване на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР. Използваният в разпоредбата съюз „или“ е относим към предвидените хипотези в условие на алтернативност, но не може да допълни втората от предвидените хипотези по начина, по който се твърди в жалбата. Във втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е предвидена възможност да бъде издадено удостоверение за раждане на трети лица, при условие че издаването на такова удостоверение е поискано в производство по реда на ГПК или по реда на НПК, а не както се твърди в жалбата - въз основа на „пълномощно по реда на ГПК и НПК“. Това твърдение в жалбата е необосновано, тъй като не се подкрепя от съдържанието на цитираната разпоредба.

Твърдението на адв. М., че изискването на закона е наличието на писмена форма като форма на действителност на адвокатското пълномощно, е правилно. Но в случая отказът на административния орган не е обоснован с констатация за недействителност на адвокатското пълномощно, а със специална разпоредба от ЗГР, която изисква пълномощното да бъде нотариално заверено.

По изложените съображения, оспореният отказ на административния орган съответства на материалния закон.

Оспореният отказ не противоречи и на целите на закона. След като същият съответства на материалния закон и е единствено възможният административен акт, който може да бъде издаден, то той е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения отказ, визирани в чл. 146 от АПК. Отказът е валиден и законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на адв. М. за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което подателят на жалбата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. М. П. М. ***, л. № ********** в ЕАР, служебен адрес: ***, [улица], ***, подадена срещу Отказ за издаване на удостоверение за раждане, обективиран в Писмо Изх. № ГP-VII-11-03-2385 от 22.11.2024 г. на Кмета на Община Нова Загора.

ОСЪЖДА адв. М. П. М. ***, с л. № ********** в ЕАР, със служебен адрес: ***, [улица], ***, да заплати на Община Нова Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.