РЕШЕНИЕ
№
93
гр.Поморие, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 31 май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров
при участието секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N
630 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Д.И.Б. лично и в качеството
й на родител и законен представител на ненавършилата пълнолетие М.П.И. ***
против П.Д.И. *** . В молбата се сочи ,че детето М.П.И. е родено от
съжителството между ищцата Д.Б. и ответника П.Д.И.. Твърди се ,че след като Б.
и ответника преустановили съжителството
помежду си преди около две години , последният не се интересувал от детето си и
не давал никакви средства за издръжка на
детето и не поддържал никакви контакти с него и бившата си съжителка .Твърди се ,че ищцата Б. страда от заболяване
довело до трайно намаляване на трудоспособността й , което създавало пречки за
реализирането на достатъчно доходи за отглеждането на детето ,за което се сочи
,че страдало от заболяване на дихателните пътища ,което налагало да се правят и
допълнителни разходи за лечението му . Също така се твърди ,че нежеланието
на ответника да поддържа контакти с
детето и бившата си съжителка създава затруднения за нея да предприеме
необходимите действия за снабдяването на детето с паспорт ,необходим му за да
може да излиза извън страната с майка си . Иска се осъждане на ответника да
заплаща на детето М.И. чрез неговата майка и законен представител , издръжка в
размер на 180 лв. месечно ,платима на всяко 1-во число от месеца , считано от
предявяване на иска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска . Иска се и присъждане на издръжка за период от една година преди завеждане
на иска ,а именно от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г. ,в размер на 180 лв. за
всеки от месеците включени в този период . Иска се упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете да се
предостави на майката,при която да се определи местоживеенето на детето ,а на
бащата да се определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 8.00 ч. до 20.00 ч. ,без приспиване в дома на бащата , както и 20
дни през лятото ,по време което не съвпада с годишния отпуск на майката ,като
взема и връща детето от адреса в гр.Поморие , определен като местоживеене на
детето . Иска се и постановяване на решение ,с което да се замести съгласието
на бащата при подаване на документите за издаване на задграничен паспорт на
детето и при получаване на готовия документ да се разреши детето да пътува в
чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7-годишна възраст до Република
Турция с цел лечение и туризъм . Претендират се и направените по делото
разноски . Представя доказателства , подробно описани в
приложението към същата.
Предявените
искове са с правно основание по чл.127, ал.2
, чл.143 , ал.2 ,чл.149 и чл.127А от СК .
Ответникът, се представлява от особен представител назначен по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК .В срока по чл.131 от ГПК особеният представител
е подал отговор на иска. В отговора се сочи ,че предявените искове са
допустими. Оспорва се размера на предявените искове за издръжка , като се прави
искане същите да се уважат до минималния размер на издръжката определен в
закона ,според особения представител 100-110- лв. Не се възразява срещу
уважаването на искът за родителски права и местоживеенето на детето.Иска се
отхвърляне като неоснователен и
недоказан , на иска за заместване
съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт .
За
да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:
По делото е представен препис от удостоверение за раждане
на детето М.П.И. , ЕГН********** , видно от което същата е родена на *** г. ,
от родители П.Д.И., ЕГН********** и Д.И.Б., ЕГН********** , за което е съставен акт за раждане №2086/05.11.2013
г. на Община Столична .От представените пет броя епикризи се установява ,че
детето М.И. в периода от 24.09.2014 г. до 28.03.2016 г. е боледувало от
пневмония , остро гнойно възпаление на средното ухо и остър ларинготрахеит
,което е налагало краткотрайни престои за лечение в болнично заведение
заболявания ,за два от които е заплатена общо сумата 428 лв. ,видно от
представените към съответните епикризи фискални бонове .От представената
служебна бележка издадена от директора на ДГ”Веселушко” гр.Поморие се
установява ,че детето посещава същата детска градина от 16.05.2016 г. като за
заплатени посочените в същата бележка такси за периода от м.май до м.октомври
2016 г. на обща стойност 101,29 лв. От представеното експертно решение на ТЕЛК
се установява ,че Д.Б. е с диагноза
инсулинозависим диабет и е с 69% трайно намалена работоспособност .От
представената заповед №1/14.11.2016 г. издадена от управителя на „Вигед”ЕООД
гр.Поморие ,се установява ,че трудовото правоотношение на Д.Б. със същото
дружество е било прекратено считано от 14.11.2016 г. Видно от представената
регистрационна карта , Д.Б. е регистрирана в Бюро по труда гр.Поморие от
15.11.2016 г. От представения социален доклад се установява ,че родителите на
детето са живели на семейни начала в гр.Поморие до м.март 2015 г. , когато се
разделили ,като бащата отишъл да живее в гр.Дългопол ,а майката и детето
останали в гр.Поморие. След раздялата между родителите детето се отглежда от
майката ,която полага непосредствените грижи за детето подпомагана и от своята
майка , в чиято къща живее . Разходите по отглеждането на детето изцяло се
поемат от майката , като бащата не участва в издръжката на детето и е търсил
връзка с детето само два пъти в началото на 2017 г. когато се обадил по
телефона ,но детето отказало да разговаря с него .Детето често боледувало от
инфекции на горните дихателни пътища ,което налагало хоспитализирането му и
медикаментозно лечение ,като разходите за лечението се поемали от майката . От
м.април майката на детето е почнала работа като продавач –консултант в магазина
на брат си в гр.Поморие ,където получава възнаграждение 550 лв. , а отделно от
това получава инвалидна пенсия 137,17 лв.
и помощи 9,75 лв. по реда на
чл.25 от ППЗИХУ , а също така получава и детски надбавки в размер на 37 лв. . По
делото е разпитана в качеството на свидетел Г.С.–без роднински връзки със
страните . Същата сочи ,че живее от малка в дома на Д.Б. ,която я е
отгледала.Според свидетелката след като напуснал дома си ответникът не се е
обаждал и само веднъж за коледните празници на 2016 г. посетил детето и донесъл
бонбони .Свидетелката сочи ,че детето често боледувало , а майка му също е
болна .Според свидетелката ответникът понастоящем живеел и работел в Германия
,като е чувала разговор по телефона между родителите на детето ,в който майката
на детето е искала от бащата да изпрати пари ,но той все казвал ,че не е взел
заплата , а също така не бил съгласен да даде съгласие детето да излиза в
чужбина без него .
Предвид така установената въз основа на доказателствата
по делото фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона съдът
направи следните правни изводи: Съгласно чл.127, ал.2 от СК ,в случаите когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката, спорът се разрешава от районния съд при съобразяване
разпоредбите на чл.59,чл.142 и чл.143 от СК относно посочените обстоятелства.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че родители на
детето М.И. са ищцата Д.Б. и ответника П.И. . В случая се установява, че родителите
на детето не живеят заедно, като бащата от м.март 2015 г. е напуснал семейството си и не се интересува от детето , нито участва в
издръжката и възпитанието му . След
раздялата между родителите, преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето са поети основно от майката на
детето ,която е подпомагана от своята майка . При установените обстоятелства
във връзка с местоживеенето на детето , полаганите за него грижи за
отглеждането, възпитанието и образованието му, включително и с оглед на
осигуряването на средствата необходими за това , съдът намира, че в
интерес на детето е упражняването на родителските права
да се предостави на неговата майка , която и понастоящем полага фактическите
грижи за неговото отглеждане и възпитание лично , като е показала родителски
капацитет и отговорно поведение, както и желание да се грижи за детето си ,за
което е осигурила и подходящи условия за отглеждане и възпитание . Местоживеенето
на детето следва да е при майката в гр.Поморие ,ул.”..” № .
По иска за
присъждане на издръжка ,съдът прие следното:Съгласно чл.143, ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В случая се
установи , че М.И. е дете на ответника , поради което и искът се явява
доказан по основание. Размерът на издръжката следва съгласно чл.142 от СК да се
определи според нуждите на детето и възможностите на бащата , в размер не по
малък от ¼ от минималната работна заплата за страната,която в момента е 460
лв.,от което следва ,че размерът на издръжката
, не може да е по-малък от 115 лв. За да определи размера на
издръжката необходима за задоволяване на нуждите на детето , съдът взе предвид възрастта му и
обичайните за тази възраст нужди от храна , облекло, играчки, както и лечение по повод установените чести заболявания
на горните дихателни пътища . За задоволяване на тези нужди съдът прие, че
са необходими средства в размер на 180 лв. месечно . Предвид това ,че ответникът
е в трудоспособна възраст , съдът прие, че е в рамките на възможностите му да
реализира доходи в размер поне около минималното трудово възнаграждение за страната и съответно да заплаща издръжка в
размер от 150 лв.. Останалата част от 30
лв.от ежемесечната издръжка 180 лв. необходима за детето , следва да се поеме
от майката , която съгласно чл.143,ал.2 от СК ,също има задължение да дава
издръжка , независимо , че полага и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето . Що се отнася
до личните отношения на ответницата с детето, съдът намира,че следва да се приеме предложеният от ищцата режим на свиждане и лични контакти с детето ,
а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 08.00 ч.
до 20.00 ч. без преспиване, както и 20 дни през лятото, по време , което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката , като така приетия режим на лични
отношения е съобразен със сравнително
ниската възраст на детето и е в негов интерес , тъй като детето не следва да се лишава от възможността да осъществява нужните му
контакти с бащата , в случай,че последния
прояви необходимото желание за това .По
отношение на предявеният иск за присъждане на издръжка за минал период , а
именно за период от една година преди завеждане на иска –от 25.11.2015 г. до
25.11.2016 г. съдът прие следното :
Съгласно чл.149 от СК , издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В
случая при съобразяване на
установените по делото
обстоятелства ,че през този едногодишен период преди завеждане на иска грижите за детето са полагани изцяло от
майката и през същия период всички разходи по издръжката на детето са поети от
майката ,включително са направени и значителни разходи за лечение на детето по
повод престоя му в болнични заведения ,
а бащата не е заплащал никакви суми за издръжка ,съдът прие ,че искът се явява
доказан по основание . Що се отнася до неговия размер съдът намира ,че с оглед определения размер от 150 лв. на
дължимата от бащата издръжка искът
следва да се уважи за тази сума , а в
останалата си част над уважения размер
от 150 лв. до претендирания размер на месечната издръжка от 180 лв.
искът следва да се отхвърли .
По
предявеният иск с правно основание по чл.127 а от СК ,съдът прие следното: Съгласно чл.127а ,
ал.1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите , а в ал.2 е предвидено ,че
когато не могат да постигнат съгласие по тези въпроси , спорът между тях се
решава от съда . В чл.35 от Конституцията на Република България е гарантирано
правото на всеки български гражданин свободно да се придвижва на територията на
страната и да напуска нейните предели ,като това право безспорно трябва да се
признае и на детето М.И. . В случая от доказателствата по делото се установява
по безспорен начин, че детето живее при майката ,която полага непосредствените
грижи по отглеждането му , а ответникът ,който е баща на детето не поддържа
контакти с него ,не заплаща издръжка и не се интересува от детето , а понастоящем е с неизвестно местоживеене в
чужбина . Незаинтересоваността на бащата към детето , както и отсъствието
му са пречка за решаване по реда на
чл.127а , ал.1 от СК на въпросите свързани с пътуването на детето
в чужбина ,както и за снабдяването му с необходимите за това документи за
самоличност , поради което и тези въпроси следва да се разрешат от съда по реда
на чл.127а , ал.2 от СК .При разрешаването на тези въпроси , съдът следва
да извърши преценка дали е в интерес на
детето да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в
интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със
здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда,
отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки
липсващото съгласие на родителя. В случая се сочи ,че е необходимо разрешение
за пътуване до Република Турция с цел туризъм и лечение на детето . Съдът намира ,че в конкретния случай ,
посещенията в Република Турция с оглед
посочената цел , предвид установените заболявания на детето са в интерес на
детето ,поради което и следва да се даде
исканото разрешение. Поради изложеното , искът следва да се уважи , като се
даде разрешение на малолетната М.И. ,без
съгласието на бащата П.И. , да напуска Република България и да пътува до Република Турция придружена от своята майка Д.Б. , неограничен
брой пъти до навършване на седем годишна възраст , като за целта следва да се
разреши и издаването на задграничен паспорт на детето от ОД на МВР
гр.Бургас,отдел „Български документи за самоличност „ по искане и със
съгласието на неговата майка ,в качеството й на законен представител на детето
,без за това да е необходимо съгласието на бащата .Предвид направеното
искане за допускане предварително
изпълнение на решението в частта му относно разрешението за издаване на паспорт
и пътуване в чужбина ,на основание
чл.127а,ал.4 от СК съдът прие ,че същото следва да се уважи .
По
направеното искане за присъждане на разноски на ищцата в размер на 250 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, но съдът намира ,че същото е неоснователно
и следва да се отхвърли ,поради това ,че по делото липсват
доказателства ,че тези разноски са направени от ищцата доколкото по
делото е представено само пълномощно, в което не е посочено ,че е заплатено
възнаграждение . Предвид уважаването на
предявените искове , ответникът следва да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 380 лв. ,от които по 40 лв. д.т. за всеки от исковете
с правно основание по чл.127,ал.2 и
чл.127 А от СК и 300 лв. за възнаграждение на особен представител на ответника изплатено
от бюджета на съда . Ответникът следва да заплати и д.т. в размер на 216 лв., представляващи
4% върху тригодишните платежи на определената от съда издръжка на детето . На основание чл.242,ал.1 от ГПК , следва да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка .
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на майката Д.И.Б.
с ЕГН**********, упражняването на родителските права по отношение на
детето М.П.И. ,ЕГН**********, с местоживеене на детето при майката
на адрес в гр. Поморие ,обл.Бургас , ул.”.. „
№ , като за бащата П.Д.И., ЕГН********** определя режим на свиждане и
лични отношения с детето както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. без
преспиване, както и 20 дни през лятото, по време , което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката .
ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН********** , да заплаща на детето М.П.И. ,ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Б. с ЕГН********** , месечна издръжка, в размер на 150 лв. , платима на първо число на месеца ,за който
се дължи , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от 25.11.2016 г.-датата на предявяване на иска до настъпването на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката ,като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в
останалата му част за разликата над уважения размер от 150 лв. до претендирания
размер от 180 лв. месечно .
ОСЪЖДА П.Д.И., да заплати на детето М.П.И. чрез неговата майка и законен представител Д.И.Б. сума в общ размер на 1800 лв. ,
представляващи издръжка за минал период от една година преди предявяването на
иска , а именно от 25.11.2015 г. до 25.11.2016 г. в размер на 150 лв. за всеки
от месеците включени в периода , като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 2160 лв.
РАЗРЕШАВА ОД на МВР – Бургас, отдел „Български документи за самоличност”, да издаде международен паспорт за
задгранично пътуване на детето М.П.И.
, ЕГН**********, по искане и със съгласието на неговата майка Д.И.Б. с ЕГН********** ,в качеството й на
законен представител на детето , без да е необходимо за целта съгласието на бащата П.Д.И., ЕГН********** .
РАЗРЕШАВА на детето М.П.И. ,ЕГН********** да напуска територията на Република България и да пътува до Република Турция придружена от
своята майка Д.И.Б. с ЕГН**********, неограничен брой пъти до навършване на седем годишна
възраст , без да е необходимо за целта съгласието на бащата П.Д.И.,
ЕГН********** .
ОСЪЖДА
П.Д.И. да заплати по сметка на ПРС общо 596 лв.
държавна такса .
Постановява предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка , както и в частта му
относно разрешението за издаване на паспорт и
пътуване в чужбина.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :