Присъда по дело №12/2013 на Военен съд - Сливен

М О Т И В И: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:

 От Сливенската военноокръжна прокуратура по отношение на подсъдимите р-к І-ви клас Б.Ч.Н. ***. Д.Р.И. *** е възведено обвинение за това, че на 11.01.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30часа в района на микроязовир в местността „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол, в съучастие като съизвършители чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата, снагата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост”  умишлено умъртвили И.А.И. *** – престъпление по чл. 16, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП – Сливен поддържа така въведеното обвинение срещу двамата подсъдими, моли съдът да ги признае за виновни, както и да им наложи наказание около предвидения в закона максимум.

По делото са конституирани като граждански ищци и частни обвинители наследниците на пострадалия, както следва: Д.И.И. – син, Т.И.И. – дъщеря и А.И.И. – син и са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове за имуществени вреди в резултат от деянието по чл. 116 от НК, за всеки един от сумата по 150 000 лв., както и 330 лв. за всеки един обезщетение за имуществени вреди, разходи за погребение, ведно със законната лихва за двете суми от датата на увреждането и по 1000 лв. деловодни разноски за Т.И. и Д.И., като по отношение на наказанието пледират за наказание над средния размер за подсъдимия И. и към средния размер за подсъдимия Н..

          Единият защитник на подсъдимия Н. пледира за оправдателна присъда, а другият - отговорността му да бъде ангажирана по реда на чл. 124 от НК – смърт по непредпазливост в следствие от умишлено нанесена телесна повреда.

          Защитата на подсъдимия И. пледира за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, алтернативно чл. 124 от НК, като твърдят, че той е бил във физиологичен афект от обстоятелството, че е бил окраден, както и че е бил заплашен със саморазправа, дори с убийство.

          Разпитани в съдебно заседание двамата подсъдими не се признават за виновни, като не отричат факта на нанесения побой над пострадалия И., но омаловажават последиците от него.

          В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

          По-надолу съдът ще направи обсъждане на всички въпроси посочени в задължителната разпоредба на чл. 301, ал. 1 от НПК.

          В резултат на преценка от събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият р-к І-ви клас Б.Ч.Н. постъпил на военна служба на 25.08.2006г. във в.ф. 32890 – Бургас. Със Заповед № 389/28.05.2008 г. на командира на военното формирование бил назначен на длъжност „Шофьор на противопожарно отделение от състава на домакинско-охранителен взвод”. По време на службата си се е проявил като добре подготвен и изпълнителен при поставените му служебни задачи, като многократно участвал при потушаване на пожари. При изпълнение на поставените му задачи проявявал инициативност и самостоятелност. Поддържал добри взаимоотношения с колегите и началниците си. Не е бил поощряван. Наказван е със строго мъмрене за неизпълнение на служебни задължения. Сред обществеността в гр. Карнобат бил известен като конфликтна личност, сприхав, със склонност към хулигански прояви. В кръга на своите познати и приятели се изявявал като лидер, готов винаги да им се притече на помощ. Според заключението на съдебно-психологичната и психиатричната експертиза структурата на личността му е от типа акцентуация от емоционално ниво – неустойчив тип със склонност към дисоциално от една страна и оправдателно поведение от друга. С присъда № 2/05.03.2012 г. на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 21.03.2012 г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, алтернатива 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл.78 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1200 лв.

Подсъдимият Д.Р.И. се ползвал с добро име сред познати и приятели, вежлив в отношенията си със съседи и съграждани, готов винаги да помогне, безконфликтен. Работил като шофьор, комбайнер, тракторист. Според заключението на съдебно-психологичната и психиатричната експертиза е своенравен, трудно отстъпчив, с подтиснат стремеж за надмощие и доминиране над другите, с намален интрапсихичен контрол и подчертани нагонни тенденции, склонен към оправдателно поведение.

          Подсъдимият И. арендувал язовир в с. Правдино, обл. Ямбол, в който отглеждал риба с цел продажба. Той арендувал язовира от 5 години, като на единия бряг на язовира имало метален фургон за подслон на пазача. В началото на м. юни 2012г. той наел за пазач на язовира пострадалия И.А.И. ***. През лятото на 2012г. И. пожънал нива и така придобил 3,5 тона зърно, което закарал на язовира за храна на рибата. Съпругата му често посещавала язовира, като носела храна на пазача. След около седмица, след като закарал зърното на язовира, от съпругата си той разбрал, че зърното което занесъл, почти е привършило и от него са останали около 150 кг. Отначало се усъмнил, че зърното е откраднато, но след като уловил 10-15 риби и установил, че не са хранени той решил, че зърното е продадено.

          На 06.08.2012г., понеделник, му се обадил пазачът И.И., като му съобщил, че трябва да си отиде до селото. За да освободи И. и да осигури охрана на язовира за времето през което отсъства пазачът, подсъдимият И. взел със себе си свидетеля Кръстьо Г.К. и го закарал на язовира, за да смени И.. След като разменил пазачите подсъдимият И. наредил на свидетеля К. да започне изпускане на водата на язовира, тъй като бил планирал да извади рибата от този язовир, от чиято аренда се отказвал и да я пренесе в друг микроязовир.   

          На 10.08.2012г., към обяд, подсъдимият И. заедно с братовчед си свидетеля Т.В.В. отишъл на язовира, където заварил К. и И., който междувременно се върнал на язовира. Обяснил им, че на следващия ден ще ловят рибата от язовира и за целта трябва да преспят във фургона на язовира. Оставил им храна, едно пластмасово шише от 1 литър, пълно с ракия и едно шише от 2 литра с бира.      Същият ден към 17.00 часа подсъдимият И. с микробуса на свидетеля Д.Г.П. занесли една лодка на язовира, с която да си помагат при ваденето на рибата. По пътя И. се оплакал на П., че рибата не расте.

          На 10.08.2012г., към 19.00 часа, подсъдимият р-к Н. се намирал в заведение „Мираж” в гр. Карнобат, когато по телефона му се обадил подсъдимият И., с когото се познавал отдавна и го запитал къде се намира. Н. му отговорил, че се намира в заведение „Мираж”, заедно с двама свои приятели. Малко по-късно при тях пристигнал подсъдимият И.. Почти веднага с неговото пристигане в заведението И. получил обаждане по мобилния телефон . След телефонното обаждане И. напуснал заведението, като казал на Н., че отива да вземе своя приятел свидетелят М.И.И.. Малко след това, той се върнал в заведението заедно с И., където всички останали заедно до около 23.00 часа. Докато били в заведението двамата подсъдими консумирали около 200-300 мл. мастика, а свидетелят И. консумирал една бира. В заведението подсъдимият И. споделил, че изпуска язовира, тъй като му изтича договора и повече няма да се занимава с този язовир. Освен това рибата не растяла и се съмнява, че пазача краде зърното, което оставил за храна на рибата. Споделил също, че трябва да отиде до язовира, за да види нивото на водата. В тази връзка той предложил на подсъдимия Н. и свидетеля И. да отидат с него до язовира. Към 23.00 часа тримата напуснали заведението, като на излизане  подсъдимият И. звъннал по мобилния телефон на свидетелката А.И.Д., с която поддържал интимни отношения и я поканил да отиде с тях на язовира. Няколко минути след това подсъдимият И. отново се обадил по телефона на свидетелката Д., като й предложил да вземе със себе си и двете си дъщери К.П.Д. и И.П.Д., които били съответно на 20 и 17 години. След това тримата – двамата подсъдими И., Н. и свидетелят И. с автомобила на И. *** дома на А.Д. и там я изчакали докато тя пристигне с дъщерите си. Освен тримата мъже в автомобила на И. се качили и трите жени, като шестимата потеглили в посока за микроязовира, арендуван от подсъдимия И.. Отначало автомобилът бил управляван от подсъдимия И., но след като излезли от гр. Карнобат управлението на автомобила поел свидетеля И.. По пътя двамата подсъдими се уговаряли как ще питат пазача И. на кого е продал зърното.

След около час пристигнали в района на язовира и свидетелят И. спрял автомобила, успоредно на фургона, загасил двигателя на автомобила, но оставил фаровете включени, които частично осветявали площта пред фургона. Освен фаровете, пред входната врата на фургона имало малка масичка, на която имало светещ фенер (прожектор). От автомобила слезли всички пътуващи в него, а именно двамата подсъдими р-к Н. и И., както и свидетелите М. И., А. Д., К. Д. и Ив. Д.. Пред входа на фургона те заварили тримата мъже, които И. оставил през деня на язовира, за да му помагат на следващия ден за изваждането на рибата от язовира. Това били пострадалият И.И. – пазач на язовира и свидетелите Кръстьо К. и Т.В.. Подсъдимият Н. попитал тримата мъже какво става. Подсъдимият И. попитал кой е зърненият бос и без да чака отговор се насочил към пострадалия И. с думите „Ела тук бе, зърнения бос” и го ударил с юмрук в лицето. От удара И. паднал на земята, а подсъдимият И. извадил сапа на една мотика и нанесъл удар на падналия на земята И. в областта на раменете. Двамата  подсъдими хванали под мишница падналия на земята И. и го извлекли в страни от фургона, където било тъмно. Междувременно казали на останалите да се изтеглят настрани, както и да изтеглят автомобила, тъй като това не ги интересувало. Свидетелките А., К. и И. Димови отишли зад фургона в тъмната му част, а свидетелят И. преместил автомобила встрани от фургона. В тъмното се чувало как И. викал да не го удрят. Чували са се удари, както и крясъци от човек, когото го удрят. Чували се удари, но не от ръце, а от предмети. Чувало се също как подсъдимият И. пита „На кого продаде зърното?” Чували се звуци от удари с някакъв предмет, а също така се чувало и „Съжалявам, бате, сгреших.”  След около десетина минути двамата подсъдими извлекли пострадалия И. пред фургона. В този момент пострадалият И. бил вече гол до кръста. Виждали се рани по главата и гърдите му, както и кръв по устните и главата му. Подсъдимите продължили да го бият с пръчка, дървени сапове без металните части от мотика, лопата, а също и от коса, които вземали от фургона, покрай фургона и където намерили. Когато се счупил някой от саповете, вземали каквото е останало от него и продължавали да удрят. Удряли навсякъде по тялото, в гърдите, в гърба, по цялото тяло. Също в краката, ръцете, главата, врата, навсякъде, като по-активен при нанасяне на ударите бил подсъдимият И., а подсъдимият Н. „едва успявал да се вреди”. Докато го биели пострадалият викал „Спрете. Недейте. Помощ.” Ударите били силни и жестоки. Нанасяли му също удари с юмруци и с крака. Питали го къде е зърното и рибата. Отначало пострадалият отричал да е продавал зърното и рибата, но ударите не преставали и той признал, че е продал два чувал зърно и две риби. В един момент свидетелят И. ги помолил да спрат, но те му отговорили да се дръпне настрани и продължили да го удрят. Пострадалият лежал на земята, а подсъдимите нанасяли ударите по цялото му тяло с ръце, крака и горе описаните сапове. Боят продължил около 30 минути. (Всички увреждания, които са причинени от боя ще бъдат описани по-долу при коментар на съдебно-медицинската експертиза.)

 По време на боя свидетелката Д. се изплашила и помолила свидетеля И. да закара дъщерите ú някъде встрани от това място, за да не гледат и да не чуват. Действително той ги закарал на по-отдалечено място, докато престанали да чуват звуците от боя, а тя останала на място. В един момент към нея се приближил подсъдимият И. и поискал цигара. Тогава към тях се приближил свидетелят К., когото тя помолила за вода и той ú донесъл.  Десетина минути по-късно свидетелят И. заедно със свидетелките К. Д. и Ив. Д. се върнали обратно до фургона, като И. съобщил на подсъдимия И., че на мобилния му телефон, който останал в автомобила е звъняла съпругата на И.. Подсъдимият И. решил да се обади по телефона на съпругата си, но установил, че батерията на неговия телефон е изтощена, затова той взел телефона на свидетеля К., като сменил сим-картите, свързал се със съпругата си, приближил се до все още лежащия на земята И. и го карал да каже на съпругата му, че е откраднал зърното и рибата от язовира. След това подсъдимият И. се обърнал към свидетелите К. и В., като им казал да вържат И. на мястото на кучето и че сутринта като дойдел щял да се оправя с него. Малко след това, към 01.30 часа двамата подсъдими, свидетелят И., свидетелката А.Д. и двете ú дъщери напуснали района на язовира с автомобила, с който дошли. Веднага след като автомобилът потеглил от язовира, свидетелите К. и В. вкарали във фургона пострадалия И., тъй като той не можел да се предвижва сам.  Сложили го да легне на леглото във фургона. И.  охкал, пъшкал и видимо изглеждал много зле.

По време на пътуването си обратно за гр. Карнобат подсъдимите спрели между селата Житосвят и Антимово. В 01,55 часа подсъдимият И. позвънил по телефона на свидетеля К. и го попитал какво е състоянието на  И., на което К. му отговорил, че е зле. Когато се прибрали в гр. Карнобат двамата подсъдими и техните спътници отишли в дома на свидетелката А.Д., където останали около половин час, след което се пръснали по домовете си. Когато се прибрал в дома си, подсъдимият И. в 03.16 часа отново позвънил на свидетеля К. и го попитал как е И.. К. му отговорил, че е много зле, след което И. го попитал „Охка ли?” и К. му отговорил „Охка”. И. казал да го залеят с вода и като дойдел сутринта щял да го оправи. К. послушал съвета на И. и от своя страна казал на свидетеля В. да отиде до язовира и да вземе вода с баката, след което двамата го поляли с вода. В един момент пострадалия И. започнал да вика, че го боли корема, което ги накарало да направят опит да се свържат с подсъдимия И., но тъй като картата нямала опция за изходящи обаждания те не успели. Оставили телефона във фургона и тръгнали пеша към близкото с. Добриново. Там отишли до дома на свидетеля Х.С.П.. Помолили го да се обади по телефона на подсъдимия И. и да му съобщи, че пострадалият И. издава хъркащи звуци и е в тежко състояние. След това те тръгнали обратно към язовира. В 05.11 часа свидетеля П. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия И. и предал съобщението на свидетелите К. и В.. Към 05.50 часа подсъдимият И. пристигнал с лекия си автомобил „Опел Тигра” пред дома на свидетеля П. и двамата заедно се отправили към язовира. Пристигайки на язовира двамата установили, че И. не реагира на техните повиквания и не проявява признаци на живот. Свидетелят П. посъветвал И. да се обади на Спешна медицинска помощ и на Полицията, но И. не направил това. Двамата тръгнали обратно, като И. оставил П. в с. Добриново, а той продължил за гр. Карнобат.

Малко след като И. и П. си заминали от фургона, там пристигнали свидетелите В. и К., които констатирали безжизненото състояние на пострадалия И..

Към 08,30 часа се чули изстрели покрай дигата на язовира. Това привлякло вниманието на свидетелите В. и К. и те забелязали свидетеля А.Я.И., който бил излязъл да ловува. Двамата му разказали за случилото се през нощта на язовира и го помолили да се обади на Бърза помощ и на Полицията. Той от своя страна незабавно позвънил в Полицията. Останал на място около половин час, след което си тръгнал.

На 11.08.2012 г., в 10.15 часа започнал оглед на местопроизшествието, който продължил до 12.05 часа. При огледа били иззети две отчупени части от дървен сап, всеки с дължина 41 см. (обект № 1 и обект № 2), отчупена част от дървен сап с дължина 68 см. (обект № 3), отчупена част от дървен сап с дължина 38 см. (обект № 4), риза от платнена материя на сиво-синьо пренесени райета със засъхнали петна червеникаво кафява течност, неправилна форма и размери, без джобове (обект № 5), отчупена част от дървена дръжка с дължина 60 см. (обект № 6), отчупена част от дървен сап с дължина 40 см. (обект № 7), дървен сап с дължина 82 см. и засъхнала червеникаво кафява течност в единия край (обект № 8), дървен сап с дължина 86 см. (дръжка от коса със странична ръкохватка)  (обект № 9), отчупена част от дървена пръчка с дължина 90 см. (обект № 10), отчупена част от дървен сап с дължина 25 см. (обект № 11), мъжка плетена шапка от плат с козирка, черна на цвят (обект № 12), дървена пръчка с дължина 58 см. (обект № 13),  част от счупена дървена пръчка с дължини  21 см. (обект № 14), част от счупена дървена пръчка с дължини  21 см. и диаметър 2.5 см. (обект № 15), празна бутилка PVC с вместимост 0.5 литра, с етикет с надпис „Трапезна вода AQVA SARA, бутилирано от БК „Малакови ООД” – Хисаря” (обект № 16), празна кутия от цигари с надпис върху нея „VICTORY Blue” (обект № 17).

По делото са назначени, извършени и изслушани следните експертизи:

1. Съдебно-медицинска експертиза на труп – лист № 2 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която по тялото на пострадалия И. са установени следните наранявания: множествени разкъсно-контузни рани в теменните области на главата, с кръвотечение от тях, достигащи в дълбочина до черепните кости, множество охлузвания, кръвонасядания, травматични подутини и охлузни рани в областта на лицето, контузия на носа с наличие на охлузна рана в областта на носа и счупване на хрущялната и костната част на носа с кървене, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, кръвонасядане в областта на дясната очница, контузия на гръдния кош с множествени охлузвания, натъртвания, болезнени подутини и кръвонасядания в областта на предната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на лявата гърба със значителна дълбочина, масивна разкъсно-контузна рана в областта на гърба, масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници и масивен хематом в областта на дясното бедро, както и други по-малки и по-повърхностни охлузвания и кръвонасядания в областта на корема и долните крайници, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в теменните и двете слепоочни области на главата, линерно счупване на черепа, започващо от дясното слепоочие и преминаващо през теменната област в лявото слепоочие, масивен левостранен субарахноидален кръвоизлив, който обхваща цялата изпакнала повърхност на лявата голямо-мозъчна хемисфера, контузионни огнища на мозъка, точковидни кръвоизливи на мозъка, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малко-мозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета, счупване на десните шесто и седмо ребра, в дясно с масивни контузионни огнища на десния бял дроб, наличие на контузионни огнища и на левия бял дроб, но по-слабо изразени.

Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата с тежката черепно-мозъчна травма със счупването на черепните кости, контузията на мозъка и левостранния субарохноидален кръвоизлив и оток на мозъка, тежката гръдна травма със счупването на двете десни ребра с множествените контузионни огнища на десния бял дроб и умерено изразените контузии на левия бял дроб и травмата на крайниците с установените масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници.

Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома,  вследствие тежките увреждания на мозъка и мозъчните обвивки със затормозяване на функциите на жизнените центрове в областта на мозъчния ствол, като за настъпването на смъртта важно значение е имало и изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите и крайниците, причиняването на които е било съпроводено със силни болки и масивни външни и вътрешни кръвоизливи.

Всички увреждания са били получени приживе. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а е била дълъг и мъчителен процес.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети. Същите са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на главата и лицето, в областта на гърба, гърдите и горните крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на нанасянето им  пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома и травматичен шок.

Настъпването на смъртта е в пряка и в непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и горните крайници. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия счупвания на черепните кости и тежките увреждания на двете големи мозъчни хемисфери и масивният левостранен субарохноидален кръвоизлив. За настъпването на смъртта имало значение и тежката гръдна травма съчетана с травмата на горните крайници. Смъртта на пострадалия би могла да настъпи както само в следствие на черепната травма, така и само в следствие гръдната травма и травмата на крайниците.

2. Съдебно физико-химическа експертиза – лист № 15 от том № 2 на досъдебното производство сочи, че не се доказва съдържание на етилов алкохол в кръвта на пострадалия И.А.И..

3. Комплексна съдебно-медицинска и трасологическа експертиза – лист № 90 и следващите от том № 2 на досъдебното производство сочи, че получените травматични увреждания от пострадалия И. добре отговарят да са получени следствие на иззетите веществени доказателства от № 1 до № 15 при огледа на местопроизшествието на 11.08.2012г., както и следствие нанасяне на удари с ритници, падане и удряне на травмираните области на лицето и главата върху неравна повърхност, както и от удари с твърди тъпи предмети, каквито са човешките ръце, свити в юмруци.

4. Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза  – лист № 19 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която структурата на личността на подсъдимия Б.Н. е от типа Акцентуация от емоционалноволево – неустойчив тип със склонност към дисоциално поведение. Личностновата акцентуация е краен вариант на нормална личностова структура, която декомпенсира при определени житейски обстоятелства, носещи информация насочена към слабото място на личността. В случая ситуацията, провокирана от другия участник в деянието води до тенденции от импулсивно естество с неустойчивост на настроението и определено психично-тревожно състояние, ескалиращо до агресия спрямо беззащитен човек. Намалена е способността да се предвижда и планира изходът от ситуацията, което до голяма степен се улеснява от употребата на алкохол и състоянието на обикновено алкохолно опиване. Подсъдимият Н. преди деянието е бил спокоен, склонен към добро прекарване на вечерта, в компанията от приятели и приятелки. Ситуацията на физическа саморазправа на приятеля му с пострадалия води до желание да прояви съпричастността си към собственика на язовира и ескалира под формата на агресивно поведение, не провокирано от нищо, касаещо неговите чувства и ценности. Той не е бил в състояние на силно раздразнение или физиологичен афект преди или по време на инцидента. Не страда от хронично психично заболяване или от алкохолна болест и не се води на диспансерно наблюдение. Преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние у него не е съществувало психично разстройство. Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Възприемал е правилно фактите от околното действителност и е реагирал адекватно на възприемането. Склонен е към оправдателно поведение.

5. Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертизи – лист № 32 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която структурата на личността на подсъдимия Д.И. е от интроверсен тип, фрустриран от ред житейски проблеми, интерпритирани като неуспехи, неуверен в способностите си. Своенравен, трудно отстъпчив, с подтиснат стремеж за надмощие и доминиране над другите, с намален интрапсихичен контрол и подчертани нагонни тендеции. Недостатъчно самокритичен, със затруднение в адаптацията, неособено доверчив, склонен към емоционално отреагиране с отрицателен знак. От известно време кумулирал негативно отношение към пострадалия поради съмнение за засягане на материални интереси. По време на инцидента бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което е разтормозило иначе емоционални комплекси, контролирани от висшата психична дейност. Проблемите, които до тогава са били подтискани като емоция и са го угнетявали под въздействието на алкохола са придобили вид на лесно разрешими със силата на физическата саморазправа и своеобразно правораздаване. В момента на инцидента той е бил в силно емоционално и психическо напрежение, които породило насилие, като компенсация за нанесените щети. Неговото емоционално състояние преди деянието е било гневна готовност спрямо пострадалия, което се явява прицелна точка на негативизма, породен от бизнес неуспехите. Приетият алкохол улеснява вземането на решения за последващото насилие в състояние на психично напрежение, тревожност и гняв. След приключване на акта на насилие, следва състояние на стремеж към омаловажаване на стореното. При известно чувство на вина, провокиращо поведение на несигурност от последиците и съответното желание за информация относно конкретните параметри на агресия. Физиологичният афект е състояние на изключително силно и внезапно настъпващо чувство, предизвикано от силен дразнител, засягащ живота и здравето на извършителя или изказване от особено значение за ценностната му система. Протича при загуба на емоционален контрол и импулсивност на решенията, възниква внезапно и е силно и кротко-временно състояние. Твърденията на подсъдимия И. за нанесени обиди и закани спрямо него и семейството му, се приемат с уговорка поради факта, че семейството му не е от първостепенно значение от ценностната му система. Той е бил в състояние на предварително акумулирана гневност и с предизвикателно поведение спрямо потърпевшия, с тенденция за намиране на отдушник на емоционалния му дискомфорт чрез установяване на истината и раздаване на правосъдие по определен начин. Приетият алкохол и медикамента за епилепсия са потенциирали и улеснили вземането на решение за този тип поведение. Подсъдимият дава сведение, че страда от епилепсия, която е протекла с един припадък преди 10 години. Провежда се лечение при амбулаторни условия антиконвулсан. Не се води на диспансерно наблюдение. Към времето на инкриминираното деяние преди и след него той е бил в ясно съзнание. Възприемал е и отреагирал на възприетото с намален емоционален контрол, поради употребата на алкохол, както и поради предварителната му гневна зареденост спрямо пострадалия. Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

6. Съдебно-психиатрична експертиза – лист № 57 от том № 2 на досъдебното производство, според която свидетелят Т.В.В. страда от хронично психично заболяване – психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол - абстенция. Не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Бургас. В интелектуалната и паметовата сфера той се намира в нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Преди, по време и след инкриминираното деяние не са били на лице разстройства на възприятията и паметта. Не  е било на лице психично разстройство. Той е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

7. ДНК  експертиза – лист № 72 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, при която при изследване на шест обекта, два от които са сравнителен материал от подсъдимите Б.Н. и Д.И., и един е изсушена върху марля кръв от трупа на И.И., е установено, че по обект № 1 мъжка риза с дълъг ръкав на синьо-сиви райета, обект № 2 дървен сап с дължина 82 см. и № 3 дървен сап (на коса) със странична дръжка с дължина 86 см. е установена кръв, която напълно съвпада с ДНК-профила на И.А.И.. По обект № 2 и 3 има смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол, в различно съотношение. По обект № 2 сап с дължина 82 см. биологичният материал в по-голямото количество има ДНК – профил, напълно съвпадащ с този на Д.Р.И.. Биологичния материал, който е в по-малкото количество по обект № 2 има ДНК- профил на И.А.И.. По обект № 3 дървен сап с дължина 86 см. биологичният материал в по-голямото количество има ДНК профил съвпадащ с този на И.А.И., а биологичният материал в по-малкото количество съвпада с този на Д.Р.И.. По обекти № 2 и № 3 няма наличие на биологичен материал от трето лице.

8. Криминалистическа експертиза на веществени доказателства (трасологична експертиза) - лист № 81 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която представените за изследване веществени доказателства обекти от № 1 до № 15, иззети с протокол за оглед от 11.08.2012 г. от местопроизшествието са части от четири различни предмета. Обекти № 1, 2, 6 и 7 представляват едно цяло, както и обекти № 3, 4 и 10 - това са дървени дръжки за земеделски сечива.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие в с. Правдино, общ. Стралджа, обл. Ямбол, местността „Дъбни кайнак” в района на микроязовир, на 11.08.2012 г. и фотоалбум към него, при който са иззети веществени доказателства от № 1 до № 17, подробно описани в протокола на огледа.

В хода на съдебното производство съдът прие като писмени доказателства подписка от съседи, съграждани, колеги и близки приятели на подсъдимия Б.Н..

Горната фактическа обстановка се установява  от събрания по делото доказателствен материал:  частично от обясненията на двамата подсъдими пред съда; непосредствения разпит на всички свидетели по делото, заключенията на всички изслушани от съда експертизи, описани по-горе; материалите от досъдебното производство, подробно описани - писмените и веществените доказателства по делото – всички прочетени, предявени и приобщени от съда по реда на чл. 283 и чл. 284 от НПК. Свидетелските показания съдът счита за добросъвестни, безпротиворечиви – допълват се взаимно и не са в конфликт с останалия доказателствен материал, с изключение частично на св. И. и на двамата подсъдими. Експертизите представени и защитени пред съда, съдът намери за компетентни и изчерпателни, напълно отговарящи на изискванията на чл. 144 – 152 от НПК.

Изложеното до тук създава у съда пълно убеждение, че автори на убийството на пострадалия И.И. са подсъдимите Б. Н. и Д. И.. Защо съдът счита, че именно подсъдимите, а не друг е автор на престъплението, в което са обвинени следва от анализа на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Преди да пристъпи към посочения анализ съдът счита, че следва да изложи противоречията в обясненията на двамата подсъдими и тези на свидетеля И., а именно:

В своите обяснения пред съда подсъдимият Н. твърди следното:  Веднага след слизането си, подсъдимият И. казал: „Ела, бе зърнен бос.” Издърпал един сап от инструмент, след което дръпнал пострадалия И. встрани от фургона, от където започнали да се чуват удари. От своя страна подсъдимият И. твърди, че след като хванал пострадалия И. за фланелката и го дръпнал встрани от фургона, той го попитал на кого е продал зърното, И. отговорил, че никакво зърно не е давал и започнал да го псува. Казал му: „Аз жена ти оправих и хлапетата ти ще ги вкарам там, където съм работил.” Това твърдение на подсъдимия И. е в противоречие както с обясненията на подсъдимия Н., така и с показанията на всички останали свидетели. Единствено свидетелят И. съобщава, че е чул за някакви закани отправени от И. към И., като казва: „И. каза на Д., че щял да оправи жена му или нещо такова, след което Д. го удари и И. падна.” Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно казаното от пострадалия И., тъй като той е приятел на подсъдимия И. и в конкретния случай, проявява пристрастие и чувство за приятелски дълг, а също така противоречат на показанията на останалите свидетели по делото и са в несъответствие с останалия доказателствен материал.

В какво намират опора констатациите на съда по фактическата обстановка? 

Относно пребиваването на двамата подсъдими в заведение „Мираж” безспорно е доказано, че вечерта на 10.08.2012г. към 21.00 часа двамата подсъдими са пребивавали в заведение „Мираж” в гр. Карнобат, където са консумирали между 200 и 300 мл. мастика.

Относно повода за посещение на микроязовира съдът не възприема твърдението на подсъдимия И., че е посетил микроязовира с цел да провери нивото на изпусканата вода от язовира, което се опровергава от доказателствата, че още в заведението „Мираж” той се е оплакал на подсъдимия Н. за своите съмнения, че пострадалия И. краде от зърното и от рибата. По време на пътуването с лекия автомобил към язовира от свидетелските показания на А. Д. е видно, че двамата подсъдими са се уговаряли да потърсят сметка от пазача И. за извършените от него кражби и не на последно място е факта, че още със слизането си от автомобила подсъдимият И. е хванал за дрехата пострадалия И. и с думите „Ела бе, зърнения бос” започнал да го дърпа на една страна. След това му нанесъл юмручен удар в лицето и го съборил на земята. Това сложило начало на побоя над пострадалия И., който продължил със сапове от инструменти, дървена пръчка, удари с ръце и крака по цялото тяло. Нанесеният побой довел до множествени разкъсно-контузни рани в теменните области на главата, с кръвотечение от тях, достигащи в дълбочина до черепните кости, множество охлузвания, кръвонасядания, травматични подутини и охлузни рани в областта на лицето, контузия на носа с наличие на охлузна рана в областта на носа и счупване на хрущялната и костната част на носа с кървене, както от раната, така и от носните ходове, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, кръвонасядане в областта на дясната очница, контузия на гръдния кош с множествени охлузвания, натъртвания, болезнени подутини и кръвонасядания в областта на предната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на лявата гърба със значителна дълбочина, масивна разкъсно-контузна рана в областта на гърба, масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници и масивен хематом в областта на дясното бедро, както и други по-малки и по-повърхностни охлузвания и кръвонасядания в областта на корема и долните крайници, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в теменните и двете слепоочни области на главата, линерно счупване на черепа, започващо от дясното слепоочие и преминаващо през теменната област в лявото слепоочие, масивен левостранен субарахноидален кръвоизлив, който обхваща цялата изпъкнала повърхност на лявата голямо-мозъчна хемисфера, контузионни огнища на мозъка, точковидни кръвоизливи на мозъка, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малко-мозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета, счупване на десните шесто и седмо ребра, в дясно с масивни контузионни огнища на десния бял дроб, наличие на контузионни огнища и на левия бял дроб, но по-слабо изразени.

Всички увреждания са били получени приживе. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а е била дълъг и мъчителен процес.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети. Същите са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на главата и лицето, в областта на гърба, гърдите и горните крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на нанасянето им  пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома и травматичен шок.

Настъпването на смъртта е в пряка и в непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и горните крайници. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия счупвания на черепните кости и тежките увреждания на двете големи мозъчни хемисфери и масивният левостранен субарохноидален кръвоизлив. За настъпването на смъртта имало значение и тежката гръдна травма съчетана с травмата на горните крайници. Смъртта на пострадалия би могла да настъпи както само в следствие на черепната травма, така и само в следствие гръдната травма и травмата на крайниците. Доказателство за това, че тези наранявания са нанесени с описаните от свидетелите дървени сапове и пръчка се намират в направените по досъдебното производство и проверени в съдебно заседание експертизи по делото, доказващи че иззетите парчета от дървени сапове при огледа на местопроизшествието на 11.08.2012г. и приложени като веществени доказателства по делото са части от няколко отделни цели предмета, по които безспорно е доказано, че има наличие на кръв от пострадалия И., както и ДНК–материал от подсъдимия И.. Липсата на ДНК–материал на подсъдимия Н. по тези веществени доказателства не изключва, това че той се е възползвал от тях, което бе доказано от разпита на вещото лице и от разпитаните по делото свидетели.

В пледоариите си защитата на подсъдимия Н. пледира за преквалификация на деянието по чл. 124 от НК – смърт по непредпазливост в следствие от умишлено нанесена телесна повреда. За такава преквалификация пледира и защитата на подсъдимия И., като алтернативно пледира за преквалификация по чл. 118 от НК.

Съдът намира, че тези искания на защитата и на двамата подсъдими са неоснователни, тъй като доказателствата по делото не съответстват на обективните и субективните елементи на тези престъпления. Подсъдимите са осъществили състава на престъпление против личността убийство, извършено при евентуален умисъл, тъй като с удари с дървени сапове, с юмруци и ритници нанесли множество удари по цялото тяло на пострадалия И., част от които са съсредоточени в области на жизнено важни органи – главата, гърдите и корема, и реализирани със значителна сила, при което му причинили увреждания несъвместими с живота. Като се има предвид този способ на престъплението, вида, характера на нараняването и засягането на особено жизнено важни органи, то те са разбирали, че действията им ще доведат именно до настъпилия и допускан от тях обществен резултат.

Становището на защитата за преквалификация по чл. 124 от НК не намира опора както във формираната доказателствено съвкупност, така и се опровергава от последователната и непротиворечива съдебна практика, в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл. 124 от НК.

Съдът не уважи и искането за преквалифициране на обвинението на подсъдимия И. по чл. 118 НК. Както бе посочено по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И. и свидетеля И. в тази насока.

Подсъдимите са извършили убийството с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата, проява на значителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстративното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното деяние на подсъдимите Н. и И. се обективира от броя и силата на нанесените удари. Според свидетелите и съдебно-медицинската експертиза те са над тридесет на брой. Реализирани са със значителна сила, липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията им и към страданията на пострадалия. Подсъдимият И. нарежда на свидетелите К. и В., след нанесения побой,  да завържат пострадалия на мястото на кучето. Той два пъти звъни по телефона и след като и двата пъти свидетелят К. му съобщава, че пострадалият е зле, той не повиква медицинска помощ, а му нарежда да го залеят с вода и като дойдел на сутринта щял да го оправи, т.е. изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.

Убийството по особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. Този квалифициращ признак също се преценя с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време и изживените предсмъртни мъки. Конкретния случай подсъдимите са нанасяли удари по главата, лицето, гърдите и цялото тяло на пострадалия в продължение на 30 – 40 минути, а агонията му е продължила няколко часа след побоя.  Пострадалият е бил в съзнание и е изживявал ужаса на този бой, като е понесъл счупване на черепа и две ребра. Ударите са нанасяни интензивно и със значителна сила. Той е изпаднал в безпомощно състояние от травматичния шок, като резултат на изпитаните болки в травмираните органи, съзнавал е невъзможността да се защити сам срещу двама нападатели, разбирал е безнадежността на ситуацията и се е чувствал безпомощен и унижен.

Причини, условия и мотиви за извършване на престъплението са употребеният алкохол от двамата подсъдими, желанието на подсъдимия И. да накаже „крадеца” на негова собственост, солидарността на подсъдимият Н. към „нуждаещия се от помощ” приятел.

 При определяне вида и размера на наложените наказания за подсъдимия Н. съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добрите му характеристични данни от военното формирование, както и представената подписка, а като отегчаващи вината обстоятелства наличието на предишно наказание по административен ред за причиняване на телесна повреда.

 

За подсъдимия И.  като смекчаващи вината обстоятелства – липсата на минало осъждане, а като отегчаващи вината обстоятелства – инициирането от негова страна на нанесения побой, както и по-активното му участие в нанасянето на самия побой.

С оглед изложеното и след преценка на коментираните доказателства, релевантни към делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 14 от НПК, съдът призна за виновен подсъдимия р-к І-ви клас Б.Ч.Н., в това, че на 11.08.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30 часа в района на микроязовир „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол в съучастие като съизвършител с гр. л. Д.Р.И. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост” умишлено умъртвил И.А.И. ***, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложи наказание 15 години лишаване от свобода. Съдът призна за виновен подсъдимия Д.Р.И. в това, че на 11.08.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30 часа в района на микроязовир „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол в съучастие като съизвършител с р-к І-ви клас Б.Ч.Н. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост” умишлено умъртвил И.А.И. ***, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложи наказание 17 години лишаване от свобода.

Относно предявените граждански искове за неимуществени вреди съдът намира за основателни и доказани, тъй като синовете и дъщерята са тези, които са претърпели и ще продължават да търпят болки и страдания от загубата на своя баща. Но съдът намира, че един размер от 150 000 лв. за всеки един е прекомерно завишен и присъди на двамата сина обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД в размер на по 40 000 лв. за всеки един от тях, а на дъщерята Т.И. - 30 000 лв. с оглед липсата на контакт в един по-продължителен период с нейния баща, в едно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумите. Съдът отхвърли исковете в останалата им част до предявения размер като неоснователни и недоказани. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят направените от тях обичайни разноски по погребението на техния баща в размер на по 330 лв. за всеки един от тях. Съдът осъди също така подсъдимите да заплатят на гражданските ищци Т.И. и Д.И. по 1000 лв. за направените от тях деловодни разноски.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят по 2 200 лв. държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и по 450 лв. по сметка на Сливенски военен съд  деловодни разноски и по 1302 лв. деловодни разноски по сметка на РС „Военна полиция” – Сливен.

Веществените доказателства по делото:

 - обект № 1 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 2 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 3 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 4 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 5 - 1 (един) брой мъжка риза, със сиво-сини на цвят райета;

 - обект № 6 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 7 - 1 (един) брой част от дървен сап;

 - обект № 8 - 1 (един) брой дървен сап с дължина 82 см, със засъхнала кафеникаво-червеникава течност в единия му край;

 - обект № 9 - 1 (един) брой дървен сап “на коса” със странична дръжка с дължина 86 см, със засъхнала кафеникаво-червеникава течност в единия му край;

 - обект № 10 - 1 (един) брой отчупена част от дървен сап;

 - обект № 11 - 1 (един) брой счупена част от дървен сап;

 - обект № 12 - 1 (един) брой мъжка шапка с козирка;

 - обект № 13 - 1 (един) брой част от дървена пръчка с дължина 58 см;

 - обект № 14 - 1 (един) брой част от счупена пръчка;

 - обект № 15 - 1 (един) брой отчупена част от дървена пръчка;

 - обект № 16 - 1 (един) брой празна бутилка PVC 0,5 л;

 - обект № 17 - 1 (един) брой празна сплескана кутия от цигари;

 - 1 (един) брой найлонов плик с угарки различен вид.

 - плик с марля, накапана с кръв от трупа на пострадалия И.А.И. след влизане на присъдата  в законна сила следва да се унищожат, а:

   - 1 (един) чифт къси панталони на Д.Р.И.;

   - 1 (един) брой тениска на Д.Р.И.;

        - 1 (един) брой военна книжка на Д.Р.И.

             - 1 (един) брой мобилен телефонен апарат “Nokia” със СИМ карта и без зарядно устройство след влизане на присъдата в законна сила следва да се върнат на собствениците им.

          Мотивите се написаха на 09.12.2013г.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.

 

                                                   ЧЛЕН СЪДИЯ: полк.

М О Т И В И: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:

 От Сливенската военноокръжна прокуратура по отношение на подсъдимите р-к І-ви клас Б.Ч.Н. ***. Д.Р.И. *** е възведено обвинение за това, че на 11.01.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30часа в района на микроязовир в местността „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол, в съучастие като съизвършители чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата, снагата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост”  умишлено умъртвили И.А.И. *** – престъпление по чл. 16, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП – Сливен поддържа така въведеното обвинение срещу двамата подсъдими, моли съдът да ги признае за виновни, както и да им наложи наказание около предвидения в закона максимум.

По делото са конституирани като граждански ищци и частни обвинители наследниците на пострадалия, както следва: Д.И.И. – син, Т.И.И. – дъщеря и А.И.И. – син и са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове за имуществени вреди в резултат от деянието по чл. 116 от НК, за всеки един от сумата по 150 000 лв., както и 330 лв. за всеки един обезщетение за имуществени вреди, разходи за погребение, ведно със законната лихва за двете суми от датата на увреждането и по 1000 лв. деловодни разноски за Т.И. и Д.И., като по отношение на наказанието пледират за наказание над средния размер за подсъдимия И. и към средния размер за подсъдимия Н..

          Единият защитник на подсъдимия Н. пледира за оправдателна присъда, а другият - отговорността му да бъде ангажирана по реда на чл. 124 от НК – смърт по непредпазливост в следствие от умишлено нанесена телесна повреда.

          Защитата на подсъдимия И. пледира за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, алтернативно чл. 124 от НК, като твърдят, че той е бил във физиологичен афект от обстоятелството, че е бил окраден, както и че е бил заплашен със саморазправа, дори с убийство.

          Разпитани в съдебно заседание двамата подсъдими не се признават за виновни, като не отричат факта на нанесения побой над пострадалия И., но омаловажават последиците от него.

          В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

          По-надолу съдът ще направи обсъждане на всички въпроси посочени в задължителната разпоредба на чл. 301, ал. 1 от НПК.

          В резултат на преценка от събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият р-к І-ви клас Б.Ч.Н. постъпил на военна служба на 25.08.2006г. във в.ф. 32890 – Бургас. Със Заповед № 389/28.05.2008 г. на командира на военното формирование бил назначен на длъжност „Шофьор на противопожарно отделение от състава на домакинско-охранителен взвод”. По време на службата си се е проявил като добре подготвен и изпълнителен при поставените му служебни задачи, като многократно участвал при потушаване на пожари. При изпълнение на поставените му задачи проявявал инициативност и самостоятелност. Поддържал добри взаимоотношения с колегите и началниците си. Не е бил поощряван. Наказван е със строго мъмрене за неизпълнение на служебни задължения. Сред обществеността в гр. Карнобат бил известен като конфликтна личност, сприхав, със склонност към хулигански прояви. В кръга на своите познати и приятели се изявявал като лидер, готов винаги да им се притече на помощ. Според заключението на съдебно-психологичната и психиатричната експертиза структурата на личността му е от типа акцентуация от емоционално ниво – неустойчив тип със склонност към дисоциално от една страна и оправдателно поведение от друга. С присъда № 2/05.03.2012 г. на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 21.03.2012 г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, алтернатива 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл.78 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1200 лв.

Подсъдимият Д.Р.И. се ползвал с добро име сред познати и приятели, вежлив в отношенията си със съседи и съграждани, готов винаги да помогне, безконфликтен. Работил като шофьор, комбайнер, тракторист. Според заключението на съдебно-психологичната и психиатричната експертиза е своенравен, трудно отстъпчив, с подтиснат стремеж за надмощие и доминиране над другите, с намален интрапсихичен контрол и подчертани нагонни тенденции, склонен към оправдателно поведение.

          Подсъдимият И. арендувал язовир в с. Правдино, обл. Ямбол, в който отглеждал риба с цел продажба. Той арендувал язовира от 5 години, като на единия бряг на язовира имало метален фургон за подслон на пазача. В началото на м. юни 2012г. той наел за пазач на язовира пострадалия И.А.И. ***. През лятото на 2012г. И. пожънал нива и така придобил 3,5 тона зърно, което закарал на язовира за храна на рибата. Съпругата му често посещавала язовира, като носела храна на пазача. След около седмица, след като закарал зърното на язовира, от съпругата си той разбрал, че зърното което занесъл, почти е привършило и от него са останали около 150 кг. Отначало се усъмнил, че зърното е откраднато, но след като уловил 10-15 риби и установил, че не са хранени той решил, че зърното е продадено.

          На 06.08.2012г., понеделник, му се обадил пазачът И.И., като му съобщил, че трябва да си отиде до селото. За да освободи И. и да осигури охрана на язовира за времето през което отсъства пазачът, подсъдимият И. взел със себе си свидетеля Кръстьо Г.К. и го закарал на язовира, за да смени И.. След като разменил пазачите подсъдимият И. наредил на свидетеля К. да започне изпускане на водата на язовира, тъй като бил планирал да извади рибата от този язовир, от чиято аренда се отказвал и да я пренесе в друг микроязовир.   

          На 10.08.2012г., към обяд, подсъдимият И. заедно с братовчед си свидетеля Т.В.В. отишъл на язовира, където заварил К. и И., който междувременно се върнал на язовира. Обяснил им, че на следващия ден ще ловят рибата от язовира и за целта трябва да преспят във фургона на язовира. Оставил им храна, едно пластмасово шише от 1 литър, пълно с ракия и едно шише от 2 литра с бира. Същият ден към 17.00 часа подсъдимият И. с микробуса на свидетеля Д.Г.П. занесли една лодка на язовира, с която да си помагат при ваденето на рибата. По пътя И. се оплакал на П., че рибата не расте.

          На 10.08.2012г., към 19.00 часа, подсъдимият р-к Н. се намирал в заведение „Мираж” в гр. Карнобат, когато по телефона му се обадил подсъдимият И., с когото се познавал отдавна и го запитал къде се намира. Н. му отговорил, че се намира в заведение „Мираж”, заедно с двама свои приятели. Малко по-късно при тях пристигнал подсъдимият И.. Почти веднага с неговото пристигане в заведението И. получил обаждане по мобилния телефон . След телефонното обаждане И. напуснал заведението, като казал на Н., че отива да вземе своя приятел свидетелят М.И.И.. Малко след това, той се върнал в заведението заедно с И., където всички останали заедно до около 23.00 часа. Докато били в заведението двамата подсъдими консумирали около 200-300 мл. мастика, а свидетелят И. консумирал една бира. В заведението подсъдимият И. споделил, че изпуска язовира, тъй като му изтича договора и повече няма да се занимава с този язовир. Освен това рибата не растяла и се съмнява, че пазача краде зърното, което оставил за храна на рибата. Споделил също, че трябва да отиде до язовира, за да види нивото на водата. В тази връзка той предложил на подсъдимия Н. и свидетеля И. да отидат с него до язовира. Към 23.00 часа тримата напуснали заведението, като на излизане  подсъдимият И. звъннал по мобилния телефон на свидетелката А.И.Д., с която поддържал интимни отношения и я поканил да отиде с тях на язовира. Няколко минути след това подсъдимият И. отново се обадил по телефона на свидетелката Д., като й предложил да вземе със себе си и двете си дъщери К.П.Д. и И.П.Д., които били съответно на 20 и 17 години. След това тримата – двамата подсъдими И., Н. и свидетелят И. с автомобила на И. *** дома на А.Д. и там я изчакали докато тя пристигне с дъщерите си. Освен тримата мъже в автомобила на И. се качили и трите жени, като шестимата потеглили в посока за микроязовира, арендуван от подсъдимия И.. Отначало автомобилът бил управляван от подсъдимия И., но след като излезли от гр. Карнобат управлението на автомобила поел свидетеля И.. По пътя двамата подсъдими се уговаряли как ще питат пазача И. на кого е продал зърното.

След около час пристигнали в района на язовира и свидетелят И. спрял автомобила, успоредно на фургона, загасил двигателя на автомобила, но оставил фаровете включени, които частично осветявали площта пред фургона. Освен фаровете, пред входната врата на фургона имало малка масичка, на която имало светещ фенер (прожектор). От автомобила слезли всички пътуващи в него, а именно двамата подсъдими р-к Н. и И., както и свидетелите М. И., А. Д., К. Д. и Ив. Д.. Пред входа на фургона те заварили тримата мъже, които И. оставил през деня на язовира, за да му помагат на следващия ден за изваждането на рибата от язовира. Това били пострадалият И.И. – пазач на язовира и свидетелите Кръстьо К. и Т.В.. Подсъдимият Н. попитал тримата мъже какво става. Подсъдимият И. попитал кой е зърненият бос и без да чака отговор се насочил към пострадалия И. с думите „Ела тук бе, зърнения бос” и го ударил с юмрук в лицето. От удара И. паднал на земята, а подсъдимият И. извадил сапа на една мотика и нанесъл удар на падналия на земята И. в областта на раменете. Двамата  подсъдими хванали под мишница падналия на земята И. и го извлекли в страни от фургона, където било тъмно. Междувременно казали на останалите да се изтеглят настрани, както и да изтеглят автомобила, тъй като това не ги интересувало. Свидетелките А., К. и И. Димови отишли зад фургона в тъмната му част, а свидетелят И. преместил автомобила встрани от фургона. В тъмното се чувало как И. викал да не го удрят. Чували са се удари, както и крясъци от човек, когото го удрят. Чували се удари, но не от ръце, а от предмети. Чувало се също как подсъдимият И. пита „На кого продаде зърното?” Чували се звуци от удари с някакъв предмет, а също така се чувало и „Съжалявам, бате, сгреших.”  След около десетина минути двамата подсъдими извлекли пострадалия И. пред фургона. В този момент пострадалият И. бил вече гол до кръста. Виждали се рани по главата и гърдите му, както и кръв по устните и главата му. Подсъдимите продължили да го бият с пръчка, дървени сапове без металните части от мотика, лопата, а също и от коса, които вземали от фургона, покрай фургона и където намерили. Когато се счупил някой от саповете, вземали каквото е останало от него и продължавали да удрят. Удряли навсякъде по тялото, в гърдите, в гърба, по цялото тяло. Също в краката, ръцете, главата, врата, навсякъде, като по-активен при нанасяне на ударите бил подсъдимият И., а подсъдимият Н. „едва успявал да се вреди”. Докато го биели пострадалият викал „Спрете. Недейте. Помощ.” Ударите били силни и жестоки. Нанасяли му също удари с юмруци и с крака. Питали го къде е зърното и рибата. Отначало пострадалият отричал да е продавал зърното и рибата, но ударите не преставали и той признал, че е продал два чувал зърно и две риби. В един момент свидетелят И. ги помолил да спрат, но те му отговорили да се дръпне настрани и продължили да го удрят. Пострадалият лежал на земята, а подсъдимите нанасяли ударите по цялото му тяло с ръце, крака и горе описаните сапове. Боят продължил около 30 минути. (Всички увреждания, които са причинени от боя ще бъдат описани по-долу при коментар на съдебно-медицинската експертиза.)

 По време на боя свидетелката Д. се изплашила и помолила свидетеля И. да закара дъщерите ú някъде встрани от това място, за да не гледат и да не чуват. Действително той ги закарал на по-отдалечено място, докато престанали да чуват звуците от боя, а тя останала на място. В един момент към нея се приближил подсъдимият И. и поискал цигара. Тогава към тях се приближил свидетелят К., когото тя помолила за вода и той ú донесъл.  Десетина минути по-късно свидетелят И. заедно със свидетелките К. Д. и Ив. Д. се върнали обратно до фургона, като И. съобщил на подсъдимия И., че на мобилния му телефон, който останал в автомобила е звъняла съпругата на И.. Подсъдимият И. решил да се обади по телефона на съпругата си, но установил, че батерията на неговия телефон е изтощена, затова той взел телефона на свидетеля К., като сменил сим-картите, свързал се със съпругата си, приближил се до все още лежащия на земята И. и го карал да каже на съпругата му, че е откраднал зърното и рибата от язовира. След това подсъдимият И. се обърнал към свидетелите К. и В., като им казал да вържат И. на мястото на кучето и че сутринта като дойдел щял да се оправя с него. Малко след това, към 01.30 часа двамата подсъдими, свидетелят И., свидетелката А.Д. и двете ú дъщери напуснали района на язовира с автомобила, с който дошли. Веднага след като автомобилът потеглил от язовира, свидетелите К. и В. вкарали във фургона пострадалия И., тъй като той не можел да се предвижва сам.  Сложили го да легне на леглото във фургона. И.  охкал, пъшкал и видимо изглеждал много зле.

По време на пътуването си обратно за гр. Карнобат подсъдимите спрели между селата Житосвят и Антимово. В 01,55 часа подсъдимият И. позвънил по телефона на свидетеля К. и го попитал какво е състоянието на  И., на което К. му отговорил, че е зле. Когато се прибрали в гр. Карнобат двамата подсъдими и техните спътници отишли в дома на свидетелката А.Д., където останали около половин час, след което се пръснали по домовете си. Когато се прибрал в дома си, подсъдимият И. в 03.16 часа отново позвънил на свидетеля К. и го попитал как е И.. К. му отговорил, че е много зле, след което И. го попитал „Охка ли?” и К. му отговорил „Охка”. И. казал да го залеят с вода и като дойдел сутринта щял да го оправи. К. послушал съвета на И. и от своя страна казал на свидетеля В. да отиде до язовира и да вземе вода с баката, след което двамата го поляли с вода. В един момент пострадалия И. започнал да вика, че го боли корема, което ги накарало да направят опит да се свържат с подсъдимия И., но тъй като картата нямала опция за изходящи обаждания те не успели. Оставили телефона във фургона и тръгнали пеша към близкото с. Добриново. Там отишли до дома на свидетеля Х.С.П.. Помолили го да се обади по телефона на подсъдимия И. и да му съобщи, че пострадалият И. издава хъркащи звуци и е в тежко състояние. След това те тръгнали обратно към язовира. В 05.11 часа свидетеля П. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия И. и предал съобщението на свидетелите К. и В.. Към 05.50 часа подсъдимият И. пристигнал с лекия си автомобил „Опел Тигра” пред дома на свидетеля П. и двамата заедно се отправили към язовира. Пристигайки на язовира двамата установили, че И. не реагира на техните повиквания и не проявява признаци на живот. Свидетелят П. посъветвал И. да се обади на Спешна медицинска помощ и на Полицията, но И. не направил това. Двамата тръгнали обратно, като И. оставил П. в с. Добриново, а той продължил за гр. Карнобат.

Малко след като И. и П. си заминали от фургона, там пристигнали свидетелите В. и К., които констатирали безжизненото състояние на пострадалия И..

Към 08,30 часа се чули изстрели покрай дигата на язовира. Това привлякло вниманието на свидетелите В. и К. и те забелязали свидетеля А.Я.И., който бил излязъл да ловува. Двамата му разказали за случилото се през нощта на язовира и го помолили да се обади на Бърза помощ и на Полицията. Той от своя страна незабавно позвънил в Полицията. Останал на място около половин час, след което си тръгнал.

На 11.08.2012 г., в 10.15 часа започнал оглед на местопроизшествието, който продължил до 12.05 часа. При огледа били иззети две отчупени части от дървен сап, всеки с дължина 41 см. (обект № 1 и обект № 2), отчупена част от дървен сап с дължина 68 см. (обект № 3), отчупена част от дървен сап с дължина 38 см. (обект № 4), риза от платнена материя на сиво-синьо пренесени райета със засъхнали петна червеникаво кафява течност, неправилна форма и размери, без джобове (обект № 5), отчупена част от дървена дръжка с дължина 60 см. (обект № 6), отчупена част от дървен сап с дължина 40 см. (обект № 7), дървен сап с дължина 82 см. и засъхнала червеникаво кафява течност в единия край (обект № 8), дървен сап с дължина 86 см. (дръжка от коса със странична ръкохватка)  (обект № 9), отчупена част от дървена пръчка с дължина 90 см. (обект № 10), отчупена част от дървен сап с дължина 25 см. (обект № 11), мъжка плетена шапка от плат с козирка, черна на цвят (обект № 12), дървена пръчка с дължина 58 см. (обект № 13),  част от счупена дървена пръчка с дължини  21 см. (обект № 14), част от счупена дървена пръчка с дължини  21 см. и диаметър 2.5 см. (обект № 15), празна бутилка PVC с вместимост 0.5 литра, с етикет с надпис „Трапезна вода AQVA SARA, бутилирано от БК „Малакови ООД” – Хисаря” (обект № 16), празна кутия от цигари с надпис върху нея „VICTORY Blue” (обект № 17).

По делото са назначени, извършени и изслушани следните експертизи:

1. Съдебно-медицинска експертиза на труп – лист № 2 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която по тялото на пострадалия И. са установени следните наранявания: множествени разкъсно-контузни рани в теменните области на главата, с кръвотечение от тях, достигащи в дълбочина до черепните кости, множество охлузвания, кръвонасядания, травматични подутини и охлузни рани в областта на лицето, контузия на носа с наличие на охлузна рана в областта на носа и счупване на хрущялната и костната част на носа с кървене, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, кръвонасядане в областта на дясната очница, контузия на гръдния кош с множествени охлузвания, натъртвания, болезнени подутини и кръвонасядания в областта на предната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на лявата гърба със значителна дълбочина, масивна разкъсно-контузна рана в областта на гърба, масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници и масивен хематом в областта на дясното бедро, както и други по-малки и по-повърхностни охлузвания и кръвонасядания в областта на корема и долните крайници, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в теменните и двете слепоочни области на главата, линерно счупване на черепа, започващо от дясното слепоочие и преминаващо през теменната област в лявото слепоочие, масивен левостранен субарахноидален кръвоизлив, който обхваща цялата изпакнала повърхност на лявата голямо-мозъчна хемисфера, контузионни огнища на мозъка, точковидни кръвоизливи на мозъка, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малко-мозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета, счупване на десните шесто и седмо ребра, в дясно с масивни контузионни огнища на десния бял дроб, наличие на контузионни огнища и на левия бял дроб, но по-слабо изразени.

Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата с тежката черепно-мозъчна травма със счупването на черепните кости, контузията на мозъка и левостранния субарохноидален кръвоизлив и оток на мозъка, тежката гръдна травма със счупването на двете десни ребра с множествените контузионни огнища на десния бял дроб и умерено изразените контузии на левия бял дроб и травмата на крайниците с установените масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници.

Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома,  вследствие тежките увреждания на мозъка и мозъчните обвивки със затормозяване на функциите на жизнените центрове в областта на мозъчния ствол, като за настъпването на смъртта важно значение е имало и изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите и крайниците, причиняването на които е било съпроводено със силни болки и масивни външни и вътрешни кръвоизливи.

Всички увреждания са били получени приживе. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а е била дълъг и мъчителен процес.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети. Същите са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на главата и лицето, в областта на гърба, гърдите и горните крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на нанасянето им  пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома и травматичен шок.

Настъпването на смъртта е в пряка и в непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и горните крайници. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия счупвания на черепните кости и тежките увреждания на двете големи мозъчни хемисфери и масивният левостранен субарохноидален кръвоизлив. За настъпването на смъртта имало значение и тежката гръдна травма съчетана с травмата на горните крайници. Смъртта на пострадалия би могла да настъпи както само в следствие на черепната травма, така и само в следствие гръдната травма и травмата на крайниците.

2. Съдебно физико-химическа експертиза – лист № 15 от том № 2 на досъдебното производство сочи, че не се доказва съдържание на етилов алкохол в кръвта на пострадалия И.А.И..

3. Комплексна съдебно-медицинска и трасологическа експертиза – лист № 90 и следващите от том № 2 на досъдебното производство сочи, че получените травматични увреждания от пострадалия И. добре отговарят да са получени следствие на иззетите веществени доказателства от № 1 до № 15 при огледа на местопроизшествието на 11.08.2012г., както и следствие нанасяне на удари с ритници, падане и удряне на травмираните области на лицето и главата върху неравна повърхност, както и от удари с твърди тъпи предмети, каквито са човешките ръце, свити в юмруци.

4. Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза  – лист № 19 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която структурата на личността на подсъдимия Б.Н. е от типа Акцентуация от емоционалноволево – неустойчив тип със склонност към дисоциално поведение. Личностновата акцентуация е краен вариант на нормална личностова структура, която декомпенсира при определени житейски обстоятелства, носещи информация насочена към слабото място на личността. В случая ситуацията, провокирана от другия участник в деянието води до тенденции от импулсивно естество с неустойчивост на настроението и определено психично-тревожно състояние, ескалиращо до агресия спрямо беззащитен човек. Намалена е способността да се предвижда и планира изходът от ситуацията, което до голяма степен се улеснява от употребата на алкохол и състоянието на обикновено алкохолно опиване. Подсъдимият Н. преди деянието е бил спокоен, склонен към добро прекарване на вечерта, в компанията от приятели и приятелки. Ситуацията на физическа саморазправа на приятеля му с пострадалия води до желание да прояви съпричастността си към собственика на язовира и ескалира под формата на агресивно поведение, не провокирано от нищо, касаещо неговите чувства и ценности. Той не е бил в състояние на силно раздразнение или физиологичен афект преди или по време на инцидента. Не страда от хронично психично заболяване или от алкохолна болест и не се води на диспансерно наблюдение. Преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние у него не е съществувало психично разстройство. Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Възприемал е правилно фактите от околното действителност и е реагирал адекватно на възприемането. Склонен е към оправдателно поведение.

5. Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертизи – лист № 32 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която структурата на личността на подсъдимия Д.И. е от интроверсен тип, фрустриран от ред житейски проблеми, интерпритирани като неуспехи, неуверен в способностите си. Своенравен, трудно отстъпчив, с подтиснат стремеж за надмощие и доминиране над другите, с намален интрапсихичен контрол и подчертани нагонни тендеции. Недостатъчно самокритичен, със затруднение в адаптацията, неособено доверчив, склонен към емоционално отреагиране с отрицателен знак. От известно време кумулирал негативно отношение към пострадалия поради съмнение за засягане на материални интереси. По време на инцидента бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което е разтормозило иначе емоционални комплекси, контролирани от висшата психична дейност. Проблемите, които до тогава са били подтискани като емоция и са го угнетявали под въздействието на алкохола са придобили вид на лесно разрешими със силата на физическата саморазправа и своеобразно правораздаване. В момента на инцидента той е бил в силно емоционално и психическо напрежение, които породило насилие, като компенсация за нанесените щети. Неговото емоционално състояние преди деянието е било гневна готовност спрямо пострадалия, което се явява прицелна точка на негативизма, породен от бизнес неуспехите. Приетият алкохол улеснява вземането на решения за последващото насилие в състояние на психично напрежение, тревожност и гняв. След приключване на акта на насилие, следва състояние на стремеж към омаловажаване на стореното. При известно чувство на вина, провокиращо поведение на несигурност от последиците и съответното желание за информация относно конкретните параметри на агресия. Физиологичният афект е състояние на изключително силно и внезапно настъпващо чувство, предизвикано от силен дразнител, засягащ живота и здравето на извършителя или изказване от особено значение за ценностната му система. Протича при загуба на емоционален контрол и импулсивност на решенията, възниква внезапно и е силно и кротко-временно състояние. Твърденията на подсъдимия И. за нанесени обиди и закани спрямо него и семейството му, се приемат с уговорка поради факта, че семейството му не е от първостепенно значение от ценностната му система. Той е бил в състояние на предварително акумулирана гневност и с предизвикателно поведение спрямо потърпевшия, с тенденция за намиране на отдушник на емоционалния му дискомфорт чрез установяване на истината и раздаване на правосъдие по определен начин. Приетият алкохол и медикамента за епилепсия са потенциирали и улеснили вземането на решение за този тип поведение. Подсъдимият дава сведение, че страда от епилепсия, която е протекла с един припадък преди 10 години. Провежда се лечение при амбулаторни условия антиконвулсан. Не се води на диспансерно наблюдение. Към времето на инкриминираното деяние преди и след него той е бил в ясно съзнание. Възприемал е и отреагирал на възприетото с намален емоционален контрол, поради употребата на алкохол, както и поради предварителната му гневна зареденост спрямо пострадалия. Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

6. Съдебно-психиатрична експертиза – лист № 57 от том № 2 на досъдебното производство, според която свидетелят Т.В.В. страда от хронично психично заболяване – психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол - абстенция. Не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Бургас. В интелектуалната и паметовата сфера той се намира в нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Преди, по време и след инкриминираното деяние не са били на лице разстройства на възприятията и паметта. Не  е било на лице психично разстройство. Той е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

7. ДНК  експертиза – лист № 72 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, при която при изследване на шест обекта, два от които са сравнителен материал от подсъдимите Б.Н. и Д.И., и един е изсушена върху марля кръв от трупа на И.И., е установено, че по обект № 1 мъжка риза с дълъг ръкав на синьо-сиви райета, обект № 2 дървен сап с дължина 82 см. и № 3 дървен сап (на коса) със странична дръжка с дължина 86 см. е установена кръв, която напълно съвпада с ДНК-профила на И.А.И.. По обект № 2 и 3 има смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол, в различно съотношение. По обект № 2 сап с дължина 82 см. биологичният материал в по-голямото количество има ДНК – профил, напълно съвпадащ с този на Д.Р.И.. Биологичния материал, който е в по-малкото количество по обект № 2 има ДНК- профил на И.А.И.. По обект № 3 дървен сап с дължина 86 см. биологичният материал в по-голямото количество има ДНК профил съвпадащ с този на И.А.И., а биологичният материал в по-малкото количество съвпада с този на Д.Р.И.. По обекти № 2 и № 3 няма наличие на биологичен материал от трето лице.

8. Криминалистическа експертиза на веществени доказателства (трасологична експертиза) - лист № 81 и следващите от том № 2 на досъдебното производство, според която представените за изследване веществени доказателства обекти от № 1 до № 15, иззети с протокол за оглед от 11.08.2012 г. от местопроизшествието са части от четири различни предмета. Обекти № 1, 2, 6 и 7 представляват едно цяло, както и обекти № 3, 4 и 10 - това са дървени дръжки за земеделски сечива.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие в с. Правдино, общ. Стралджа, обл. Ямбол, местността „Дъбни кайнак” в района на микроязовир, на 11.08.2012 г. и фотоалбум към него, при който са иззети веществени доказателства от № 1 до № 17, подробно описани в протокола на огледа.

В хода на съдебното производство съдът прие като писмени доказателства подписка от съседи, съграждани, колеги и близки приятели на подсъдимия Б.Н..

Горната фактическа обстановка се установява  от събрания по делото доказателствен материал:  частично от обясненията на двамата подсъдими пред съда; непосредствения разпит на всички свидетели по делото, заключенията на всички изслушани от съда експертизи, описани по-горе; материалите от досъдебното производство, подробно описани - писмените и веществените доказателства по делото – всички прочетени, предявени и приобщени от съда по реда на чл. 283 и чл. 284 от НПК. Свидетелските показания съдът счита за добросъвестни, безпротиворечиви – допълват се взаимно и не са в конфликт с останалия доказателствен материал, с изключение частично на св. И. и на двамата подсъдими. Експертизите представени и защитени пред съда, съдът намери за компетентни и изчерпателни, напълно отговарящи на изискванията на чл. 144 – 152 от НПК.

Изложеното до тук създава у съда пълно убеждение, че автори на убийството на пострадалия И.И. са подсъдимите Б. Н. и Д. И.. Защо съдът счита, че именно подсъдимите, а не друг е автор на престъплението, в което са обвинени следва от анализа на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Преди да пристъпи към посочения анализ съдът счита, че следва да изложи противоречията в обясненията на двамата подсъдими и тези на свидетеля И., а именно:

В своите обяснения пред съда подсъдимият Н. твърди следното:  Веднага след слизането си, подсъдимият И. казал: „Ела, бе зърнен бос.” Издърпал един сап от инструмент, след което дръпнал пострадалия И. встрани от фургона, от където започнали да се чуват удари. От своя страна подсъдимият И. твърди, че след като хванал пострадалия И. за фланелката и го дръпнал встрани от фургона, той го попитал на кого е продал зърното, И. отговорил, че никакво зърно не е давал и започнал да го псува. Казал му: „Аз жена ти оправих и хлапетата ти ще ги вкарам там, където съм работил.” Това твърдение на подсъдимия И. е в противоречие както с обясненията на подсъдимия Н., така и с показанията на всички останали свидетели. Единствено свидетелят И. съобщава, че е чул за някакви закани отправени от И. към И., като казва: „И. каза на Д., че щял да оправи жена му или нещо такова, след което Д. го удари и И. падна.” Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно казаното от пострадалия И., тъй като той е приятел на подсъдимия И. и в конкретния случай, проявява пристрастие и чувство за приятелски дълг, а също така противоречат на показанията на останалите свидетели по делото и са в несъответствие с останалия доказателствен материал.

В какво намират опора констатациите на съда по фактическата обстановка? 

Относно пребиваването на двамата подсъдими в заведение „Мираж” безспорно е доказано, че вечерта на 10.08.2012г. към 21.00 часа двамата подсъдими са пребивавали в заведение „Мираж” в гр. Карнобат, където са консумирали между 200 и 300 мл. мастика.

Относно повода за посещение на микроязовира съдът не възприема твърдението на подсъдимия И., че е посетил микроязовира с цел да провери нивото на изпусканата вода от язовира, което се опровергава от доказателствата, че още в заведението „Мираж” той се е оплакал на подсъдимия Н. за своите съмнения, че пострадалия И. краде от зърното и от рибата. По време на пътуването с лекия автомобил към язовира от свидетелските показания на А. Д. е видно, че двамата подсъдими са се уговаряли да потърсят сметка от пазача И. за извършените от него кражби и не на последно място е факта, че още със слизането си от автомобила подсъдимият И. е хванал за дрехата пострадалия И. и с думите „Ела бе, зърнения бос” започнал да го дърпа на една страна. След това му нанесъл юмручен удар в лицето и го съборил на земята. Това сложило начало на побоя над пострадалия И., който продължил със сапове от инструменти, дървена пръчка, удари с ръце и крака по цялото тяло. Нанесеният побой довел до множествени разкъсно-контузни рани в теменните области на главата, с кръвотечение от тях, достигащи в дълбочина до черепните кости, множество охлузвания, кръвонасядания, травматични подутини и охлузни рани в областта на лицето, контузия на носа с наличие на охлузна рана в областта на носа и счупване на хрущялната и костната част на носа с кървене, както от раната, така и от носните ходове, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, кръвонасядане в областта на дясната очница, контузия на гръдния кош с множествени охлузвания, натъртвания, болезнени подутини и кръвонасядания в областта на предната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в областта на лявата гърба със значителна дълбочина, масивна разкъсно-контузна рана в областта на гърба, масивни хематоми в областта на двете мишници и предмишници и масивен хематом в областта на дясното бедро, както и други по-малки и по-повърхностни охлузвания и кръвонасядания в областта на корема и долните крайници, масивни кръвонасядания под меките черепни покривки в теменните и двете слепоочни области на главата, линерно счупване на черепа, започващо от дясното слепоочие и преминаващо през теменната област в лявото слепоочие, масивен левостранен субарахноидален кръвоизлив, който обхваща цялата изпъкнала повърхност на лявата голямо-мозъчна хемисфера, контузионни огнища на мозъка, точковидни кръвоизливи на мозъка, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малко-мозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета, счупване на десните шесто и седмо ребра, в дясно с масивни контузионни огнища на десния бял дроб, наличие на контузионни огнища и на левия бял дроб, но по-слабо изразени.

Всички увреждания са били получени приживе. Смъртта на пострадалия не е настъпила мигновено, а е била дълъг и мъчителен процес.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети. Същите са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на главата и лицето, в областта на гърба, гърдите и горните крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на нанасянето им  пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома и травматичен шок.

Настъпването на смъртта е в пряка и в непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и горните крайници. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия счупвания на черепните кости и тежките увреждания на двете големи мозъчни хемисфери и масивният левостранен субарохноидален кръвоизлив. За настъпването на смъртта имало значение и тежката гръдна травма съчетана с травмата на горните крайници. Смъртта на пострадалия би могла да настъпи както само в следствие на черепната травма, така и само в следствие гръдната травма и травмата на крайниците. Доказателство за това, че тези наранявания са нанесени с описаните от свидетелите дървени сапове и пръчка се намират в направените по досъдебното производство и проверени в съдебно заседание експертизи по делото, доказващи че иззетите парчета от дървени сапове при огледа на местопроизшествието на 11.08.2012г. и приложени като веществени доказателства по делото са части от няколко отделни цели предмета, по които безспорно е доказано, че има наличие на кръв от пострадалия И., както и ДНК–материал от подсъдимия И.. Липсата на ДНК–материал на подсъдимия Н. по тези веществени доказателства не изключва, това че той се е възползвал от тях, което бе доказано от разпита на вещото лице и от разпитаните по делото свидетели.

В пледоариите си защитата на подсъдимия Н. пледира за преквалификация на деянието по чл. 124 от НК – смърт по непредпазливост в следствие от умишлено нанесена телесна повреда. За такава преквалификация пледира и защитата на подсъдимия И., като алтернативно пледира за преквалификация по чл. 118 от НК.

Съдът намира, че тези искания на защитата и на двамата подсъдими са неоснователни, тъй като доказателствата по делото не съответстват на обективните и субективните елементи на тези престъпления. Подсъдимите са осъществили състава на престъпление против личността убийство, извършено при евентуален умисъл, тъй като с удари с дървени сапове, с юмруци и ритници нанесли множество удари по цялото тяло на пострадалия И., част от които са съсредоточени в области на жизнено важни органи – главата, гърдите и корема, и реализирани със значителна сила, при което му причинили увреждания несъвместими с живота. Като се има предвид този способ на престъплението, вида, характера на нараняването и засягането на особено жизнено важни органи, то те са разбирали, че действията им ще доведат именно до настъпилия и допускан от тях обществен резултат.

Становището на защитата за преквалификация по чл. 124 от НК не намира опора както във формираната доказателствено съвкупност, така и се опровергава от последователната и непротиворечива съдебна практика, в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл. 124 от НК.

Съдът не уважи и искането за преквалифициране на обвинението на подсъдимия И. по чл. 118 НК. Както бе посочено по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И. и свидетеля И. в тази насока.

Подсъдимите са извършили убийството с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата, проява на значителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстративното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното деяние на подсъдимите Н. и И. се обективира от броя и силата на нанесените удари. Според свидетелите и съдебно-медицинската експертиза те са над тридесет на брой. Реализирани са със значителна сила, липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията им и към страданията на пострадалия. Подсъдимият И. нарежда на свидетелите К. и В., след нанесения побой,  да завържат пострадалия на мястото на кучето. Той два пъти звъни по телефона и след като и двата пъти свидетелят К. му съобщава, че пострадалият е зле, той не повиква медицинска помощ, а му нарежда да го залеят с вода и като дойдел на сутринта щял да го оправи, т.е. изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.

Убийството по особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. Този квалифициращ признак също се преценя с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време и изживените предсмъртни мъки. Конкретния случай подсъдимите са нанасяли удари по главата, лицето, гърдите и цялото тяло на пострадалия в продължение на 30 – 40 минути, а агонията му е продължила няколко часа след побоя.  Пострадалият е бил в съзнание и е изживявал ужаса на този бой, като е понесъл счупване на черепа и две ребра. Ударите са нанасяни интензивно и със значителна сила. Той е изпаднал в безпомощно състояние от травматичния шок, като резултат на изпитаните болки в травмираните органи, съзнавал е невъзможността да се защити сам срещу двама нападатели, разбирал е безнадежността на ситуацията и се е чувствал безпомощен и унижен.

Причини, условия и мотиви за извършване на престъплението са употребеният алкохол от двамата подсъдими, желанието на подсъдимия И. да накаже „крадеца” на негова собственост, солидарността на подсъдимият Н. към „нуждаещия се от помощ” приятел.

 При определяне вида и размера на наложените наказания за подсъдимия Н. съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добрите му характеристични данни от военното формирование, както и представената подписка, а като отегчаващи вината обстоятелства наличието на предишно наказание по административен ред за причиняване на телесна повреда.

 

За подсъдимия И.  като смекчаващи вината обстоятелства – липсата на минало осъждане, а като отегчаващи вината обстоятелства – инициирането от негова страна на нанесения побой, както и по-активното му участие в нанасянето на самия побой.

С оглед изложеното и след преценка на коментираните доказателства, релевантни към делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 14 от НПК, съдът призна за виновен подсъдимия р-к І-ви клас Б.Ч.Н., в това, че на 11.08.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30 часа в района на микроязовир „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол в съучастие като съизвършител с гр. л. Д.Р.И. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост” умишлено умъртвил И.А.И. ***, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложи наказание 15 години лишаване от свобода. Съдът призна за виновен подсъдимия Д.Р.И. в това, че на 11.08.2012 г. за времето от 00.30 часа до 01.30 часа в района на микроязовир „Дъбни кайнак” от землището на с. Правдино, обл. Ямбол в съучастие като съизвършител с р-к І-ви клас Б.Ч.Н. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени дръжки (сапове) на земеделски сечива, с крака и ръце по главата и крайниците „по особено мъчителен за пострадалия начин” и „с особена жестокост” умишлено умъртвил И.А.И. ***, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложи наказание 17 години лишаване от свобода.

Относно предявените граждански искове за неимуществени вреди съдът намира за основателни и доказани, тъй като синовете и дъщерята са тези, които са претърпели и ще продължават да търпят болки и страдания от загубата на своя баща. Но съдът намира, че един размер от 150 000 лв. за всеки един е прекомерно завишен и присъди на двамата сина обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД в размер на по 40 000 лв. за всеки един от тях, а на дъщерята Т.И. - 30 000 лв. с оглед липсата на контакт в един по-продължителен период с нейния баща, в едно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумите. Съдът отхвърли исковете в останалата им част до предявения размер като неоснователни и недоказани. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят направените от тях обичайни разноски по погребението на техния баща в размер на по 330 лв. за всеки един от тях. Съдът осъди също така подсъдимите да заплатят на гражданските ищци Т.И. и Д.И. по 1000 лв. за направените от тях деловодни разноски.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят по 2 200 лв. държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и по 450 лв. по сметка на Сливенски военен съд  деловодни разноски и по 1302 лв. деловодни разноски по сметка на РС „Военна полиция” – Сливен.

Веществените доказателства по делото:

 - обект № 1 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 2 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 3 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 4 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 5 - 1 (един) брой мъжка риза, със сиво-сини на цвят райета;

 - обект № 6 - 1 (един) брой част от счупен дървен сап;

 - обект № 7 - 1 (един) брой част от дървен сап;

 - обект № 8 - 1 (един) брой дървен сап с дължина 82 см, със засъхнала кафеникаво-червеникава течност в единия му край;

 - обект № 9 - 1 (един) брой дървен сап “на коса” със странична дръжка с дължина 86 см, със засъхнала кафеникаво-червеникава течност в единия му край;

 - обект № 10 - 1 (един) брой отчупена част от дървен сап;

 - обект № 11 - 1 (един) брой счупена част от дървен сап;

 - обект № 12 - 1 (един) брой мъжка шапка с козирка;

 - обект № 13 - 1 (един) брой част от дървена пръчка с дължина 58 см;

 - обект № 14 - 1 (един) брой част от счупена пръчка;

 - обект № 15 - 1 (един) брой отчупена част от дървена пръчка;

 - обект № 16 - 1 (един) брой празна бутилка PVC 0,5 л;

 - обект № 17 - 1 (един) брой празна сплескана кутия от цигари;

 - 1 (един) брой найлонов плик с угарки различен вид.

 - плик с марля, накапана с кръв от трупа на пострадалия И.А.И. след влизане на присъдата  в законна сила следва да се унищожат, а:

   - 1 (един) чифт къси панталони на Д.Р.И.;

   - 1 (един) брой тениска на Д.Р.И.;

        - 1 (един) брой военна книжка на Д.Р.И.

             - 1 (един) брой мобилен телефонен апарат “Nokia” със СИМ карта и без зарядно устройство след влизане на присъдата в законна сила следва да се върнат на собствениците им.

          Мотивите се написаха на 09.12.2013г.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.

 

                                                   ЧЛЕН СЪДИЯ: полк.