№ 309
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105786 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от Е. Б. С., ЕГН **********
от *** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Ч.С.
Ищецът твърди, че е наследник по закон, с наследствен дял от 1/3 ид. ч.
от наследството, оставено от В.Л.С., починал на *** г., за което в гр. Перник е
съставен акт за смърт № *** г.
Сочи, че с изпълнителен лист издаден на 14.05.2015 г., въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
1954/2015 г. по описа на ПРС наследодателят и – В.Л.С. и е осъдена да
заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 3275.57 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., включително сумата от 683.15 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., както и законната лихва върху главницата,
1
считано от 02.04.2015 г. до окончателното плащане.
Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане
на ответника е образувано изпълнително дело № 891/2015 г. по описа на ЧСИ
С. Б.. По него е изпратена на длъжника покана за доброволно изпълнение и е
проучено имуществото и доходите му. Други действия не са извършени.
Ищцата счита, че към настоящия момент вземането, обективирано в
изпълнителния лист е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено, че ищцата, в качеството
и на наследник по закон на В.Л.С., починал на *** г., за което в гр. Перник е
съставен акт за смърт № *** г. не дължи на ответника поради погасяване по
давност, сумата от 1091.86 лв., която е 1/3 част от 3275.57 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., включително сумата от 227.72 лв., която е 1/3
част от сумата от 683.15 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2015 г. до окончателното
плащане и сумата от 59 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за което вземане на 14.05.2015 г. е издаден изпълнителен
лист по частно гражданско дело № 1954/2015 г. по описа на Пернишки
районен съд и е образувано изпълнително дело № 891/2015 г. по описа на
ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 891/2015 г. по
описа на ЧСИ С. Б..
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
2
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител адв.
Ц., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. оспорва иска. Моли съда да постанови решение съобразено с
всички приети по делото доказателства. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
представените от него писмени доказателства.
С изпълнителен лист, издаден на 14.05.2015 г. по ЧГД № 1954/2015 г.
по описа на ПРС В.Л.С. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД
сумата от 3275.57 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 683.15 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 79.17 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
От удостоверение за наследници изх. № 353/17.03.2022 г. издаден от
общ. Перник е видно, че длъжникът по изпълнителния лист – В.Л.С. е
починал на *** г.в гр. Перник, за което е съставен акт за смърт № *** г. и е
оставила за свое наследници – ищцата Е. Б. С. – негова съпруга и двете си
деца . М.В.С. и Й.В. С..
По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН и като наследник по закон на длъжника
по изпълнителния лист, ищецата отговаря за задължението на своя
наследодател В.Л.С., съразмерно с наследствения си дял и на основание чл.
429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя и има
3
сила и по отношение на нея. Съгласно чл. 9, ал. 1 и 5, ал. 1 от ЗН
наследственият дял на ищцата от наследството на длъжника по
изпълнителния лист е 1/3 ид. ч. Затова и на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН тя
отговаря за 1/3 ид. ч. от процесния дълг.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви
настоящия иск за установяване, че 1/3 част от вземането на ответника срещу
наследодателя и, обективирано в процесния изпълнителен лист не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
От представения изпълнителен лист от 14.05.2015 г., издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1632/02.04.2015 г. по ЧГД № 1954/2015 г. по описа на ПРС се установява, че
В.Л.С. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 3275.57
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 683.15 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до
10.03.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 79.17 лв. - държавна
такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От представеното копие от изпълнително дело № 891/2015 г. по описа
на ЧСЕ С. Б. се установява, че същото е образувано на 15.06.2015 г. по молба
вх. № 6422/15.06.2015 г., подадена от ответника. С нея на основание чл. 18 от
ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника, чрез извършване на всички справки, набавяне на
документи и книжа, както и насочване на изпълнението върху движимите и
недвижимите вещи на длъжника, както и върху банковите сметки и
вземанията на същия.
На 18.06.2015 г. частният съдебен изпълнител е изпратил искане до
НАП за получаване на информация за имущественото състояние и доходите
на длъжника.
На 23.06.2015 г. е изготвил сметка на задължениято по изпълнителното
дело.
4
На 23.06.2015 г. е постъпила информация от НАП за налични
недвижими имот, собствени на ищеца, както и за публични задължения на
същия.
С молба от 18.01.2017 е направено искане от взискателя за налагане на
запор върху разкритите на името на длъжника банкови сметки в УниКредит
Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, ОББ АД.
На 23.06.2023 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена от него на 03.08.2015 г.
Други действия по делото не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
5
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 14.05.2015 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
6
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 891/2015 г. по описа на
ЧСИ С. Б. не са извършвани действия, които се ползват с последиците по чл.
116, б. „в“ от ГПК.
Изпълнителното дело е било висящо в периода от 15.06.2015 г. до
прекратяването му с нарочно постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 6
от ГПК, за което е направено отразяване върху изпълнителния лист на
02.11.2022 г. По време на висящността му, до 26.06.2015 г. са били
приложими разясненията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд/обявено за загубило силата си
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
ВКС. /, според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Затова настоящият състав приема, че по отношение на ищеца
погасителна давност за вземането не е текла за времето от 15.06.2015 г. до
26.06.2015 г. След тази посочената датата /26.06.215 г./е започнала да тече
нова петгодишна давност за частта от вземането, по което ищецът е длъжник
съгласно наследствените правоотношения и чл. 60, ал. 1 от ЗН.
След тази дата не са извършвани действия, които да спират или
прекъсват давността.
7
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по съдебно-деловодни
разноски в размер на 55.20 лв. – държавна такса и 450 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в незначително по-висок размер от минималния такъв съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищеца е 450 лв., а минималният размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата е 437.00 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Е. Б.
С., ЕГН ********** от ***, в качеството и на наследник по закон на В.Л.С.,
починал на *** г., за което в гр. Перник е съставен акт за смърт № *** г. не
дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Ч.С. поради погасяване по
давност, сумата от 1091.86 лв./хиляда деветдесет и един лева и петдесет и
седем стотинки/, която е 1/3 част от цялата сума от 3275.57 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 227.72 лв./двеста двадесет и
седем лева и седемдесет и две стотинки/, която е 1/3 част от сумата от 683.15
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 59.72 лв. /петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща 1/3 част от разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за което вземане на 14.05.2015 г. е издаден изпълнителен
лист по частно гражданско дело № 1954/2015 г. по описа на Пернишки
районен съд и е образувано изпълнително дело № 891/2015 г. по описа на
8
ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор
Ч.К.С. да заплати на Е. Б. С., ЕГН ********** от *** сумата от общо 505.20
лв. /петстотин и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени
разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9