Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23 16.01.2020 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На шестнадесети януари 2020 год.
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина Маджова,
като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
Въззивно гражданско дело номер 1013 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435, ал.2,
т.7 във вр. с чл.436, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК.
Делото е образувано по подадена в тогавашния законен
1- седмичен срок въззивна жалба вх.№ 17032/23.10.2019г. от Р.Г.С.
от гр.Ст.Загора, длъжник по висящото изп.дело
№ 20128650400037 по описа на ЧСИ М.Д.- Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ,
в която се заявява, че не е доволен от предявеното му на 18.10.2019г.
разпределение на постъпили парични средства от запор върху трудово му възнаграждение,
като произходът на постъпилите парични средства бил от обезщетения по реда на
чл.222 от КТ при пенсиониране, обезщетение за неспазено предизвестие, безплатна
храна и помощи за отопление. Оплаква се, че 1 ден преди това на 17.10.2019г. по
изп.дело била депозирана молба с приложено Удостоверение от „Банка ДСК"-
ЕАД, съгласно което тоя нямал задължения към тази кредитна институция, която в Протокола
за разпределението била посочена, като присъединен взискател, и в Протокола
били до пуснати редица фактически грешки и нарушения на материалния закон- за
взискател 1 от Протокола за извършено разпределение била отредена сумата 174.00
лв., която била начислена по т.32 от ТТРЗЧСИ, без да било посочено за какви
действия е, не му била издадена и връчена Сметка по реда на чл.79 от ЗЧСИ,
макар че всички лица, за които били отнесени парични средства, били
хирографарни кредитори, сред които била и „Банка ДСК"- ЕАД. Твърди, че с оглед
представеното Удостоверение, определеният коефициентът 0, ********* бил неточен
и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, които ЧСИ отреждал за себе си, представлявала
незаконосъобразно действие, противоречащо на материалния и процесуалния закони.
Поради което моли да бъде отменено извършеното Разпределение по това изп.дело
поради неправилност, неточности и незаконосъобразност. Претендира разноските си
по делото, ведно със законните
последици от това.
Взискателят „ЕОС Матрикс“- ЕООД, гр.София в законния
3- дневен срок на осн. чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК е подал писмено Възражение
вх.№ 19704/02.12.2019г. срещу в.жалба на длъжника, като я счита за неоснователна
и недоказана, като излага подробно своите фактически и правни доводи в подкрепа
на това. Моли настоящия въззивен съд да остави без уважение в.жалба, със
законните последици от това.
В писмените си обяснения/Мотиви/ на основание чл.436,
ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ М.Д.- гр.Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София сочи
подробно своите фактически и правни аргументи против всяко едно от процесните
оплаквания на жалбоподателя- длъжник, като счита в.жалба за изцяло неоснователни
и недоказани, и моли тя да бъде отхвърлена изцяло, като се потвърдят атакуваните
нейни изпълнителни действия.
По нашето новообразувано в.гр.д.
№ 1013/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора е приложен цялостен заверен препис от изп.д.№
37/2012г. по описа на ЧСИ М.Д.- гр.Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София.
Окръжният съд- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
направените във в.жалба оплаквания, като взе предвид Становището на взискателя,
както и Мотивите на ЧСИ, провери законосъобразността на обжалваните действия и
актове и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми по
казуса, намери за установено следното :
Видно от материалите по представеното в цялост заверено копие от
висящото изп.д.№ 37/2012г. по описа на ЧСИ М.Д.- гр.Ст.Загора, рег.№ 865 на
КЧСИ- София, процесната в.жалба от длъжника е
подадена в законния тогавашен 1- седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от
заинтересована страна/длъжник/, против изпълнителни действия, които пряко и
непосредствено биха го засегнали. Поради което тя се явява процесуално
допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе с настоящото
окончателно своя Решение по съществото на оплакването.
Процесното изп.дело №
20128650400037 е образувано по молба на П.В.С., като на 10.03.2014г. на
основание чл.456 от ГПК въз основа на
писмена молба и приложено Удостоверение по по- късно образуваното изп.дело №
20138650400373 по описа на същия ЧСИ М.Д.- Ст.Загора, като взискател в
производството е присъединена „Банка ДСК“- ЕАД, като към момента на изготвяне
на разпределението взискател по другото, по- късно образувано изп.дело №
20138650400373 е именно „Банка ДСК“- ЕАД. По него обаче е постъпила писмена Молба
от друг правен субект- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр.София, от която е видно, че въз
основа на междувременно сключен официален писмен договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 27.11.2018г. между „Банка ДСК“- ЕАД, гр.София и „ЕОС
МАТРИКС“- ЕООД, гр.София, правата върху вземането на банката, преминават от
нея, като продавач на вземането/прехвърлител/, към купувача му „ЕОС МАТРИКС“-
ЕООД/поемател/. Следователно твърдяната от жалбоподателя- длъжник формалната
лиса на негови задължения/като длъжник по изп.дело/ към присъединия взискател „Банка
ДСК“- ЕАД/видна от приложеното Удостоверение/, се явява резултат не от
удовлетворяването на този взискател/кредитор/ по присъединеното задължение, а е
резултат от официалната смяна на кредитора. Последвалото обаче уведомяване от
длъжника- жалбоподател на ЧСИ и конституирането на новия кредитор по
изпълнителното дело/купувача по цесията/ по никакъв фактически и правен начин
не може да се отрази на законосъобразността на извършеното разпределение, тъй
като към момента на изготвянето му от ЧСИ за изп.производство взискател продължава
да бъде „Банка ДСК“- ЕАД, понеже прехвърлянето на дължимата по изпълнението парична
сума за този взискател на цесионера се урежда от писмените им договорни отношения
и по никакъв начин не засяга валидността на извършеното от ЧСИ изп.действие при
наличните по изп.дело данни и доказателства.
Разгледана
по същество в.жалба на длъжника Р.С. от гр.Ст.Загора се установи по несъмнен и
безспорен начин, че това изп.дело № 20128650400037
е било образувано на 26.01.2012г., като поканата
за доброволно изпълнение е получена от длъжника- жалбоподател още на
14.02.2012г. Впоследствие през годините по това изп.дело са били неколкократни
разпределения на постъпващите суми от запора върху трудово възнаграждение на
длъжника, предвид няколкото присъединени взискатели и недостатъчната сума за цялостното
покриване вземанията на всички негови кредитори. Последно от работодателя на
длъжника на 30.09.2019г. по това изп.дело е постъпила сумата 36 134, 62 лв., и
с оглед размера и постъпили суми през предходните 2 м. от последното
разпределение по делото през м.юли 2019г., на 08.10.2019г. е било изготвено
ново, поредно разпределение по изп.дело. До страните- кредитори/взискатели/ и
длъжника/жалбоподател/ са изготвени съобщения за предявяване на същото, което е
било получено от длъжника на 14.10.2019г. На 17.10.2019г. по изп.дело има
постъпила молба от длъжника за неизвършване на изготвеното вече разпределение
поради твърдяна липса на задължения на длъжника към един от посочените в
разпределението взискатели „Банка ДСК“- ЕАД и поради твърдения за друг,
нетрудов произход на постъпилата по делото парична сума, която Молба е
изпратена от ЧСИ за становище на взискателя. Изготвеното вече на 08.10.2019г.
разпределение е предявено на 18.10.2019г. с оглед редовното към този момент уведомяване
на страните за насроченото изпълнително действие, като на 23.10.2019г. по
изп.дело е постъпила настоящата жалба от длъжника С. за отмяна на изготвеното
на 08.10.2019г. разпределение, поради твърдяна неправилност и
незаконосъобразност от страна на ЧСИ. При извършената от ОС- Ст.Загора проверка
се установи, че постъпилата от работодателя на жалбоподателя парична сума е
преведена по това изп.дело в изпълнение на наложения запор на трудово
възнаграждение на лицето. Следователно, дори и произхода на сумата да е от
парично обезщетение за пенсиониране, то произтича пряко и непосредствено от трудово правоотношение и се явява безспорно
секвестируемо, поради което няма никаква фактическа или правна пречка то да послужи
за погасяване на висящите парични задълженията на длъжника- жалбоподател по това
изп.дело. Предвид което тази постъпила парична сума подлежи на разпределение по
делото на общо основание, дори и ако се приеме че е погрешно преведена от
третото задължено лице- работодателя на жалбоподателя. Проверените от съда такси
по т.32 от ТТРЗЧСИ сочат, че такива практически няма начислени, дължими и
посочени в Протокола за разпределение, тъй като това са дължимите авансови
такси за предявяване на разпределението по т.4/ 2 бр./, т.5/3 бр./, т.12/1 бр./,
т.13/1 бр./ и т.31/6 лв. с ДДС/ от ТТРЗЧСИ в размер на общо сумата 174 лв.
Действително всички вземания по това изп.дело са хирографарни, атакувания коефициента
се явява обоснован, законосъобразен и точен, като определен от сбора на
вземанията на всички взискатели съотнесен към разпределяната обща налична сума
по това висящо изп.дело. При извършената от ОС- Ст.Загора въззивна проверка се
установи, че размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в Протокола за разпределение
е обоснован, законосъобразен и правилен, като срещу сумите за разпределяне към
всеки от взискателите е посочен точния размер на дължимата пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е нормативно определена и е точно и ясно посочена в
разпределението, а не бланкетно. Установи се при извършената съдебна проверка,
че сметката за дълга е включена в самото разпределение съгласно разпоредбата на
чл.79 ЗЧСИ, понеже след 2008г. ЧСИ бяха задължени съгласно ЗДДС да се
регистрират по ДДС, при кумулативното прилагане на двата закона/зддс И ЗСч/, издаването на всяка сметка от ЧСИ, като
счетоводен документ е свързано с издаването на фактура по утвърден образец за
дължимия и начислен 20 % ДДС и това, като счетоводна операция се извършва към
момента на самото парично плащане.
Поради всички
гореизложени Мотиви съдът счита, че процесната в.жалба на длъжника се явява
изцяло необоснована, неоснователна и недоказана, поради което тя следва да се
остави изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.
Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4,
изр.2 от ГПК настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо пред гореизложените мотиви и на осн. чл.435,
ал.2, т.7 във вр. с чл.436, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК и във вр. с т.26 и т.32 от
ТТРЗЧСИ, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло атакуваните
с жалба вх.№ 17032/23.10.2019г. от Р.Г.С.- ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.Н.Л. от АК- София, длъжник по
висящото изп.дело № 20128650400037
по описа на ЧСИ М.Д.- Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София, против
изпълнителното действие- предявения му на 18.10.2019г. Протокол за разпределение
на постъпили парични средства от запор върху трудово му възнаграждение от
работодателя му.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :