Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, втори въззивен състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. мл.с.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Велислава Карамихова и прокурора Таня Коцева,
разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в.н.о.х.д. № 170 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК и е образувано по жалба от защитника на
подсъдимия М.Т.Г. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д.
№ 571/2018 г. по описа Районен съд – И..
С
атакуваната присъда подсъдимият М.Т.Г. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2
от НК, за това, че на 08.04.2018 г., около 03 часа,
35 мин., в гр. И. по бул. „*********“ е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ***** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 – със споразумение от
12.06.2008 г. по н.о.х.д. № 6462/2008 г. по описа на РС-С..
На
подсъдимия са определени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 (две) години.
Постановено е подсъдимият М.Т.Г.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален общ
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Постановената
присъда е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от защитника на
подсъдимия. Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Защитникът на подсъдимия Г. излага аргументи
в защита на тезата, че в хода на производството са допуснати съществени
процесуални нарушения, които касаят както допустимостта и достоверността на
приобщените доказателства, така и такива, които накърняват правото на защита и
надлежното му упражняване от подсъдимото лице и защитника му. Счита, че с
постановената присъда по чл. 343б, ал. 2 от НК е нарушен материалния закон. С
депозираната жалба се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде оправдан. Това искане се поддържа с довод за
недоказаност на деянието от обективна и субективна страна, като излага подробен
доказателствен анализ. Алтернативно се иска намаляване на определеното
наказание, което според защитата е явно несправедливо. Претендира се приложение
на чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 55 от НК.
С жалбата
не са заявени искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Срещу жалбата не е
постъпило писмено възражение в срока по чл. 322 НПК.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С.
излага доводи, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Счита, че
първоинстанционния съд при разглеждане на делото не е допуснал съществени
процесуални нарушения. Пледира за потвърждаване на постановената осъдителна
присъда.
Защитникът
на подсъдимия М.Г. – адв. Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда
по отношение на подзащитния ѝ. Счита, че основен елемент от фактическия
състав на деянието не е установен по надлежен начин. Поддържа мнението, че
първоинстанционният съд не е проявил дължимата критичност към свидетелските
показания на полицейските служители. Твърди, че първоинстанционният съд не е
оценил обстоятелството, че подсъдимият е бил в „лошо“ здравословно състояние.
Поддържа становището, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон,
като е приел правна квалификация на извършеното деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК и е определил подсъдимият М.Т.Г. да изтърпи наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият Г. се присъединява изцяло
към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде
оправдан.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне
поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, обсъдени задълбочено и изчерпателно в
мотивите на обжалваната присъда, които изцяло се споделят от въззивния съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
За времето от 20,00 часа на
07.04.2018 г. до 08,00 часа на 08.04.2018 г., свидетелите А. В. и В. Ц. били
включени в състава на автопатрул към РУП-И., като следвало да осъществяват
„Пътен контрол“. В изпълнение на служебните си задължения, около 03 часа, 35
мин., автопатрулът се движил по ул. „*******“ в гр. И.. Свидетелите забелязали
движещ се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с
рег. № ******, който криволичел по пътното платно. Полицейските служители
подали сигнал на моторно превозно средство да спре за извършване на полицейска
проверка. Моторното превозно средство преустановило движението си на
кръстовището на ул. „*********“ и ул. „*********“. В хода на извършваната
полицейска проверка свидетелите В. и Ц. установили, че моторното превозно
средство се управлява от подсъдимия Г., като в автомобила нямало други хора. На
свидетеля В. му направило впечатление, че водачът (подсъдимият) е в нетрезво
състояние, поради което го изпробвал за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173, което
отчело резултат - 2,03 на хиляда концентрация на алкохол в издишания
въздух.
Подсъдимият бил
съпроводен до сградата на РУП-И., където бил задържан по реда на ЗМВР за срок
до 24 часа, след което на подсъдимия бил връчен талон за медицинско изследване
във ФСМП И.. В 4 часа, 05 мин, свидетелят К. У.
придружил подсъдимия до ФСМП И., където последният бил прегледан от медицинско
лице, което отразило, че подсъдимият има кръвно налягане 160/120, както и че
здравословното му състояние позволява да бъде задържан от полицейските органи.
В съставения фиш за медицинска помощ е отразено, че подсъдимият е отказал да
даде кръв за химическо изследване за наличие на алкохол.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно частично от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите А. А. В., В. С. Ц. и К. А. У. и писмени доказателства и
доказателствени средства.
В приобщения по делото доказателствен материал няма
противоречие относно обстоятелствата, че на 08.04.2018 г., в гр. И., подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № *******,
че е спрян за извършването на проверка от свидетелите – А. А. В. и В. С. Ц., както
и че подсъдимият е отказал да даде кръв за химическо изследване за наличие на
алкохол.
Неоснователни
са упреците в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и
оценката на събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са анализирани
поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при
спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение
на съда, обосновало решаващите му изводи.
Първият съд е
направил цялостен и прецизен анализ на показанията на свидетелите А. А. В., В. С. Ц. и К. А. У., анализирал ги е
поотделно и съвкупно, съпоставил ги е с други данни по делото и е стигнал до
напълно обосновани и логически издържани изводи, че същите следва да бъдат
кредитирани, като е изложил изчерпателни съображения в тази насока.
Показанията
на свидетелите А. А. В. и В. С. Ц. са
подробни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират както
помежду си, без съществени противоречия,
така и с отразеното в приобщените писмени доказателства – писмо
с вх. № 3733/02.07.2019 г. издадено от началника на РУ-И. (л. 113 от н.о.х.д. № 571/2018 г.), резултати,
данни за апарата „Алкотест Дрегер“ 7510 (л. 118 от н.о.х.д. № 571/2018 г.), фиш за спешна медицинска помощ (л. 107 от н.о.х.д. № 571/2018 г.), копия от амбулаторен журнал
ФСМП – И. (л. 108-л.101 от н.о.х.д. № 571/2018 г.), протокол
за вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
(л. 8 от ДП).
Показанията на свидетелите А. А. В.
и В. С. Ц.,
в частта, че подсъдимият е изпробвал за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173, което отчело резултат
- 2,03 на хиляда концентрация на алкохол в издишания
въздух се подкрепят от приобщените писмени доказателства –
писмо с вх. № 3733/02.07.2019 г.
издадено от началника на РУ-И. (л. 113 от н.о.х.д. № 571/2018 г.) и резултати,
данни за апарата „Алкотест Дрегер“ 7510 (л. 118 от н.о.х.д.
№ 571/2018 г.).
От приложено писмо с вх. № 3733/02.07.2019 г. издадено от
началника на РУ-И. се установява, че на 08.04.2018
г. по време на дежурството на свидетелите, полицейски
служители, Ангел Ангелов Величков и Владимир Стоянов
Ценев е бил предоставен за работа „Алкотест Дрегер“
7510 с фабр. № 0173.
От приобщени резултати, данни за
апарата „Алкотест Дрегер“ 7510 се установява, че на 08.04.2018 г. в 03 часа, 38 мин,
38 сек., е отчетена проба с № 2605 с резултат - 2,03 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Предходната
проба с № 2604 е с регистриран час – 01 часа, 45 мин., 22 сек., с резултат –
2,85 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта.
Не
съответства на действителното положение твърдението на защитника на подсъдимия,
че един от свидетелите, визирайки най-вероятно свидетеля В. С. Ц., е посочил, че подсъдимият е тестван два пъти за
алкохол. В с.з. пред първоинстанционния съд свидетелят посочва, че районното
управление разполага с две технически средства - Алкотест Дрегера, като твърди,
че не може да си спомни дали са им били предоставени и двете технически
средства или само едно от тях, но уточнява, че това е отразено в съставените
документи при инструктажа, който им е проведен преди започване на работната
смяна. Свидетелят посочва, че подсъдимият е изпробван с една проба, както и че
всяка направена проба се отчита на уреда (л. 90 от н.о.х.д. № 571/2018 г.).
Настоящият
съдебен състав намира, че обясненията на подсъдимия Г. следва да бъдат
преценени внимателно, като се вземе предвид ролята, която законът им е отредил
на средство за защита, от една страна и на доказателствено средство в процеса,
от друга. Преценявайки обясненията, наред с останалите гласни и писмени
доказателства, и доказателствени средства, съдът приема, че изложеното от
подсъдимия, в частта, че е изпробван с две различни технически средства -
Алкотест Дрегер, общо четири пъти не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречи на показанията на свидетелите А. А.
В. и В. С. Ц., по отношение на които съдът изложи мотиви, на приобщените писмени доказателства - писмо с вх. №
3733/02.07.2019 г. издадено от началника на РУ-И. (л. 113) и резултати, данни
за апарата „Алкотест Дрегер“ 7510 (л. 118), а по същество са
нелогични и неубедителни. Както беше посочено, от приложените писмени
доказателства се установява, че на полицейските служители е било предоставено
само едно техническо средство, респективно същите не са разполагали с второ.
Видно приложената разпечатка данни за апарата „Алкотест Дрегер“ 7510 на 08.04.2018
г. в 03 часа, 38 мин, 38 сек., е отчетена проба с №
2605 с резултат - 2,03 на хиляда концентрация на алкохол.
Предходната проба с № 2604 е с
регистриран час – 01 часа, 45 мин., 22 сек., с
резултат – 2,85 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Видно от посочения
документ подсъдимият е бил изпробван с една проба, тъй като техническото
средство не е регистрирало други проби в периода от време от 01 часа, 45 мин.,
22 сек. до 03 часа, 38 мин, 38 сек.
От изложеното е видно, че дадените обяснения от
подсъдимия противоречат на останалите приобщени доказателствени източници,
обясненията на подсъдимия са изолирани, неправдоподобни, поради което
законосъобразно първоинстанционният съд не им е дал вяра.
От приложената по делото съдебномедицинска експертиза с №
П-153/2019 г., която настоящият съдебен състав кредитира, се установява, че в
конкретния случай отклонение в анализатора за алкохол в издишан въздих „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173 е 1%о. Така
отклонението, отчетено към резултата – 2,03%о, ще даде максимална стойност 2,13
%о и минимална стойност 1,93%о. Подсъдимият се е намирал в средна степен на
алкохолно опиване (л. 146-148).
От приложен по делото протокол за вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества се
установява, че при извършване на медицинския преглед подсъдимият е бил възбуден
и е миришел на алкохол (л. 8 от ДП)
Правилни са изводите на районния съд относно
установяването на съставомерните обективни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК -
управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за деяние по чл. 1.
Основните елементи на състава на чл.
343б, ал. 2, вр. с ал.1
от НК - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, според изискването на закона е да бъде установена по надлежния ред. Спазването на
„надлежния ред“ по смисъла на чл.
343б от НК следва да се преценява съобразно
разпоредбите на Наредба №
1/19.07.2017 г., действащи към
инкриминирания момент – 08.04.2018 г. При установената с техническото средство
концентрация на алкохол над 1,2 промила, контролните органи са длъжни да
отведат подсъдимия (сега вече - да го съпроводят, след редакцията с ДВ бр.
81/2018 г.) до мястото за установяване с доказателствен анализатор или
извършване на медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване. Това по делото е сторено. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, когато е налице отказ на лицето да
получи талон за медицинско изследване на кръвта, не се яви в съответното
медицинско заведение, за да даде кръв за изследване или откаже да даде такава,
за да бъде изследвана, се възприемат показанията на техническото средство. В
настоящия случай, подсъдимият е бил отведен до ФСМП И., издаден му е талон за
медицинско изследване, но той е отказал даде кръв за изследване. По този начин
сам се е лишил от възможността да оспори показанията на техническото средство,
чрез съответното химическо изследване. Респективно, в този случай употребата на
алкохол от водача правилно е установена въз основа на показанията на
техническото средство.
От приложени по делото писмени документи – списък на СИ,
преминали ПП в мястото за постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол се
установява, че „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173, използвано за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, е
сертифициран и надлежно проверен съобразно Закона за
измерванията. Същият е преминал периодична проверка на
07.11.2017 г., като срока за валидност е 6 месеца, поради което е бил годно
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в издишания
въздух (л. 119 от н.о.х.д. № 571/2018 г.)
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред. В тази връзка не може да бъде споделена тезата, изложена в
допълнение към въззивната жалба, че по делото няма доказателства за
идентифициране по несъмнен начин и за годността на техническото средство, с
което е тестван подсъдимия.
Установено е, че подсъдимият е осъждан, както следва:
1. Със споразумение по н.о.х.д. №
6462/2008 г. по описа на PC – С., одобрено на 12.06.2008 г., за
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, извършено на 15.05.2008 г., с което му е
наложено наказание „пробация“ за срок от 7 месеца и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца;
2. Със споразумение по н.о.х.д. №
106/2009 г. по описа на PC – И., одобрено на 20.05.2009 г., за престъпление
по чл. 343б, ал. 2 НК,
извършено на 15.10.2008 г., с което му е наложено наказание „пробация“ за срок
от 1 година и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 година;
3. С присъда № 36/01.04.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 468/2009 г. по описа на РС - И., влязла в
сила на 17.06.2010 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено на
04.09.2009 г., за което му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, наказание „глоба“
в размер на 300 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 година;
По делото не се твърди, нито се установява, че
подсъдимият е реабилитиран от съда по реда на чл.
87 от НК.
Систематичното и логично тълкуване на чл.
86 от НК изключва възможност и за реабилитация по
право за престъплението по н.о.х.д № 6462/2008 г. по описа на PC – С., тъй като
в срока по чл. 86, ал. 1, 2 от НК, подсъдимият е извършил престъплението по
н.о.х.д. № 106/2009 г. по описа на PC – И.. От този факт следва невъзможност за
реабилитация по право и за последващото осъждане. Съгласно категоричната
забрана на чл.
86, ал. 2 от НК реабилитация по
право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна, когато
предходната реабилитация изобщо не е настъпила. Разумът на закона е, че
реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени
от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се
поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на
установения правопорядък (в този смисъл решение № 17 от 29.01.2018 г. на ВКС по
н. д. № 1270/2017 г., II н. о., НК).
На следващо място, подсъдимият не е реабилитиран и по
реда на чл.
88а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.
88а, ал. 4 НК, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, какъвто е настоящият случай,
осъждането и последиците му се заличават след изтичането на предвидените в
предходните алинеи (ал. 1-3 на
чл. 88а НК) срокове за всички осъждания. Последното
осъждане на подсъдимия е по н.о.х.д. № 468/2009 г. по описа на РС - И.,
постановената присъда е влязла в сила на 17.06.2010 г., на подсъдимият е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, наказание
„глоба“ в размер на 300 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 година. Респективно началната дата, от която започва и срокът по чл.
88а, ал. 1, във вр. с чл.
82, ал. 1, т. 4 от НК е
17.06.2013 г. и е следвано да изтече на 17.06.2018 г. Към момента на извършване
на деянието по настоящето дело - 08.04.2018 г., този срок не е бил изтекъл,
следователно подсъдимият не е бил реабилитиран на основание чл.
88а, ал. 4, вр. ал.
1 НК по всички предходни осъждания.
При установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил напълно обоснованите правни изводи, изцяло
споделени и от настоящата инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 от НК, като на 08.04.2018 г., около 03
часа, 35 мин., в гр. И. по бул. „********“ е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ****** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабр. № 0173, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за деяние по чл.
343б, ал. 1 – със споразумение от 12.06.2008 г. по н.о.х.д. № 6462/2008 г. по
описа на РС-С., влязло в законна сила на 12.06.2008 г.
В допълнение към въззивната
жалба се претендира приложение на чл. 9, ал. 2 от НК без да са изложени
конкретни съображения в подкрепа на тази теза.
Съгласно чл.
9, ал. 2 от НК деянието не е престъпно, макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, когато то поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Следователно малозначителност на деянието ще е налице в
два случая, когато то въобще не е общественоопасно или когато разкрива такава
степен на обществена опасност, която е явно незначителна. За да се формира
извода за наличието на някоя от посочените хипотези, следва да се съобразят
фактите по делото в светлината на характера и особеностите на непосредствения
обект на посегателство, начина на засягане на охраняваните обществени
отношения, мотивите за инкриминираното поведение - анализирани в корелация с
личностните данни за подсъдимия. В този смисъл е константната съдебна практика,
обективирана в решение № 331/24.06.2013 г. по н. д. № 942/2013 г. на ВКС, ІІІ
н. о., решение № 85/23.03.2012 г. по н. д. № 3149/2011 г. на ВКС, І н. о,
решение № 324/13.06.2013 г. по н. д. № 910/2013 г. на ВКС, І н. о.
Престъплението по чл.
343б, ал. 2 вр. ал.
1 от НК засяга безопасността на движението,
независимо дали обективно е била създадена реална опасност за неговите
участници. Когато то е проява на дееца за първи път, прагът на обществена
поносимост към нейната обществена опасност е при алкохолно опиване над 1,2
промила, но рецидивът (повторността) е оценен от законодателя спрямо
най-ниското ниво на опасност за движението – тази над 0,5 промила. По този
начин се предупреждава всеки бъдещ деец, че той ще се счита потенциално опасен
за обществото, щом продължава да управлява МПС дори и след минимална употреба
на алкохол.
Подсъдимият е осъждан три пъти за управляване на МПС в
тежка и средна степен на алкохолно опиване. Обстоятелството, че в
инкриминирания случай той си е позволил да седне зад волана с 2,03 промила
алкохол в кръвта го очертава като особено опасен за движението. Съгласно
приложената по делото съдебномедицинска експертиза, при средна степен на
алкохолно опиване е нарушена координацията на движенията, забавени са
реакциите, мисленето, респективно опасността да нарани случайно пресичащ
пешеходец или да се удари в друго ППС или препятствие е достатъчно висока, за
да се приеме малозначителност или явна незначителност на обществената опасност
на извършеното. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че в случая не е била налице крайна необходимост
подсъдимият да управлява моторно превозно средство, поради което не следва да
бъде преповтаряно изложеното в мотивите.
Крайна необходимост по смисъла на чл.
13, ал. 1 НК е налице, само когато съществува
непосредствена опасност, която подсъдимият не е могъл да избегне по друг начин,
освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при условие, че
причинените вреди от деянието са по-малко значителни от предотвратените. В
приложените по делото медицински документи - фиш за спешна
медицинска помощ, протокол за вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества е отразено от дежурен лекар, че
здравословното състояние на подсъдимия позволява да бъде задържан от органите
на МВР, следователно не е съществувала непосредствена опасност за здравето му.
Ако все пак е имало известна опасност, то тази опасност не само, че не е била в
такава висока степен, но е могла да бъде избягната с други средства и по друг
начин. Подсъдимият се е намирал в населено място, имал е възможност да се обади
на спешен телефон 112, да си поръча такси и прочие.
Неоснователно е възражението, изложено в допълнение към
въззивната жалба, че са допуснати съществени процесуални нарушения във внесения
в съда обвинителен акт. Процесуалната функция на обвинителния акт, съгласно
тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.д. № 2/2002 г., ОСНК, е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този
начин да очертае рамки, в които да се развие процеса на доказване. Изискванията
към съдържанието на обвинителния акт са посочени в разпоредбата на чл. 246 НПК и
в конкретния случай съдържанието на внесения в съда обвинителен акт ги
удовлетворява.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Към тях се отнасят, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2
от НПК, всички обстоятелства, свързани с време, място и начин на извършване на
деянието, за което е повдигнато обвинението. В настоящия случай, изискванията
на процесуалния закон са изпълнени в пълен обем.
Следва
да се отбележи, че във въззивната жалба, допълнението към нея, както и пред
съда в о.с.з. не са изложени конкретни твърдения във връзка с възраженията, че
в хода на процеса са допуснати съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на подсъдимия и надлежното му упражняване от
подсъдимото лице и защитника му, както и за „процесуални проблеми“ в
обвинителния акт.
При извършената служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният
съд е разпитал свидетелите по делото в публични съдебни заседания с участието
на страните по делото, на които е била предоставена възможност да зададат
въпросите си. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че правото на участие на подсъдимия в процеса не е нарушено, нито защитникът му
е бил затруднен при упражняване на функцията по защита. Съдът е уважавал
направените доказателствени искания от защитата.
Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия
следните наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 (две) години.
Постановено
е подсъдимият М.Т.Г. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“
при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е приел, че
по делото не се установяват обстоятелства, мотивиращи приложението на чл. 55 НК, поради
което е определил размера на наказанията при условията на чл. 54 НК, в
предвидените предели за престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, а именно: лишаване от свобода от една до
пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Правилно, като смекчаващи отговорността на подсъдимия са отчетени
приложените по делото добри
характеристични данни.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното от първоинстанционния
съд, защото на свой ред установи, че:
Доказателствата не разкриват наличието на многобройни или изключително по
своя характер смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото
предвидено наказание като несъразмерно тежко. Добрите характеристични данни
макар и обстоятелство, което определя по-ниска степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия и по характера си е смекчаващо, не притежава
характеристика на изключителност, доколкото не разкрива по отличаващ се,
извънреден начин личността на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства са
предходните осъждания на подсъдимия, за които не е настъпила реабилитация,
наложените на подсъдимия административни наказания, високата концентрация на
алкохол в кръвта - 2,03 на хиляда, управлението на моторно превозно средство
без да притежава СУМПС. Наличието административни санкции недвусмислено
показва, че подсъдимият следва трайно установен модел на неглижиране на
безопасността при управление на МПС. От съпоставката на установените смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства е изводимо, че разпоредбата на чл. 55 НК е
неприложима.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че в случая не следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено. Съгласно разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК, когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години,
той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет
години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. В
случая с присъда № 36/01.04.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 468/2009 г. по
описа на РС - И., влязла в сила на 17.06.2010 г., за престъпление по чл. 343б,
ал. 2 НК, извършено на 04.09.2009 г., е наложена на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Както беше посочено
многократно за това осъждане не е настъпила реабилитация, поради което не е
заличено и не са отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със
самото осъждане, респективно института на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложим в
случая.
В
пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата № 9/22.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 571/2018 г.
по описа Районен съд – И..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.