Р Е Ш Е Н И Е
№ 361/ 14.07.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Валентина Радева- Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД(К)№ 336 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.П. *** против Решение №17/17.02.2020г. на РС-Свиленград, постановено по АНД № 822/2019г. по описа на РС-Свиленград.
Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно.
Твърди, че за да постанови решението си въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на НП тези по чл.57 от ЗАНН. Според съда фактът, че при посочване на нарушената правна норма не била изписана конкретната хипотеза на чл.233, ал.3 от наказващия орган не водела до различни правни изводи, тъй като в НП ес съдържали конкретни факти, по случая. Обстоятелството, че в протокола за митническа проверка било отразено, че същата е приключила в 16.30ч. на 23.06.2019г., което не било възможно предвид започването й на същия ден в 18.00ч. било възприето от съда за несъществено нарушение, тъй като не било съставомерен елемент. Не представлявало такова според съда и обстоятелството , че в АУАН било посочено , че свидетелите са по чл.40, ал.2 от ЗАНН, вместо такива по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Касаторът не споделя изводите на съда, че е осъществил състава на нарушението за което била ангажирана административно наказателната му отговорност. РС-Свиленград основал изводите си реално единствено на показанията на актосъставителя, които изцяло кредитирал, макар да не били подкрепени от никакви други гласни и писмени доказателства. Напротив, още във възражението си непосредствено след съставяне на акта за установяване на митническо нарушение касатора собственоръчно написал, че е обявил пред митническите служители пренасяните от него стоки. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД „Южна морска“ към Агенция Митници, чрез процесуален представител в писмена молба заема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 17/17.02.2020г. на РС-Свиленград постановено по АНД № 822/2019г. Районен съд – Свиленград е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление. За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на последното на процесуално нарушение. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Съдът приел, че събраният достатъчен по обем доказателствен материал по безспорен и несъмнен начин доказвал съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение. Наред с горното съдът е посочил, че размерът на санкцията за описаното нарушение е определен от закона и наказващия орган е наложил същата в предвидения от закона размер.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, като в ал. 3 е предвидено, че когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз, или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. За да е осъществен съставът на вмененото на касатора административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, за което да е използвано средствата или предмета цитиран в ал.3 на нормата и да няма разрешение на митническите органи - т.е. да е забранено пренасянето или превозването на такава стока или да няма знание на митническите органи, т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е пренесло през държавната граница, използвайки м.п.с, стоки-тютюневи изделия- цигари без бандерол, които са били укрити в задните седалки на автомобила..
Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Възраженията в жалбата, касаещи неправилност на решението поради нарушение на материалният закон, обосновани с твърдения, че неправилно въззивният съд не е преценил наличието на допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения, съдът намира за неоснователни. Същите са били изложени и пред Районен съд, Свиленград. Същите подробно са обсъдени в мотивите на решението и обосновано са отхвърлени като неоснователни. Настоящия съдебен състав изцяло споделя тези доводи на районният съд поради което не е необходимо да ги преповтаря. В допълнение и по наведените в касационната жалба доводи единствено следва да бъде посочено, че при преценката дали наказаното лице е декларирало пренасяните от него през границата на страната стоки, решаващият съд е взел предвид не само показанията на разпитания по делото свидетел К., който е и пряк свидетел очевидец на наказаното лице, които правилно са били кредитирани но всички установени факти и обстоятелства, включително факта, че същите са били открити укрити в управляваното от санкционираното лице м.п.с. Твърденията на касационният жалбоподател, че още при влизането си в страната е декларирал стоките не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, поради което могат са характеризират единствено като защитна версия.
В случая размерът на наложеното наказание е правилно определен. Правилно е приложен и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в размер от 80.00 лева съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/17.02.2020г. на РС-Свиленград постановено по АНД № 822/2019г. по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Агенция Митници разноски по делото в размер на 80.00(осемдесет) лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.