Р Е Ш Е Н И Е
№ 157 30.01.2024 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на шестнадесети
януари две хиляди двадесет
и четвърта година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
КАНД номер №20237250600099 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от „БЕЛСВЕТ“ЕООД с ЕИК *******със седалище в с. *****,
представлявано от управителя Св. А. Б., против Решение №165/07.09.2023г. по АНД
№202335300200466 по описа за 2023г. на РС – Търговище, с което е изменено Наказателно
постановление № 705500 - F705641/06.06.2023г., издадено от Директора на офис за
обслужване - Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД -
с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК *********, представлявано от управителя Св. А. Б.,
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева, като е намален размера на имуществената санкция от 1000
лева на 700 лева. В жалбата се моли за цялостна отмяна на въззивното решение.
Касаторът се явява в съдебно заседание и посочва наличие на касационните
основания по чл. 348 ал.1 т.2 и 3 от НПК, като най – вече визира явна
несправедливост на наложеното наказание и моли за намаляване на същото, а в
случай, че съдът установи допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във въззивното производство пред РС или допуснато в хода на
АНПроизводство нарушение на административнопроизводствените правила, моли да
бъдат отменени изцяло обжалваното решение и НП. Същият не оспорва направените
фактически констатации относно установеното нарушение.
Ответникът по касационната жалба - Директор на офис/дирекция/ за обслужване - Търговище, в
ТД на НАП – Варна, се представлява по делото от юрисконсулт В.С., която
настоява за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното
със същата решение на РСТ. Претендира присъждане на съдебни разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за частична основателност
на жалбата като изтъква, че възпитателният ефект от наложеното административно
наказание би се постигнал и с налагане на санкцията в минималния ѝ размер
предвид последвалото подаване на справка – декларация по чл. 125 ал.1 ЗДДС с
нулеви данни. Ето защо счита, че касационният съд следва да намали наложената
имуществена санкция до минималния размер от 500 лева.
По допустимостта на касационната
жалба : съдът
отчете факта, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор, като на пощенското
клеймо, поставено върху плика, с който е изпратена, е посочена дата
26.09.2023г., която като по – ранна от двете налични дати върху печатите на
плика, отразява датата на изпращане на жалбата. Същевременно в приложената по
АНД №202335300200466 по описа за 2023г. на РС – Търговище разписка за съобщаване
на решението на касатора по настоящото
дело е посочена дата 11.09.2023г., което би довело до извода за подаване на
касационната жалба извън законния 14-дневен срок. От същата разписка, обаче, се
установява, че съобщението е връчено на лице с посочени имена, за което е
записано, че е майка на страната. Предвид факта, че страната е търговско
дружество, недопустимо е връчването да се извършва чрез роднини на физически
лица, работещи в същото. Нормата на чл. 180 ал.5 от НПК, към която препраща чл.
84 ЗАНН, регламентира, че на юридическо лице/каквото е търговското
дружество/връчването става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да
поема книжата. В случая това изискване не е спазено, поради не е налице
надлежно съобщаване на решението и съответно не може да се приеме за изтекъл
срокът за обжалване към момента на реалното подаване на касационната жалба. Ето
защо съдът приема, че последната не е подадена извън срока. И след като
установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, настоящият
касационен състав приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение №165/07.09.2023г. по
АНД №202335300200466 по описа за 2023г. на РС – Търговище е изменено
Наказателно постановление № 705500 - F705641/06.06.2023г., издадено от
Директора на офис за обслужване - Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на
„БЕЛСВЕТ“ ЕООД - с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК *********, представлявано от
управителя Св. А. Б., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като съдът е намалил
размера на имуществената санкция от 1000 лева на 700 лева. Със същото решение „БЕЛСВЕТ“
ЕООД - с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК *********, представлявано от управителя Св.
А. Б., е осъдено да заплати на НАП - София сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите на решението въззивният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 27.04.2023г. при извършена
проверка в Информационната система на
НАП инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, офис -Търговище констатирал,
че „БЕЛСВЕТ“ ЕООД, ЕИК *******като данъчно задължено - регистрирано по ЗДДС
лице не е подало справка —декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период
м.март 2023г. - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнася. Срокът за подаване бил до 18.04.2023г., тъй като 14, 15, 16
и 17.04.2023г. били неприсъствени дни. В посочения срок въпросната справка -
декларация не била подадена. Предвид констатираното, контролният орган съставил
на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД АУАН № F 705641/12.05.2023г. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта, на 06.06.2023г. Директорът на офис за обслужване -
Търговище в ТД на НАП - Варна издал Наказателно постановление № 705500 -
F705641 / 06.06.2023г., с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Въззивният съд е установил приетата
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свид. Мария Борисова - актосъставител.
В мотивите на обжалваното съдебно
решение е обсъдено, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити; при съставянето на АУАН не са
допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН; правото
на защита на наказания субект не е било нарушено и същият е имал възможност да
го упражни в пълен обем.
Въззивният съд е приел за
безспорно и категорично установено от фактическа страна реализираното от
касатора нарушение по чл. 125 ал.5 ЗДДС, тъй като срокът за подаване на справка
– декларацията по чл. 125 ал.1 ЗДДС е до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася и следователно за данъчен период м.
март 2023 г. срокът за подаване на справка - декларацията е бил до 18.04.2023
г. включително, тъй като дните 14, 15, 16 и 17.04.2023г. са били неприсъствени,
а от събраните по делото писмените и гласни доказателства се установило, че в
посочения срок дружеството - жалбоподател не е подало справка - декларация за
м. март 2023 г. в ТД на НАП Варна, офис Търговище, като такава била подадена на
16.05.2023г. - с нулеви данни. При тези установени обстоятелства съдът е приел
за обоснован извода на АНОрган, че с бездействието си дружеството —
жалбоподател е нарушило чл.125, ал.5 от ЗДДС и е осъществило нарушение по
чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Като е споделил и констатацията
на АНОрган за това, че в случая не са налице основания за приложение на чл.28
от ЗАНН предвид данните, че за същото по вид нарушение на дружеството е
издадено Предупреждение № 639565-F646883/ 06.06.2022г. - в сила от
29.07.2022г., както и Наказателно постановление № 656534 - F
668972/17.08.2022г. с наложена имуществена санкция в размер на 500лв. - в сила
от 16.01.2023г., въззивният съд е преценил, че при посочените и в НП смекчаващи
отговорността обстоятелства /отстраняването на нарушението чрез подаване на СД
преди издаване на НП и факта, че същата е с нулеви данни/ размерът на
наложената санкция се явява завишен. Излагайки аргументите, че независимо от
обстоятелството, че нарушението е формално, в случая няма данни за настъпили
допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици и несвоевременното
подаване на СД не е причинило вреди на държавния бюджет, въззивният съд е
приел, че целите на наказанието, включително съответния дисциплиниращ
нарушителя ефект, биха се постигнали и посредством имуществена санкция в
по-нисък размер, а именно 700лв.
В мотивите на обжалваното решение
съдът е обосновал и възложената със същото отговорност за разноски, приемайки че
доколкото искането в жалбата е за цялостна отмяна на НП, т. е. не се оспорва
единствено размера на наложената имуществена санкция, респ. не размерът на
санкцията е мотивирал жалбоподателя да оспори НП, то следва жалбоподателят да
понесе изцяло отговорността за претендираните от ответната страна разноски по
делото.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави
следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които
да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен
контрол.
При проверката за допуснати от
районния съд нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание
– касационни основания съответно по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:
След съвкупен анализ на събраните
доказателства въззивният съд е направил съответстващия на приложимия материален
закон извод за реализирано от дружеството касатор административно нарушение по
чл. 125 ал.5 ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, декларациите по ал. 1 и 2 на
същия член и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А съгласно чл. 125
ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл.
100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. При безспорно отчетен факт за това, че в
процесния период дружеството - жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС, и с
оглед установените от доказателствената съвкупност обстоятелства, се доказва
реализирането на описаното в НП административно нарушение. Последното е било
квалифицирано правилно в съответствие със закона като е приложено адекватното
санкционно основание по чл. чл.179 ал.1 от ЗДДС, съгласно което лице, което,
като е длъжно, не подаде справка- декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по
чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв.“. При това положение касационният състав не открива наличие
на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, а именно нарушение на
материалния закон.
Досежно визираното касационно
основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК за явна несправедливост на наложеното
наказание, настоящият състав приема, че въззивният съд е направил изключително
правилна преценка на относимите към този критерий данни като справедливо е
преценил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
вследствие на което е намалил в справедлив размер наложената имуществена
санкция. Както се посочи по – горе, приложената санкционна норма предвижда имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв. Районният съд е намалил определения от АНОрган размер от 1000 лева на 700
лева. Споделяйки напълно подхода на въззивния съд, настоящият състав счита, че
след като касаторът е реализирал на 15.03.2022г. нарушение по чл. 125 ал.5 ЗДДС, за което на основание чл. 28 ал.1 ЗАНН е бил предупреден с влязло в сила
на 29.07.2022г. предупреждение от АНОрган, след което за втори път на 15.06.2022г.
е извършил друго нарушение по чл. 125 ал.5 ЗДДС, за което му е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева с влязло в сила на 16.01.2023г.
наказателно постановление, процесното нарушение е вече трето по ред като същото
е извършено както в едногодишния срок от предупреждението по чл. 28 ЗАНН, така
и само три месеца след влизане в сила на НП за второто нарушение. Интензитетът
на реализираните нарушения на състава на чл. 125 ал.5 ЗДДС, както и
обстоятелството, че вече за второто нарушение е била наложена имуществена
санкция в предвидения в закона минимален размер от 500 лева, то напълно
обосновано с оглед целения ефект на административното наказване по смисъла на
чл. 12 ЗАНН е на дружеството – касатор е да се определи наказание над този вече
приложен минимален размер. Предвид високия максимален размер на законовата
санкция – до 10 000 лева, определеният от въззивния съд размер от 700
лева, който е малко над минималния размер на санкцията, е напълно съобразен с
конкретиката на казуса и обстоятелствата, обуславящи размера на
административното наказание.
Въззивният съд правилно е
подходил и при решаване на въпроса за отговорността за разноски, тъй като
обжалваното НП е потвърдено по отношение на установеното административно
нарушение и реализираната АНОтговорност за същото, но само е намален размера на
наложената имуществена санкция, което не води до уважаване на въззивната жалба,
доколкото със същата е искана пълна отмяна на НП.
При така изложените съображения настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които да
обосновават неговата неправилност, същото е постановено при правилно приложение
на материалния закон, при спазване изискванията на процесуалния закон и при
съобразяване на правилата за определяне на административното наказание, поради
което следва да бъде оставено в сила изцяло. В решението са изложени обстойни и
задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав и на основание
чл. 221 ал.2 от АПК същият препраща към тях.
По отговорността за разноски – от ответната страна е направена претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на
делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата
на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират,
че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в
тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид положения
от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в лично участие в
проведеното единствено съдебно заседание, съдът намира, че следва да се
определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски
в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е Директор
на офис/дирекция/ за обслужване - Търговище, в ТД на НАП – Варна, т. е. в полза
на Национална агенция за приходите, която има качеството на юридическо лице,
докато ТД на НАП - Варна попада в понятието „териториална структура на
администрацията“ по смисъла на §1 т.1а от ДР на АПК. Това тълкуване
синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от
административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Поради изложените съображения и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК
във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 и ал. 4 ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №165/07.09.2023г. по АНД №202335300200466 по описа за 2023г. на РС
– Търговище, с което е изменено Наказателно постановление №705500 -
F705641/06.06.2023г., издадено от Директора на офис за обслужване - Търговище в
ТД на НАП - Варна, с което на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД - с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от управителя Св. А. Б., ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като
е намален размера на имуществената санкция от 1000 лева на 700 лева.
ОСЪЖДА „БЕЛСВЕТ“ ЕООД - с.Мечово,
обл.Търговище, ЕИК *********, представлявано от управителя Св. А. Б., ЕГН **********,
да заплати на НАП - София сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.