Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък 13.10.2020г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на трети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова,
като разгледа докладваното от съдията АН дело №668/ 2020г. по описа на същия
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №18-0284-002253/ 21.08.2018г., издадено от началник
сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. Г.И.В. останал недоволен от наложеното
му адм.наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него наказателно
постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата и сочи
аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща свой представител в с.з., но с писмено
становище изразява становище по жалбата, която счита за неоснователна.
Актосъставителят
изцяло поддържа отразеното от него в АУАН.
Съдът, след като извърши
подробна и цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което, на основание
чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение серия
Д №644711/29.06.2018г., е приел за установена следната фактическа обстановка: „Г.И.В.
на 29.06.2018г. в 19:30 часа в с.Г. на ул.„Без име“, като мотопедист, при
обстоятелства: В землището на с.Г. местност „С. к.“ в посока изток-запад
управлява на земен път мотопед с неустановена марка и модел, без рег.номер с
номер на рама: СА******* ***** червен на цвят, като при движение с несъобразена
с конкретните пътни условия скорост, губи контрол над управляваният мотопед,
при което настъпва ПТП. Водачът заявява, че не е в състояние да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол поради нараняване и отказва да
подпише и получи талон за изследване №0011234 на концентрация на алкохол в
кръвта му. По време на движение водача не използва защитна каска. Водачът
управлява с изтекъл срок на СУМПС №********* до 08.10.2017год. Водачът не
представи СУМПС и КТ към него. Водачът има наложено наказание глоба незаплатена
в срок електронен фиш К-1129679/ 03.2.2016г. е извършил:
1) Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосф. условия, релефа, условията на видимост, интезивн. на движение
и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП
2)Водача, не контролира ППС, което управлява. ПТП,
с което виновно е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП
3)Отказва проверка с техн. средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписания за
изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби
за хим. лаборатория изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП
4)Водач на мотоциклет, или мотопед не използва
защитна каска, с което виновно е нарушил чл.137Е от ЗДвП
5)Който управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок
на валидност, с което виновно е нарушил чл.150А ал. 1 от ЗДвП
6)Не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория,контролен талон към СУМПС от съответната категория, с
което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
7)Водач, който управлява МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в
срока за доброволно плащане, с което виновно е нарушил чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179 ал.2
пр.1; чл.185 ; чл.174 ал.3 пр.1 ; чл.183 ал.4 т.7 пр.1, чл.185; чл.183 ал.1 т.1
пр.1,2 и чл.185 от Закона за движението по пътищата началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, наложил на Г.И.В. административно наказание- глоба
общо в размер на 2320 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе
доказано, по безспорен и категоричен начин, Г.И.В. да е осъществил вменените му
с АУАН и с издаденото, въз основа на него, наказателно постановление, нарушения
на нормите на ЗДвП. Не бяха представени нито едно убедително доказателство или
аргумент в подкрепа на обжалваното
наказателно постановление.
Задължение на административно наказващия орган е
при преценката дали да издаде НП да се основава на
фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189,ал.2 от ЗДвП и
в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат
за верни до доказване на противното. От друга страна- по силата на чл.16 от НПК
във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да
установи дали е осъществено административно нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено. В хода на съдебното следствие беше оспорена формалната
доказателствена сила на редовно издадения АУАН, относно начина на установените
в него факти и истинността на същите. При оспорването им в тежест на органа е
да установи в производството пред съда, с годни и допустими доказателствени
средства, били ли са извършени административните нарушения, визирани в
оспореното НП.
От събраните по делото доказателства се
установи, че АУАН е изготвен в нарушение на чл.40,ал.1-4 от ЗАНН, в който е
упоменато в присъствие на кои лица се съставя акта. Освен нарушителят и/или
негов представител,следва да присъстват, към момента на съставяне на акта, и
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, което
е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като
свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл.40,ал.3 от ЗАНН е
предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност акта да се
състави с тяхно участие, той да се изготви присъствието на други двама
свидетели, като това изрично следва да се отбележи в документа. Именно тези две
хипотези на чл.40 от ЗАНН са нарушени, в случая от актосъставителя. Видно от
данните по делото нарушенията са били извършени в присъствието на двама души,
които безспорно са били свидетели на констатиране на нарушението. В настоящия
случай,за да бъде спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН, е следвало тези
лица да бъдат отразени като свидетели(законодателят е посочил „свидетелите“ в
множествено число, т.е. следва да са повече от един). Вместо това обаче
актосъставителят е решил да състави акта в присъствието на едно лице, за което
са налични данни, че не е било на място при извършване на нарушението. Дори да
е имало причина, която е възпрепятствала актосъставителят да състави акта в
присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този
случай той е следвало да спази разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН. При това
положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз
основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в
присъствието на необходимият брой свидетели, присъствали при констатиране на
твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН,
освен че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице. За жалбоподателя, като санкционирано лице, не
съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел,
присъствал при констатирането на нарушението, в извършването, на което е
обвинен. Нещо повече- създава се съмнение и относно това дали действително
нарушителя е именно водача, управлявал мотопеда.
Административно-наказващият орган, от своя
страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН като е следвало
преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Обстоятелството, че АНО е издал НП не означава
само по себе си, че същия е извършил проверка по законосъобразността на
съставения акт.
Посочените нарушения се явяват съществени,понеже
ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да
узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата, въз основа на които е
констатирано то. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Административно-наказващият орган следва да съобрази всички
императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването им води до
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушенията,
и същото следва да бъде отменено дори и само на това процесуално основание.
Съобразно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато
пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ
правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване
на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което
превозното средство се отклонява от праволинейното си движение и опасно се
скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство. Отсъствието
на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на
правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице
нарушение на режима на скоростта. Предвид това и с оглед несъобразяването на
скоростта на движение неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителя по отношение на
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват…“. От текста
както на АУАН, така и на НП, не става ясно с кои свои действия жалбоподателя е
дал повод на актосъставителя и наказващия орган да заключат, че той не е
контролирал непрекъснато превозното средство. Подобни негови действия не са
описани в АУАН и НП, а е ноторно, че както законовата разпоредба, която е
нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат
да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните
процесуални нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от категорията
на съществените- те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е
наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е деянието и кои
са законовите разпоредби, които е обвинено, че виновно е нарушило.
Правоприлагането не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това само е
достатъчно, за да се отмени НП.
Разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
АНО е приел, че жалбоподателя е допуснал
самостоятелно ПТП, вследствие на движение с несъобразена с пътните условия
скорост.Същевременно,за преценка съставомерността на деянието, формалната
констатация за осъществяване на състава/при дословно възпроизвеждане на текста
му/, не е достатъчна, тъй като е необходимо да бъдат изложени ясно фактическите
данни относно това какви са били конкретните условия на движение- състоянието
на пътя, атмосферните условия и видимостта, интензивността на движение, с които
нарушителя не се е съобразил, избирайки скоростта си на движение, които е
пренебрегнал, повлияли на способността му да спре, за да избегне всяко
предвидимо препятствие и създадена опасност за движението. В случая няма
посочване на конкретните условия на движение- време, релеф и участък на пътя.
Нещо повече- дори не е споменато от АНО каква е била интензивността на
движението на мястото на настъпване на ПТП. Липсва констатация и относно
приетата скорост на движение на управляваното от въззивника МПС, за да се
направи преценка обоснован ли е формирания от актосъставителя и наказващия
орган извод, че тази скорост е била несъобразена с конкретната пътна
обстановка. Управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят
съответни изводи, а е предмет на изясняване и доказване. Именно изясняването на
този въпрос предпоставя изводите от правна страна, тъй като обратното би
означавало и при минимална скорост на движение, само защото е възникнало ПТП,
автоматично да се приема, че скоростта е била несъобразена- т.е. презюмиране на
вина, без да е установено безспорно съзнаването на признаците на нарушение.
Това е недопустимо, защото настъпването на общественоопасните последици е
възможно да е резултат и от причини, изключващи виновно поведение на
жалбоподателя като водач на МПС. В случая изобщо няма данни да е изследван
въпроса за скоростта от органите на МВР, установили нарушението- не са снемали
обяснения от водача или от други лица- очевидци на произшествието. При това
положение констатацията за несъобразена скорост е абсолютно необоснована. В
заключение настоящият съдебен състав счита, че непълното описание на
нарушението и неизлагането на конкретните обстоятелства, при които то е
извършено, освен че нарушават императивните изисквания към съдържанието на акта
и НП, съгласно нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, са довели и до
невъзможност за изясняване на причините за настъпването на ПТП, както и за
даване на обоснован отговор на въпросите: извършено ли е административно нарушение
и има ли въззивника вина за него?
Актосъставителят е
констатирал, че поради настъпило ПТП нарушителя е бил в невъзможност да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят К. надлежно е
обяснил на Г.И.В. къде и докога следва да се яви във ФСМП към МБАЛ-Казанлък,
където е необходимо да даде кръв за медицинско изследване, макар последния да е
отказал да получи съставения му талон за изследване №0011234/ 24.06.2018г. На нарушителят бил определен срок за даване
на кръвна проба до 120 минути от връчване на талона в 20.10 часа на
24.06.2018г., като по този начин е била напълно спазена разпоредбата на чл.6,ал.6,т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съгласно която: „Контролният орган
връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на
явяването- до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути- в останалите случаи.“
Съгласно разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП:
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“
Видно е, че първо условие за ангажиране
отговорност на лице по тази разпоредба е той да има качеството на водач на МПС.
По делото е безспорно, че В. е имал качеството на водач на МПС към момента на
настъпването на ПТП, но категорично не е имал това качество половин час
по-късно, след като на мястото на ПТП са пристигнали служители на Полицейски
участък-Павел баня. По делото се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал мотопед, когато настъпило ПТП. Към този момент
обаче същият не е изследван и няма никакви надлежно събрани доказателства по
делото, че е употребил алкохол. Единствено актосъставителят К. твърди в
показанията си в съдебно заседание, че жалбоподателя бил във видимо нетрезво
състояние, когато разговарял с него 30 минути след настъпилото ПТП. Това обаче
по никакъв начин не е достатъчно и не установява по категоричен и безспорен
начин, че нарушителя към този момент е бил под въздействието на алкохол. Твърде
елементарно е да приравняваме отказа за тестване, както и субективните
възприятия на някого за другиго, че например има несигурна походка, завален
говор и мирише на алкохол, с безспорно доказаната употреба на алкохол по
законоустановения ред. Гласните доказателствени средства не са сред тези
способи, с които управлението на МПС под въздействие на алкохол може да бъде
установявано. Редът за това е ясно и точно разписан в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Няма спор по делото, че жалбоподателят е причинил ПТП, но в действителност искането за тестване на
жалбоподателя е около 40 минути след това- в 20.10 часа, за което време обаче безспорно се установи,
че вече В. не е бил водач на автомобил. Тъй като няма установени по делото свидетели,
които да са осъществявали непрекъснато наблюдение
върху жалбоподателя в периода от настъпването на ПТП до пристигането на
полицейските служители около 20.00ч., съдът приема, че дори действително въззивника
да е употребил алкохол, то няма категорични доказателства, че това е станало
преди настъпването на ПТП, в което е бил участник В. и това е могло да се случи
и след този момент. Тъй като административно-наказателната отговорност не може
да почива на предположения, а доказателствената тежест лежи върху АНО да
установи наличието по безспорен и категоричен начин на всички предпоставки за
ангажирането на отговорността на дадено лице, което не е сторено в настоящото
производство, то искането за извършване на проба с техническо средство в
момент, в който жалбоподателя безспорно не е имал качеството на водач, с оглед
изминалото време от установеното управление на МПС до искането за тестване, то
няма как отказът му да доведе до ангажиране на отговорността на последния на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Не на последно място по
важност следва да се отбележи, че въз основа на извършена служебна проверка
съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато и друго
съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и
ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за наличие на
несъответствие в АУАН и НП по отношение датата на извършване на нарушението,
тъй като актосъставителя е вписал в АУАН като такава- 24.06.2018г., а АНО като
дата на нарушението е отразил тази на съставянето на акта- 29.06.2018г.
Посочването на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит,
както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите
на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. С оглед констатираното
несъответствие в АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, не
може да се установи в действителност коя дата АНО приема за такава на
извършване на нарушението. От обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за
дата на нарушението тази на извършената проверка.
Освен това следва да се отбележи, в случай на
допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН,
с оглед на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не
съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при
допуснати нередовности относно съдържанието по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на
нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП
следва да се посочат изрично определени реквизити.
Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да
е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл,
докато в АПК(чл.62,ал.2) е предвидена възможност за поправка на очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на
основание нормата на чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното
производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е
предвидена.
Допуснатите процесуални нарушения са особено
съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-
наказателния процес и дават основание на съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
В този смисъл са налице и основанията за
заплащане, от страна на наказващия орган, на направените от съда разноски за
заплащане на пътни разноски на свидетелите Р.К. и М.Т. общо в размер на
20/двадесет/ лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
пр.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №18-0284-002253/ 21.08.2018г., издадено от
началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.И.В. ***, с
ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба общо в размер на 2320
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА началник сектор
към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък П. Ц. К. да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък направените
по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите
към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: