№ 1938
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110109697 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г.Ф. ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Г.И.” № 2, срещу Ч. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. ул.Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 11042.89 лв., представляваща възстановена от
заявителя на НББАЗ сума за изплатеното от тях на Националното бюро на
Германия обезщетение по претенция № 19120300/01.07.2019 г. във връзка с
настъпило на 22.01.2019 г. в Германия ПТП, с участието на л. а. „Фолксваген
Тауран“, с рег. № ......... управляван от длъжника Ч. Р. С., без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № .........
като с плащането на застрахователното обезщетение Фондът придобива право
на регрес срещу виновния водач, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 14.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на заповед
№ 1384/14.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 3020/2024 г. по описа на ВРС, XLVІ състав.
В исковата си молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 22.01.2019
г. в гр. Б. ФР Г. е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Тауран“, рег. №
........... управляван от ответника без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на произшествието, и л. а. „Фолксваген
Пасат“, рег. № ......... в резултат на неправомерното отнемане от страна на
ответника на предимството на другия автомобил при движение на
кръстовище. Изложено е, че по образувана щета № 19120300 от 01.07.2019 г.
за причинените на л. а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ......... имуществени вреди,
в полза на Националното бюро на Германия от страна на Националното Бюро
1
на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) било изплатено
обезщетение в размер на 11042.89 лв. Посочената сума била възстановена на
НББАЗ от ищеца, на основание чл. 561 вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ, с оглед на
което и до ответника била отправена покана за връщане на процесната сума.
Страната счита, че съобразно предвиденото в чл. 558, ал. 7 КЗ е встъпила в
правата на увреденото лице, поради което и претендира заплащане на
процесната сума от ответника. Намира, че петгодишната погасителна давност
по смисъла на чл. 114 ЗЗД в полза на насрещната страна не е изтекла, предвид
това, че е започнала да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, а именно – от извършеното от ищеца плащане в полза на НББАЗ.
Моли се за уважаване на така заявената претенция. Иска присъждане на
съдебно-деловодни разноски както за настоящото производство, така и за
заповедното такова.
Ответникът Ч. Р. С., чрез процесуалния си представител – адв. И. И., е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Излага доводи
за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес у
ищеца, а евентуално - за неоснователност на така предявения иск, поради
което претенцията се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва
механизмът на настъпилото ПТП, както и вина за това да има ответникът като
водач на л. а. „Фолксваген Тауран“, рег. № ........... Страната счита, че към
датата на инцидента е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, поради което и
претенцията на ищеца следва да бъде насочена към застрахователя. Намира,
че претендираното обезщетение е в крайно завишен размер, като изтъква, че
не се установява по какъв начин е определен, нито причинно-следствената
връзка между произшествието и настъпилите вреди. В тази връзка поддържа,
че увреденият л. а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ......... към датата на ПТП е бил
в много лошо визуално и техническо състояние и стойността му не надхвърля
2000 евро. Прави възражение за съпричиняване на инцидента от страна на
водача на увредения автомобил, предвид това, че се е движил с несъобразена
скорост, както и че не е отчетена нито пътната обстановка, нито движещите се
в насрещното платно автомобили. Прави възражение за настъпила
погасителна давност. В този смисъл моли производството по делото да бъде
прекратено, а в условията на евентуалност – исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
на 30.04.2025 г. всяка от страните се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа становището си по съществото на спора.
Ищецът Гаранционен фонд представя писмени бележки в предоставения му от
съда срок, чрез процесуалния му представител – адв. Л. Велева-Т.а.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 559, ал. 1, т.
1 и ал. 3 КЗ.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3020/2024 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумата, предмет на установителния иск. Срещу заповедта е подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по
2
чл. 415, ал. 4 ГПК с оглед дадените указания от съда в тази връзка.
Ето защо и предвид посоченото съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост
на иска поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, а
именно правен интерес от търсената защита. Напротив. Искът е процесуално
допустим, доколкото се търси установяване съществуване на вземане в полза
на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, е установяването на факта, че на
посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина на ответника; че
към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че в резултат на това
ПТП е пострадало чуждо имущество /л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. №
............... че са причинени сочените вреди и техния размер; че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените
увреждания; че така определеното обезщетение е заплатено от ищеца на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ).
По делото не е спорно, а видно и от представения двустранен протокол
за ПТП на немски език, с превод на български език, на 22.01.2019 г. в гр. Б. Г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на л. а. „Фолксваген
Тауран“, с рег. № ........... управляван от ответника Ч. Р. С. /с предишни имена
К.Р.Д. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ......... управляван от С.Г.
От приетото по делото заключение по допуснатата САТЕ на вещото лице
инж. С. М., което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че механизмът на настъпване на произшествието е следният: на
22.01.2019 г., около 16:00 часа в гр. Б. Г. по ул. „Н.“ в посока към
кръстовището с ул. „Т. се движи лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. №
........... управляван от Ч. Р. С. /К.Р.Д. В този момент по ул. „Т. в посока към
посоченото кръстовище се движи л. а. „Фолкваген Пасат“, с рег. № .........
управляван от С.Г.. Последният автомобил се явява дясно стоящ за водача Ч.
С. и управлявания от него автомобил. Преди навлизане в кръстовището
същият не пропуска „Фолкваген Пасат“, с рег. № ......... в следствие на което
траекториите на движение на автомобилите се пресичат, в резултат на което
настъпва леко ПТП.
С оглед посоченото съдът приема за доказана първата предпоставка за
уважаване на исковата претенция, а именно, че на 22.01.2019 г. е настъпило
ПТП, вина за което носи именно настоящият ответник, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е отнел предимството и не е
пропуснал дясно стоящия за него л. а. „Фолкваген Пасат“, с рег. № .....
Следва да се отбележи, че въпреки конкретно дадените от съда указания
с доклада по делото, ответникът не ангажира доказателства, че е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него
автомобил. Ето защо може да се направи обоснован извод, че към датата на
процесното ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тоест налице е и
втората изискуема предпоставка за уважаване на иска.
Не е спорно, че в резултат на настъпилия инцидент е пострадало чуждо
имущество /л. а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ...... Съгласно заключението по
приетата САТЕ, уврежданията по този автомобил вследствие на ПТП са
3
следните: предна броня, повредена; ляв фар, с драскотини; предна лява гума,
охлузена; предна лява джанта, охлузена; преден ляв калник, с драскотини.
Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 9582.25
лв. с ДДС /4899.33 EUR/.
От експертизата се установява още, че пазарната стойност на процесния
увреден автомобил към датата на ПТП – 22.01.2019 г., е в размер на 16062.50
EUR, с левова равностойност 31415.52 лв. Стойността на ремонта за
възстановяването на автомобила не надхвърля 70 % от пазарната му стойност.
Тоест, в случая не е налице тотална щета, както обяснява и вещото лице в
проведеното по делото на 30.04.2025 г. открито съдебно заседание.
С оглед посоченото в експертизата съдът намира, че са безспорно
доказани в производството както причинените вреди, така и техния размер,
съответно че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените увреждания. Недоказани останаха възраженията на ответника, че
към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в много лошо визуално и
техническо състояние, като стойността му не надхвърля 2000 евро. Напротив.
Както обяснява и вещото лице М., същият е установил от приложените по
делото снимки, че автомобилът е в добро състояние, на малко километри, че е
един доста млад, свеж, добре поддържан автомобил.
По делото не е спорно, че сумата в общ размер от 11042.89 лв. е
заплатена от ищеца на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ). Както посочва ищецът в уточняващата си молба от
12.03.2025 г., плащанията са извършени, както следва: на 12.07.2019 г. е
възстановена сумата 9873.23 лв. /5048.10 евро/, а на 14.08.2019 г. – 1169.66 лв.
/598.04 евро/. Прави впечатление, че плащанията са две, по две отделни
претенции, но свързани с една и съща щета – по реф. № D-19-BG-00635 по
описа на НББАЗ /щета № 19120300/01.07.2019 г. по описа на Гаранционен
фонд/. Както посочва и процесуалният представител на ищеца, това е
обичайна практика в случай, което всъщност обуславя и неоснователността на
възраженията на ответника, че става дума за отделни щети. Щетата е една,
като по нея са постъпили различни претенции за плащането на отделни суми,
в това число разходи за ремонт на увредения автомобил /за щетите по
моторното превозно средство/, разходи за техническа експертиза, такса
обработка на щети.
В тази връзка закономерно общият размер на плащането надвишава
стойността на необходимите разходи за възстановяване на моторното превозно
средство /според вещото лице те се съизмеряват със сумата 9582.25 лв. –
4899.33 EUR/, като към тях обаче са добавени и посочените от ищеца разходи
за техническа експертиза /749.70 евро/, както и такса обработка /631.40 евро +
91.02 евро = 722.42 евро/. Прави впечатление, че общата получена сума
6371.45 евро дори надхвърля заплатената от ищеца сума /5646.16 евро/. И това
е така, доколкото всъщност от изслушаното по делото заключение се
установява, че щетите по автомобила са дори на по-висока стойност от
отправените към Гаранционния фонд претенции по процесната щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 561, ал. 1 КЗ, Гаранционният фонд, когато
е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото
по чл. 506 КЗ /Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи/ суми, когато то в съответствие с международните договори, по
които е страна, е заплатило обезщетения за вреди. Такъв именно е и
настоящият случай, доколкото НББАЗ в качеството си на компенсационен
4
орган /чл. 506, ал. 3 КЗ/ е възстановило процесните суми на немския
компенсационен орган, в съответствие с Кодекса за застраховането и
международните договори, по които е страна Република България /и това е
така, доколкото инцидентът е възникнал на територията на Германия/.
В тази връзка е и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на
държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във
връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на
Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета /т. нар. Четвърта директива за
автомобилното застраховане/, предвиждаща компенсаторен механизъм за
уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на
автомобилните застрахователи. Именно на основание чл. 6, т. 3, б. „а“ от
посочената Директива е подписано и Споразумение между Компенсационните
органи и Гаранционните фондове, предвиждащо, че на компенсиране
подлежат както изплатената сума на увредената страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни
услуги /например за вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни. Таксите са обработка на
щетите са в размер на 15 % от платените обезщетения за всяко от
обработващите бюра.
Именно след изплащане на посочените по-горе в изложението
суми Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му /в това число извършените разходи за техническа експертиза,
както и тези за обработката на щети/, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
559, ал. 3 КЗ.
Ето защо следва да се приеме за неоснователно възражението за изтекла
погасителна давност на вземането, доколкото същата е започнала да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, тоест от
момента на плащането /първото плащане е извършено на 12.07.2019 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК /едномесечния срок за предявяване на иска/. Такъв именно е и
настоящият случай. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в съда на 13.03.2024 г. Тоест, искът е предявен преди изтичане на 5-
годишния давностен срок за погасяване на вземането.
Недоказано остана и възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на водача на увредения немски автомобил.
Вещото лице М. в заключението си посочва, че при така събрания
доказателствен материал скоростите на автомобилите не могат да се
определят поради липса на достатъчно данни. ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието, пътното платно е било сухо, разрешената скорост за
движение е била 30 км/ч. Няма данни за метереологични условия, но след като
пътното платно е било сухо, не е валял дъжд.
Тоест, по пътя на пълното и главно доказване ответникът не установи по
категоричен начин, че л. а. „Фолкваген Пасат“, с рег. № ......... се е движил с
несъобразена скорост, че водачът му не е отчел пътната обстановка, нито
движещите се в насрещното платно автомобили. Въпреки допуснатия в полза
5
на ответната страна свидетел в първото проведено по делото открито съдебно
заседание, такъв не бе воден в производството, съответно не бяха събрани
свидетелски показания в подкрепа на така направените възражения.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този
смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /така е поискано
от заявителя/ - 14.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият претендира единствено присъждането на разноските за
платена държавна такса. В заповедното производство същата е в размер на
220.85 лв., каквато е и заплатената такава в исковото производство, които суми
следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ч. Р.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул.Г. дължи на Г.Ф. ........., със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „Г.И.” № 2, сумата 11042.89 лв. /единадесет
хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща възстановена от заявителя на НББАЗ сума за изплатеното от
тях на Националното бюро на Германия обезщетение по претенция №
19120300/01.07.2019 г. във връзка с настъпило на 22.01.2019 г. в Германия
ПТП, с участието на л. а. „Фолксваген Тауран“, с рег. № ......... управляван от
длъжника Ч. Р. С., без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, в резултат на което са причинени имуществени вреди на л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ......... като с плащането на застрахователното
обезщетение Фондът придобива право на регрес срещу виновния водач, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на
заповедта за изпълнение – 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ,
която сума е предмет на заповед № 1384/14.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3020/2024 г. по
описа на ВРС, XLVІ състав.
ОСЪЖДА Ч. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул.Г. да заплати на
Г.Ф. ........., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Г.И.” № 2, сумата
220.85 лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща сторените в производството по ч. гр. д. № 3020/2024 г. по
описа на ВРС, 46 състав, съдебно-деловодни разноски /платена държавна
такса/, както и сумата 220.85 лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски /платена държавна такса/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7