Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 218
гр.
Бургас, 21.02.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдия
Русева административно дело № 2531 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р. – Р.Ч.“ с ЕИК *********, представляван
от Р.Ч., против Решение № 02/311/01113/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/8436#14
/15.09.2021 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -
София, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на
32 814,03 лв. за установено нарушение по чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. във връзка с Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване на
неземеделски дейности“.
В жалбата се излагат възражения, че
решението не е съобразено с материалния закон и с целта на закона и е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се
иска отмяната му. Сочи се, че решението е и нищожно на осн.чл.177, ал.2 АПК,
тъй като е постановено в противоречие с влязло в сила Решение № 5492/29.04.2021
г., постановено по адм.д. № 31/2021 г. на ВАС, с което е отменен АУПДВ №
02/311/001113/01/04/01, с който е било установено публично държавно вземане
срещу жалбоподателя в същия размер и въз основа на същите констатации от
извършената от органа проверка в периода 19.06.2019 г. – 26.06.2019.
В депозирана по делото писмена молба с вх. № 11896/22.11.2021г.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и ангажира
доказателства. В с.з. поддържа оспорването и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – зам.изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна в съдебно заседание и в писмени бележки по същество.
Представя административната
преписка по издаването на оспорения акт и допълнително поискани от
жалбоподателя писмени доказателства Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените с
административната преписка доказателства, че между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Р. - Р.Ч.“
е бил сключен Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с предмет на
инвестицията - строително-монтажни
работи за обект: „Изграждане на два броя къщи за гости А и Б в с. Кошарица, Община
Несебър, Област Бургас“.
По заявка за окончателно плащане № 02/311/0111/301
от 23.09.2015 г. на ЕТ „Р. - Р.Ч.“ е
изплатена субсидия на 30.10.2015 г. в
размер на 328 140.30лева, като по проекта са били финансирани следните
активи: „СМР на 2 бр. къщи за гости, оборудване и обзавеждане, уеб-сайт и лого,
велосипеди”.
При извършена извънредна проверка на място
след плащане в периода 19.06.2019 г.-26.06.2019 г. по проект №02/311/01113,
както и след извършени допълнителни административни проверки, е било констатирано
неизпълнение на заложните в представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на
устойчивата заетост, както следва:
- за 3 (три) пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 21,35% от заложените приходи за посочените 3 финансови години;
-
не са запазени и не са разкрити заложените по
бизнес план 2 (две) работни места в нарушение на параметрите за устойчива
заетост по бизнес плана, което представлява неизпълнение на една от целите на
мярката, разписани в чл.2 Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразие към
неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (наредбата).
За резултатите от проверките е бил съставен
контролен лист, който е бил подписан от представител на жалбоподателя. С писмо изх.№01-6500/8436
от 23.10.2019 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е информирал
допълнително жалбоподателя за констатациите на проверяващите и го е уведомил на
основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане.
ЕТ „Р.-Р.Ч.“ е подал възражение срещу
констатациите в акта с № 01-6700/8436/08.11.2019г. На 15.01.2020 г., с изх.№
01-6500/8436#2 изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“/ДФЗ/ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/
№ 02/311/001113/01/04/01, с който на ЕТ
„Р.-Р.Ч.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 32 814.30 лева по Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № 02/311/01113 от 10.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. Актът за установяване на публичното държавно вземане е оспорен
пред Административен съд – Бургас, който го е отменил като незаконосъобразен с
Решение № 1299/12.10.2020г., постановено по адм.д.№ 249/2020г. Решението е
оспорено пред Върховен административен съд, който го е оставил в сила с с Решение
№ 5492 от 29.04.2021г., постановено по административно
дело № 31/2021. Мотивите за отмяна на атакувания АУПДВ са, че в случая следва
да бъде приложен редът по ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция на
жалбоподателя.
С писмо изх.№ 01-6500/8436 от 16.07.2021 г. /л.209-213/
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е информирал ЕТ „Р.-Р.Ч.“ за влязлото
в сила Решение № 5492 от 29.04.2021г., постановено по административно дело № 31/2021 по описа на Върховен административен съд, и че въз основа
на същото ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансова
корекция. В писмото е посочил, че за неизпълнение на заложените в бизнес плана
финансови показатели и на основание т.30 от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., на ЕТ „Р.-Р.Ч.
е определена финансова корекция в размер на 10 % от предоставената финансова
помощ по договора, а за неизпълнението на заложените в бизнес плана параметри
по отношение на устойчивата заетост, на ЕТ е определена финансова корекция в
размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора на основание т.18
от цитираните Правила, както и че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие”
ще издаде решение за налагане на финансова корекция, е в размер на
32 814.30 лева.
ЕТ „Р.-Р.Ч.“ е подал възражение срещу
констатациите в акта с № 02-6500/8436/03.08.2021г.
След като е обсъдил и приел за неоснователни
постъпилите възражения на ЕТ „Р.-Р.Ч.“, заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е издал Решение № 02/311/01113/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8436#14 на 15.09.2021 г., с което на жалбоподателя е наложена
финансова корекция в размер на 32 814,03 лв. за установено нарушение по
чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г. във връзка с Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски
дейности”.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от заключението по
която се установява, че процентът на изпълнение на реализираните приходи спрямо
заложените такива по бизнес плана са следните: средноаритметично изпълнение за
период 2016-2018г. спрямо заложеното по бизнес плана е в размер на 22.59 %, а
за периода 2016-2019 г. – 21.62 %.
При така установената
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против
подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси
на жалбоподателя, адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение №
02/311/01113/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8436#14/
15.09.2021 г. е издадено от компетентен орган – заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие", в рамките на делегираните му правомощия
със Заповед № 03-РД/1734/16.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“
Според разпоредбата
на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. Оспореният административен акт съответства на тези изисквания и на
общите такива, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Установената от закона
писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран, като са посочени както
фактическите, така и правни основания за неговото издаване. В оспорения акт са
посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка
и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са
правните норми, послужили като основание за постановяване на административния
акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение на основание
чл.177, ал.2 от АПК. Решението за определяне на финансова корекция на
жалбоподателя не противоречи на Решение
№ 5492 от 29.04.2021г., постановено по административно
дело № 31/2021 по описа на Върховен административен съд, тъй като видно от
мотивите на решението, съдът е оставил в сила Решение № 1299/12.10.2020г.,
постановено по адм.д.№ 249/2020г. по описа на АдмС Бургас, но с мотиви,
различни от изложените в него, приемайки че отмененият с решението на АдмС
Бургас АУПДВ № 02/311/001113/01/04/01 е незаконосъобразен заради това, че при
установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана, на
ползвателя на помощта е следвало да бъде издадено решение за определяне и
налагане на финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП във вр.чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. Оспореното решение за
налагане на финансова корекция е съобразено именно с мотивите на решението на
ВАС и не е в противоречие с него, поради което възражението по чл. 177, ал.2 АПК се явява неоснователно.
В
производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Извънредната проверка на място
след извършено плащане по Договора за безвъзмездна финансова помощ 02/311/01113
от 10.10.2014 г. е извършена в периода 19.06.2019 г. - 26.06.2019 г., т.е преди
да изтече петгодишният период на мониторинг по договора, и именно констатациите
в хода на тази проверка са послужили като основание за издаване на оспореното
решение. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението, че
производството по неговото издаване е стартирало след изтичане на
законоустановения срок, в който ДФ „Земеделие” е можел да осъществява контролни
функции за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ.
Тъй
като установеното неизпълнение на финансовите показатели и параметрите,
свързани с устойчива заетост, заложени в бизнес-плана, съставляват неизпълнение
на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и
представляват основание за налагане на финансова корекция по този закон, до жалбоподателя
е било изпратено уведомително писмо за откриване на производство по налагане на
финансова корекция, с което е удовлетворено изискването по чл.73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ.
Същият е упражнил правото си да направи възражения, които са подробно обсъдени
в оспорения акт.
По
приложението на материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.
Предмет
на сключения между жалбоподателя и ДФ “Земеделие“ Договор № 02/311/01113 от
10.10.2014 г. е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "„Разнообразяване на неземеделски дейности“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с предмет на
инвестицията - строително-монтажни
работи за обект: „Изграждане на два броя къщи за гости А и Б в с. Кошарица,
Община Несебър, Област Бургас“, поради което приложимият подзаконов нормативен
акт при проверка за неговото изпълнение е Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразие към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г (Наредба № 30 от 11.08.2008 г.).
Като
правни основания за издаването на оспореното решение са посочени освен
разпоредбите на чл.70, ал.1, във вр.чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и разпоредбите
на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., съгласно които, в
случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да
поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях,
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя
на помощта, взимайки предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Предвид тази нормативна регламентация съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че след одобряване на проекта, сключването на
процесния договор и направената след проверката за съответствие с критериите за
финансиране оторизация на окончателното плащане по проекта, е недопустимо да
бъде извършвана повторна проверка и преценка за икономическата
жизненоспособност на проекта от гледна точка на заложените в бизнес плана
финансови показатели.
Жалбоподателят излага подробни
доводи, че установеното от административния орган неизпълнение на заложените в
бизнес плана финансови показатели и параметри на устойчива заетост не представлява
основание за определяне на финансова корекция и счита, че в случая са
неприложими цитираните в решението Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, въз основа на които
е определена финансовата корекция.
Неоснователни
са развитите от жалбоподателя възражения, че липсват констатации, че не е
изпълнил инвестицията съгласно договора и одобрения проект, и че бизнес планът
като елемент от всяко проектно предложение има само индикативен характер,
поради което за него не е възникнало задължение да спазва заложените в същия количествени
финансови показатели, които са прогнозируеми, а не целят постигане на конкретни
резултати – приходи от дейността на къщата за гости.
В оспореното решение са цитирани като нарушени клаузите
на т.4.12 и т.4.18 от Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014 г. В първата е регламентирано задължение за ползвателя
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи. Точка 4.18 от договора предвижда задължение за ползвателя да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно §1, т.19
от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., „проект“ по смисъла на наредбата е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1
от Наредбата, кандидатите за финансово подпомагане подават в областната
дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец- Приложение № 5 и
прилагат документите, указани в същото приложение. Член 16 от Наредбата поставя
изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на дейността
по образец (Приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а
в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.
6 от допълнителните разпоредби на Наредбата, „икономическа жизнеспособност“ е
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана се залагат
приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно от
приложение № 3, IV. Финансово-икономически статус – приходи и разходи, към чл.
16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да
опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на бизнес плана
с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на
Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните
условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане.
От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта
за финансиране, и неизпълнението на заложения в него финансов резултат
съставлява неизпълнение на самия проект.
Следователно при преценката за изпълнението на
задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на
договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес
план, включително заложените в плана
стойности и финанови показатели, доказващи жизненоспособността на инвестицията.
Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен
е договорът и е изплатена субсидия по него.
Със сключването на договора
ползвателят на помощта се е задължил не само да изгради къщите за гости, но и
да спазва производствената и търговската програма за периода на бизнес плана за
постигане на целите, които се преследват с одобрения проект. Целите по мярка
311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба №
30/11.08.2008г. и те са свързани с насърчаване на разнообразяването към
неземеделски дейности (т.1); насърчаване на създаването на възможности за
заетост и повишаване на доходите в селските райони (т.2) и насърчаване на
развитието на интегриран туризъм в селските райони (т.3). Само построяването на
къщите за гости не може да оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР,
поради което преценката за изпълнението на одобрената инвестиция не се изчерпва
с констатациите за фактическото завършване на нейните активи съобразно бизнес
плана. Съответствието на извършените инвестиции с проекта се проверява преди плащането
на финансовата помощ, но след това за срок от пет години от сключването на
договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект, като използва
придобитите въз основа на него активи за изпълнение на дейностите, предвидени в
бизнес плана. В този период именно бенефициерът дължи точно изпълнение на
сключения договор, като реализира планираните услуги и приходи от тези услуги.
Заложените в бизнес плана финансови показатели са
точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност
за коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл са и Решение №
6690/04.06.2020 г. по адм.д. № 13736/2019 г., Решение № 15642/16.12.2020 г.,
Решение № 15240/10.12.2018 г. по адм.д. № 13050/2017 г. и др. по описа на ВАС.
В конкретния случай от представените документи при
извършена проверка на място за изпълнение на одобрения бизнес план е
установено, че за период от три последователни пълни финансови години (2016г.,
2017г.и 2018г.) е налице неизпълнение на приходната част от бизнес плана.
За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са установени
приходи в размер на 8 371,28 лева, което представлява изпълнение от 11,63%
спрямо заложените в производствената програма 72 000 лева. За следващата
финансова година - 2017 г., е установено, че са изпълнени приходи, възлизащи на
43 362 лева, като същото представлява изпълнение в размер на 55,21% от
прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената
програма в бизнес плана, за която са заявени приходи от 78 540 лева. За периода
01.01.2018 г.-31.12.2018 г. са установени приходи в размер на 900 лева, което е
0,94% изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година 96 000 лева.
За три пълни финансови години, а именно 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са реализирани
приходи в размер на 21,35% спрямо заложените в бизнес плана, изчислени
средноаритметично за проверения период. Изводът на административния орган за
неизпълнение на заложените приходи в бизнес плана за посочения период - три
пълни финансови години, средноаритметично под 50% и над 20%, се потвърждава и
от заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., обн. в ДВ бр.69 на 30.08.2019г., когато
ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, и времетраенето на неизпълнението е продължило две финансови години, се
налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора.
Съобразявайки тази норма и предвид обстоятелството, че към датата на извършване
на проверката не е била изтекла цялата финансова 2019г., административният
орган правилно не е взел предвид реализираните приходи за тази непълна година
при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
Финансова
корекция в размер на 10 % на основание т.30 от цитираните правила е определена
на жалбоподателя за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи за три
пълни финансови години (2016, 2017 и 2018), което средноаритметично е под 50 %
и над 20%. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт, преценявайки
изложените от органа фактическите и правни основания за неговото издаване. В
обжалваното решение липсват констатации за неизпълнение на заложените брой
нощувки в бизнес плана, поради което съдът не кредитира като неотносимо за
спора заключението на съдебно-икономическата експертиза в частта, в която
е посочено, че средно аритметичният
процент на изпълнение на реализирания брой нощувки спрямо заложените такива по
бизнес план възлиза на 51.12 %, при това за период, включващ и 2019г. /непълна
финансова година/.
В т.30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от цитираните Правила е предвидено налагане на финансова
корекция конкретно за установеното неизпълнение
на приходите, заложени в одобрения бизнес план за период от три последователни
пълни финансови години, което представлява неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от
договора за безвъзмездна финансова помощ. Следователно е без значение дали този
план отговаря на критериите, описани в т. VI от Приложение № 3 към чл. 16,
ал. 1, към Наредба № 30/11.08.2008г., съдържащо инструкции за попълване на
бизнес-плана. Ето защо, съдът не кредитира заключението на
съдебно-икономическата експертиза и в частта по т.2, в която вещото лице е изследвало
показателите за нетна стойност, рентабилност, вътрешна норма на възвращаемост и
срок за откупуване, които служат за оценка на ефективността на инвестицията.
Данните
по делото сочат неизпълнение и на заложените в бизнес плана параметри за
устойчива заетост. Съгласно легалното понятие, съдържащо се в §1, т.26 от ДР на
Наредба № 30/11.08.2008г., "устойчива заетост" е запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода
на бизнес плана. При проверката на място, извършена в периода 19.06.2019 г. - 26.06.2019
г. по проект №02/311/01113, е установено, че жалбоподателят е посочил в таблица
5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ от бизнес плана към заявлението за
подпомагане 1 брой работно място на позиция „управленски персонал“ и 1 брой
работно място на позиция „производствен персонал“. След справка в НАП за ЕТ „Р.-Р.Ч.“
е установено, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислено средноаритметично за
годините, жалбоподателят е имал 1 човек персонал, което не отговаря на
одобрения бизнес план и води до неизпълнение, равно или по-малко от 50% спрямо
параметрите, заложени в бизнес плана, и представлява неизпълнение на една от
целите на мярката, разписана в чл.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., че на
одобрение подлежат проекти, които допринасят за насърчаване на създаване на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, за
реализиране на която е установено и изискването по чл.16, ал.2 от същата
наредба, че бизнес планът трябва да доказва устойчива заетост за период 5
години.
Жалбоподателят
не оспорва факта, че през периода 2016-2018г. не е открито място за
производствен персонал, но възразява, че с назначаването дори само на едно лице
на позиция управленски персонал е запазил
работните места в региона и ги е увеличил, с което е спазил изискването
за устойчива заетост. Това възражение е неоснователно, тъй като устойчивата
заетост се доказва от ползвателя с бизнес плана, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г., като за целта в попълнения от него бизнес план
жалбоподателят е посочил не едно, а две работни места. Проектът е одобрен за
финансиране именно въз основа на посочените от жалбоподателя в бизнес плана
параметри на устойчива заетост, които той се е задължил да спазва след
сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ и след изплащане на
помощта.
При тези данни
съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба 30 от 11.08.2008 г., тъй като е налице неизпълнение на договорни и
нормативни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ.
Тъй като не са разкрити заложените по бизнес план 2
(две) работни места, на жалбоподателя е била правилно определена финансова
корекция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора на
основание т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
на ПРСР 2007-2013г. В тази разпоредба е предвидено, че когато ползвателят не е
спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива
заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни
места, и неизпълнението е равно или по-малко от 50% от заложените в одобрения
бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, и времетраенето на
нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е определен на 10 % от предоставената финансова
помощ по договора.
С оспореното
решение е определена подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер на
32 814.03 лева при съобразяване на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., съгласно
които, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че е санкциониран на основание Правила, които не
са били действащи към датата, на която е сключил договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ и чиито санкционни норми не са приложими за
неговото неизпълнение. Правилата са приети със Заповед №03-РД/3218 от
08.08.2019 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и са влезли в
законна сила, считано от 30.08.2019 год. Правилата са изготвени в съответствие
с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 год. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони. Съгласно чл.43 от Регламент 640/2014 год., Регламенти (ЕО) № 1122/2009
и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 год. Регламент 640/2014,
с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за
плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1
януари 2015 год., поради което се налага изводът, че Регламент 65/2011 урежда
секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени
преди 01.01.2015 год., и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима
към мерките от ПРСР 2007-2013 год. Регламентът е бил в сила към момента на
предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 год., а това означава, че
правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при
неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата. Съгласно
Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 год. на ВАС (което е
оспорено и е образувано адм. дело № 8071/2020 г. пред 5-членен състав на ВАС, приключило
с Решение №15545/15.12.2020 год., с което касационната жалба е отхвърлена като
неоснователна), правилата определят само размера на санкциите, но видовете
неспазвания на нормативни и договорни отношения са уредени преди това в
съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013 год., както и в
сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ. Така съставът на Върховен административен съд е направил извод, че
правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на
възстановяване сума, както и че същите нямат обратно действие и не преуреждат развилите
се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически факти, настъпили преди
влизането им в сила, за да им се придаде нова правна оценка.
Размерите на подлежащата на възстановяване финансова
помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите, са посочени в
приложението към Правилата и при определяне на конкретния размер за съответния
вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността
на нарушението - чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилата.
По изложените съображения,
жалбата срещу решението за определяне на финансова корекция следва да се
отхвърли като неоснователна, тъй като не се установиха отменителни основания по
чл.146 от АПК.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от
ответника искане за присъждане на разноски, които са в общ размер на 1817.30
лева– договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, която
сума жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХIII-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.-Р.Ч.“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Кошарица, Общ. Несебър, Обл.
Бургас, против Решение № 02/311/01113/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/8436#14
/15.09.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -
София, с което на ЕТ „Р.-Р.Ч.“ е наложена финансова корекция в размер на
32 814,03 лв. за установено нарушение по чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. във връзка с Договор № 02/311/01113 от 10.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване на
неземеделски дейности.
ОСЪЖДА ЕТ „Р. – Р.Ч.“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кошарица, Общ. Несебър,
Обл. Бургас, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София сумата от 1817.30
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: