№ 41102
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Частно гражданско
дело № 20221110162383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.2 ГПК.
С молба от 11.3.2024 г. адв.В. И. от АК-*********** отправя обида към
съда, поради което с разпореждане от 21.3.2024 г. му се съобщава, че за това
деяние допълнително ще се вземе отношение с друг съдебен акт и му се
указва, че при повторно деяние ще му бъде наложена глоба по
квалифицирания състав по чл.91, ал.2 ГПК.
Въпреки тези указания с нова молба от 25.3.2024 г. (която не е
докладвана по делото, а подаването й се установи днес от деловодната система
на съда, чрез която е подадена и подписана с квалифициран електронен
подпис) адв.В. И. от АК-*********** без да се съобрази с дадените му
указания дръзко, с провокативен стил, сарказъм и неуважение, повтаря
деянието си и отново с явно неуважение повтаря обидните си квалификации
към съдията докладчик. С това изпълнява хипотезата по чл.89, ал.3, пр.1, вр.
чл.92, ал.2 ГПК.
Съгласно съдебната практика в този случай съдът не само може, но е
длъжен да наложи глоба на виновния. Така с Определение № 456 от
19.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 361/2011 г., IV г. о., ГК се разяснява, че
„Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, съдът налага глоба за
обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния
закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както
и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните
трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи
1
каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или
чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само
към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи
съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган.
Това ясно следва от употребения от законодателя израз "обида на съда" (а не
например - "обида на чл. на състава на съда" или "обида на съдия"). Също от
формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи
глоба") следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява
на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо
лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да
било начин, да му наложи глоба в размерите по по чл.91 от ГПК. От горното е
очевидно, че понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл.
1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на
длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1
от НК. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ГПК очевидно няма за цел да дублира
съставите на тези престъпления (установяването на които предполага наличие
на влязла в сила присъда) и да санкционира участник в гражданското
производство за извършено престъпление против конкретно физическо лице,
което е съдия (респ. и длъжностно лице), страна, представител, свидетел или
вещо лице по съответното гражданско дело. Тази санкционна разпоредба се
намира в глава IХ "Глоби" на ГПК и установява едно от множеството
основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на
участниците в гражданското съдопроизводство. От горното следва, че обида
на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко
поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано
неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено
съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това
поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без
значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна.
Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да
накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на
съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в
независимостта и безпристрастността на съдиите.“
В случая по недопустим начин, още повече - за юрист и за адвокат
(предвид и чл.9, ал.1, чл.40, ал.1 и ал.4 от ЗАдв) за съдията докладчик се сочат
2
непристойни и обидни квалификации, поради което на адв.В. В. И. от АК-
*********** следва да му бъде наложена глоба.
Размерът на глобата следва да се определи, като се вземат предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В настоящия случай по
делото не се установяват смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващо
вината обстоятелство е, че И. е извършил деянието, след като е предупреден
за последиците при осъществяване на квалифицирания състав по чл.89, ал.3,
пр.1 ГПК - чл.91, ал.2 ГПК. Отегчаващо вината обстоятелство е и че деецът е
юрист, по професия - адвокат, което предвид и професионалната му
подготовка следва да се предположи, че е запознат със задълженията си по
чл.9, ал.1, чл.40, ал.1 и ал.4 ЗАдв.
Отегчаващи вината на адв.И. обстоятелства са и подбудите за
извършване на деянието му по чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.2 ГПК молба от
25.3.2024 г. - неспособността да постигне користни цели, изградени върху
амбиции за неоснователно обогатяване за сметка на лечебно заведение.
Поддържането на искането за издаването на заповед и плащането на
обезщетение за разноски след като заявената претенция е погасена, и то без
насрещната страна да е дала повод за завеждането й, разкриват користни
подбуди в нарушение на принципа по чл.3 ГПК и по същество представлява
недобросъвестно процесуално поведение и злоупотреба с процесуални права.
Отегчаващо обстоятелство е и че тези користни цели без свян са насочени към
болница която като лечебна институция се дължи респект и уважение.
Защото, доброто възпитание налага към лечебните заведения, като
институция и към лицата, които се трудят в тях, да се подхожда с почит,
респект и уважение, противоположност на които е амбицията за
неоснователно обогатяване за тяхна сметка. И повторното деяние на адв.В. И.
от АК-*********** с обсъжданата молба съдържащата се в повторна
провокация към съда е продължение на същата тази линия и стил на
общуване, който се показва с незачитане на авторитета на ответната болнична
институция със стремежа за неоснователно обогатяване за нейна сметка.
Изложеното дава основание да се приеме, че подходящият размер на
глобата следва да е двойно по-висок от максималния по основния състав по
чл.91, ал.1 ГПК, тъй като деянието с молбата на адв.И. от 25.3.2024 г. е
извършено след предупредителните указания, че предстои да му бъде
3
наложена глоба да деянието му с молбата от 11.3.2024 г. С други думи,
потенциалната възможност за понасяне на глоба за първото деяние във
възможния й максимален размер от 300 лв. не е въздействало
предупредително и възпиращо за дееца. Това налага да се завиши размера на
втората глоба до двойния размер на тази по основния състав – 600,00 лв., за да
се потърси с това именно предупредителния, възпиращия и превъзпитаващия
й ефект.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА на осн. чл.89, ал.3, пр.1, вр. чл.91, ал.1 ГПК на адвокат В. В. И.
с ЕГН ********** от АК-***********, за това че с молба от 25.3.2024 г.
отправя обида към съда глоба в размер на 600,00 лв.
Указва на адв.В. В. И. от АК-*********** възможността по чл.92, ал.1
ГПК в едноседмичен срок от съобщението да поиска отмяна на глобата, която
му е наложена с настоящото определение, както и на глобата, която му е
наложена с определението от 3.10.2024 г., от съда която е наложил тези глоби.
Указва на адв.В. В. И. от АК-***********, че при поредно деяние по
чл.89, ал.3, пр.3 ГПК ще му бъде наложена глоба в по-висок размер от
предвидената с настоящото определение в рамките по квалифицирания състав
по чл.89, ал.3, пр. 1, вр. чл.91, ал.2 ГПК, както и че ще бъде глобяван всеки
път, когато извърши деяние по чл.89, ал.3, пр. 1 ГПК.
Молбата на адв.В. В. И. от АК-*********** от 25.3.2024 г., която е
изпратена по електронен път и е подписана от него с квалифициран
електронен подпис, но не е приложена по делото, да се разпечата от съдебния
деловодител от деловодната система на съда – ЕИСС, и да се приложи към
делото.
Преписи от същото да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4