Решение по дело №160/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700160
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

200                                    23.07.2020 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петя Драганова  като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №160 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.Е.А. против решение №100/12.02.2020г., постановено по АНД №2227/19 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е изменено Наказателно постановление №8245а-1213/26.07.2019г, на Началник Второ РУ Стара Загора като наложената на касатора глоба в размер на 500лв на основание чал. 257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.4 от същия закон е намалена до размера от 250лв. НП е издадено за това, че на 04.07.2019г, около 18.40ч в град Стара Загора, на ул. „Калояновско шосе“ до автосервиз „Малекс“, след многократно издадени устни полицейски разпореждания да придружи полицейските органи до патрулния автомобил и да преустанови действията си изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи за саморазправа с лицето Г. Г.Г. / с посочено ЕГН/, А. категорично отказва да изпълни възприетите разпореждания и съзнателно пречи на органите на МВР да изпълняват служебните си задължения, с което виновно е нарушил чл.64 ал.4 от ЗДвП. Обвинението е повдигнато с АУАН АА №174379/04.07.2019г, който е връчен при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес.

 С въззивната си жалба А. е твърдял, че съдържанието на НП не отговаря на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН тъй като липсва описание на нарушението, не са посочени обстоятелствата  по неговото извършване, вмененото нарушение, нито доказателствата, които го установяват. Заявява, че не са верни фактическите констатации по АУАН,  поради което и не е извършил вмененото му административно нарушение. Въз основа на акта не може да се установи негово виновно поведение.

За да потвърди Наказателното постановление РС Стара Загора е приел за установено фактическото обвинение след обстоен анализ и съпоставка на гласните доказателствени средства с оглед въведеното с въззивната жалба възражение против верността на фактите, повдигнати с АУАН. Видно от въззивната жалба наказаното лице не сочи насрещни доказателствени факти за друга обективна истина по случая, поради което и съдът е обсъждал доказателствените средства касателно описаното поведение в акта и в НП. Приел е, че при възприети конкретни разпореждания да придружи полицейските органи до патрулния автомобил, А. съзнателно е отказал тоест формата на вината е пряк умисъл, поради което извършеното от него обективно се субсумира и субективно под състава на чл.257 ал.1 от ЗМВР. За неоснователни е приел възраженията за недопустимост на производството по ЗАНН, поради образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 325 от НК – хулиганство. Видно от Постановление от 11.07.2019г и постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2019г А. е привлечен към отговорност по чл.325 ал.2 от НК, но този състав от обективна страна има за съдържание друго поведение – непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с дързост и цинизъм. Освен това престъплението е резултатно – нарушаване на обществения ред. Докато нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР е формално и се състои само в неизпълнение на полицейско разпореждане, за което е повдигнато и фактическо обвинение – не изпълнява разпореждане за действие и за прекратяване на действие. Следователно е заключил съдът, фактите, които са преценени като административно нарушение се състоят в бездействие на лицето да изпълни полицейско разпореждане, а хулиганството се извършва, чрез действия, които при това са резултатни. Така е преценил, че правно невъзможно е двете производства да имат за предмет едно и също деяние от обективна и субективна страна тоест неизпълнението на полицейското разпореждане е самостоятелно деяние и чрез него не може да се консумира състава на резултатното по своя характер хулиганство, нито да бъде погълнато от него. Обсъдени са подробно и фактите, които сочат на изпълнение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, а в съдебно заседание се поддържат доводи за недопустимост на административно наказателното производство, поради образувано наказателно срещу касатора за същото деяние. Не са изложени конкретни факти, които касатора счита за касационни основания, а вместо това в жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено и в нарушение на процесуалните правила и защото е не обосновано, въпреки че последното не е касационно основание по НПК. В допълнително писмено становище обстойно са изложени правни аргументи  за нарушено право на защита, поради невъзможност да се разбере вмененото му административно нарушение. Пледира недоказаност на обвинението, както и иска да бъде прекратено административно наказателното производство по реда на чл.33 ал.2 от ЗАНН след отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноските по делото.

Ответника – ОД на МВР Стара Загора не се представлява и не представя становище по касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон и поради липса на идентичност между административно наказателното и наказателното обвинение, тъй като двете деяние са различни.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.  

В представените постановления на РП Стара Загора е вписана само правната квалификация на повдигнатото по реда на НПК обвинение на А., но няма фактическо обвинение, за да се прецени идентичност на фактите. Забранта non bis idem не зависи от съвпадението между правните квалификации на административното нарушение и престъплението, а единствено от обстоятелството дали за същото поведение на лицето е образувано наказателно производство. В настоящия случай тази отрицателна предпоставка не може да бъде установена, а ако съществува следва да се преодолее по пътя на НПК и евентуално, чрез възобновяване на административно наказателното производство, включително може да се установи от наказателния съд. На следващо място чл.257 ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказателна отговорност за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Преценката дали извършеното съставлява престъпление се извършва от органите, които могат да повдигат обвинение, какъвто съдът не е. Следователно преценката дали описаното в НП деяние съставлява престъпление не принадлежи на въззивния съд, нито на настоящата съдебна инстанция, която би следвало да прекрати административно наказателното производство, ако органите на обвинението са образували досъдебно производство срещу лицето за извършено престъпление, чрез вмененото административно нарушение. Преценката по чл. 257 ал.1 от ЗМВР може да бъде извършена и от органите на административно наказателното производство по аргумент от чл. 33 ал.2 от ЗАНН. Ето защо извършената в мотивите на съдебното решение преценка дали поведението на А. осъществява състава на хулиганство по чл.325 ал.2 от НК със специфичния елемент „съпротива срещу орган на власт“ или на друго престъпление, например по чл. 270 предл. първо от НК не може да се обсъжда. Правно значение има посоченото в обвинението съзнателно пречене на органите на МВР да изпълнят задълженията си като извършено наред с деянието по чл.64 ал.4 от ЗМВР, за което е наложено и съответното административно наказание по чл.257 ал.1 от ЗМВР. В обвинението е вписано, че А. не изпълнява конкретни по своето съдържание полицейски разпореждания и съзнателно пречи на органите на МВР да изпълнят задълженията си, но за това отделно деяние, не му е наложено административно наказание. Тази преценка е на административно наказващия орган. Противоречие в обвинението не е допуснато, доколкото съзнателното пречене не е вменено като цел и резултат от неизпълнението на дадените полицейски разпореждания. Освен това състава на съзнателното пречене изисква активно поведение, предприето с тази специфична цел и е резултатно административно нарушение – създават се умишлено пречки за полицейските органи, докато неизпълнението на полицейски разпореждания не притежава този субективен елемент тоест мотивите за неизпълнение нямат правно съставомерно значение. И двете нарушения са възможни само при пряк умисъл – първото поради това, че е формално и не възприемането на разпорежданията ще сочи на незнание на обективни съставомерни факти, които ще изключат вината, а второто е на пряк умисъл, поради специфичната цел, която се удовлетворява с постигане на резултата. Ето защо ясни са рамките на фактическото и правното обвинение и на наложеното административно наказание. В случай, че за неизпълнението на полицейските разпореждания е повдигнато фактическо и правно обвинение, без значение на правната квалификация, то по реда на НПК ще следва да се отстрани този порок на административно наказателното производство. Към настоящия момент по делото е установено само обвинение за хулиганство по чл.325 ал.2 от НК но не е ясно въз основа на кои факти – тези, за които е наложено административно наказание или други, в които се е изразило съзнателното пречене, за което обаче не е наложено административно наказание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №100/12.02.2020 год., постановено по АНД №2227/19  год. по описа на Старозагорския районен съд

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.