№ 65
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 78 вр. с чл. 390, ал.3, пр.2 и чл.
402 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ф.с.“ ЕOOД против определение №
260670 от 06.04.2021 г., постановено по ч. търг. дело № 20215300900282 по
описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено без
разглеждане искането на „Ф.с.“ ЕOOД, за присъждане на разноски,
инкорпорирано в молба вх. 269000/15.03.2021 г.
Частният жалбоподателят „Ф.с.“ ЕOOД чрез процесуалния си
представител изразява становище, че в обжалваната част определението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да се отмени и
вместо това въззивният съд да присъди направените в производството по
обезпечение на бъдещ иск разноски.
Пловдивският апелативен съд, след като разгледа постъпилата частна
жалба, съобразно с изложените оплаквания на страната, приема за установено
следното:
Обжалваното определение е постановено по молба вх. № 269000 от
15.03.2021 г. /л.58 – л.61/, с което, наред с основното искане за отмяна на
допуснатото обезпечение на бъдещия иск на „Ж.“ ООД, изрично е поискано и
присъждане на сторените от ответника по бъдещия иск „Ф.с.“ ЕOOД
деловодни разноски в обезпечителното производство.
1
За да остави без разглеждане искането в частта за разноските,
Пловдивският окръжен съд е приел, че компетентен да се произнесе по това
искане е съдът по исковото производство, очевидно изхождайки, макар това
да е отбелязано изрично, от разрешението по този въпрос, съдържащ се в
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК.
В конкретния случай обаче, това решение е неприложимо, поради
следното:
Реализирането на отговорността за разноски при обезпечаване на иска с
постановяване на решението по съществото на спора и съобразно неговия
изход, според посоченото тълкувателно решение, се основава на
функционална зависимост на производството по обезпечаване на иска с
исковия процес.
В случая такава зависимост между обезпеченото право и спорното
материално право, предмет на предявения вече иск, въобще не е възникнала,
доколкото обезпечителното производство е приключило преди започване на
исковото, заради непредявяване на част от обезпечените искове и заради
отмяна на обезпечението на останалата част, по искане на самия ищец. По
този начин производството по обезпечение на бъдещия иск се е развило и е
приключило като напълно самостоятелно производство, без наличието на
функционална връзка с исковия процес, поради което в случая не е налице
предвиденото с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК, изключение от правилото на чл. 81 ГПК относно
задължението на съда за произнасяне по искането за разноски. В този смисъл
отказът на Пловдивския окръжен съд да се произнесе по направеното от
„Ф.с.“ ЕOOД искане за присъждане на сторените в обезпечително
производство разноски, е постановен в противоречие с посочената
разпоредба.
Предвид изложените по-горе съображения, Пловдивският апелативен съд
счита, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се
върне на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по направеното искане за
разноски.
Частният жалбоподател е претендирал присъждането на разноски и в
настоящото производство, които, с оглед изхода от това производство, следва
да му се присъдят. Предвид направеното в отговора на частната жалба от
„Ж.“ ООД възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представляващия „Ф.с.“ ЕOOД адвокат, което съдът преценява като
основателно, размерът на разноските за такова възнаграждение ще следва да
се редуцира до предвидения в чл.11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 200 лева.
Това означава, че в полза на „Ф.с.“ ЕOOД следва да се присъдят разноски в
общ размер от 225 лева, от които 200 лева за адвокатско възнаграждение и 25
лева внесена ДТ.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260670 от 06.04.2021 г., постановено по ч.
търг. дело № 20215300900282 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен
съд в частта, с която е оставено без разглеждане искането на „Ф.с.“ ЕOOД, за
присъждане на разноски, съдържащо се в молба вх. 269000/15.03.2021 г.
Връща делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по искането
на „Ф.с.“ ЕOOД за присъждане на разноски, съдържащо се в молба вх.
269000/15.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ... да заплати на „Ф.с.“ ЕООД, ЕИК ...
сумата 225 лева деловодни разноски в производството по в.ч.търг.д. № 373 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3