№ 32566
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Частно гражданско дело №
20251110100074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Б. М. И. за
следните суми, дължими на основание договор за заем ******* г. и договор за
допълнителни услуги към заем ******* г., сключени между ****** и Б. М. И.,
вземанията по които договори са прехвърлени от страна на ****** в полза на ****** с
приложение № 1/21.06.2024 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 30.03.2023 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за заем и договор за
допълнителни услуги към него от 15.01.2024 г., които са сключени при действието на
Закона за потребителския кредит. Договорът за заем представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо
лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно
чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
В случая заявителят твърди, че претендираната от него сума 924,96 лв. се дължи
на основание сключения между ****** и Б. М. И. договор за допълнителни услуги
към заем ******* г. Видно от договора допълнителните услуги представляват: 1/.
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/. безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ******; 3/. безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 4/. разглеждане до минути; 5/. преференциално
обслужване; 6/. право за участие в специални промоции. В договора е уговорен общ
1
размер на услугите (8 месеца х 115,62 лв. = 924,96 лв.), но не е посочен размерът на
всяка отделна услуга.
Съдът намира, че клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, в частта
й предвиждащи плащане на възнаграждение на изброените по-горе услуги от т. 1 до т.
5, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като с нея се нарушава
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а посочените услуги представляват действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Дори да се приеме, че клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги в
посочената част не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК, то клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, посочваща предмета на
договора, е нищожна на основание чл. 26, ал 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй
като в договора не е посочена индивидуалната цена на всяка отделна услуга, предмет
на договора, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
924,96 лв. – цена на допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към
заем ******* г.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 30,10 лв. до
пълния заявен размер от 48,55 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата 31
лв. до пълния предявен размер от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № **** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Б. М. И. в
частта за сумата 924,96 лв. – цена на допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги към заем ******* г., както и в частта относно искането за
присъждане на разноски за държавна такса над сумата 30,10 лв. до пълния заявен
размер от 48,55 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над сумата 31 лв. до пълния
предявен размер от 50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2