№ 6276
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110129529 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. М. срещу ** и
„**, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците ** и „ ** са подали отговор на
исковата молба.
С исковата молба ищецът и с отговорите на исковата молба ответниците
са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за
задължаване „** да представи справка от счетоводните записвания за
извършените плащания от ищцата, което искане е неотносимо с оглед
предмета на спора и следва да бъде оставено без уважение.
Направено е и искане за задължаване на „** да представи договор за
поръчителство, ведно с приложение № 1 към него, следва да бъде оставено
без уважение, доколкото същият е приложен с представения отговор на искова
молба.
Следва да бъде посочено, че в отговора на исковата молба на ** е
посочено, че се предявявал насрещен иск, но доколкото такъв в
действителност е е предявен настоящият състав не дължи произнасяне в тази
връзка.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2025 г. от 14.15 часа, за
1
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговорите на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с правно основание чл.
190, ал. 1 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
М. Т. М. е предявила иск срещу ** с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор
за паричен заем № 2702516 от 06.01.2023 г. поради противоречието му със
закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави. В условията
на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем
№2702516 от 06.01.2023 г.
М. Т. М. е предявила иск срещу „** с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за поръчителство /гаранция от 06.01.2023 г. поради противоречието
му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договор за
поръчителство /гаранция от 06.01.2023 г.
Ищцата твърди, че на 06.01.2023 г. сключила с ** Договор за паричен
заем № 2702516, по силата на който получила в заем сумата от 5 000 лева при
ГПР от 31.67% и годишна лихва от 27.83%. Съгласно чл. 4 от Договора тя се
задължавала в определен срок /броени часове/ да представи на заемодателя
едно от трите обезпечения, подробно описани в договора. Сочи, че от същата
дата бил сключен и договор за поръчителство с „**, страна по който била
ищцата заемодателят, според който ищцата се задължавала да заплати
допълнителна „такса за предоставената и гаранция“ в размер на 4747.97 лева,
която такса била платима с вноските по кредита. Ищцата усвоила изцяло
заетата сума, но заявява, че не дължи заплащане на лихви и неустойки, тъй
като те намирали основанието си в нищожна кредитна сделка. Договорът за
кредит бил нищожен, тъй като общите условия не били подписани от
заемателката, не съдържал посочване на лихвения процент на ден, ГПР бил
неточен и подвеждащ, като не отразявал действителното оскъпяване на
кредита, а клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, тъй като
противоречала на добрите нрави. Аргументира се наличието на
неравноправни клаузи и нарушаване на правата на ищцата като потребителка.
Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство е изгубило
обезпечителната си функция, а било договорено като допълнително
оскъпяване на кредита, като била в противоречие със задължението на
2
търговеца по чл. 16 ЗПК. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ** е депозирал отговор на
исковата молба. Не оспорва, че с ищцата са сключили посочения от нея
договор за кредит. Излага възражения, че доводите на ищцата са
неоснователни. Поддържа, че заемополучателката е имала право, но не и
задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на
кредита и условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали
да отпусне кредита съобразно заявлението и правилата за оценка на риска.
Представянето на обезпечение не било задължително условие за отпускане на
кредита. Възнаграждението на поръчителя не следвало да се включва в ГПР.
Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то неговата
недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Не спори, че с ищцата са сключили описания в исковата молба
договор за поръчителство. Сключването на подобни сделки попадало в
предмета на дейност на дружеството, като тя не била ограничена само до
клиенти на **. Сделката съставлявала договор за поръчка, като било житейски
и стопански логично ответникът да търси печалба от него. Възнаграждението
се дължало само за периода, през който дружеството предоставяло услугите
си, като в тази връзка не следвало размерът му да се преценява само по
съотношението с отпуснатата в заем сума. Сключването на договор за
обезпечение било само възможност, но не и задължение на заемополучателя,
като възнаграждението по него не следвало да се включва в ГПР. Договорът се
сключвал след този за заем, като другият ответник нямало как да знае колко
ще е възнаграждението по него. Оспорва нищожността на договора за
гаранция, както и че се е обогатил от заплатените по него суми. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за паричен заем
№ 2702516 от 06.01.2023 г. и на Договор за гаранция /поръчителство/ от
06.01.2023г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите,
респ. сочените клаузи, са нищожни на твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорите са действителни, включително договорени индивидуално,
за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите Договор за паричен заем № 2702516 от 06.01.2023
г.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
3
че между М. Т. М. и ** е сключен Договор за паричен заем № 2702516 от
06.01.2023 г. за сумата от 5000 лв., че за обезпечаване на задължението по
договор за паричен заем № 2702516 от 06.01.2023 г. е сключен договор за
гаранция /поръчителство/ с поръчител „*“.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4