№ 119
гр. Радомир, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730100237 по описа за 2024 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца
обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове от ищцата В. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: град Р., ж.к. „А.” бл. ., ет. ., ап. ., чрез адв. П. Й. от АК - Перник, с
адрес за призоваване и съобщения: град Р., ул.„М. Ч.“ № ., офис № 7, чрез адв. П. Й. от АК –
Перник, срещу ответника община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.„Свобода” № ., представлявана
от кмета К. Г. С., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането
/ухапване от бездомно куче/, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането-
15.02.2024 година, до окончателното изплащане на главницата, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на
15.02.2024 г., като отговорността на общината се претендира на основание чл.49, ал.1, вр.
чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание представителката на ищцата поддържа така предявените
искове, като моли същите дза бъдат уважени изцяло.
Ответната община Радомир, чрез упълномощения адвокат П. С. Д. от -Софийска
адвокатска колегия, в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор, е оспорила изцяло
иска, като е изразила становище, че искът е неоснователен.
1
Твърди се, че не е налице бездействие от страна на община Радомир, тъй като са
взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета. На 08.06.2023 година е
подписан договор за изпълнение на услуга: ”Овладяване на популацията на бездомните
кучета на територията на Община Радомир“ с доктор А. П.В.. По силата на този договор
Община Радомир заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира,
ваксинира /против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на
територията на общината. Друг аргумент в подкрепа на посочения извод е разпоредбата на
чл.50, т.2 от Закона за защита на животните, в който е посочено, че Общината има следното
задължение, цитираме правната норма: „ ... взема мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на кучетата към хора или животни ..“ Считаме, че за правилното изясняване на
спора, съда е длъжен да изясни разликата между използваната терминология в чл.50, ал.2 от
Закона за защита на животните и чл.50, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и по точно да даде отговор на
правния въпрос: Каква е разликата между „вземат мерки за предотвратяване“ по ЗЗЖ и
„бездействие“ по ЗЗД.
В този смисъл, щом Община Радомир е взела мерки за ограничаване популацията
на бездомни кучета/Договор № 342 от 08.06.2023г с предмет: „Овладяване на популацията
на бездомните кучета на територията на Община Радомир“/, то тогава чисто формално, не е
налице бездействие.
Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение, поради несъобразяване с
принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД.
Твърди, че искът не е доказан, доколкото се твърди, че е налице ухапване от
бездомно куче.
В съдебно заседание представителят на ответната община моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете, като алтернативно пледира за намаляване
на размера.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 15.02.2024 г., около 13:30 ч., когато ищцата отивала да посрещне внучка си от
училище. Слязла пред блок № 9 в ж.к. „А.” в град Р., където живее и тръгнала посока „Т
маркет“, когато зад гърба й изскочили две безстопанствени кучета. Едното от тях я захапало
по дясната подбедрица, а другото лаело срещу нея. Кучето, което я захапало било едро
животно, с кафява козина, около 40-50 кг. и което е виждала много пъти в този район.
Почувствала остра и силна болка при ухапването, извикало и докато се
измъквала от захапката му, двама мъже, които били в денонощния магазин наблизо, се
притекли на помощ и успели да прогонят кучето.
Панталонът й бил окървавен и разкъсан в областта на ухапването, изпитвала
силна пареща болка. Треперела от нерви и уплаха. Посетила ЦС МП - Перник, филиал
2
Радомир, след това била прегледана от д-р К. Д.а, раната била обработена и превързана.
Поставена била ваксина против тетанус. .
Вследствие на ухапването получила разкъсно- контузни рани в областта на
дясната подбедрица с кървене, оток, кръвонасядания. При самото ухапване изпитала силна
болка, а след ухапването кракът ми й се подувал в продължение на няколко дни, през които
изпитвала силна болка. Слагала си компреси и превръзки по няколко пъти дневно. Няколко
седмици ползвала медикаменти. Не можела да върви нормално и да изпълнява трудовите си
ангажименти и домашни задължения. След инцидента няколко дни приемала
болкоуспокояващи лекарствени средства.
Следващите дни чула, че точно това куче е нападнало и ухапало други хора. На
16.02.2024 година се снабдила и със съдебномедицинско удостоверение от МБАЛ - Перник.
Около седмица след инцидента не можела да ходя нормално. Първата нощ не спала от
болка, уплаха и стрес, а следващите няколко нощи се будела постоянно.
Претърпяла множество болки, страдания и неудобства, физически и
психически, по време на увреждането и проведеното лечение, като всъщност такива търпи и
към момента.
Ответникът с отговора си оспорва изцяло така предявения иск. Твърди, че не е
налице бездействие от страна на Община Радомир, тъй като са взети мерки относно
намаляване популацията на бездомните кучета. На 08.06.2023 година бил подписан договор
за изпълнение на услуга:”Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията
на Община Радомир“ с доктор А. П.В.. По силата на този договор Община Перник заплаща
на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс
включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на общината.
Позовава се на чл.50, т.2 от Закона за защита на животните, според който, общината има
следното задължение: да взема мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хора или животни.
Позовава се на разликата между използваната терминология в чл.50, ал.2 от
Закона за защита на животните и чл.50, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и по точно да даде отговор на
правния въпрос: Каква е разликата между „вземат мерки за предотвратяване“ по ЗЗЖ и
„бездействие“ по ЗЗД и в този смисъл, щом община Радомир е взела мерки за ограничаване
популацията на бездомни кучета /Договор № 342 от 08.06.2023г с предмет: „Овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“/, то тогава чисто
формално, не е налице бездействие.
Оспорва се претендирания размер обезщетение, поради това, че не е съобразен с
принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД.
По делото са разпитани като свидетели при режим на довеждане от страна на
ищцатаГ. Г. и Е. П. /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/. От страна на
ответника е посочена като свидетел д-р Аг. В..
Според свидетеля Г. Й. Г., на 15.02.2024 г. около 13.30 ч. същият бил пред
3
денонощен магазин в кв.„А.“, зад бл.6 в гр.Р.. В един момент една дама изкрещяла за помощ
и той видял, че едно куче я ядяло. Той се намесил и изгонил кучетата, които били две.
Едното се казвало „Аши“, а другото било „Шушана“, бяло. Само „Аши“ я хапел/а. Това не
бил единичен случай, още 12-13 човека било захапало това куче. Било средно, около 25-30
кг. и доста агресивно, обикновено екъм по- възрастни хора. На последната жена, която била
захапана й било откъснато парче месо. Кучето имало маркировка. Кучетата живеели в този
район и били безстопанствени. При последния случай, като ухапали след тази жена, ухапали
още 4-5 човека, дошли и го прибрали някъде.
Според свидетелката Е. О. П., дъщеря на ищцата, показанията й преценени по
реда на чл.172 ГПК, на 15.02.2024 г., тъй като тя е учител по български език и литература,
излизала от час, когато й звъннала майка й и казала, че я е ухапало улично куче. Била силно
разстроена. На следващия ден с мъжа й я закарали в гр.Перник, където при хирург била
промита раната. Първата вечер след това също била разстроена. Психически не била много
добре и тя останала през нощта да спи при нея. Това се повторило следващите няколко дни,
защото тя изпитвала страх да отиде до магазина да си напазарува, дори при вида на други
кучета, а не само при тези. Чувствала болка при смяна на превръзката, накуцвала. Повече от
месец продължило това нещо. Дори в момента изпитва страх от куче, въпреки, че е
настроена позитивно към животните. Останал белег и все още, когато се пипне, боли.
Според свидетелката на ответника д-р Аг. П. В. съществува програма за
кучетата и се изпълнява от години от община Радомир. До 08.06. тази година има сключен
договор с община Р. за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Към
днешна дата няма такъв, защото се работи по новия договор. Програмата включва залавяне,
кастриране, маркиране с ушна марка и микрочип, обезпаразитяване, ваксинация против бяс
и връщане на местообитаемото място, от което е заловено животното, което напълно
кореспондира с Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на РБ. Кучетата в ж.к.“А.“ са кастрирани поне при последните ми
посещения не е установила нови кучета. Кастрирани са назад във времето от 10-тина години.
Има кучета, които са кастрирани от 10 г. и са живи още там. Последното куче, което е
установила ново изхвърлено е от 6 месеца. Ушните марки не се задържат, тъй като това не е
достатъчно траен идентификатор, но чиповете са по- надлежни. Микрочипът е подконжна
инжекция, която се поставя зад лявото ухо. Получила такива сигнали, доста трудно
установила кое е кучето, защото имало едно нежелание от живущите да го посочат. От доста
време, кучето било установено и изведено от улицата на 29.02.2024 г. Възрастите кучета в
квартала, които са кастрирани преди 10 г., няма как да оцелеят без да получат грижа от
хората, които живеят там. Оставят се съдове там и се оставя храна. Трудно може да отговори
на въпроса за агресията, но може да каже, че тя се поражда от най- различни фактори, които
провокират кучето.
По делото е допуснато изслушване на съдебномедицинска експертиза на
вещото лице д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина. Експертът, след запознаване с
приложените писмени доказателства и след извършен преглед на пострадалата, е дал
4
следните отговори на поставените въпроси, както следва:
В приложената към делото медицинска документация на името на В. К. А.,
отнасяща се до прегледи, извършени на 15.02.2024 г. и на 16.02.2024 г, са установени и
описани следните травматични увреждания: Разкъсно-контузна рана по предна повърхност
на дясна подбедрица, съставена от долепени едно до друго правоъгълни увреждания на
целостта на кожата с подлежащо кръвонасядане.
Описаните увреждания в областта на дясна подбедрица по своят вид,
локализация и характеристики е възможно да са получени в резултат от ухапване от куче -
от косото и пробивно действие на островърхи предмети каквито характеристики имат и
кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в
исковата молба и в медицинската документация, същите цитирани в обстоятелствената част
на експертизата.
Уврежданията в областта на дясна подбедрица в този си вид, в тази степен и с
тези характеристики са осъществили критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около три седмици при нормално протичащ възстановителен процес.
При първоначалния преглед на 15.02.2024 г. е поставен ТАП /противотетанична
ваксина/ и нараняването е било обработено първично. На 16.02.2024г. е осъществена
първична хирургична обработка на нараняването /ПХО/.
В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания, както и дискомфорт в ежедневието си в периода на възстановяване, като болките
са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период.
Не са налице данни в материалите по делото за настъпили неблагоприятни
последствия за физическото здраве на ищцата.
В резултат от нараняването в областта на дясна подбедрица ще остане белег
/ръбец/, които представляват козметичен дефект.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
5
Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Р. да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 15.02.2024 г., е налице задължение на общината да осъществява
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От доказателствата по делото се установи, че на 15.02.2024 г., около 13:30 ч.,
когато ищцата отивала да посрещне внучка си от училище, пред блок № 9, в ж.к. „А.” в град
6
Р., била захапана от било едро куче, с кафява козина, което е виждала много пъти в този
район. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето,
нападнало и ухапало ищцата е безстопанствено, познато е в района и не е установен
стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за
отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е
собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения
ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът,
че ищцата е нападната от куче на улицата, за което е безспорно установено, че не е имало
човек, който да показва признаци, че е негов собственик, води до извода, че кучето е
безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от
закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори. Отнася се до
фактически действия, възложени на общината със закон.
Съдът намира, че е налице доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са
взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо
от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата
кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче следните увреждания: Разкъсно-контузна рана по предна повърхност
на дясна подбедрица, съставена от долепени едно до друго правоъгълни увреждания на
целостта на кожата с подлежащо кръвонасядане. Същата се притеснява от среща с кучета и
към настоящия момент.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът за неимуществени вреди
е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено,
съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД– по справедливост, което
не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и т.н. /в този см. Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на
причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на
болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и
негативни душевни преживявания у пострадалия/, съдът намира, че искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да заплати сумата от 3 000 лв.
Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
15.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Този размер би възмездил по
7
справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха.
Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата от деня на
непозволеното увреждане- 15.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото, съразмерно с уважената част на
иска. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК ищцата е направила разноски в общ
размер на 1 020 лв., от които- 120 лв.- внесена държавна такса и 600 лв.- адвокатско
възнаграждение и 300 лв.- внесен депозит за вещо лице. Предвид това, че исковете са
уважени в пълен размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цялата сума.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“Свобода“ № ., представлявана от
кмета К. Г. С., да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с адрес: град Р., ж.к. „А.” бл. ., ет. .,
ап. ., чрез адв. П. Й. от АК - Перник, с адрес за призоваване и съобщения: град Р., ул.„М. Ч.“
№ ., офис № 7, чрез адв. П. Й. от АК – Перник, сумата в размер на 3 000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на увреждането /ухапване от бездомно куче/, ведно със
законната лихва, смятано от деня на увреждането- 15.02.2024 година, до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“Свобода“ № ., представлявана от
кмета К. Г. С., да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с адрес: град Р., ж.к. „А.” бл. ., ет. .,
ап. ., чрез адв. П. Й. от АК - Перник, с адрес за призоваване и съобщения: град Радомир, ул.
„М. Ч.“ № ., офис № 7, чрез адв. П. Й. от АК – Перник, сумата в размер на 1 020 лв. /хиляда
и двадесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8