Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 23.07.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.В
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1023
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 522760-F553487 от 07.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново при Централно управление на НАП е наложено на „Ф.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********, представлявано
от управителя Х. С. С., административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро,
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева,
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез адвокат Б.Д.
*** са го обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата се
сочи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
действителната, което опорочава цялото производство по издаване на
постановлението. Сочи, че наказателното постановление има пороци от външна
страна, съставляващи самостоятелно основание за отмяната му. Счита, че
нарушението е с незначителна степен на обществена опасност, но това не е било
съобразено от наказващия орган. Претендира да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат Б.Д. ***, който пледира
жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Счита, че фактическата обстановка по делото е ясна
и че от разпита на майката на управителя се установило, че не са знаели, че
парите, които носят сутрин за заплащане на стоката е трябвало да бъдат въведени
във фискалното устройство. Акцентира на обстоятелството, че мотивите на
наказателното постановление са напълно идентични с тези в АУАН и в тази връзка
се налага извода, че наказващият орган не е съобразявал нищо преди да издаде
НП, а просто посредством техническо средство е пренесъл текста от акта в
наказателното постановление. В тази връзка сочи, че дори и печатните грешки в
двата акта са идентични. Изтъква, че в НП наложената санкция цифром и словом е
изписана със светла химикална паста, а с по-тъмна такава е изписан подписа на
наказващия орган. Заявява, че това сочи към обстоятелството, че някой в
последствие е добавил ръкописно размера на санкцията. Счита така констатираното
за съществен порок при издаването на обжалваното НП. Развива доводи и за това,
че необосновано, при положение, че нарушението е за първи път е наложена
санкция в размер по-висок от минималния предвиден в закона. Претендира на жалбоподателя
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И.,
която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. С писмено становище представено в заседанието, в което е даден
хода на съдебните прения изтъква, че административнонаказателното производство
се е развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото
на защита на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Р.П.П. – П. и В.М.П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
:
„Ф.” ЕООД било със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, **************
и се представлявало от управителя Х. С. С.. Дружеството стопанисвало търговски
обект – кафе-аператив „А.“, намиращо се в гр.Ловеч, ул.„*******.
На 10.06.2020 г., в 09:00 часа, в обекта на търговеца била извършена
проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново –свидетелите Р.П. – П. и В.П..
На проверката присъствали Б.М.Б. – сервитьор в заведението и В.А.К.– барман. В
обекта имало налично и въведено в експлоатация фискално устройство модел TREMOL М23 с рег.№ в НАП 4217303/05.06.2019 г., индивидуален номер на устройството
ZK137894
и индивидуален номер на фискалната памет 50184253. Фискалното
устройство било свързано с програмния продукт за отчитане на продажбите „Готекс
ресто“, версия 2.0, притежаваща функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
При проверката служителите на НАП констатирали, че от фискалното устройство
в обекта е разчетена наличност в размер на 97,30 лева /л.19/, а фактическата
наличност, съгласно направеният собственоръчно от сервитьора в обекта Б. Б. опис
на паричните средства /л.20/ била в размер на 465,44 лева. Така установили
разлика между разчетената касова наличност по дневния финансов отчет и
фактическа наличност към момента на проверката, възлизала на сумата от 368,14
лева. Тази сума не е била отразена във фискалното устройство.
В хода на проверката било представено писмено обяснение от бармана в обекта
– В. К./л.24/, според която разликата между касовата наличност на фискалното
устройство и фактическата наличност се явява от пари, които представлявали лични
средства за заплащане на доставки в обекта.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0295867 от 10.06.2020
година /л.16-18/, който бил съставен и в присъствието на служителите в обекта –
Б. Б. и В. К.. Двамата също подписали протокола от проверката. В графата за
бележки и възражения не са посочили такива.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК
бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се
яви на 17.06.2020 г. в НАП – офис Плевен и с указания да представи документ за
самоличност с оглед съставянето на АУАН и договор за наем на обекта.
На 14.06.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен се явил управителят на
дружеството Х. С. и представил исканите документи. Същият ден – 14.06.2020 г., свидетелката
Р.П. съставила АУАН серия АN, № F553487 на дружеството, в присъствието на управителя Х. С.. Относно констатираното
в деня на проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителката
приела, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби,
се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми в касата. Квалифицирала така установеното като нарушение
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като
свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала В.П..
Актът бил връчен на управителя на дружеството Х. С., който го подписал,
като в графата за възражения посочил, че такива ще бъдат представени в срок.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били представени
писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена
и в него. Наказващият орган е посочил също и че нарушението е извършено за
първи път. Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел
и декларирал, че при преценката тежестта на случая са били взети под внимание
всички смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало,
че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е с висока степен на обществена опасност. Дружеството било
санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва по
същество визираните в акта и наказателното постановление фактически констатации,
а сочи причините, поради които се е получила разликата в касовата наличност,
както и навежда възражения за опорочена процедура по издаването на обжалваното
НП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП /л.25-27/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното
производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на
формално основание и поради което не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя в този смисъл.
Категорично не е процесуално нарушение обстоятелството, че изложената в НП
фактическа обстановка изцяло съвпада с тази по АУАН. Наказателното
постановление все пак се издава въз основа на съставения преди това АУАН и след
като описаните в двата акта обстоятелства при извършване на нарушението
съвпадат, то това означава, че наказващият орган изцяло е възприел като
относими за конкретното нарушение установените от актосъставителя факти. Изцяло
автономна също така е и преценката му дали по случая е необходимо да се събират
нови доказателства, налице ли са спорни обстоятелства и необходимо ли е
допълнително разследване в този смисъл. Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
задължава наказващия орган да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, но дадените пак в същата разпоредба правомощия и упражняването
им, зависят изцяло и единствено от преценката му. Това, че в разглежданият
случай не ги е упражнил, по никакъв начин не опорочава процедурата по
издаването на наказателното постановление. Още по-малко пък са били нарушени
правата, които има наказаното лице в административнонаказателното производство.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, че в обжалваното НП, в
графата, която е за размера на санкцията, същата е изписана ръкописно. В
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа наказателното постановление и няма изискване по какъв начин
следва да бъдат обективирани и пресъздадени – дали печатно или ръкописно. От
значение е текста обективиращ съответния реквизит да е ясен и възможен за
четене така, че наказаното лице да може да се запознае и да е наясно със
съдържанието му.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, задължава извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Безспорно се установи по делото, че в търговския
обект на жалбоподателя, не са спазили разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. В случая, за деня 10.06.2020 г., до момента на проверката
от служителите на НАП, по дневния финансов отчет е имало реализиран оборот от 97,30
лева, но проверяващите реално са намерили в касата и в обекта сумата 465,44 лева,
т.е. с 368,14 лева повече отколкото е показва отчета от фискалното устройство.
Именно тази разлика не е била регистрирана като промяна на касовата наличност
на фискалното устройство чрез операциите „въведени” или служебно „изведени”
суми. Тези обстоятелства категорично се установяват от свидетелските показания
по делото, които безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не
на последно място и самия жалбоподател не ги оспорва. В тази връзка, не могат
да бъдат кредитирани показанията на свидетелката В. К., в частта им, че не са
знаели, че всяка налична в обекта сума е трябвало да бъде въведена във
фискалното устройство. Актуалната редакция на разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г. е от 2018 година (ДВ, бр.80 от 2018 г.), а ал.2 от същия
текст, която е изисквала воденето на касова книга за фискални устройства, които
не притежават функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ е била
отменена с ДВ, бр.26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., т.е. от този момент
се е изисквало всички фискални устройства да притежават функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“. Нарушението е установено повече от година след
тази дата така, че не може да е основателно оправдание незнанието на тези
изисквания.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. сочи, че извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (в това число и
начална сума) задължително следва да се регистрира във фискалното устройство.
Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаването на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Поради това съдът счита, че като не е изпълнено задължението за
отбелязване във фискалното устройство на всяка промяна на касовата наличност за
деня 10.06.2020 г., до момента на проверката от служителите на НАП, се е
стигнало до разлика в размер на 368,14 лева между отразените суми във
фискалното устройство и наличните в касата на обекта и извън нея.
Неизпълнението на това задължение е довело до реализиране състав на нарушение
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нарушена е била отчетността на
касовата наличност, тъй като търговецът не е изпълнил фискалните си задължения.
Цитираната норма е императивна, тя задължава търговеца да регистрира и
отбелязва във фискалното устройство „…всяка промяна…“, като е без значение
какво е основанието и на какво се дължи същата.
Поради тези съображения съдът не кредитира доводите на жалбоподателя и ги
счита за неоснователни.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение,
правилно актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правилно също така,
наказващия орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2,
изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си предвижда
санкция за лице, което наруши реда и начина на отчитане на фискалното
устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус, но това не е
довело до неотразяване на приходи.
Както се посочи и по-горе в изложението, разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е част от установения от законодателя ред за
регистрация и отчетност и които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните от фискалното устройство суми от продажби
и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Това
освен, че дисциплинира търговците, спомага и контрола относно издаването на
касови бележки и своевременното и точно отчитане на реализираните обороти. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в
настоящия случай и аргументите на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат
споделени. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът
си служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на
наказващият орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на
административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглеждания случай, наказващият орган извършвайки това отграничаване е
достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за прилагане на
нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. „Маловажен случай“
ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
разглежданият случай, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението
за което е било санкционирано дружеството-жалбоподател не се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от този вид. Парите са най-ликвидния носител на стойност, поради
което движението им е трудно проследимо и затова всяко несъответствие между фактическото
им наличие в касата и в обекта и наличността, която би следвало да е отразена във
фискалното устройство от продажби, сочи на нерегламентирано движение на парични
средства от и към касата.
Наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път,
което безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което е
наложил санкция малко над минималния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС размер. Настоящият състав обаче счита, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство е следвало да бъде отчетено и
процесуалното поведение на дружеството-жалбоподател, изразено чрез
представителните му органи. Още със съставянето на АУАН от дружеството не са
отрекли извършването на нарушението, като това поведение е продължило и при
съдебното му обжалване (наведени са единствено доводи за процесуални нарушения
при издаването на НП) и независимо, че санкционираното лице е юридическо, т.е.
отговорността му е обективна, безвиновна, то тези признания следва да бъдат
кредитирани, като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено по вид, но като размер наложената
имуществена санкция следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от
500 лева и в този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и
направеното в тази връзка искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП Велико Търново
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по
ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. В тази връзка, макар и да не е
направено възражение за прекомерност от жалбоподателя, то юрисконсултското
възнаграждение не следва да се присъжда в целия му претендиран размер от 100
лева. Производството по настоящето дело е протекло в две съдебни заседания, от
които само по първото въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт,
с непродължителен разпит на трима свидетели, не е също така със значителна
фактическа и/или правна сложност.
Поради тези съображения съдът намира, че на ТД на НАП Велико Търново следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
522760-F553487 от 07.07.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, с което е наложено на „Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********, представлявано от управителя Х. С. С.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и НАМАЛЯВА административното наказание
имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 522760-F553487 от 07.07.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление
на НАП, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ф.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********,
представлявано от управителя Х. С. С., да заплати на ТД на НАП Велико Търново,
представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :