№ 1553
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100901025 по описа за 2024 година
В исковата молба се излагат твърдения, че в изпълнение на задълженията си по
договор за застраховка „Автокаско“ /Застрахователна полица № Е23990018141/,
ищцовото ЗД “БУЛ ИНС“ АД е заплатило по заведена при него щета № **********/23
г. в полза на застрахования при него собственик на л.а. „Киа Стринджер“ с рег. №
********, сумата от 69000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на претърпяно ПТП на 16.12.2023 г. Излагат се твърдения, че виновен за
настъпване на произшествието е застрахованият по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД водач на л.а.
„Фолксваген 4“, рег. № ********, който при движение в гр. София по ул. Суходолски
път на кръстовището с ул. София, водеща към гр. Банкя, не пропуска правомерно
движещия се по пътя с предимство застрахован при ищеца автомобил. Излагат се
доводи, че след изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на
вредите, като била отправена регресна покана до ответника да възстанови заплатената
от ищеца сума, но плащане не последвало. Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 69000 лв. – главница за изплатеното обезщетение за
имуществени вреди по щета № **********/23 г., представляваща покрит
застрахователен риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. В
тази връзка сочи, че по така заявената извънсъдебна претенция за плащане ответното
дружество е образувало щета № 1001/24/217/500084, като в процеса на „ликвидация“
на претенцията е установено, че същият автомобил, застрахован при ищеца, е имал
предходна щета с абсолютно идентични увреждания, като тези, които твърди да са
настъпили при произшествието от 16.12.2023 г., в резултат на което автомобилът е
обявен в Германия за тотална щета, като неговите останки са пуснати за продажба в
онлайн търг посредством платформата на сайта AUTO online. В тази връзка оспорва и
1
механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че описаният в исковата
молба такъв не отговаря на вредите по автомобила, застрахован при ищеца. Поради
тези обстоятелства ответникът твърди, че е отказал да заплати претендираното от
ищеца обезщетение, което е обосновал в отправено от него писмо с изх. № 2-101-4101-
2675/26.03.2024 г. Освен това, оспорва към момента на настъпване на произшествието
да е било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото не
са представени доказателства за заплащане на първата от четирите вноски по
застрахователната премия, при което договорът да е влезнал в сила. Като
допълнителен мотив излага, че приложената по делото застрахователна полица не е
подписана, като не се установява да е била спазена изискуемата за действителност на
застрахователния договор писмена форма. Оспорва предявения иск и по размер, като
излага доводи за прекомерност на изплатеното обезщетение. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване, като от своя страна твърди, че
застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на произшествието с
противоправното си поведение, движейки се с превишена скорост, което го е
възпрепятствало да спре и да избегне сблъсъка между автомобилите.
По делото е депозирана допълнителна искова молба в установения за това срок,
в която ищецът поддържа първоначално изложените от него твърдения и доводи, като
оспорва изложените от ответника. Оспорва възражението на ответника за
съпричиняване. Излага доводи, че с оглед характера на процесния застрахователен
договор на абсолютна търговска сделка и предвид разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ,
липсата на подпис на някоя от страните по договора не води до нищожност поради
липса на форма, ако от поведението на страната, която се позовава на такава, може да
се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в който
ответникът заявява, че поддържа всички направени вече възражения и оспорвания.
Предявен е от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД - за
осъждане на ответника да заплати изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
за причинени вреди, попадащи в застрахователното покритие по имуществена
застраховка „Автокаско“, ведно с дължимата законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Застрахователна полица № Е23990018141 за
застраховка „Автокаско“, се установява, че същата е сключена на 19.10.2023 г. със ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, като застрахован е С. Г. М., с обект по застраховката – лек автомобил
„Kia Stinger”, с рег. № СВ ********, при покрит риск – Клауза – П-101, като е
договорена застрахователна сума от 100000 лв., със срок на валидност на застраховката
до 18.10.2024 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.12.2023
г., съставен от водачите на автомобилите, участващи в ПТП, състояло се в гр. София,
ул. „Суходолски път” и кръстовището за гр. Банкя. В протокола е описано състояло се
произшествие между водача на л.а. „Kia Stinger”, с рег. № СВ ********, собственост на
С. М. и управляван от същия и от друга страна - водача на л.а. „Volkswagen T4“, рег. №
******** МH, собственост на Я.Т. и управляван от И. Л., като в протокола е описана
схемата на ПТП, посочено е, че няма пострадали лица, но не са констатирани
видимите щети по двата автомобила.
Представено е Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС” от
16.12.2023 г. от С. М. до ЗД „БУЛ ИНС“АД.
2
Представена е калкулация на щета № **********/29.12.2023 г. по
застрахователна полица № Е23990018141 за увреден автомобил с марка „Kia Stinger”, с
рег. № СВ ********, съгласно която общата сума, включваща подмяна на материали и
детайли, монтаж и демонтаж на увреденото МПС е в размер на 75511.08 лв.
Съгласно Доклад № **********01/29.02.2024 г. по щета №
**********/29.12.2023 г. е налице „тотална щета“ по отношение на застрахования
автомобил и е определен размер на обезщетението в размер на 69000 лв., изплатени
съответно на следните дали – 29.02.2024 г. – сума в размер на 35000 лв., 07.03.2024 г. –
сума в размер на 30618.70 лв. и на 07.03.2024 г. сума в размер на 3381.30 лв. съгласно
мемориален ордер.
Представено е споразумение от 2024 г., сключено между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и
С. Г. М. във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение по застрахователна
полица „Автокаско“ № Е23990018141 и щета № **********, с което страните
уговарят, че застрахователят ще изплати на С. М. застрахователно обезщетение в
размер на 69000 лв. за причинени вреди в резултат на ПТП с автомобил „Kia Stinger”, с
рег. № ******** настъпило на 16.12.2023 г., около 8.15 ч. на ул. „Суходолска“ и
кръстовище за гр. Банкя, отразено с двустранен констативен протокол от същата дата.
За уреждане на суброгационната претенция до ответника ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата 69015 лева,
представляваща заплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева - ликвидационни
разноски за обработка на щетата, която покана е получена от ответника на 19.03.2024 г.
В изготвената в отговор по претенцията докладна записка по щета ответникът изразява
становище, че ПТП е инсценирано и въобще не е настъпвало, както и че автомобилът
е претърпял тотална щета в Германия през 2022 г., видно от снимки в интернет сайт.
По делото е изслушана съдебнa автотехническа експертиза /САТЕ/,
заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по
поставените задачи. От изложеното от експерта С. се установява противоречие и
несъответствие в описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Според
експертизата относно механизма на произшествието от представените материали се
установява следното - водачът на МПС „Киа Стингър” се е движел от кв. „Филиповци“
по ул. „Суходолски път“, гр. София, като за посоката му за движение е действал пътен
знак Б3 от ЗДвП – „Път с предимство“. По същото време водачът на МПС „Фолксваген
Т4“ е навлязъл в Т-образното кръстовище към ул. „Суходолски път“, като за неговата
посока на движение е имало действащ пътен знак Б1 от ЗДвП „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“. Достигайки района на Т-образното кръстовище, водачът на
МПС „Фолксваген” предприема маневра на десен завой, при която не пропуска
преминаването на МПС „Киа Стингър”, и с предната си габаритна част реализира удар
в страничната задна част на л.а. „Киа Стингър”. Посочва се още, че вследствие удара и
поетата кинетична енергия, л.а. „Киа Стингър” се отклонява от посоката си на
движение по посока на часовниковата стрелка и излиза от пътното платно, като
преминава към странични банкет/канавка. Вещото лице е извършило оглед на мястото
на произшествието и е констатирало, че за водача на МПС „Фолксваген” има
видимост не по-малка от 27-32 м., монтирано е огледало, което му позволява да
наблюдава движението на приближаващите от дясната му страна ППС и при
предприемане на маневра на завой вдясно, скоростта му не е била по-висока от 40 км/ч
предвид високия център на тежестта на автомобила.
Предвид така възприетия механизъм на ПТП, вещото лице е достигнало до
изводите, че при импулсният удар, който би дал МПС „Фолксваген” върху задната
габаритна част на МПС „Киа Стингър”, не биха се получили идентични и сходни по
пречупване, деформация и големина увреждания, както върху задния капак, така и
3
върху задния десен панел, каквито се констатират от снимковия материал. Вещото
лице допълва, че от техническа гледна точка не е възможно ударната сила и погасената
кинетчина енергия от МПС „Фолксваген” да дадат деформация и подобно увреждане
върху задния капак на л.а. „Киа Стингър”. Посочва още, че при твърдения удар не
може да се получи подобно увреждане в дълбочина върху задния мост на л.а. „Киа
Стингър”. Крайният извод, обоснован в експертизата е, че констатираните увреждания
по л.а. „Киа Стингър” не съответстват на изложения в двустранния протокол
механизъм на ПТП, тоест уврежданията по л. а. „Киа Стингър”, с рег. № ******** са
получени по време и място, различни от заявеното на 16.12.2023 г. ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М., от
показанията на който се е установява, че е управлявал л.а. „Kia Stinger” при
реализиране на инцидента. Сочи, че пътят е бил заледен, времето мрачно, облачно.
Движел се от квартал „Филиповци“ по посока „Суходол“, когато другият автомобил го
ударил отзад, вдясно. Посочва, че автомобилът му се отнесъл встрани в канавката. Не
помни дали се е удрял в препятствие, както и други детайли около произшествието.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата. За да се реализира предвидената суброгация, е необходимо да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на клаузите на който
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие. В случаите, когато отговорността на прекия
причинител на вредите е била застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в
правата на застрахования може да упражни и правата на последния срещу
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”. Правото му на това
произтича от встъпване по силата на закона в правата на застрахования-увреден.
За да възникне отговорността на прекия причинител за нанесените щети на
увредения, което впоследствие обуславя и суброгацията, е необходимо да бъде
установен фактическият състав на деликта, съгласно чл. 45 ЗЗД. Следователно,
основателността на предявените искове, се обуславя от установяване при условията на
главно и пълно доказване на фактите: наличие на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка “Автокаско", извършено от ищеца плащане на обезщетение
по тази застраховка за вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника, като на доказване подлежи и размерът на вредите.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за
спора лице - С. Г. М. по застраховка „Автокаско“, с обект на застраховката - лек
автомобил „Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ********.
В тази връзка, съдебният състав намира за неоснователно възражението на
ответника за нищожност на договора за застраховка поради неспазване на
установената писмена форма за действителност на договора с доводи, че
представената по делото застрахователна полица не е подписана от страните. При
установени по делото факти, а именно заплатена дължима застрахователна премия
(съгласно представени доказателства с молба вх. № 109018/10.10.2024 г. от ищеца),
подадено уведомление за щета, образуване преписка по щета, приемане на искането за
основателно, плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото следва
да се обоснове извод по аргумент от чл. 293 ТЗ, че договор за застраховка с реквизити
по представената полица е сключен. В мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение №
1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на
4
съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не може да
се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради
което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.
Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на всички застрахователни договори, установено с
чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но
характерът на този договор - абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343,
ал. 2 КЗ, препращаща към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи,
дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ.
За безспорно по делото е отделено обстоятелството, че ищецът-застраховател, в
изпълнение на задължението си по договора, е обезщетил застрахованото лице за
претърпените вреди от реализирал се покрит застрахователен риск - настъпило на
16.12.2023 г. ПТП, като е престирал в полза на С. Г. М. сума в размер на 69000 лева,
представляваща обезщетение за настъпила „тотална щета” по отношение на
застрахования автомобил.
С плащането на застрахователно обезщетение ищецът - застраховател по
застраховка „Автокаско”, е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на щетата (чл. 411 КЗ) до размера на престираното на увредения
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, в случая
претендирани да възлизат на сумата 15 лева, като възражения срещу стойността на
разноските ответникът не е направил.
Застрахователят по Застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите -
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД отговаря за вредите, причинени при използването на
автомобил „Фолксваген Т4“, рег. № ********, съответно, за да бъде ангажирана
отговорността му по предявените искове, е достатъчно да бъде установено, че щетите
на лек автомобил „Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ********, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования при
ответника водач И. Л.. За установяването на тези факти по делото е изслушана САТЕ,
като заключението на вещото лице сочи на противоправност в поведението на водача
на лек автомобил „Фолксваген Т4“, рег. № ********, който се е движел по път без
предимство и предприемайки маневра „завой надясно“, не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство лек автомобил „Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ********,
вследствие на което е последвал удар в задната част на последния. От събраните по
делото доказателства обаче не се установява наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното и виновно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е покрита от ответника и вредите по застрахования от ищеца лек
автомобил.
Съгласно кредитираното заключение на съдебната автотехническа експертиза,
констатираните по лек автомобил „Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ********
увреждания не съответстват на изложения в двустранния констативен протокол
механизъм на настъпване на произшествието, тоест уврежданията по застрахования
при ищеца автомобил са получени по време и място, различни от установения
механизъм на настъпилото на 16.12.2023 г. ПТП. В тази връзка съдебният състав
кредитира изложеното в заключението на вещото лице С. относно категоричното
изключване възможността от техническа гледна точка ударната сила и погасената
кинетична енергия от лек автомобил „Фолксваген Т4” да дадат деформация и подобни
увреждания върху задния капак и задния мост на лек автомобил „Киа Стингър”,
съобразно констатираните щети, описани в Доклада по щета № **********/29.12.2023
5
г.
При това положение, налице е обоснован извод, че вредите на лек автомобил
„Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ********, за които е изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца, не са причинени в резултат на противоправно поведение на
застрахования при ответника водач И. Л.. С оглед на това и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест – недоказаните от ищеца факти следва да бъдат приети за несъществуващи.
Елементите от фактическия състав на деликта следва да бъдат установени в
тяхното кумулативно единство /деяние, противоправност, причинно-следствена
връзка, вина и вреда/, като в случая не се установи да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на застрахования при ответника и настъпилите
в резултат на него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на автомобила –
обект на застраховка „Автокаско“, обезщетение по която се установи да е изплатено от
застрахователя – ищец. Поради това и доколкото в поведението на застрахования при
ответника не се установи да е налице непозволено увреждане, в резултат на което да
са причинени имуществените вреди на застрахования при ищеца, не следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
по смисъла на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Предвид гореизложеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 411 КЗ
за главницата в размер на изплатеното от застрахователя по застраховка „Автокаско“
застрахователно обезщетение и разноски по ликвидационната преписка следва да бъде
изцяло отхвърлен, като неоснователен.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, който прави искане за присъждането им и
доказва извършени такива в общ размер на 8209 лв., от които заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 8004 лв., 200 лева - внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 5 лева - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, които
разноски следва да се възложат в тежест на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в приложение на чл.
78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, против ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Сребърна” № 16, иск с правна
квалификация чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 69000 лева - суброгационно вземане
за обезщетение, изплатено по имуществена застраховка „Автокаско” за вредите по лек
автомобил „Киа”, модел „Стингър”, рег. № СВ ******** от настъпило на 16.12.2023 г.,
около 08:15 ч. на ул. Суходолски път по посока Банкя, ПТП, причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника водач на
автомобил марка „Фолксваген Т4“, рег. № ********.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Сребърна” № 16, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 8209 (осем хиляди двеста и девет) лева - разноски за
производството.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7