№ 108
гр. Търговище, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500166 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “А1 България”ЕАД-гр.София,
ЕИК ********* против решение №203/14.05.2024г., постановено по гр.д.
№1507/2023г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявениите от него против ответника С. С. С. от с.Б..., общ.Търговище
установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл.
415, ал.1 от ГПК за сума в общ размер на 112.03 лв., претендирани като
неустойки по чл.92 от ЗЗД по договор №*********/ 06.06.2018г. и
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за сумата над 56.13 лв. до сумата 74.29
лв. за периода 07.07.2020г.-16.06.2023г., за което е издадена заповед по чл.410
от ГПК за изпълнение №370/19.06.2023г., постановена по ч.гр.д.№784/ 2023г.
по описа на Районен съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване изцяло на предявените искове.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна не е постъпил.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
1
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявените установителни искове за съществуване на вземания по чл.
422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за сума в общ размер на 112.03 лв.,
претендирани като неустойки по чл.92 от ЗЗД по договор
№*********/06.06.2018г. и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за сумата
над 56.13 лв. до сумата 74.29 лв. за периода 07.07.2020г.-16.06.2023г., за което
е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №370/ 19.06.2023г.,
постановена по ч.гр.д.№784/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, са
обосновани с неизпълнение от страна на ответника, довело до предсрочно
прекратяване на договорните отношения и възникване на посоченото
задължение за заплащане на неустойки.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 ал.1 от ГПК
ответницата не е постъпил.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно чл.14 от договора за мобилни услуги №*********/
06.06.2018г. и чл.54.12 от ОУ на мобилния оператор, при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, операторът има право на
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки ) от
датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора
срок.
В конкретния случай, не са представени доказателства изявлението на
оператора за предсрочното прекратяване на договора да е достигнало до
знанието на абоната, поради което и извод за настъпване на посочения факт е
невъзможен.С оглед на това, след като не е налице надлежно удостоверено
едностранно прекратяване на правоотношението преди настъпване на крайния
срок на предоставяне на услугата и предвидената от страните неустойка е
недължима.
По силата на чл.26.5 от ОУ към договора абонатът следва да заплати
задължението си в 15-дневен срок от издаване на фактурата. В конкретния
случай, същата е издадена на 12.06.2020г., падежът е настъпил на 07.07.2020г.
и от 08.07.2020г. ответницата е изпаднала в забава, но дължимата за
2
претендирания период до 16.06.2024г. сума е определена от заповедния съд в
размер на 56.13 лв.Доказателства, опровергаващи посочения размер не са
представени и искът до заявения размер от 74.29 лв. следва да се приеме за
неоснователен.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му
отхвърлителна част е правилно и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №203/14.05.2024г., постановено по гр.д.
№1507/2023г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявените от ищеца “А1 България”ЕАД-гр.София, ЕИК 131468980против
ответника С. С. С. от с.Б..., общ.Търговище, ЕГН:********** установителни
искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК за сума в общ размер на 112.03 лв., претендирани като неустойки по
чл.92 от ЗЗД по договор №*********/ 06.06.2018г. и обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД за сумата над 56.13 лв. до сумата 74.29 лв. за периода
07.07.2020г.-16.06.2023г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение №370/19.06.2023г., постановена по ч.гр.д.№784/ 2023г. по описа на
Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3