Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1156 27.09.2019 г.
гр. *
В ИМЕТО
НА НАРОДА
*кият
районен съд XLVII-ми наказателен състав
На тринадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
Секретаря: *
като разгледа докладваното от
съдията Тодор Митев НАХД № 1460 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр.*, ул.“*“ №29, представлявано от
управителя *,
със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № *от 12.02.2019г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-*, с
което за нарушение по чл.
5, ал. 4, т. 2
КСО, във връзка с чл. 2, ал.2 и чл. 3,
ал.
3, т. 1
от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от
1.01.2006 г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на дружеството е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата се сочат нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Иска се отмяна на НП. Навеждат се доводи за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се
представлява от адв. Х. ***, който поддържа жалбата с
изложените в нея оплаквания, като също така се позовава на разпоредбата на чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Наказващият орган, чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт Станева, намира жалбата за неоснователна и моли съда
да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения:
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят „*” ЕООД е данъчно задължено лице, има
качеството „осигурител” и към м. ноември на 2018 г., а и понастоящем е надлежно
регистрирано в ТД на НАП-гр.*.
На 10.01.2019 г. дружеството подало в ТД на НАП-гр.*
декларация образец №6 по смисъла на чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г.
на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн.,
ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), съдържаща данни за общия
размер на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови
правоотношения, отнасящи се работещите по трудов договор в „*” ЕООД за периода
м.ноември 2018г. В декларацията като дата на удържане на данъка била посочена
датата 30.11.2018г. Декларацията била надлежно приета под вх. № 020021900112025
от 10.01.2019 г. Със същата декларация били подадени и данни за общия размер на
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ за месец ноември 2018 г.
При обработването на данните служителите по приходите
констатирали, че декларацията се подава след изтичане на нормативно определения
срок-25.12.2018г и са налице данни за извършено административно нарушение. При
тези обстоятелства на 17.01.2019г М.К.–инспектор
по приходите в ТД на НАП-гр.*, в присъствие на
представляващия дружеството, съставила срещу „*” ЕООД Акт за
установяване на административно нарушение № F467186
за това, че дружеството не е подало в срок декларация образец №6 за м. ноември
2018г. за дължимия данък по чл. 42 ЗДДФЛ, както и Акт за установяване на
административно нарушение № F467199 за това, че дружеството не е подало в срок
декларация образец №6 за м. ноември 2018г. за общия размер на дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ за месец ноември 2018 г., което е следвало да се извърши най-късно
до 25.12.2018 г., с изрично посочване, че срокът за подаване на такава
декларация е последния работен ден на календарния месец, през който са били
дължими, и че въпросната декларация е подадена и приета на 10.01.2019г.
Нарушението по Акт за установяване на административно нарушение № F467186 било
квалифицирано по чл.5 ал.4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3
т.1, а това по Акт за установяване на административно нарушение № F467199 било
квалифицирано по чл.5 ал.4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.2
от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
срещу акта не постъпили писмени възражения.
Като взел предвид актовете и другите писмени
доказателства административнонаказващият орган издал
атакуваното пред настоящия състав наказателно постановление, както и Наказателно
постановление № 141-F467199 при пълна идентичност във фактическото описание и
правната квалификация на нарушенията, с приложение на санкционната разпоредба
на чл. 355 ал.1 от КСО, с която на дружеството били наложени наказания
имуществена санкция в размер на по 500 лева.
С Решение № 721 от 06.06.2019
г. по НАХД № 1461/2019 г. по описа на БРС, влязло в сила на 02.07.2019 г., е
било отменено Наказателно постановление № 141-F467199, като съдът е
счел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Въпреки това,
съдът счита, че неправилно и в противоречие с принципа „non
bis in idem”
е била ангажирана повторно административнонаказателната
отговорност на дружеството за нарушение, за което вече веднъж е било издадено
НП. Това е така по следните причини:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с
чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. задължава всеки осигурител да
подаде декларация Образец № 6 относно
общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване,
учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на
дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на
ЗДДФЛ. Според разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата - декларация Образец
6 с данни за обшия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите” следва да се подаде в срока
за подаване на декларация Образец 1, както следва – а/ до 25–то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; -б/ при нечислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има
качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 КСО, като е следвало да
подаде декларация Образец 6 в ТД на НАП-* до 25.12.2018г. Същият е бездействал
и е сторил това чак на 10.01.2019г., като по този начин е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
Същевременно обаче - съгласно чл. 5 ал. 6 от КСО,
съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по чл. 5 ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ – в случая това е
Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.).
Съгласно чл. 2 ал.1 от тази наредба, данните по чл. 5 ал.4 т. 1 от КСО се
подават посредством декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и
3 към наредбата, а данните по чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО се подават
посредством декларация образец № 6,
съгласно приложение № 4.
Данните по чл. 5 ал.4 т. 1 от КСО, във връзка с чл. 2
ал.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, следва да се подават с декларация
Образец № 1 за всяко осигурявано при осигурителя лице поотделно, т.е. броят на
подадените за съответния период декларации Образец № 1 следва да съответства на
броя осигурявани лица. Данните по чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2
ал. 2 от наредбата, се подават обобщено за всички осигурявани в дружеството
лица през съответния период, и този извод директно следва от разпоредбите на
чл. 2 ал. 2 т. 2 и т. 3 от наредбата, според които предмет на деклариране с
декларация Образец № 6 са общият размер на сумите за дължимите вноски за ДОО,
УПФ, ДЗПО, включително увеличената осигурителна вноска за фонд
"Пенсии" в размера на вноската за универсален и/или професионален
пенсионен фонд, ЗО, фонд "ГВРС" за всички лица, подлежащи на осигуряване,
и съответно общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови
правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Иначе казано, предвид характера на данните
в разгледаните видове декларации, декларация Образец № 6 не се подава за всяко
осигурявано през периода лице (за разлика от декларация Образец № 1), а се
подава един образец, който съдържа обобщени данни (сборове) на сумите по
различните дължими за периода осигурителни вноски и данъци, изчислени общо за
всички осигурявани при осигурителя физически лица.
След преглед на приложение № 4 към чл. 2 ал. 2 от Наредба
№ Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, въвеждащо типовия унифициран Образец № 6 на
декларацията по чл. 5 ал. 4 т. 2 от КСО,
и следващите го указания за неговото попълване, се констатира, че
предвиденият в наредбата образец на декларация представлява единен документ
(формуляр), в който хронологично и под номерация са предвидени съответни
пространства (клетки) за отразяване на обобщените суми за дължимите осигуровки
и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, както и датата на начисляване или изплащане на
трудовите възнаграждения на работещите. Не е предвидено този формуляр да се
съпровожда от допълнителни приложения или други документи.
В чл. 17 от ЗАНН е
въведена забрана извършител на административно нарушение, за което е бил вече наказан
с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, да бъде наказван
повторно за същото нарушение, а в чл. 18 от ЗАНН е установен принципът на
самостоятелност и отделност на административните
наказания в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения, или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, при
което наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко
нарушение. По аргумент за противното от правилото на чл. 18 от ЗАНН, когато
деянието осъществява едно административно нарушение, за него се следва едно
административно наказание.
При така очертаната правна рамка и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че с дължимата от осигурителя декларация Образец №
6 за периода м. ноември 2018 г., която е следвало да подаде до 25.12.2018 г.,
дружеството е следвало да предостави в ТД на НАП-гр.* данни за всички
осигурявани при него физически лица за наказания период. Ако дружеството не е
подало тази декларация в срок да 25.12.2018 г., то би нарушило чл.5 ал.4 т. 2
от КСО във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г.
на МФ. Както бе обобщено, дължи се подаване на една декларация по Образец № 6 с
данни за всички осигурени лица, следователно неподаването й, или закъснялото й
подаване, както е по делото, във всички случаи би съставявало
едно административно нарушение с посочената правна квалификация, което е единно
и неделимо от фактическа и правна гледна точка.
В горния смисъл е и Решение
№ 132 от 02.02.2016 г. по КНАХД № 2458/2015 г. по
описа на Адм. Съд- *.
В случая, актосъставителят и
наказващият орган изкуствено и без нормативно основание, са разделили данните,
които следва да съдържа декларацията Образец № 6 на дружеството, условно на две
части, очевидно според вида на вземането - задължения за осигурителни вноски
(предмет на НП № 141-F467199/12.02.2019г.)
и задължения за данъци (предмет на НП № 135-F467186/12.02.2019г.), и за
неподаването в срок на всеки от споменатите видове данни са започнали и провели
две отделни административнонаказателни производства.
По описания начин, по мнение на настоящия състав, органите на административнонаказателното преследване са действали в
разрез с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от ЗАНН, както и в нарушение на общия
принцип „Non bis in idem”, понеже са преследвали и
санкционирали нарушителя двукратно за едно и също нарушение (неподаване в срок
на една, единна декларация). Пряк резултат от стореното са наложените на
дружеството с настоящото наказателно постановление, и с представеното като копие
наказателно постановление с № 141-F467199/12.02.2019г. две отделни имуществени
санкции, всяка в размер на 500 лева, за неподаването в срок на данни, включени
в съдържанието на една и съща декларация Образец № 6 за м. ноември 2019 г. За
случаи като настоящия, разпоредбата на чл. 24 ал.1 т. 6 от НПК изрично
предвижда недопустимост на преследването, ако за същото деяние вече е
образувано наказателно производство и делото за него е висящо, или е било вече
решено с влязъл в сила съдебен акт. Първата
хипотеза касае случаите, когато и двете производства все още не са приключили с
окончателен акт, при което на прекратяване подлежи по-късно образуваното. При
втората хипотеза, в случай, че едно от производствата е приключило вече с
влязъл в сила акт, то останалите следва да бъдат прекратени, независимо дали са
били образувани по-рано или по-късно. По настоящото дело се касае именно за
втората хипотеза, тъй като НП №
141-F467199/12.02.2019г., което с оглед номерацията се предполага, че е
издадено по-късно, е било отменено с влязло в сила на 02.07.2019 г. решение на
РС-*. Тук само следва да се отбележи, че е без значение, че със съдебното
решение е бил приложен институтът на чл. 28 ЗАНН, тъй като с него се разрешава
предметът на делото по същество (в този смисъл е и правната теория- Лозан Панов
и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”,
2009 г., стр. 223).
Предвид изложеното, доколкото за същото деяние, предмет на настоящото
производство, дружеството вече е освободено от административнонаказателна
отговорност с влязъл в сила съдебен акт, делото следва да бъде прекратено, а
издаденото и обжалвано НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и
на основание чл.63, ал.1,
предл. 3 от ЗАНН, *кият
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № *от 12.02.2019г.,
издадено от зам.директора на ТД на НАП-*, с което за нарушение по чл.5
ал.4 т. 2 КСО, във връзка с чл. 2, ал.2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.),
на основание чл.355, ал.1 КСО, на „*” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр.*, ул.“*“ № 29, представлявано от управителя *, със съдебен
адрес ***, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.