№ 50
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600704 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен,
подаден срещу присъда № 57 от 14.09.2021 г., постановена по нохд № 5/2021
г. по описа на Районен съд-Плевен.
С протестираната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия Е.П.П. за виновен в това, че на 01.09.2020 г. в гр. Плевен,
местността „**********“, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – коноп /марихуана/, с нетно тегло 0,841 грама, на обща
стойност 5,05 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 и член 54 НК го е осъдил на глоба в
размер на 200 лева.
С присъдата съдът е признал подсъдимия Е.П.П. за невинен и го е
оправдал:
1.по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК;
2. да е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично
1
вещество с нетно тегло 0,941 грама, на стойност 5,65 лева.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НПК съдът е отнел в полза на държавата
предмета на престъплението, 0,729 грама коноп, а на основание чл. 189, ал. 3
от НПК е възложил на подсъдимия направените по делото разноски.
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Възразява се срещу
квалифицирането на деянието на подсъдимия като маловажен случай, както и
против оправдаването на Е.П. да е държал без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, с нетно тегло 0,941
грама, на стойност 5,65 лева. Прави се искане за изменение на присъдата,
като подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение.
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Процесуалният представител на ответника по протеста Е.П.П., адвокат
Д.З., изразява становище, че протестът е неоснователен. Той излага и доводи
за недоказаност на обвинението по несъмнен начин и предлага П. да бъде
признат за невинен и оправдан, а алтернативно иска постановената от
първостепенния съд присъда да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността
на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Плевенският районен съд е приел, че към 01.09.2020 г. подсъдимият
Е.П.П. не притежавал разрешително за осъществяване на дейности по Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
На 01.09.2020 г., около 09.00 часа, Е.П. се намирал в местността
„**********“ край гр. Плевен. В себе си имал суха листна маса,
представляваща коноп /марихуана/. По същото време в района се намирали и
полицейските служители, свидетелите Х.А.Р. и П.В.Н., които участвали в
2
специализирана полицейска операция. Те забелязали подсъдимия, когото
познавали във връзка със служебната си дейност, приближили се до него и го
попитали дали носи в себе си забранени предмети или вещества. П. отговорил
утвърдително и предал на Х.Р., с протокол за доброволно предаване, „сухи
зелени тревисти листа /листна маса/“. Листната маса била предадена на
вещото лице И.П., на която било възложено да изготви експертна справка.
Пецова изготвила експертна справка № 325 от 08.09.2020 г. съобразно която
изследваната суха, зелена на цвят растителна маса от листа представлява
наркотичен коноп, съдържа тетрахидроканабинол и е с тегло 0,941 грама. За
изследването били използвани 0,100 грама, а остатъкът, 0,841 грама, бил
поставен н полиетиленов плик, обозначен с № 2, надписан и запечатан със
силиконов печат.
Свид. Х.Р. предал запечатания плик на разследващия полицай С.М.,
която назначила физико-химическа експертиза. От заключението на вещото
лице И.П. става ясно, че се касае за високорисково наркотично вещество –
коноп /марихуана/, с нетно тегло 0,841 грама и активно действащ компонент,
тетрахидроканабинол 1,71 %.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се отчасти с показанията на разпитаните свидетели
Х.А.Р. и П.В.Н., със заключението на вещото лице И.П., както и със
събраните по делото писмени доказателства.
Фактическата обстановка е правилно установена, тъй като се подкрепя
от събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото.
При разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.
Въззивният протест е неоснователен и съображенията за това са
следните:
Легална дефиниция за маловажен случай на престъпление е дадена с
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В съответствие с тази правна норма
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
3
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В разглеждания случай настоящият състав на въззивната инстанция
възприема напълно изложените в мотивите към протестираната присъда
съображения, че осъщественото от ответника по протеста деяние съставлява
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 НК. Предметът на
престъплението е в незначително количество, с много ниско съдържание на
наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол – 1,71%, и на много
ниска стойност – 5,05 лева. Изпълнен е следователно един от критериите за
определяне на престъплението като „маловажен случай“, визиран в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. По делото липсват данни и не е налице
обвинение за разпространение на наркотични вещества, което по убедителен
начин сочи на държането им за лична употреба и риск от засягане на здравето
само на подсъдимия.
Налице е и смекчаващо обстоятелство, разкриващо по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид – факта, че Е.П.П. е заявил на
полицейските служители, че държи високорисково наркотично вещество без
надлежно разрешение – още преди да бъде подложен на проверка, както и
това, че доброволно е предал предмета на престъплението на свидетеля
Х.А.Р..
Вярно е, че ответникът по протеста е осъждан, но е необходимо да се
отбележи, че предходното му осъждане е с присъда № 51 от 10.02.2012 г.,
постановена по нохд № 594/2011 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Погрешна и незаконосъобразна е тезата, застъпена в протеста, че „пред
съда подсъдимият не изказва съжаление за стореното от него, не изразява
критично отношение към извършеното, а напротив, дава нелогични и не
кореспондиращи с останалия доказателствен материал обяснения“, с което
показвал, че не се е поправил и превъзпитал.
Константна и непротиворечива е практиката на ВКС на РБ и на
съдилищата в страната, че начинът, по който обвиняемият /подсъдимият/
упражнява предоставените му от закона права, включително правото на
защита, не може да обуслови негативни за него изводи, както и че
критичността и разкаянието могат да се ценят като смекчаващи
4
отговорността обстоятелства, но тяхното отсъствие не може да се съобразява
като отегчаващо обстоятелство. В този смисъл са решение № 642 от
10.02.2009 г. по н. д. № 674/2008 г., І н. о. и решение № 487 от 24.02.2012 г. по
н. д. № 2341/2011 г., ІІІ н. о.
Въззивният протест е неоснователен и в частта, с която се иска
осъждане на подсъдимия за държане на високорисково наркотично
вещество – коноп /марихуана/, с нетно тегло 0,941 грама, на стойност 5,65
лева.
По отношение на количеството и стойността на предмета на
престъплението, основният съд е изложил пространни съображения. Те са
правилни и законосъобразни и се споделят напълно и от настоящия състав на
въззивната инстанция. Поради това не е необходимо отново да се повтарят.
Това е така, тъй като по начало за въззивния съд не съществува задължение да
обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите на присъдата,
когато приема фактическите констатации на предходната съдебна инстанция
и мотивите на присъдата са достатъчно аналитични и убедителни, за да
позволят на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на съда.
НПК не познава понятието „експертна справка“. Ето защо подобна
справка не може да бъде доказателство, доказателствено средство или способ
за доказване, включително и по отношение на теглото на предмета на
престъплението. В конкретния случай експертната справка е представлявала
извънпроцесуален способ за проверка на наличието на условията по чл. 207,
ал. 1 НПК за образуване на досъдебно производство. При това положение
контролираният съд би извършил процесуално нарушение, ако се позове на
материали, които не представляват доказателства по смисъла на чл. 104 НПК,
за да установи обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102
НПК, защото е недопустимо с извънпроцесуални средства да се установяват
обстоятелства, включени в главния факт, предмет на доказване по настоящото
дело. В този смисъл е решение № 1115 от 14.02.2006 г. по н. д. № 511/2005 г.,
ІІ н. о.
Въззивната инстанция намира, че следва да се произнесе и по исканията
/оплакванията/ на процесуалния представител на ответника по протеста
Е.П.П., адвокат Д.З., въпреки че в законния срок той не е обжалвал присъдата.
5
Въззивният съд намира оплакванията за неоснователни. Те са били
направени и пред първоинстанционния съд и след като са били подложени на
задълбочен анализ, с основание са отхвърлени като лишени от основание.
Решаващият съд е направил пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото доказателства, очертал е фактическата обстановка и е посочил
доказателствените източници, чрез които тя е установена. Поради тези
причини въззивната инстанция не намира основания за отмяна на
постановената осъдителна присъда поради процесуална незаконосъобразност.
Освен отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, основният съд не е допуснал и нарушение на закона, като е възприел
квалификация на инкриминираното деяние по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал.
3, т. 1 НК. Законоустановеният фактически състав на престъплението по
отношение на авторство, време и място на извършване е установен по
несъмнен начин и в съответствие с изискванията на чл. 301, ал. 1 НПК.
Протестираната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57 от 14.09.2021 г., постановена по
нохд № 5/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6