№ 424
гр. Пазарджик, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500679 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалван е от длъжник отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително
производство.
Жалбоподателят Д. А. моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Станчева
да прекрати изпълнителното дело спрямо него, поради перимиране, който е
обективиран в т.4. от постановление на ЧСИ от 04.11.2022г.
Този отказ бил незаконосъобразен.
Неправилно в т.7 на същото постановление ЧСИ приел ,че взискателят
нямал правен интерес да иска извършване на изпълнителни действия в
периода от февруари 2018г./а според жалбоподателя още от 2017г. не са
изисквани от взискателя редовни изпълнителни действия/ до началото на
януари 2022г. През този период взискателят не е бил удовлетворен и е
следвало да прояви активност в защита на правата и интересите си, а не да се
дезинтересира.
От датата на последното валидно извършено изпълнително действие до
януари 2022г. изминали повече от две години и изпълнителното производство
било прекратено по силата на закона.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното дело се прекратява, ако
взискателят не поиска изпълнителни действия в продължение на две години.
Законодателят бил поставил единствено условие в период от две години
1
взискателят да не поиска извършването на изпълнително действие.
Бездействие на взискателя било налице от февруари 2018г. до януари 2022г. В
закона нямало условие за изключване на тази разпоредба, в хипотезата на
частично плащане.
Подаването на молба на 19.08.2018г. от страна на длъжникът не водело
до отпадане задължението на взискателя да претендира и събира вземането
си. Давността се прекъсвала с искане за предприемане на изпълнително
действие. Таково искане не било правено в периода от февруари 2017 до
януари 2022г.
В този смисъл била задължителната тълкувателна съдебна практика
обективирана в мотивите на ТР с №2/13, постановено на 26.06.2015г. по т.д.
№ 2/13г. на ОСГКТК на ВКСС на РБ.
Ако се сподели тезата на ЧСИ, че при нередовно, частично доброволно
плащане от длъжника се прекъсва давността и не настъпва перемпция, то тази
съдебна практика и разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК се обезсмисляли.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК била императивна, публично правна
норма и не било възможно да бъде преодоляна тази законова забрана с
уговорки между страните по изпълнителното дело и/или едностранни
действия на длъжника.
Моли обжалвания отказ да бъде отменен и делото върнато на ЧСИ с
указания да прекрати производството.
Писмен отговор от другите страни в изпълнителното производство не е
постъпил.
ЧСИ е изготвил мотиви.
Намира жалбата за допустима , но неоснователна.
Изпълнителното производство било образувано по молба на ОТП
Факторинг България АД на 14.12.2016 г. срещу длъжници Д. В. А. и И. Д. А.,
осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК АД парични суми, съгласно
приложен изп.лист от 13.07.2012 г. на PC - Пазарджик и заповед за
изпълнение № 1911/13.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2881/2012 г.
Към молбата били приложени договор за цесия , списък на прехвърлени
вземания, потвърждение, обратни разписки за връчени уведомления за цесия.
С молбата за образуване, взискателят посочил конкретни изпълнителни
способи, които да бъдат приложени, а именно: налагане на запор на
банковите сметки на длъжниците в Банка ДСК ЕАД, налагане за запори на
трудови възнаграждения, налагане на запори на МПС.
Наложени били запори на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД на
28.12.2016 г.
Насрочен бил и опис на движими вещи на 20.02.2017 г.
На на 31.01.2017 г. длъжникът Д. В. А. подал молба с вх. № 01620 за
разсрочване на дълга, като поел ангажимент за заплащане на 300 лева
2
месечно, поискал да отмяна на описа и е заплатил сумата от 800 лева на
31.08.2017 г. Съответно до м .януари 2018 година изплащал суми за
погасяване на дълга.
На 07.02.2018г. взискателят поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците в Прокредит Банк и такъв бил наложен на
14.02.2018г. на другия длъжник.
На 19.02.2018г. по делото постъпила молба от Д. В. А. за разсрочване
на дълга с вх. № 04304, която е отправена за становище до взискател , който е
подал становище, че ако се изпълнява доброволно задължението, да не се
извършват действия по принудително изпълнение.
Внесена била сума от 1448.47 лева от И. Д. А. на 16.02.2018 г. и
направени вноски през м.февруари , април и юни 2018 година.
На 16.08.2018 г.взискателят направил искане за налагане запор на
банкови сметки на длъжниците, както и възбрана на недвижим имот,
собственост на И. Д. А..
Действията не били извършени , поради установеното, че имота е
отчужден и липсата на сметки.
Този длъжник извършил доброволно плащания на 27.08.2018 г.-200
лв.;03.12.2018 г.-200 лв.;30.01.2019г.-200 лв.;01.04.2019 г. - 200 лв.;
03.06.2019; г. - 200 лв.; 01.07.2019 г.-200 лв.; 04.09.2019г. - 200 лв.; 02.01.2020
г. - 200 лв.; 03.02.2020 г. - 200 лв.; 02.03.2020 г. - 200 лв.; 04.05.2020 г. - 100
лв.; 01.06.2020 г.-100 лв.; 01.07.2020 г.-100 лв.; 31.08.2020 г.-100
лв.;01.10.2020 г. — 100 лв.; 03.11.2020 г.-50 лв.; 01.12.2020 г.-50 лв.;
06.01.2021 г. 200 лв.; 24.02.2021 г. - 100 лв.; 01.04.2021 г. - 150 лв.; 05.05.2021
г. - 100 лв.; 01.06.2021 г. - 100 лв. и на 12.07.2021 г, - 100 лв.
На 05.01.2022 г, е подадено искане от взискател с вх, № 00228 за
налагане на запори на трудовите възнаграждения на длъжниците.
Направени са справки за действащи трудови договори и е установено,
че нито един от длъжниците не работи, /стр.202, стр.203/.
По делото били извършвани множество частични плащания от
длъжниците, които очевидно са удовлетворявали взискателя, а освен това
взискателят няма задължение да следи постоянно за произхода на
постъпващите плащания, предвид, че още с молбата за образуване е поискал
налагане на запори на трудови възнаграждения, банкови сметки, дружествени
дялове и т.н.
Всяко едно плащане представлявало частично изпълнение на дълга, а
това е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл.433, ал.1 т.8
от ГПК
Последното плащане по делото било на 12.07.2021г. , като от неговото
извършване до подаване на искане за действия на 05.01.2022г. , не бил
изтекъл период от две години.
3
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на ОТП
Факторинг България ЕАД от 14.12.2016 година. Длъжници са жалбоподателя
Д. А. и И. А.. Към молбата е представен изпълнителен лист , издаден в полза
на Бака ДСК ЕАД, съответно договор за цесия.
С молбата за образуване са направени искания за предприемане на
изпълнителни действия.
След насочване на опис на движими вещи с молба от 31.01.2017 година
жалбоподателят е поискал разсрочване на дълга.
Молби с такова искане са постъпвали от този жалбоподател на
19.02.2018 година и на 16.08.2018 година.
След тези молби жалбоподателят е извършвал плащания за погасяване
на дълга - 5 през 2019 година,10 – през 2020 година и 6 през 2021 година
,като последното плащане е на 12.07.2021 година.
На 5.01.2022 година взискателят е поискал налагане на запор върху
банкови сметки , а на 26.10.2022 година Д. А. е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК.
По това искане ЧСИ се е произнесъл с обжалваното постановление от
4.11.2022 година.
Доказателствата за извършените плащания са приложени към
изпълнителното производство и в жалбата на А. тези негови действия не се
коментират.
Според жалбоподателя от 17.08.2018 година до 4.01.2018 година
взискателят е бездействал , поради което производството е прекратено по
закон на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбата на А. е допустима. Подадена е срещу подлежащ на обжалване
акт/действие на ЧСИ , в установения в закона срок от легитимирано лице.
Разгледана по същество обаче тази жалба е неоснователна по следните
съображения.
В т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви
условия и кога настъпва перемпцията.
ВКС е приел в практиката си ,че перемпция не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ и съответно прилагането му в
продължение на две години, взискателят не е поискал нов изпълнителен
способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може
да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се
постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др. В
тълкувателното решение ВКС се е произнесъл по въпроса откога започва да
4
тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВКС в свое решение е направил разграничение между погасителната
давност и перемпцията, като е посочил ,че за разлика от ефекта на
погасителната давност , перемпцията не изключва принудителното
изпълнение – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Изложеното обосновава становището на съда ,че жалбата е
нefснователна.
От сочения начален момент – 17.08.2018 година ,няма период ,в който
да налице бездействие на взискателя , дължащо се неговата
незаинтересованост от развитието на изпълнителното производство в
продължение на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По изричните молби на длъжника ,дълга е бил разсрочван и длъжникът
, макар и нередовно доброволно е плащал суми ,като няма период от две
години ,в който той да не е предприемал никакви плащания ,а взискателят от
своя страна да е бездействал .
Взискателят е приел доброволното изпълнение на длъжника и това
негово поведение обслужва интересите именно на длъжника.
Като се има предвид и изложеното относно действията на СИ при
искане за прилагане на изпълнителен способ след настъпване на перемпцията
по право ,то прекратяването на изпълнителното производство и образуване на
ново би само натоварило длъжника с нови разноски и по никакъв начин /за
разлика от придобивната давност/ не облекчава положението му.
5
В конкретната хипотеза въззивният съд изцяло споделя мотивите на
ЧСИ и намира ,че това разбиране не обезсмисля разпоредбата на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК , а е съобразяване с разума на закона, като се постига баланс на
интересите и на двете страни в изпълнителното производство.
Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ Деница Станчева от 4.11.2022
година по изпълнително дело № 20168890401827,с което е отказано по
молбата на Длъжника Д. А. прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6