Р
Е Ш Е Н И Е
№
272
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова административно дело № 649
по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.27,
ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл.14, ал.1 от
Наредба № 11 от 3.04.2008 година за условията и реда за прилагане на мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и
мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 година /Наредба № 11 от 03.04.2008 година/.
Образувано
е по жалба на А.Н.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***-ти ****, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/1662 от
18.07.2019 година, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/, с който А.Н.Х. е изключен от подпомагане и спрямо него е
установено публично държавно вземане в размер на 7154,71 лв. /седем хиляди сто
петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляващо 100 % от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2012 в размер на 7154,71 лв.
/седем хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, на
основание чл.14, ал.1, т.1 и
ал.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година.
Жалбоподателят
твърди, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна.
Счита, че констатациите на административния орган са неправилни. Сочи, че е
регистриран като земеделски производител през 2009 г., когато е подал заявление
за регистрация и е поел многогодишен /петгодишен/ ангажимент по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
година. През 2009 и 2010 г. подал заявления за подпомагане, но по здравословни
причини бил възпрепятстван да подаде такова за 2011 г. През 2012 г. отново
подал заявление за подпомагане, считайки че по този начин продължава да изпълнява
задълженията си по поетия през 2009 г. ангажимент. Същевременно, през 2013 г.,
с Писмо изх. № 02-140-6500/355 от 19.04.2013 г. на ДФЗ бил уведомен, че срещу
него е започнато производство по прекратяване на същия /т.е. на многогодишния
ангажимент, поет през 2009 г./.
В
проведените съдебни заседания, жалбоподателят - редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М.Г. с пълномощно по делото. Последният поддържа
жалбата и доводите в нея, моли за отмяна на оспорения административен акт,
претендира присъждане на направените по делото разноски и представя списък по
чл.80 от ГПК. В предоставени писмени бележки прави възражение за изтекла
погасителна давност на паричното задължение, тъй като административният орган е
знаел за неподаването на заявление за подпомагане за 2013 г. още през
съответната година, а действията по установяването са предприети след изтичане
на петгодишния давностен срок. Алтернативно излага мотиви за
незаконосъобразност на оспорения акт, основаващи се на липсата на предходен,
влязъл в сила административен акт, с който многогодишният ангажимент да е бил
прекратен. В тази връзка счита, че пристъпването направо към удържане на
публично държавно вземане без същото да е установено по основание и размер с
влязъл в сила административен акт представлява съществено процесуално
нарушение.
Ответникът
по жалбата – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
редовно призован, не се явява. Представлява са от главен юрисконсулт М. П.***,
която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, моли за отхвърлянето й,
респ. за потвърждаване на оспорения АУПДВ. Представя становище по същество,
прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателката адвокатски
хонорар, моли за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени приетите по делото писмени доказателства по реда на чл.235, ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият
съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице – адресат
на оспорения акт, което има правен интерес от обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По фактите:
Не се
спори по делото, че през 2009 г. жалбоподателят А.Н.Х. е подал Заявление с УИН
14/100609/13564, с което поел многогодишен ангажимент по Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/ и Схема за национално доплащане на площ /СНДП/ по мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“. В изпълнение на задълженията си той подал заявление за подпомагане
през 2009 г. и 2010 г. Не подал такова за 2011 г., поради което с Писмо изх. №
02-140-6500/355 от 19.04.2013 г., на основание чл.26, ал.1 от АПК,
административният орган започнал срещу него административно производство по
издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Жалбоподателят бил
уведомен за това на 15.05.2013 г. Впоследствие, с Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент /АПМА/ по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ от програма за развитие на селските
райони 2007 – 2013 година поетият от Х. ангажимент по посочената мярка по
заявление с УИН 14/100609/13564 бил прекратен поради незаявено участие за
третата година /2011 година/, той бил изключен от подпомагане и задължен да
възстанови съответната част от получените компенсаторни плащания. Постановения
АПМА бил съобщен на жалбоподателя на 08.07.2013 г. След влизането му в сила,
въз основа на него бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 02-6500/2160 от 23.05.2014 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, за сумата от 12 631,04 лв., представляваща 75 %
от общата изплатената субсидия.
АУПДВ №
02-6500/2160 от 23.05.2014 г. бил оспорен от жалбоподателя и след разглеждането
му по съдебен ред в производствата по адм. дело № 507/2014 г. по описа на
Административен съд – Перник, а после и по адм. дело № 14/2015 г. по описа на
Върховен административен съд, същият е влязъл в сила на 26.11.2015 г.
През 2012
г. жалбоподателят Х. подал Заявление за подпомагане 2012 /форма за физически
лица/ с УИН 1409051231570, с което поел нов многогодишен /петгодишен/
ангажимент по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални
доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и Плащания за природни ограничения
на земеделски стопани в планински райони /НР1/. В приложената към него Таблица
на използваните парцели 2012 г. посочил парцел в с. Ц. /физически блок: 175;
номер на БЗС от ИСАК: 78327-175-29; номер на парцел от ИСАК: 78327-175-29-1;…/.
От приложената като доказателство Таблица на използваните парцели 2009 г.
/представена със Заявление за регистрация 2009 с УИН 14/100609/13564/ е видно,
че заявения през 2012 г. парцел е различен от заявените такива през 2009 г.
Предвид това обстоятелство, съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че
подавайки заявлението през 2012 г. е считал, че продължава да изпълнява
задълженията си по поетия през 2009 г. ангажимент.
За
кампания 2013 г., която се явява втора година от поетия многогодишен
ангажимент, жалбоподателят не подал заявление за подпомагане по Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони“ /НР1/ и мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Това било
установено в хода на извършени административни проверки на основание чл.37,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. По делото не са
ангажирани доказателства в обратна насока.
С Писмо
изх. № 01-6500/1662 от 01.04.2019 г. Х. бил уведомен, че ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция открива срещу него производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на поетия
петгодишен ангажимент по Заявление с УИН 14/090512/31570 за извършване на
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район като не е заявил
участие за Кампания 2013 по Мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от
03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Посочено е, че това представлява неспазване на изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от
наредбата, според които кандидатите за подпомагане по реда на същата трябва да
извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
най–малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане.
С писмото А.Н.Х.
е уведомен за изплатените до момента суми за Кампания 2012, която е първа
година от ангажимента: 7154,71 лв. Посочено е, че в изпълнение на разпоредбата
на чл.14, ал.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. тя следва да възстанови 7154,71
лв., което представлява 100 % от получената субсидия, тъй като е прекратил
участието си след първата година от поетия ангажимент. Указано му е, че може да
направи възражение срещу отразените в писмото констатации в 7-дневен срок от
получаването му. Писмото е получено от Х. на 17.04.2019 г., което е видно от
приложеното по делото известие за доставяне. Той се е възползвал от
предоставената му възможност, депозирайки Молба вх. № 01-6500/1662 от
30.04.2019 г.
На
18.07.2019 г., заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
издал процесния АУПДВ изх. № 01-6500/1662 от 18.07.2019 г., с който след
посочване, че са обсъдени възраженията на жалбоподателя, изложени в Писмо /молба/
вх. № 01-6500/1662 от 30.04.2019 г. и приемане на същите за неоснователни, е
изключил А.Н.Х. от подпомагане и спрямо него, на основание чл.14, ал.1, т.1 и
ал.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 7154,71 лв. /седем хиляди
сто петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляващо 100 %
от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2012.
Издаденият
АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и получен от него на 31.07.2019 г.,
видно от приложено по делото известие за доставяне.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до
следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал акта:
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително
основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Съображенията
са следните:
Според
чл.166, ал.1 от ДОПК, публичните държавни вземания се установяват от органа,
определен в съответния закон. В случая съответният закон е Закона за подпомагането на
земеделските производители.
Съгласно
чл.27, ал.3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
Функциите на Разплащателна агенция /РА/, според чл.11, ал.2, т.4 от
ЗПЗП
и чл.2, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, се изпълняват
от ДФ „Земеделие“.
Чл.20а,
ал.5 от ЗПЗП предоставя правомощие на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК,
а ал.6 урежда възможността то да бъде делегирано на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Процесният
АУПДВ, с който жалбоподателя е изключен от подпомагане и спрямо него е
установено публично държавно вземане, е издаден от П.Д.С.– заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Същата, със Заповед №
03-РД/2891/23.07.2019 г. и на основание чл.20а, ал.6 от
ЗПЗП е оправомощена от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ с правомощията по чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП
за издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на
актовете за установяване на публични държавни вземания и за издаване и
подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка
211 „Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211.
Относно
формата на акта:
Оспореният
акт е в законоустановената писмена форма съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.3 от АПК и съдържа
реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително
фактически правни основания за издаването му, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Относно
спазване на административнопроизводствените правила при издаването на акта:
Производството
по издаване на АУПДВ, съгласно чл.166 от ДОПК, се провежда
съобразно общия ред на АПК.
Според
разпоредбите на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК установяването на
публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането
се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Производството
по издаването на оспорвания АУПДВ е започнало по инициатива на компетентния
орган в хипотезата на чл.24, предл.1 от АПК.
Жалбоподателят е уведомен за започването на производството в изпълнение на
изискването на чл.26, ал.1 от АПК /ДВ, бр. 30 от
2006 г./ с Писмо изх. № 01-6500/1662 от 01.04.2019 г. По този начин му е била
осигурена възможност да участва в производството – т.е. изпълнено е изискването
по чл.34 от АПК,
а също така и да депозира възраженията си пред административния орган, от
която той се е възползвал, депозирайки Молба вх. № 01-6500/1662 от 30.04.2019
г. От приложената преписка по издаване на спорния АУПДВ се установява, че административният
орган е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК да изясни фактите
и обстоятелствата от значение за случая, служебно да събере доказателства, да
направи преценка на същите и да ги обсъди. При постановяване на акта той се е
позовал и на резултатите от административни проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП.
Отразил е, че са налице доказателства за извършено плащане по Мярка 211
за кампания 2012 г., както и че за Кампания 2013 г., която се
явява втора поредна за ангажимента, жалбоподателят не
е подал заявление за подпомагане. Обстоятелството, че за кампания 2013 г.
жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане не се оспорва и от самия
него, но същият твърди, че когато подал заявление за подпомагане през 2012
г. считал, че продължава да изпълнява задълженията си по поетия през 2009 г.
ангажимент. Това възражение не се приема за основателно от съдебния състав по
съображения, изложени по-горе.
При това
положение се приема, че в производството по издаване на процесния АУПДВ не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да съставляват основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
По
отношение съответствие на АУПДВ с материалноправните разпоредби:
Обжалваният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Съображенията
са следните:
В чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11
от 03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район
за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата е
уредена в чл.14, ал.1 от същият нормативен акт. В относимата редакция, след
изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. 4639/2015
г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е предвидено, че земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателят е
получил първото компесаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Ето защо,
съгласно чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2011 г. е имал
задължение в продължение на още четири последователни години, а именно: 2013
г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., да осъществява дейностите по Мярка 211 и да
подава заявления за подпомагане.
Не е
спорно между страните, че в качеството си на земеделски стопанин жалбоподателят
не е подал заявление за подпомагане за 2013 г. Това е установено от
администрацията на ДФ „Земеделие“ при извършена административна проверка по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Следователно,
възникнало е фактическото основание за приложение нормата на чл.14, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за изключването му от подпомагане и за установяване в негова
тежест на публично държавно вземане в размер на 100 % от получените
компесаторни плащания за необлагодетествани райони /чл.14, ал.1, т.3 от
Наредбата/.
Според
приложените по делото доказателства общият размер на изплатените суми по Мярка
211 за кампания 2012 г. е 7154,71 лв. С оглед на това правилно
административният орган е определил като подлежаща на възстановяване сума в
същия размер, тъй като представлява 100 % от получената субсидия по мярката.
С оглед на
изложеното се налага извода, че оспореният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден при наличие на материалните предпоставки, предвидени в чл.14, ал.1, т.3, във вр. с чл.4, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и с него правилно е приложен закона – т.е. процесният
административен акт е материално законосъобразен.
Относно
съответствието на АУПДВ с целта на закона.
Оспореният
акт е съответен на целта на закона, формулирана в чл.2, т.9 от ЗПЗП за развитие на
селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. За постигането й е
необходимо дългосрочно извършване на подпомаганата дейност. По мярка 211 е
прието, че продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното
прекратяване е в противоречие с целите, за които се предоставя субсидията и
заради това задължаването на получателят й да я възстанови е в съответствие с
целта по чл.2, т.9 от ЗПЗП, а също и с тези,
посочени в чл.1, ал.4 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Предвид
изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е налице нито
едно от основанията за отмяната му, визирани в чл.146 от АПК. Подадената срещу
него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. /сто и петдесет лева/.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Н.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***-ти ****, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/1662 от
18.07.2019 година, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/.
ОСЪЖДА А.Н.Х.
с ЕГН ********** и адрес: ***-ти ****, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136,
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/