Решение по дело №5675/2019 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 20.01.2020год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание  на  шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5675 по описа за 2019година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

          Образувано е по искова молба на „А.“ЕООД-Плевен срещу Агенцията по вписванията, с която се претендира заплащане на сумата от 1007,50лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и платена д.т., направени по отменен, с решение по т.д.№168/2019г. на ПОС, отказ, постановен от длъжностно лице по вписване на промени по партидата на дружеството.Първоначално искът е предявен пред Административен съд –София-град, като е изптратено по подсъдност  на осн.т.7 от ТП№2/2015г. на ОС на ВКС и ВАС и е образувано настоящето дело.Претендират се разноски.

         В указания едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, като оспорва предявения иск.

          Представителят на РП-Плевен, дава становище, да се реши делото съобразно доказателствата по делото и изискванията на закона.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното т.д.№168/2019г. на ПОС е отменен отказ №***. на Агенция по вписванията по заявление №***. за вписване на промени по партидата на „А.“ЕООД-Плевен.В посоченото дело се съдържа договор за правна защита и съдействие между дружеството и адв.Т. Т., по който е уговорено възнаграждение в размер на 1000лв., платено в брой при подписване на договора.Заплатена  е и д.т. 7,50лв. по същото дело.

        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Искът е предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 АПК, тъй като длъжностното лице, постановило незаконосъобразния отказ от вписване на заявени обстоятелства в търговския регистър е от състава на Агенцията по вписванията (чл. 3, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска) - юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на правосъдието съгласно чл.2, ал.1 и 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Налице е отменен акт, от което се твърди, че произтичат вредите.

      Искът е основателен по следните съображения:

      Спорен по делото е въпроса за дължимостта на претендираната сума.

       Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на този текст изисква наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случаи на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от тези елементи, отговорността по чл, 1 ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана.

        Дейността по вписване в търговския регистър е регламентирана в чл. 22 и следващите от ЗТР като отказът от вписване подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. В чл. 28, ал. 2 от ЗТР изрично е предвидено, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Следователно от една страна е налице акт, издаден в регистърно производството с охранителен характер - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове, а от друга страна - актът издаден в това производство законодателят е приравнил на административен, доколкото вредите от незаконосъобразността му се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Следователно отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТР. Налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ: отменен по съответния ред акт, приравнен на административен акт.Налице е и втората предпоставка - причинени на ищеца имуществени вреди. На ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в търговския регистър. Категорично е заплащането на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, отразено в приложения по т. д. № 168/ 2019 г. на ОС-Плевен, договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за изплащането му в брой. Това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него. В производството по разглеждане на жалбата срещу отказът от вписване по чл. 25 от ЗТР не се присъдени разноски в полза на жалбоподателя, тъй като присъждането им предполага разрешен спор по същество съгласно чл. 78 от ГПК, какъвто в случая липсва. След като липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в това производство от лицето, се налага извод, че направените от него разноски за обжалване на незаконосъобразния отказ на Агенцията по вписванията, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство.Налице е и причинно следствена връзка между претърпените вреди и отмененият отказ, с оглед на което е налице и основание по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата за претърпените от ищеца имуществени вреди. Причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга причина. В случая е налице именно такава връзка. Ангажирането на адвокат за правна защита при обжалване му пред съда е израз на нормалната грижа на засегнатото лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издаденият отказ на ответника и същевременно дължи възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред срещу незаконосъобразния отказ на ответника. Ако не беше издаден този отказ, отменен като незаконосъобразен, нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в рамките на което лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като натовари адвокат, на когото дължи възнаграждение. В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че договорът за правна защита не е общ и абстрактен, а е в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, по което е оспорен цитираният отказ на Агенцията по вписванията. Ето защо, няма как връзката между заплатения хонорар на адвоката за защита по това дело и отменения като незаконосъобразен отказ, да не е причинно- следствена. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита по ЗТР, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията на Република България, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход на делото за оспорващия, ползвал същата. От т. д. № 168/ 2019 г. на ОС-Плевен, безспорно се установява, че при оспорване на отказа ищецът се е ползвал от упълномощен защитник, с което непротиворечиво безспорно се установява връзката.Съдът приема, че за ищецът са настъпили неблагоприятни последици в имуществената сфера в размер на 1000лв., както и сумата 7,50лвд. внесена д.т., които са в резултат от обжалването на  отказа.

          Въз основа на горното, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана, поради което същата следва да се уважи.

          С оглед изхода на спора  и на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.10 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 375лв., направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и д.т.Съдът приема възражението за редукция на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и посочените размери в Наредба№1/2004г., с оглед защитавания материален интерес.

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на осн. чл.4,  вр с чл.1 от ЗОДОВ, Агенция по вписванията- София да ЗАПЛАТИ на „А.“ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ,***,  сумата 1007,50лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за адвокатска защита и заплатена д.т. по проведено производство по т.д.168/2019г. на ПОС по жалба срещу незаконосъобразен отказ.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.10 от ЗОДОВ, Агенция по вписванията- София да ЗАПЛАТИ на „А.“ЕООД, със седалище и адрес на управление *** ,***, сумата общо 375лв., представляваща направени деловодни разноски.

          Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Плевенски  окръжен съд.                                                               

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: