Р
Е Ш Е Н И Е
№ 805
град Пловдив, 21.04.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3640 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалбата на “Ей Ейч Би Джи 1“
ООД, с ЕИК *********, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация № 680 от 10.05.2018г.,
издаден от Т.Д.П-Г- гл.инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова
политика“, сектор „МДТ-Събиране и контрол“ при Община Родопи, мълчаливо потвърден
по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел „Финансова политика“ при Община Родопи,
с който са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г., ведно с лихви за просрочие. С жалбата се иска обжалвания
административен акт да се отмени като незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон, по съображенията
изложени в нея и представената по делото писмена защита.
В съдебно заседание - “Ей Ейч Би Джи 1“ ООД, чрез адв.
П. поддържа жалбата, претендира разноските по делото съгласно представен списък.
Ответникът - Началник отдел „Финансова политика“ при Община
Родопи, не се представлява.
По фактическата обстановка, съдът констатира следното:
Дружеството – жалбоподател
през съответните периоди е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ /отм./ и
декларация по чл.14 от ЗМДТ, с които е декларирал недвижими имоти,
представляващи УПИ /парцели/, със
съответните номера, намиращи се извън строителни граници на с. Брестник,
устройствена зона друга, като между страните не се спори относно
индивидуализиращите белези на имотите, както и размера на отчетните им
стойности. За всички имоти има открити партиди.
За периода от
01.01.2014 до 31.12.2014 г. границите на районите, в които се предлагат всички
услуги по ТБО са определени със Заповед № 790 от 25.10.2013 г. на кмета на
община „Родопи". Жалбоподателят е подал декларация по реда на чл. 10, ал.
11 от Наредба № 7 на Общински съвет „Родопи" за освобождаване от заплащане
на такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци за 2014 г.
За периода от
01.01.2015 до 31.12.2015 г. границите на районите, в които се предлагат всички
услуги по ТБО са определени със Заповед № 799 от 27.10.2014 г. на кмета на
община „Родопи".
Дружеството е подало
декларации по реда на чл. 10, ал. 11 от Наредба № 7 на Общински съвет Родопи за
освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци за 2015 г.
За периода от
01.01.2016 до 31.12.2016 г. границите на районите, в които се предлагат всички
услуги по ТБО са определени със Заповед № 1047 от 09.10.2015 г. на кмета на
община „Родопи". Дружеството има подадени декларации по реда на чл. 10,
ал. 11 от Наредба № 7 на Общински съвет „Родопи" за освобождаване от
заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци за 2016 г.
За периода от
01.01.2017 до 31.12.2017 г., границите на районите, в които се предлагат всички
услуги по ТБО са определени със Заповед № 1103 от 18.10.2016 г. на кмета на
община Родопи.
Дружеството-жалбоподател
е подало декларации по реда на чл. 10, ал. 11 от Наредба № 7 на Общински съвет
Родопи за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2017 г., но те не били
одобрени.
С обжалвания АУЗД е изчислен размерът на такса битови отпадъци
по периоди, както следва: за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. ТБО в размер
на 0,00лв. и лихва - 35,72лв.; за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. ТБО в
размер на 9572,66 лв. и лихви 2570,85лв.; за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.
ТБО - 9940,83лв. и лихви - 1660,94 лв. и за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г.
е определена такса битови отпадъци- 20618,04 лв. и лихви- 1354,46 лева или общо
за периода ТБО - 40131,53 лв. и лихви за просрочие в размер на 5622 лева.
Процесният АУЗД № 680/10.05.2018г. е бил обжалван по
административен ред с жалба вх. № 53-810-2 от 05.06.2018г. пред горестоящия административен орган, като последният в
хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК го е потвърдил. Именно потвърденият АУЗД е
предмет на настоящия съдебен спор.
Съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Няма спор между страните относно изпълнението на процесуалните изисквания
за издаване на процесния АУЗД, като в тази насока се установява спазване
разпоредбите на ЗМДТ.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но в
противоречие с материалния закон, досежно определените задължения за ТБО за
услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“, .
Съгласно нормата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ
данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти, а таксата за битови отпадъци на основание
чл.64, ал.1 от същия закон се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ. Размерът на данъка се определя с Решение на
Общинския съвет и на основание чл.62 от ЗМДТ /в съответната редакция/,
таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци и за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. ТБО се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на Общински съвет въз основа на необходимите
разходи за всяка дейност. Съгласно чл. 66,
ал. 1 от ЗМДТ /в съответната редакция/ таксата за битови отпадъци се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрен план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи.
По делото са приети Решения
на Общински съвет /РОС/ № 315 взето с протокол № 15 от 19.12.2013г., РОС № 389,
взето с протокол № 21/23.12.2014г., РОС № 250, взето с протокол №
6/28.12.2015г. и РОС № 457, взето с протокол № 22/ 27.12.2016г., с които е
утвърдена План-сметка за приходите и разходите за поддържане на чистотата,
сметосъбирането и сметоизвозването за 2014 год.,
2015г., 2016г. и 2017г.
Със Заповеди на Кмета
на Община Родопи № 790/25.10.2013г., № 799/27.10.2014г., № 1047/09.10.2015г. и № 1103/18.10.2016г.
/л.187 и сл./ са конкретизирани видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ,
границите на районите, както и честотата на сметоизвозването
на територията на Община Родопи през процесния период /2014г.-2017г./.
В т.5 от посочените
актове са утвърдени границите, в които ще се извършват услугите за с. Брестник,
като „локализацията“ на услугите е изчерпателно и точно посочена, а в приложените заповеди не фигурира „извън строителни граници на с. Брестник,
устройствена зона друга“
От събраните по
делото доказателства и от тяхното съдържание не се установява фактическото
предоставяне на услугата по „сметосъбиране и сметоизвозване“
за имотите за 2017г. и „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ и „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“, предмет на
АУЗД ТБО за периода от 1.01.2015г. до 31.12.2017г.
Относно услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“
и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ е приложима
нормата на чл.71, т.1 и т.2 ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г.) според която, таксата за тези два компонента не се дължи, когато услугата
не се предоставя от общината.
Относно „предоставянето“ на услугата поддържане на
чистота в териториите за обществено ползване, същата по отношение на процесните
имоти не се установява тази услуга да е
предоставена от общината.
Представените по делото седмични и месечни констативни
протоколи за извършена работа на „КМД“ и трудови договори на лица, заети с
почистването на обществени зони в община Родопи, не доказват предоставянето на услугата.
Представени по делото са само за 2017 година седмични
констативни протоколи за извършена работа на „КМД“ подписани от водача на
почистващата машина и кмета на кметството. В тях е удостоверено само
…“сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в село
Брестник“ , но не и в неговото землище. В част от тези седмични протоколи са посочени 40% и 50% обслужени
съдове /л.331 – л.334/, значително по-малко от изискуемите 100%. Когато не е предоставена услугата за обхвата в
границите на населеното място, от тези протоколи по никакъв начин не може да
бъде изведен извод, че се предоставя услуга „извън строителни граници на с.
Брестник, в устройствена зона друга“.
По отношение на представените месечни констативни
протоколи /л.336-л.347/, съставени между Община Родопи и „КМД“ЕООД, същите
отново установяват предоставена услуга само за 2017 г. и то относно:…Извършена
услуга по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в
село Брестник“. Липсва удостоверяване за предоставена услуга за имоти попадащи
в землището на селото т.е „извън
строителни граници на с. Брестник, устройствена зона друга“.
По делото, въпреки
указаната доказателствена тежест, от страна на ответника не са предоставени
маршрутни графици и схеми за периодичността на обслужването.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата чистота
на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване. Така употребеното от законодателя понятие
населени места, с оглед разпоредбата /легалното определение/ на §5, т. 6 ЗУТ,
не включва и землищата на населените места. Следователно факта, че общината
предоставя услугата в населеното място –
село Брестник, не води автоматично до извода, че услугата по
подразбиране се предоставя и на територия извън населеното място, по конкретно
в местността „Шарпавица“.
По принцип, смисъла на услугата чистота на териториите
за обществено ползване е споделянето на разходите за поддържането на чистотата
на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са
предназначени за общо ползване. Урбанизирана територия извън населеното място
би могла да бъде територия за общо ползване, но предоставянето на услугата
следва да бъде надлежно доказано от
страна на ответника, в която насока същият не е представил доказателства.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ
таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения за битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
Съгласно разпоредбата
на чл. 71, т.1 т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се събира такса за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота, за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Таксата за битови
отпадъци не е данък и този факт е ноторен. Това
означава, че таксата не се дължи единствено поради факта на правна връзка между
задължения субект и разположен на територията на съответната община имот.
Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените субекти
дължат тогава, когато общината им престира услуга.
В случая по делото не
са представени доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2017 година, реално е предоставяна от
общината, предвид което за този компонент такса не следва да бъде начислявана и
не се дължи.
Относно услугата -
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за да е налице
задължение за заплащането й е необходимо общината да е престирала
услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за лицето не възниква задължение
за заплащането й предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т.
2 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл.
63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се
предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде
в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината
фактически да е извършвала дейността.
В настоящия случа липсват доказателства в тази насока, поради
което не следва да бъде начислявана такса и за този компонент.
По никакъв начин не
обосновават извод за предоставени услуги „сметосъбиране и сметоизвозване“
и „чистота на териториите за обществено ползване“, представените по делото
трудови договори на лица наети от Община Родопи като работници - чистота /л.408 – л.429/.
Лицата са служители в
звено „Чистота“ и от представените длъжностни характеристики е видно, че имат
задължения за почистване и поддържане на чистота единствено в обхвата на
населеното място – село Брестник.
Относно третия вид
услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане, законодателят е приел, че такса за тази услуга не
се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото
ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея също не е
налице възможност предварително да се декларира неползването й.
Що се отнася до
услугата по „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци“, по делото е
установено, че е налице депо, което се ползва от жителите на община Родопи.
Това се потвърждава от представените по делото договори за приемане и депониране
на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на село
Цалапица, сключени между Община Родопи и Община Пловдив./л.348, л.363, л.378/
Ето защо, по аргумент
от чл. 71, т. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция за процесните периоди), такса за
тази услуга се дължи. АУЗД е законосъобразен в тази част.
Услугата по
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за
обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО задължение на лицата,
при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима
както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините
по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да
става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази
услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ;
общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да
ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното
обезвреждане. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ,
съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и
когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази
такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с
доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се
предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови
отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено,
когато общината няма депо или друго съоръжение.
С оглед на това,
законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата
обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от
общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по
делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане.
Релевантни са въпросите
относно дължимостта на ТБО за процесните четири имота
/за които е начислена такава такса за периода от 1.01.2014г. до 31.12.2017г./,
като в тежест на ответника е да
представи доказателства кои от услугите по чл.62 от ЗМДТ са предоставяни реално
от община Родопи за тези имоти, за да бъде начислена и дали начислените с
оспорения акт ТБО съответстват на установените с Решение на ОбС
на община Родопи.
По несъмнен начин
ответникът следваше да докаже, че процесните имоти, находящи се в извън
строителните граници на с.Брестник, община Родопи попадат в районите, очертани
от издадените от кмета на община Родопи заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с
които са определени границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, респ. поддържане чистотата на обществените
места за района на процесните имоти.
Съгласно чл. 170, ал.
1 АПК именно административният орган носи доказателствената тежест за
фактическите основания за издаването на акта. От събраните доказателствата по
делото е видно, че общината не е престирала услугата на територия извън строителните граници
на село Брестник. Това означава, че е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ – не се събира такса, когато услугата не се предоставя.
С оглед изхода на
делото дружеството - жалбоподател има
право на извършените разноски по производството пред двете инстанции, в размер
на 2314,95 лв., а ответника в размер на 1126,45 лв., изчислени по съразмерност върху
общия размер на главниците по установените с АУЗД ТБО за периода от 1.01.2014г.
до 31.12.2017г. за услугата „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
административен съд, 10 състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължения по декларация
№ 680 от 10.05.2018г., издаден от Т.Д.П-Г- гл.инспектор „Ревизии и
контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ-Събиране и контрол“ при
Община Родопи, мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел
„Финансова политика“ при Община Родопи, с който са определени задължения за
такса битови отпадъци за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г., ведно с лихви
за просрочие, за услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“
и „ поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“,
като ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата част срещу установените с АУЗД ТБО за периода от 1.01.2014г. до
31.12.2017г. за услугата „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци“..
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на “Ей
Ейч Би Джи 1“ ООД, с ЕИК ********* сумата в размер на 2314,95лв. /две хиляди триста и четиринадесет лева и деветдесет и пет ст./ разноски
по делото.
ОСЪЖДА
“Ей Ейч Би Джи 1“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на
Община Родопи сумата в размер на 1126,45лв.
/хиляда сто двадесет и шест лева и четиридесет и пет ст./ разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/