МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №330/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти
състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу В.А.В., ЕГН **********, за това, че:
На 11.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал
моторно превозно средство – т. а. “М. с.”, рег.№ В 0447 КВ, без съответно
свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №16-0253-000034 от 02.03.2016 г. на Началника на РУП
Девня, в сила от 16.08.2016 г., за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за правоуправление – престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
В
хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник,
съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът
е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните в
досъдебното производство доказателства.
При съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр.
чл.373, ал.2 НПК, да определи на подс. В. В. наказание
“лишаване от свобода” за срок една година при
първоначален строг режим затвор, което да бъде намалено с 1/3, и наказание “глоба” в минималния установен размер 500.00
лв.
Защитникът на подс. В. В. не оспорва визираната
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда,
при определяне наказанието за неговия подзащитен, да вземе предвид направеното признание
още при досъдебното производство, проявеното критично отношение към деянието, затрудненото
му семейно и материално положение, както и формалния характер на деянието, без
наличие на настъпили вредоносни последици. Пледира за налагане на наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК – под минималния размер на предвиденото
наказание “лишаване
от свобода”.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. декември 2015 г. спрямо подс. В. В. били
регистрирани следните предходно наложени наказания: 1. “пробация” с пробационни мерки “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок една година и “задължителни пробационни срещи с
пробационен служител” за срок една година, по НОХД №431/2008 г. на РС Девня, в сила от 12.03.2009 г., за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, извършено на 30.11.2008 г.; 2. “лишаване от свобода” за срок осем
месеца, отложено с изпитателен срок три години, по НОХД №56/2015 г. на РС Провадия, в сила от 27.02.2015 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 НК, извършено на
30/31.08.2013 г.
На
11.11.2016 г. около 10.20 часа на кръстовището при ул. „Дружба“ и ул. „Украйна“
в гр. Девня, полицейски екип при РУ МВР Девня в състав – свидетелите Д. Д. и Н.
Я., спрели за проверка т. а. “М. с.”, рег.№ В 0447 КВ и установили, че водач е подс.
В. В., който не притежавал правоспособност за управление на МПС. След направена
справка в масивите на КАТ при ОД МВР Варна било установено, че този водач бил
санкциониран по административен ред за същото по вид деяние с НП №16-0253-000034 от 02.03.2016 г. на Началника на РУП
Девня, в сила от 16.08.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
че подс. В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за това, че:
На 11.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал
моторно превозно средство – т. а. “М. с.”, рег.№ В 0447 КВ, без съответно
свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №16-0253-000034 от 02.03.2016 г. на Началника на РУП
Девня, в сила от 16.08.2016 г., за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за правоуправление.
Деянието
е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
управлява МПС без да притежава съответна правоспособност и преди да е изтекла
една година от предходното му санкциониране по административен ред за същото
деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от
подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно изискванията към
водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. В. В. съгласно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58a, ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления и опасността, която
подобно поведение създава за всички участници в пътното движение. Всъщност,
именно високата степен на обществена опасност на този вид престъпление е
изрично отчетена от законодателя като с изменение на НК от бр.74 за 2015 г.
предвиденото наказание е съществено увеличено с прилагане на законоустановен
минимален и завишен максимален срок. Изтъкнатите обстоятелства относно високата
степен на обществена опасност на деянието, съдът прецени като отегчаващи
отговорността на подсъдимия. Съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимия като
средно висока и съответно – като отегчаващо неговата
отговорност обстоятелство, предвид наличието на двете предходно регистрирани
присъди, за които към датата на извършване на престъплението същият не е
реабилитиран. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете безупречното
процесуално поведение и изразеното критично отношение към стореното, както и
затруднените му материално състояние и семейно положение – без постоянна работа
и самостоятелно полагащ грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната си
дъщеря. Като съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени
факта, че подс. В. В. е осъществил деянието не по собствена инициатива и за
задоволяване на лична потребност, а в изпълнение на възложени трудови функции
по управление на товарно превозно средство, което по същество означава, че
работодател, имащ задължението да възлага управлението на съответния товарен
автомобил само на правоспособен водач със специална квалификация, напълно
съзнателно е нарушил това изискване като е разпоредил на материално зависимия
от него подсъдим В. В. да управлява превозното средство. Съобразно изтъкнатото,
при преценка за наличие, както на изключително, така и на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че съгласно чл.58а, ал.4 НК, предвиденото
наказание “лишаване от свобода” следва да бъде определено не по реда на чл.58,
ал.1 НК, а при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК за срок под мимнималния установен в специалната норма,
към минималния допустим, а именно - четири месеца. Съобразно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 ЗИНЗС, това наказание следва да бъде търпяно при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип. Същевременно, за предвиденото
по-леко по вид наказание “глоба”, съдът намира, че въпреки възможността по
чл.55, ал.3, вр. ал.1 НК, същото да не бъде наложено, подобна степен на
занижаване на установените санкции би била прекомерна и не би способствала за
пълноценна реализация на личната превантивна цел на наказателната репресия.
Поради това, съдът намира, че наказанието “глоба” също следва да бъде наложено,
макар и в минималния установен размер, а именно – 500.00 лв.
Предвид
факта, че подс. В. В. е извършил деянието по настоящото дело преди да изтекъл
изпитателния срок по предходно наложеното му условно наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД №56/2015 г. на РС Провадия, в сила от 27.02.2015 г., съобразно
чл.68, ал.1 НК, условно наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок осем
месеца следва да бъде приведено в изпълнение.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: