Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Сливен, 01.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора МИЛЕНА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия БОЗУКОВА касационно
административно-наказателно дело № 159 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на
НАП Бургас, подадена против Решение № 279 от 18.06.2019 г., постановено по АНД
№ 582/2019 г. по описа на Районен съд– Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № F435410 от 26.11.2018 г., издадено от Зам.
директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „Роко-2017“ ЕООД за нарушение на чл.
38 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч.
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че Районният съд
неправилно е приел, че случаят е маловажен. Посочва, че не са налице условията
за прилагане на института на маловажност на административното нарушение. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено и по същество НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юриск.
Ж. Д., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – „Роко-2017“
ЕООД – гр. Сливен, представлявано от Д.М.С., редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от у. С., който оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че дружеството е извършило
административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност,
но е изложил обосновани съображения за приложимостта на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН;
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните
по делото доказателства и с приложимото право. Настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, след получен в ТД на НАП Бургас списък от Агенцията по вписванията
на търговци, за които не е подадено заявление за обявяване на годишен финансов
отчет за 2017 г. в търговски регистър, от служители на Офис Сливен към ТД на
НАП Бургас е изпратена покана до търговското предприятие за явяване и за
съставяне на АУАН. За констатираното нарушение, на 31.10.2018 г. от служител на
ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, е съставен АУАН срещу „Роко-2017“ ЕООД, за
това, че не е публикувал чрез заявяване и представяне за обявяване в търговски
регистър към Агенцията по вписванията на годишен финансов отчет за 2017 г. в
срок до 30.06.2018 г. Срещу акта е подадено възражение в законоустановения
срок, в което търговецът посочил че не е осъществявал дейност. Въз основа на
съставения АУАН, на 26.11.2018 г. е издадено процесното НП, в което наказващият
орган, след като е счел за неоснователно подаденото срещу акта възражение, е
приел, че „Роко-2017“ ЕООД е нарушило реда за публикуване на годишен финансов
отчет и е извършило нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч., поради което е наложил
на дружеството имуществена санкция, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч.
С оглед установените по делото факти,
изводът на Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е
извършило процесното административно нарушение, е правилен. По делото са
събрани доказателства, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 38,
ал. 1 от ЗСч. да публикува чрез
заявяване и представяне за обявяване в търговски регистър към Агенцията по
вписванията на годишен финансов отчет за
2017 г. в установения от закона срок, но са правилни изводите на Районния съд,
че процесното административно нарушение носи белезите на маловажен случай. От
събраните по делото доказателства би могло да се направи обоснован извод за
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Преценката за “маловажност”
следва да се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая
– вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните
последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административното наказване. Действително
описаното в акта и в НП нарушение е на формално извършване – осъществен е
състава на нарушението по чл. 38 ал.1 от ЗСч., но настоящият съдебен състав
споделя изцяло извода на РС Сливен, че в случая е налице основание за прилагане
на чл.28 от ЗАНН. Несъмнено липсата на настъпили вредни последици от
извършването на нарушението разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът намира, че институтът
на чл.28 от ЗАНН е приложим по отношение на административнонаказателните
разпоредби на ЗСч. Значимостта
на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори приложението
на чл.28 от ЗАНН. Законът не прави разграничение дали нарушението засяга
обществени интереси с по-малка или по-голяма обществена важност, като задължава
административнонаказващият орган да извърши преценка
за маловажност на всеки отделен случай с оглед на обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. С оглед на обстоятелствата по
извършване на нарушението – същото е за първи път, а предприятието не е
извършвало търговска дейност, административният съд намира за законосъобразен
извода на РС Сливен, че не са засегнати съществено целите и предмета на ЗСч. и
нарушението се явява “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно
ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност
на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, издавайки писмено предупреждение, това е основание за отмяна
на НП поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на
съда е направена от РС Сливен в оспореното решение, поради което постановеният
от него акт, с който е отменил обжалваното наказателно постановление, е
правилен и законосъобразен.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 279 от 18.06.2019 г., постановено по АНД № 582/2019 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: